петък, 27 юни 2014 г.

Не си теглете парите от банките!

Призовавам всички псевдо блогъри и истинските такива да си пуснат по един такъв пост.  

Хора, не си теглете парите от банките, защото сами ще си влошим ситуацията. Не се подвеждайте по изказванията на сульо и пульо, които искат да спечелят на наш гръб. 

Не вадете здравия зъб!!
Като си изтеглиш парите от банката и ги сложиш в буркан, фалираш банковата система, а в бурканите ти остава тоалетна хартия.

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Детски Сън

А какво ако Бог е дете, учещо за себе си oт грешките, които прави?

Метеоритът летеше към Зямата. Оставаха две минути преди сблъсака. Преди унищожението на човешката раса То затвори очи. И видя.

Видя разяждащ въздух. Унижощени гори. Язви в земята пробити от невежество. Видя агония, арогантност, алчност. Видя смъртта на хиляди души причинена от задушаващ егоцентризъм. Дупки в озоновия слой, изпепеляващи хиляди живи същества. Видя китове плуващи в океани от кръв. Кръв изтекла от кръвоносните съдове на собствените им деца. Делфини давещи се в нефтените миязми, разпространени от туловищата на стоманените левиатани, пренасящи отровата. Лешояди, поглъщащи отровните меса, убити за храна на хора. Хора, разлагащи се от лакомия.

То видя хиляди малки деца изоставени от родителите си. В признак на агресия малките пораснали деца убиващи своите родители, пред очите на майки. Майки , отгледали деца, виждащи как низвергнатите им братя убиват техните родители. Пораснали, същите тези деца убиващи убийците на родителите си.  И така до безкрайност.

То видя крахът на великите идеи и възвеличаването на дребните нагони. Видя залеза на човешкия дух и върховенството на меркантилността. Пошлост и егоцентризъм властващи, справедливост и любов принизени до прости, безлични думи. Алчност унищожаваща човешките съдби на неопетнени души. Потъпкването на обещанието за божественост. Замяната на това обещание с поквара. Падението на децата на един Бог.

Миг преди То да си отвори очите видя и още нещо. Дете , болно от Прогерия. Изоставено от своите родители. И куче на три крака, изоставено от стопаните си. Кучето се отдаваше два пъти повече на детето, отколкото детето на кучето. А детето се отдаваше четири пъти повече на кучето, отколкото кучето на детето....... И така до безкрайност.

Бе видяло достатъчно. Човечеството не заслужаваше историята с кучето и детето. Човечеството не заслужаваше спасението поднесено от метеорита.

Звездната скала удари Земята и заличи всичко живо за секунди. Стотици еони след удара То отвори очи. Защото за него мигът бе хилядолетия. Този път нямаше да повтори грешките от предишните сто четирдесет и четири пъти.  

И започна да гради чрез мисълта си експеримента "Човек" отново. Този път човечеството щеше да си заслужи историята с кученцето и детето.