Петьо бе играчът в квартала. Нито една
мацка не можеше да устои на чара му. Високо синеоко момче, добре сложено,
русоляво, с палав поглед. Намигването му предизвикваше земетресение като в
Непал между краката на момичетата.
Шепненето в ушите им ги караше да крещят като малко момченце гонено от
католически свещеник на лятно училище. Докосването му бе толкова наелектризиращо,
че току що епилираните косми по нежните горни епидермиси на момичетата
порастваха отново и се организираха в плет тип растите на Боб Марли. С две думи
– Петьо беше по-сваляч от героя на Тодор Колев в „Опасен чар“. Приятелите му викаха Гранд
Мастър Пи. Единствената жена, която той не можа да свали беше местната богиня
Петя. Тя не излизаше с простосмъртни, а колкото и да не му се искаше на Гранд
Мастър-а той все още беше такъв.
Събота. Но не коя да е Събота, а една
точно определена такава. Днес Петьо щеше да свали едно момиче, което бе малко
по-специално от другите. За кратките
моменти, в които се виждаха той усещаше нещо, което не бе усещал никога преди.
За него момичетата бяха бройка, а животът броеница и не знаеше какво е да харесваш истински,
чисто и неподправено. Но да. Той я харесваше без да признае най-вече на себе си.
Тази специална амазонка си имаше име – Мая.
Висока и приятно пухкава девойка, която беше толкова сладка, че и викаха
Майченце Байченце. Тя можеше да танцува като дивачка от племетно нгунгугомбо в
разможителния им период и същевременно да е нежна като възглавница от турски
памук шита от 3 годишно момиченце във фабриката в Китай, чиято пъпна връв все
още не бешe отрязана. Изключителна
сладурана с афинитет към забавата.
Преди да излезе Петьо
видя е-пощата си. Имаше много непрочетени писма от негови бивши „жертви“.
Най-новото се казваше „Позитивна“. Петьо си помисли, че това е поредната порция
жалко излияние от някоя еднократна девойка, която му пишеше колко „е
благодарна, че го е срещнала“ и колко „ако не беше ти нямаше да израстна като
личност и за това съм позитивна въпреки, че ти се възползва от мен по
най-долния начин“. Беше посегнал да тагне всичко като спам и да го разкара в
кошчето оставайки го непрочетено. Телефонът му звънна и това спаси писмата от
забвение. Потегли към клуба, където щеше да се види със сладураната Мая.
Танцуваха цяла нощ. Лафиха си цяла нощ. Пиха цяла нощ. Но неговия синеок чар не
работеше. Не само, че не се получи земетресение между краката на Байчето, но тя
и си ги затвори. А за всеки начетен четец на езика на тялото, какъвто бе Петьо,
това означаваше – „Пич, вътре може да влезеш само с ГДБОП“. Нещо не вървеше
като хората за нашия Мастър. Не проработи дори хапчето, което той и набута в
питието. Това, което той не знаеше е, че божествената Петя беше много близка
приятелка на сладурестото Майче. И я бе предупредилa
що за кърлеж е Петьо. Пиенето с хапчето вътре беше излято от пухкавите ръце на
девойката докато той рисуваше орални картини на Рембранд в кенефа.
Изпрати я до тях, а тя му
намигна палаво пожелавайки му лека вечер. Петьо бе в потрес. Никога не му се бе
случвало това преди. Вече трябваше да е скъсал 2 презерватива и да обмисля
тактика как да се разкара по-бързо от апартамента на жертвата. Вместо това, той
беше онемял и се чудеше кое порно да си
пусне за да свърши в деня. Беше объркан. А странното чувство вътре в него,
онова непознатото, което той не си признаваше, се засили. Преди да си пусне порното вечерта и да удуши
едноокия смок с дисаги, той видя отново онзи мейл „Позитивна“. „Ма кво си
позитивна ти па!“ извика той и намали звука на компа, че да не чуе майка му кви
ги върши.
Последваха няколко
безсънни нощи, няколко скайп лафчета с Майчето Байчето, мейлчета, Вайбъри. Ако
можеше и МИРк-а щеше да си изтегли само за да се чуе с нея. Дойде му и
налудничевата идея да даде 1000 долара и да си купи пощенски гълъб от Тао Бао .Излязоха
още няколко пъти, но не се случи нищо. Това го побърка още повече. Не можеше да
спи, да яде, да мисли. Заприлича на зомби статист от сериала „Ходещите мъртви“ .И
така се стигна до една вечер, в която той беше взел онези негови хапченца сам.
Чувстваше се изключитлено слаб и уязвим.
Целият му имидж. Цялата му броня изградена с хиляди самозалъгвания, че е
най-великият сваляч във вселената се разпадна. Слабостта надделя. Той падна на
колене и се разплака. Разказа на Мая как баща му е изоставил семейството им когато
той е бил малък. Как е мъкнел любовници в тях, докато майка му е била на
работа. Как го е карал да гледа как изневерява на майкатa.
Как това го е карало да се чувства омерзен и единственият начин да притъпи появилата
се празнота и болка е като причинява на жените това, което баща му е причинявал.
Тя го вдигна и го прегърна. Никога през живота си Петьо не беше изпитвал такова спокойствие. Топлината идваща от
прегръдката му напомняше за дома. За семейството му, когато бяха щастливи. Той
разбра колко много харесва Мая и си го призна сам на себе си. Тази нощ те се
гушкаха. В главата на Петьо нямаше сложни схеми за бягство по терлици
наподобяващи планове за евакуация при
пожар от лабиринт или пирамида. Не го интересуваше нито дали си носи кондом
нито дали беше забравил порното включено. Най-много като се прибереше да завари майка си да бърка бетона с
играчките, които тя тайно си бе купила от един германски секс шоп. Днес Петьо
бе в мир със себе си. Покой обргъщаше същността му .Гушнат в Мая той намери
себе си.
Прибра се след тази
вечер. Усмихваше се като Валери Божинов на 5 водки в БИАТ. Беше щастлив.
Свиркаше си „Happy“ на Фарел Уйлъмс. Видя, че майка му бе
заспала на канапето. Нещо стърчеше из под полата й. Не искаше да знае какво е.
Влезе в стаята си. Преди да си легне забеляза отново онзи непрочетен мейл. „ И
аз съм позитивен.“ усмихна се той и заспа.
Майчето и Петьо излизаха
безброй пъти. Бяха нечовешко щастливи. Допълваха се във всяко едно отношение.
Бяха родени един за друг. След няколко месеца го направиха в една хижа. Без
презерватив. Имаха си цялото доверие на Земята. Беше най-хубавото нещо, което
Петьо беше изживявал. Все едно Моника Белучи му правеше фелацио докато той беше
на ЕлЕсДи.
Прибраха се заедно в
неговия апартамент. Майчето влезе да се къпе, а усмихнатият Петьо реши, че е
време да запъти онзи позитивен мейл към кошчето. Любопитсвото надделя и той го
отвори. Започна да чете. Мейлът бе от Генка.Шебекова@абв.бг. Той не помнеше коя
е тази девойка носеща това мистично име.
Зачете.
„Петьо, знам че не ме
помниш. Сигурно даже и като бройка не си ме отбелязал в твоя тефтер с момичета,
с които си спал. Позволи ми да се представя. Както вече си разбрал казвам се
Генка. Да, родителите не са ме желаели и за това са ме наказали като са ме кръстили на дядо ми Генчо. С теб се срещнахме
в една хижа край Павликени. Бяхме с компаниите си. Веднага щом ме погледна
усетих едно земетресение между краката си. Все едно редосеялка облепена с
коприна се опитваше да проникне в мен. Както се досещаш тази вечер си легнахме.
Но ти бе прекалено пиян и заспа. Аз бях много възбудена. Яхнах те и го
направих. Ти не разбра. Заспал оргазъм мисля, че му се вика на това. На другия
ден ти ме целуна по бузата и ми каза, че ще ми се обадиш. Повярвах ти. 1 година
след това обещание аз още чакам.... Но както и да е. За друго съм тръгнала да
ти пиша. Намерих мейла ти от един общ познат. Той не искаше да дава номера ти и
не можах да ти звънна. Сигурно си е помислил, че ще те тормозя като някоя
истеричка..... Боже, какво направих.....Искам да ти кажа нещо, което ще промени
живота ти. Гранд Мастър Пи........аз съм позитивна......ХИВ позитивна....“
