Новогодишно обръщение на президента

- Скъпи сънародници! Изтичат последните минути на тази година. Минути, в които всеки прави равносметка  на собствените си дела. Припомня паденията и възходите си в личен и професионален план. Моля, не обръщайте внимание, че тази година се обръщам към вас на фона на тоалетна. Зад мен на практика има зелен екран. Людовик Местан на чист български би нарекал този процес  „Хромакейване". Също така умолявам ви да не обръщате внимание на опуленият ми поглед. Не е заради факта, че стоя на компютърно генерирана тоалетна. Просто чета от ауто-кюто. Надявам се не сте се залъгали като ром на протест в подкрепа на правителството. Не заради друго ами няма да ви платя по 10 лв........... Знаете ли скъпи сънародници....съотечественици. Моите ПР-и ми написаха речта. Стоях до 3 през нощта да репетирам пред огледалото. Даже имам написан план- конспект на дясната си ръка. За съжаление ми се наложи по-рано да използвам истински санитарен възел и си го размазах. Като същиснки ученик размазал пищова си за класно по физика. Но друга ми беше мисълта. Както забелязахте спрях да се пуля. За неразбралите – не защото стоя на истинска тоалетна и извърших изхвърляне на вещества от стомаха си, а защото спрях да чета от аутокюто. Ех къде си ти, Местане! Патриарше на Българската писменост да кажеш,че престанах да  аутокюнирам.

- Скъпи сънародници! Българи...... спрях да чета от текста, защото се замислих. Замислих се, че това не са моите думи. Знам, че трябва да казвам политическо коректни неща. Знам, че олицетворявам единството на нацията. Знам, че трябва..... Много неща трябват. Но ми писна. И поради този факт, аз няма да се обърна към вас като вашият, нашият, техният президент.... Просто ще се обърна към вас като един объркан човек..... Измина още една година. Година в която населението на нашата красива държава обедня още повече. Духовно и материално. Още една година в която заменихме старите идоли с още по-стари. Този път дори не бяха с нови дрехи.  Още една година в която хората достигнаха нови висини на озлобление, или низини. Не знам кое е правилно да се каже. Още една година в която ви продадохме стара илюзия. Направиха го такива хора като мен, политици. Благодарение на такива хора като мен, политици, държавност вече няма. За последователни политики да не говорим. Такова животно никога не е имало.  Благодарение на хора като мен, политици, вие сте бедни. Радвате се на 5 лева подаяние като малко дете на подарък за коледа, без да осъзнавате, че с лявата ръка даваме, а с дясната взимаме. Не разбирате как ви манипулираме чрез цветната кутия, която вече е и цифровизирана. Каква ирония. Цифровизация – процес на превръщане на хора в цифри. Благодарение на хора като мен, политици, вие вече сте цифри. 10 хиляди протестиращи, 5 хиляди полицаи, 423 000 социално слаби, 12 хиляди подкрепящи правителството оставящи след себе си 342 скъсани трибагреника. Цифри, които могат да бъдат използвани за не особено остроумни задачи по математика.....

- .....Защо спрях да чета от предварително подготвената реч? Защото не искам да се крия повече зад паравани. Зад черното стъкло на Мерцедеса. Зад сложни и неразбираеми думи. Да вечерям на ваша сметка в скъпи ресторанти. Да ходя до Куба на ваши разноски. Да стискам ръце на основните виновници за унижението в което вие съществувате. Да, вие не живеете! Вие съществувате. Ние живеем. На ваша сметка....В навечерието на новата година аз  искам да пречистя съвестта си. Искам да направя нещо, което нито един български политик не е правил. Искам да ви кажа – Извинявайте! Извинявайте, че участвахме в разграбването на нашата държава, залъгани от обещание за пари, власт, недосегаемост. Извинявайте, че ви продадохме на чужди господари, които не им пука за вашето благосъстояние.  Извинявайте, че никога няма да чуете внука ви как на чист български ви нарича „Бабо“, „Дядо“. Извинявайте, че обрекохме на глад или изгонихме образованите и можещи българи извън предела на татковината. Извинявайте, че оставихме да ви управляват духовни мижитурки скрити в презадоволени материални обвивки. Извинявайте, че сме на власт не да представляваме вас, а онези на които се продадохме. Извинявайте, че заграбихме мечтите ви и ги заменихме със салфетки и силикон. Извинявайте, че оковахме душите ви и подменихме правото ви на свобода с илюзиите на консуматорството. Извинявайте, че притъпихме интелекта ви до степен вие да ни се кланяте така, както първобитните са се кланяли на огъня. Извинявайте, че подменихме чистата и искрена любов с "Пайнер любов".Извинявайте , че ви оставихме да се обезчовечите. Да заприличате във взаимоотношенията си повече на животни отколкото на хора...... Извинявайте, че вие нямате бъдеще. Че не помните вашето минало. Че не знаете какво е вашето настояще. Извинявайте! За всичко!

- ...Съжелявам за паузата братя мои, сънародници... Простете ми, че гледам към земята...Знаете ли? Не бих направил това, което правя в момента. Никога... Но тази отминаваща година докара нещо ново. Освен все по-настъпващ  мрак докара и лъчи надежда. Тази чаровно- залъгваща дама... Надеждата, че в България има все още мислещи хора, можещи, кадърни, подлагащи на съмнение всичко, което ние им казваме. Хора, които взеха в свои ръце съдбите. Нашите и вашите. Хора, не чакащи подаяния от нас, политиците. Те прокараха магистрали за надеждата в сърцата на много хора.... Казват, че идеята е най-упоритият вирус на Земята. Пусне ли корен в главата ти, в сърцето ти няма лек. Надеждата е една от най-силните идеи. И вече се е настанил в сърцата на много хора. Криенето и мълчанието ще спрат. Конформизма ще отстъпи място на желанието за промяна. Наведената глава ще бъде подмененя с юмрук вдигнат високо над главата. Апатията ще бъде прегазена от гнева носещ промяна.....А гнева,както знаем, изпепелява всичко.

- Скъпи мои братя, сестри. Скъпи мои сънародници, съграждани, съотечественици.... Остават 26 секунди до новата 2014. За това ще бъда кратък с пожеланието си – Оставете този вирус да се разпростре свободно във вашия организъм. И го бранете така, както браните собствените си деца. Защото всяка  една промяна  започва с идея. С идеята, че има надежда....

Малкото но уволнено Мориньо срещу Средното Роджърс – Видяно през моята клавиатура.

               „Иначе, не знам какъв е тоя скептицизъм, който е налегнал повечето от вас. Тотнъм са пълна трагедия. Взеха 2 победи с клизма над два от най-слабите отбори в лигата, доближиха се до челото и вече всички се стряскат от тях. За мен са си същия кенеф, който Сити толкова брутално изнасили. Вярно е, че гостуваме трудно на Уайт Харт Лейн, но аз съм убеден, че ще си тръгнем поне с точка.“- ZdraveCa

               Невероятно, немислимо, мега- желано, свръх –яко. Мача на сезона. Величаене на всички играчи от отбора. Лъчезарната усмивка на Кени на трибуните способна да заслепи хиляда слънца! Ехидната , самодоволна усмивка на Джерард  в студиото на Скай! Безценно!  След такъв мач не може да се каже нищо негативно. Дали?

               Ливърпул нямаше победа на „Алеята на Бялото Сърце“ в шест поредни мача. Точно този сезон обаче предпоставките за нарушаване на тази тенденция бяха на лице. Малкото Моринхьо накупи куп играчи със 100-те милиона получени от Маймун-мен. Най-интересно обаче е позициите на които закупи тези играчи. Много от тях се припокриват. В резултат на това, отбора на АБВ изглежда не-балансирано и еднообразно. Бившите му играчи не могат да свикнат един с друг.Единственото силно звено на евреите е  защитата. До момента в който Янко не се контузи. Добрата новина за АБВ преди мача: Суарез бе вкарал повече голове от целият Тотнъм на собстветн терен. От друга страна Ливърпул трудно печели далеч от Анфийлд.
           
               Щаба на средното Роджърс си бе свършил перфектно работата. Много добре знаеше, че силата на Шортите е по крилата. Да не говорим и , че чисто физически халфовата ни линия отстъпва на тяхната. Едно много интересно и странно изказване на Сунес след мача горе долу описва перфектно случките в центъра. Цитирам по памет „Много съчуствам на халфовата линия на Ливърпул. Те бяха физически малтретирани в центъра. Но за сметка на това те надхитриха и надиграха с пасове своите противници“. Идеята на това проявление на висшата мисъл е, че физически те ни превъзхождаха, но ние ги надиграхме чисто футболно. Процентите на успешни пасове и държане на топката този път не лъжат и показват кой от двата отбора бе футболно по-добър. Тук искам и да вмъкна, че малкото Морино също спомогна за това вечерно разбиване. Защитата на Тотнъм бе изнессена много напред, а срещу играчи като Суарез и Стърлинг плюс човека, който може да прекара топка през иглено ухо – Коутиньо, това си е самоубийство. Малкият Стърлинг започна ударно мача и съсипа Ноутън на крилото. (Искам да благодаря тук на Simply Red, който ми описа качествата на Ноутън перфектно. С негови думи- много слаб бек. С мои думи – егати муфлона тоя). Малкият тийн показа няколко неща в последните срещи:1 ) НИКОГА не се възхваляват нито се оптисват  играчи на крехка възраст. Те не са постигнали нищо, независимо какъв талант и качества показват. На тази възраст най-нормалното нещо на Земята е да си непостоянен..2) Играчите имат нужда да играят за да си върнат и/или придобият самочуствие. Рахийм-чо започва трети мач поред и това си личи от километри. Футболната му наглост се завръща и той започва отново да показва таланта си. Но това не означава, че ще стане голям играч. Има още дълъг път пред себе си.
           
               Да се върнем на думите на Сунес. От страни изглеждаше така, сякаш топката се движи с отбора. Там където бе топката, там имаше най-много играчи на Ливърпул. Бе изпълнено най-простото правило инсталирано  в гена на Пул – подавай топката на човека до себе си , носещ същата фанелка. Халфовата ни линия бе изпълнена с желание за игра. Изключително подвижна. Бе на практика навсякъде. В единият момент Алън бе около централният кръг докато Хендо бе фалшива 9ка. В по-следващият момент Хендо спираше опасно центриране ниско по тревата в нашето, докато Алън изнасяше топката. Двамата плюс Лукас стояха близо един до друг, като и не оставиха тотално изолирани борците в предни позиции. Страхотност пълна. Не искам да казвам голяма дума, просто защото големи заключение от един мач не може да се прави, но без Джерард халфовата линия изглежда по-балансирана , по-мобилна и изпълнена с енергия.

               Младото Шави ми напомни на един мой-любим играч от миналото –Едгар Давидс. Гонеше, дразнеше, щипеше и обикаляше около играча с топката от противника с иключителен ентусиазъм. Приличаше на малък Джак Ръсел на свръх доза „Ред Бул“. Безкомпромисно дребен и вреден. Само дето не лаеше и не плезеше език. Свръх енергичен. Изключително спретнат в пасовете. Контролиращ темпото на играта.

                Хендо – моя МОТМ. Днес това момче бе над всички. Той иззе функцията на Джерард. Водеше отбора с поведението си. Даже взе да се сърди и да ръкомаха като истински лидер. Още косми трябва да пусне но той е футболиста, израстнал най-много в последните две години..Да не забравяме и, че той игра на инжекции заради влизането на Нолан миналата седмица. За да продължим с животинските сравнения – Хендо бе Немска Овчарка. Изпълняващ прецизно наставленията на господаря си с фанатична усърдност. Неуморимо гонеше и преследваше лошите чичковци от Шортите. Господарят му бе дал цел и указания и те бяха изпълнени с германска прецизност./Пак благодаря на Simply red за тази информация/. Стив „Голямата Глава“ Бруз бе казал, че Джордан е най-дисциплинираният играч, който е виждал. От Алън и Хендерсън това може да се очаква. Нито повече , нито по-малко. Те са изключително дисциплинирани играчи и разбират прекрасно какво изисква техния господар от тях. Те няма да направят мега пас тип Коутиньо, да излъжат четирима и да вкарат топката във вратата, прокарвайки я през ушите на вратаря. От тях може да искаш постоянство. Ред, дисциплина, прецизност, подреденост - РДПП. И ще ги получиш. Англичаните имат много хубава дума за такива играчи – “Cultured.”

               Още една кучешко сравнение ще направя – Суарез. Приличаше ми на Хъски. Не слушащ със собствено мнение/движение, труден да бъде обоздан, в постоянно движене с лукавост и интелигентност в отиграванията си. Изключителен ход и на Роджърс да му даде капитанската лента. А Суарез още не е стигнал максимума  на таланта си. Страх ме е да си помисля какво ще стане когато го направи. Дано да го направи с Ливър Бърда на гърдите.

               Първата лоша дума която ще кажа е за Лукас. Той бе не-доброто звено в центъра. На два пъти позиционно се дънеше, оставайки човека си/предимно Дебелее/ да се обърне и да тръгне с топката в крака срещу защитната четворка. Към 60тата минута бразилеца изглеждаше много изморен. Не знам какво става с това момче но имаме крещяща нужда той да бъде на високо ниво в следващите мачове. Само да подчертая. Лукас не бе трагичен, нито много слаб. Просто не бе на нивото на останалите.

               Втората лоша дума е за Джонсън. На три пъти обърна гръб и остави да бъде минат елементарно от поредният Белгиец/не се сещам сега името на фъстъка играещ вляво но знам, че е белгиец. За това и ще го нарека така – поредния/. Не знам защо но Джонсън оставаше разстояние между себе си и „поредният“ и не раегираше адекватно на бързината на опонента си. Последваха опасни центрирания. Добре, че Сако и  Скитълс бяха вездесъщи този мач/0 удара в очертанията на вратата как е J /. И тук леко порицание: Сако трябва да спре да задържа топката до степен да бъде затварян и да я връща по такъв рискован начин на Симон. Иначе Симончо този мач можеше да разпъне една шатра,  да прочете някоя книжка на Чомски докато плете вълнен пуловер.

               Малко и за Флано. Не, мнението ми грам не се е променило от това, което и преди съм твърдял. Фланагън НЕ МОЖЕ да напада. Нищо, че отбеляза гол. През целия мач той един път не мина човека пред себе си. Само вижте в каква паника изпада когато трябва да играе с топката около противниковото наказателно. Гледа максимално бързо да я разкара. Това не е игра на Бек играещ в 21 век. Имайки впредвид, че пред себе си има футболист играещ с десен крак и влизащ навътре – Бразилеца 10, то Флано трябва да допринася много за широчината на атаките. А той не го прави. За сметка на това е изключително стабилен в защита. Справи се отлично срещу Ленън, като само веднъж направи грешка да му остави канала за навлизане към наказателното. За разлика от колегата си вдясно, Флано стоеше близо до Бягащият в Житата и не му оставяше да се обърне и да набере скорост. Което всъщност е силата на Ленън. Та това е Флано. Един стабилен в защита бек. Но какво правим когато срещу нас имаме 11 човека + 1 съдия окопани в собственото си наказателнто? Тази позиция е от изключителна важност в схемата на Роджърс и точно в мачове срещу колове ще си проличи дали това момче ще ме опровергае. Надявам се да го направи. Заради желанието с което играе заслужава да го направи.
           
               Страхотен мач. Отборна победа, което е най-важно. Имаше много изключителни представяния. Това мисля е и философията на Роджърс. Много често той използва една фраза, която е силно въздействана от мислите на Великият Председател Шанкли – „Звездата на отбора е отбора“. За първи път този сезон видяхме онагледяване на тази фраза на терена.

Хъл Сити 3 – 1 Ливърпул : Видяно през моята клавиатура.

            „If a player was having a poor game Shankly would expect a team mate to cover for him and bail him out like you would do for a neighbour or a colleague down the mine.“ – из философията на великият Шанкли.

Абсолютен позор и срам. Така бих започнал писането си по този грозен за гледане мач. Трудно е да се повярва, че мениджър от ранга на Стив „голямата глава“ Брус може да надлъже амбициозен треньор като Роджърс. Да ама ето, че стана.
             
Брус има едно много интересно физическо качество – има огромна глава. Много често в интервютата си след мачовете камерите не могат да обхванат цялата тази биологична маса. Понякога горната част от главата му не се вижда. Понякога ухо, а понякога 23% от цялата повърхност остава извън кадър. С други думи няма празно пространство, което да бъде снимано, зад тази либеница розова. По същият начин игра и отбора му в Неделя. Тактиката бе изключително проста – копирай Стоук от времето на Пюлис. Играчите на Хъл през първото полувреме не пресираха дълбоко в нашето поле. Пресата започваше чак около центъра. Всичките прътове носещи оранжево се бяха групирали изключително дисциплинирано в тяхното си поле. Това, че имахме владеене на топка 61.5% през целия мач не означава, че сме го контролирали. Напротив. Жълтеникавите бабуни и техния водач „Розовата Планета“ много добре знаеха, че не могат да се съревновават чисто футболно с нас. За това и ни оставиха да си цъкаме топката предимно в собственото си наказателно. Те чакаха на контри. Стила им бе изключително директен: с 3-4 подавания топката трябваше да се намира пред нашето наказателно. Там имаха един павиан – Сагбо, който обра каквото може. Да не говорим какви трудности изпитва Скитълс срещу такива директни, мощни и груби централни нападатели. 

Хъл „Тигрите“ Сити бяха излезли с ясна идеа какво искат да постигнат и как искат да го постигнат: бой, драние, удряне, хапане, щипане, борба, храна. Показателите след мача говорят красноречиво за желанието и агресията с която играха Стоук‘ъл Сити:

               - Въздушни двубои спечелени – 57%(18) на 42%(13) за Пул;
               - Двубои спечелени наземни – 60%(43) на 40%(29);
               - Успешно пресечени подавания – 25 на 10;
               - Успешни единоборства – 21 – 11;

Всичко това идва да покаже, че: розовия балон е знаел много добре как да ни победи копирайки колегата си по дървения Тони-то Пюлис; желанието за победа  беше по-силно отколкото при нашите, пък било то и представено чрез чисто физическа мощ. Чрез тези методи Тигрите вкараха мача в руслото, което те и техния меринджей искаха – „Лонг бол“ стратегия. Бяхме втори във всички дуели и във всичките борби за втора топка – пардон за тафтологията. Мудното ни изнасяне на топката и липсата на движение без нея не помогнаха особено много. Суарез остана безкрайно изолиран. Като прибавим и факта, че Уругваеца имаше ужасен ден, нещата си идват на място.
             
Роджърс от своя страна  помогна много на главата- дирижабъл. За пореден път имахме различна централна двойка на която този път и липсваше скорост. Желанието бе да се попречи имено на футбола на Хъл – Ритай нависоко, бори се и се моли. За жалост това доведе до два проблема.
             
Първо защитата ни бе бавна. Което ще рече, че не можехме да наложим преса при изнасяне на топката от страна на Хъл. Скитълс и Коло стояха не особено далеч от вратарското поле. Суарез от своя страна пресираше в предни позиции. Единственият човек от халфовете, който пресираше бе Хендерсон. В резултат на това се отваряха дупки в центъра на терена. Хъдълстоун бе бенефициента от това. Имаше достатъчно време да обработи топката и да организира контра-ританка на топката във висините както си поиска.

Второ Коло и Скитълс освен, че играят и двамата с десен крак се виждат и за първи път като двойка. Романтика пълна. Резултата бе комичен за неутралните, плачевен за феновете на червените, желан от феновете на котетата. На два, три пъти двамата не знаеха, че играят заедно въпреки, че носят един и същ цвят фанелка. Вторият гол бе олицетворение на тяхното разбирателство: двамата скочиха и се сблъскаха след което Туре не успя да изчисти. Останалото е история.
Докато сме на защитата нека да вметнем една тема, която само бегло се засяга: Кой по дяволите е треньор на защитата? Защото който и да e трябва да е следващия на горещия стол при среща с феновете. Мисля, че беше Колин Паскю. Другият път той трябва да застане пред феновете и да обясни адЖеба защо защитата ни изглежда като „Мечетата с нежни сърца“ на среща със "Смехураните"?Защитата ни изглежда детинска, а на моменти и романтично-неадекватно-нежна. Правят се прекалено много грешки поради неразбирателство между отделните единици.

Избора на Моузес и Стърлинг ме очуди. И на двамата им лиспва игрова практика. Единият е силно депресиран младеж разделил се с Английското Риана, другия говори, че може да вкара двайсет гола(Действиата казват много повече неща от думите)? Освен това тези играчи са крила. Защо бяха пуснати след като нямаше кой да целят в наказателното с центрирания? В противниковото нямаше един човек със смешно бял-черно-червен екип. Дори Суарез не влизаше да чака центриране, а за включване от втора позиция от някой от халфовете да не говорим. Само Джерард направи няколко опита и то предимно след като бразилеца влезе. Хендо се мярна веднъж в наказателното и това беше. Та защо ни трябваха крила и то такива на които им липсва игрова практика и самочуствие? Обяснението ми е, че двамата трябваше да направят терена „по-широк“ за да може да се създадат празни пространства за Уруса. Да ама не. Виктор и Рахийм изглеждаха като хора, които не знаят къде се намират и доста често оставаха лице в лице срещу 2ма, че и 3ма от котенцата. За сметка на това Суарез бе зорко охраняван и никой не му помогна с движението си без топка. Джордън бе човека за тази работа но както и преди сме виждали – той не може. Силата на не до там младия англичанин е на друго място. Той не е фалшива деветка нито деветка и половина. Той може да бяга. Да придаде енергия на халфовата линия, да движи и задържа топката при необходимост но не и да приложи въображение и да създаде от нищо – нещо.Головете също са му от дъжд на вятър. Там трябваше да бъде Джерард. Не знам защо Роджърс упорито отказва да сложи капитана на мястото на което вкарваше над 15 гола на сезон. Може би защото в центъра нямаше да има кой да организира играта? Алън?

Общо взето целия план на Роджърс бе провал. Тактически нещата не бяха доизпипани. Откъм желание – още по-зле. Нашите изглеждаха мудни и бавни в обработването на топката и в организирането на атаки . Като вкараме и резервната ни скамейка където стоят точно 0 опитни играчи нещата не изглеждат добре. Печелим по две точки на мач средно но сега идват мачове срещу Челси, Сити и Тотнъм – като преобладаващо сме гости. Какво ще вземем от тези мачове? Аз съм песимист.

Откакто Роджърс ни е водач- вожд той все още не е отговорил на въпросите:

               - Какво правим когато срещу нас имаме добре организиран отбор, пресиращ дълбоко в нашето поле и притесняващ максимално изнасянето на топката (Саутхямптън)
               - Какво правим когато срещу себе си имаме бехемоти играещи футбол от 80те години. Директен, дисциплиниран, физически.

На тези въпроси много поколения мениджъри на Пул не успяха да отговорят, включително и Рафа като при него вторият бе по-силно застъпен.

Започнах с едно виждане за играта на легендарния Бил Шанкли. Искаше ми се да чуя изкусния оратор какво може да каже за мач в който двама от най-важните ти играчи зяпат: Джонсън, Суарез. И когато повече от един има слаб мач. Вчера плажуващите бяха прекалено много и те също носят отговорност за слабото представяне.
                   
За финал отправям молитва към физиотерапевтите ни и всичкото що е доктор от щаба: Опазете всички от контузии, че aко се случи нещо с Коутиньо, Суарез, Джонсън, Джерард, нещата си отиват на топ 8.

Дипломиране

             И така. Най- после дойде денят в който да си взема дипломата. 4 години и отгоре пих, пуших, превеждах от Английски, купонясвах, работих, бутах се в 280 за да я взема тази хартийка от „Халба Бартер“. От десет бях на работа съответно трябваше максимално бързо да взема този папирус олицетворяващ желанието на старците да имаш вещ, която не допринася с нищо за твоето развитие като човешко същество. Нали знаете какво все пак пише над „Халба Бартер“ – „Знанието се губи при тоз що изисква Диплома“. Това на латински.         

            Стигнах до оречената сбирня на готините колеги и се отправихме към точка „А“, откъдето трябваше да си вземем наметалата и костюмите тип „Трансилвански прилеп“. Яко останахме изненадани. Костюмите бяха толкова различни. Имаше на Спиндерман, Спайдърмен, Батман, Проститутка, Тор. Абе вълшебност отвсякъде. Пред мен едно прекрасно същество облече костюма на проститутка. Ей бога ми, не знам гола ли беше или това бе костюма. Ма какви красавици ражда таз земя прекрасна. Изкарах късмет. Падна ми се костюм на Леонардо от Костенурките Нинджа. Пръснах от базици моя скъп приятел от Челси. Падна му се „Кънчо“.

            Тръгнахме към залата наречена „Аулин“. Огромно помещение за 2000 човеци. И какво да видим – армии от облечени в костюми студентини стоят отвън. Викам си, ако те са отвън кой е вътре.... Баби, лели, бащи, спонсори, лелки,чички,просяци,тюрлюк кебапи. Абе пълно с феи. Всичко друго но не и завършващи имаше в тая „Аулин“. Ректора на „Халба Бартер“ стоеше отпред. Четеше от „Ауто Кю-то“ тържествена реч. Ама човека сълзи му течаха. Плачеше от щастие еййййй. На земята до него имаше 3 чашки с останки от жълтеникава течност. Миришеше на първак.

            Излезе проститутката в която се влюбих от пръви поглед. Отзад стана едно голямо семейство с плакат „АНЕЕЕ ГОРДЕИМ СА С ТЕБ“. Казвала се Ани. Тя плаче, хора припадат, чичковци и лели бършат сълзи, кебапа вкисва, Мордор еруптира. Еуфория. Пълна. Прегръдка между Ани и ректора. Грим и Фон Дю тен се смесиха за да образуват един своеобразен бежански лагер от чуждоземни субстанции бягащи от собствените си родни тела. Дипломата падна на земята. Ани се наведе и взе да разкопчава панталона на ректорина. Оня се хили и помоли неземното девойче да не бърка вземане на изпит с вземане на диплома. Ани-то изкара един лист и взе да благодари на Бог, сестра си, втората и шестата си майка, на първия и третия си баща, на хирурга, на учителя и по секстетика, маникюристката, на Асен Блатечки, на жълтото Телетъби. Все личности изиграли важна роля в живота и.....Една дебела лелка локализирана в горния ъгъл не издържа  и се метна през прозореца. Явно това често се е случвало, щото доло чакаха огнеборци с развит детски надуваем замък. Жената се върна по едно време, а прелестницата седна в скута на един добре облечен талашит.

            Следващ бе някакъв зубар. Беше му се паднал костюма на Хари Подърт. Изкара един лист 24 страници и взе да чете някви вдъхновителни речи. Нииййй, студентините сме лъча в мрака, промяната в света, джина в тоника, сметаната в млякото, асфалта в дупките, алкохола по заведенията, 13тата пенсия, 14тия войн, Четвъртото Българско Царство, измъкващата се по терлици пръдня... Ректората не издържа, спря да си мие зъбите, накара змея зубърски да се надупи и го изрита. Хората не издържаха. Един се обеси на вратовръзката си, лелките закрибуцаха като панти на 134 годишен скрин, чичковците изкараха алкохол, таблетки във всякакъв вид и форма полетяха във всички посоки, наркотици се поеха венозно, кафета се консумираха анално.... Оная дебеланка отново скочи през прозореца. Напрежение ти казвам. Пак се върна. Браво на пожарникарите.

            Излезе Тор. Оня бога на скандалнавците. Голям. Корав. Нацепен като изсъхнал пъпеш.  Ректора си умиваше краката в 1 леген с вряла вода с разтопена морска сол. Човека болен. Трябва да се грижи за здравето си все пак. Стана, ръкопляска на мощняра. Оня взе дипломата, взе да  пъчи мускули. Радост. Неописуема ти казвам ей. Туловището се оказа , че има и уста. Взе да вика „Уахасдхаада мадафуцка. Диплмсона взхемна бабаа бум баба уйййййй голям“. Край. Възторг все едно Живков е възкръснал от мъртвите. Клетъчните мембрани в „Аулин“ еруптираха. Хора пръскаха пуканки, Три Де очила падаха от носовете, кока-коли политаха през всички редове, Ци Трипио хвана трипер.  Няколко човека си изплюха сърцата. Хора се прегръщаха и целуваха. Бъркаха си в пъповете. Сперма полетя на всички посоки, смесвайки се със сополи и кока кола.Много емоция ти казвам.Възторг и повръщане. Емоционализация пълна и екстремна. Еманация на ерективната всеобхватна задоволност.

            Ректора изкара една пинсета и взе да вади косми от ушите и носа си, но преди това добре избърса краката си в Батманския си костюм.  Едно момче облечено като Гандалф бе следващото. Никой не викаше за него. Нямаше плакати. Нямаше припаднали. Та, този бял вълшебник се отправи към отпредността на залата. Слушаше музика. Мисля, че беше „Know your enemy “ на Rage Against the Machine. Тишина неприсъща за това събитие обзе залата. Как така никой не се радва за момчето? Нима то няма 453 чички,лели,баби,прабаби,калековци, които да го гледат на това важно събитие?Защо слуша музика, а не се радва на този възторжен момент? Момчето си взе дипломата, сгъна я на 6 части и я вкара в задния джоб. Свали костюма, набра някакъв телефон и каза „Hi, Boss. Ya I took my diploma and I am coming back to London. I will be on time for the deal. OK. Cheers“.  

            Тишина. Ректорът остави пинсетата залепена в носа си към един сопол от 2001-ва.Зубара спря да говори със съседа си по стоене за последната лекция на Чомски. Тор престана да блъска биологичния си „Чук“ по касата на вратата. Ани изкара същия инстумент, принадлежащ на Спонсора от устата си при което последва сподавен звук. Момчето преди да излезе се обърна, обходи с поглед цялата тази аудитория, въздъхна клатейки отрицателно своята глава и излезе тихо. Безмълвно. Чу се чупене на стъкло и пукане на детски надуваем замък......

Ludovico Einaudi - Walk (Phaeleh Remix)

Комфортист

Здравейте. Аз съм комфортист.  Обичам комфорта. Уюта. Удобството. Работя и живея по сегашните правила. Не върша повече отколкото ми казват. Не влагам допълнително усилия. Не поемам инициатива, защото е отговорно. Не понасям отговорността. По-лесно ми е да съм тих. Да се покривам. 

За мен е важно сега. Днес. Ракия на масата. Салата. Ядене. Семейството да не е гладно, жадно. „Днес е денят“– това ми е мотото. Но не. Не да  изживея днес. А да го изкарам. Преживея. Тихо. Апатично. Ставам правя каквото правя. Навеждам глава и напред. Към метрото, авботуса. Много проблеми покрай мен. Пак бият някой. Не е моя работа. Да се оправят.Докато не бият мен не е мой проблем. Така съм оцелял. Да  - оцелявам. Не искам да избирам съпричастност. Започна ли да избирам вече няма да съм оцеляващ. Апатията избра вместо мен. Спаси ме. Тя избра да не помогна на човека в беда. Само ме изгледаха лошо и ме оставиха. Размина ми се. Така ще е и другият път. Все пак не виждам. Не чувам. Нали ще ми се размине?

Работя. Симулирам. Така както симулирам живот. Не преча но и не оставям другите да ми пречат. Това е моята работа. Аз си я върша. Ако някой от екипа обърка – негов проблем. Няма да помогна. Ще му се изсмея. Докато мога. Другият път може това да съм аз все пак. В аванс трябва да си взема моето. Докато не е дошъл и моят ред. Когато дойде моят ред ще търпя. Наведено. Аз съм виновен?Аз съм им виновен!? Системата е виновна. 

И тия дето искат ново. Смяна на системата. Разбирам ги. И ги подкрепям но тихо. Без глас. Не съм конформист все пак. Имам си мнение. Изказвам го гласно на маса. В интернет. На ум. В тоалетната. На цигара - почивка. Та подкрепям ги тия искащи промяна на статуквото. Но не прекалено. Прекаленото носи отговорност. Не харесвам отговорността.Не харесвам аз да понасям вина за действията на някой друг.На отбора. На обществото. Моите действия.....За моите действия и грешки системата е виновна.  Не е моя отговорността за сегашните правила. Как бездействието ми е докарало системата до този хал? Именно. Не е моя вината. Или на хората мислещи като мен. Тези които действат. Те да си носят вината.  

Евала на хората, които искат промяна на системата. Подкрепям. Трябва да ги подкрепям. защото така не може да се продължава вечно. Само те могат да променят играта. и тогава аз няма да съм виновен за нишо.  Аз си имам мнение и то е , че системата не работи. Дано тези хора я променят. За да ни спасят. Всички. И нашето бъдеще. И мен. Че отговорността за моя живот не е моя. На системата е. Дано ни спасят. Дано ме спасят...

           

Как трябва да звучат рекламите

                                 


                                                                                   Реклама 1

        -Еххх коло е як новия телевизор „БрейнУош“. Плазма. 42 инча. Но нямам пари да го купя. А как добре ще стои  в хола ми, където не остана нищо след изчистването на потребителския кредит. Нито килим, нито библиотека.

        - Няма да се плашиш, приятелю. Скочи до някой от офисите на „Алчни Коравосърдечно  Нагли Ентепренюърс“. Само там, без да дадеш и един документ , ще получиш от 1000 до 5000 лв. заем.

        - А лихвата?

        - Хо, Хо, Хо. Не мисли, а действай, е казал народът. Лихвата ще я мислиш после. Все пак с какво ще се хвалиш пред колеги ако не и с новата си плазма.

        - Прав си агресивно изглеждащ клоун,  наподобяващ „То“, носещ вратовръзка с доларчета, на който  от задния джоб се подава празен договор, подписан от Луцифер. А може ли да заложа бъбрека си?

        - Ха, Ха! Ах ти комедианте. Разбира се, че да.

       „АКНЕ“ – Лесни  и бързи кредити от 1000 до 5000 лв. Без гарант с минимална лихва от 250%. Ако не успеете да си покриете вноските, апартаментът ви ще бъде наш, а крайниците ви изпочупени.

      „АКНЕ“ – Ние не искаме душата ви. Просто всичко,  за което сте работили цял живот.



                                                                                   Реклама 2

         -Лельо Скумрия, Лельо Скумрия, изцапах си новата пола със сос. Как сега да изляза на среща с момчето, което харесвам?

        -  Ха! Това не е проблем. Използвай новия перилен препарат „Майнд Анихилейшън.“ със стара форумла .Това е същият препарат от миналата реклама, но с нова опаковка. „Майнд Анихилейшън“ върши същата работа, която вършат други перилни препарати като: „Донт Аск“, „Обей“, „ Клоузд Айс“. 

         - А Лельо Скумрия,защо си носиш в чантата опаковка от препарата, докато играеш бинго?

         - „Донт Аск“.

      „Майнд Анихилейшън“ – подменихме оцапаната рокля с нова, за да не ви покажем дали наистина рекламирания от нас препарат работи.

        Включете се в томболата на „Майнд Анихилейшън“. Изпратете на Адрес „Корпорейшънс Туук Оувър Дъ Нейшънс”, NY, United Slaves of America,  празна опаковка от 250 кг от нашия препарат, и ще получите бърз кредит от „АКНЕ“ с невероятната лихва от 100%. 


                                                                                   Реклама 3

        - Как ме боли главата от стоенето 12 часа пред компютъра на работното си място в  „АКНЕ". Краката ми са подути от ходене пеша от и до метрото, след като нямам пари за бензин на колата. Гладна съм, но нямам пари да се нахраня, а и имаме заеми да връщаме към компанията за поредната  плазма купена от съпругът ми.

        - НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ! Вземете „Абсурдин“ с витамин С. „Абсурдин“ от „Пайнер“. Не помага, но пък звучи интересно. 

                     Преди употреба прочетете листовката. Не се препоръчва за лица под 18 годишна възраст. Страничните ефекти включват гадене, виене на свят, поява на обриви около зоната на ануса, косопад.

                                                                                   Реклама 4      
          

        -  Мило, защо всички момчета се редят пред твоето бюро в „АКНЕ",  а не пред моето? Дали това не е от шампоана, който използваш?

      - Ха, Ха! Това се дължи изключително и само на гримьорите и стилистите, които ме правиха 2 часа преди снимането на рекламата. Шампоанът „Ша Умра“ няма нищо общо с това. Да не говорим и, че съм красива и сексапилна, а ти си незврачна и проскубана.

       -„Ша Умра“ – не помага по никакъв начин за външния ми вид. Печеля кастинги за реклами заради сексапила и креватните си умения. „Ша Умра“ – защото 10 от 10 жени в „АКНЕ" го използват по принуда. „Ша Умра“  - използвайте го и вие без да питате, ако искате да не се отличавате.

                                                                                  Реклама 5

        - Нямам пари но искам да си купя нещо, с което по никакъв начин няма да подобря начина си на живот, но за сметка на това ще дам много пари, които нямам. Какво ли да си взема? Може би плазмата купена с пари от „АКНЕ" ще ми каже.

        - Не се чудете повече! „WC Теле в Шок“ ще ви наложи избора ни. В нашите магазини може да откриете безброй безумни артикули, които не вършат никаква работа. Например чесало за очна ябълка за скромните 150 лв . А само срещу ненужните 242лв. може да се сдобиете с червен бутон. Гарантираме ви , че при натискането му няма да се случи абсолютно нищо. Гаранцията на бутона е две години. Трябва ви удобно легло? Няма проблеми. Тук няма да може да закупите продукта, който ви трябва и ви върши работа. За сметка на това  може да закупите камък от улицата. Или сода направена от разложени  скариди. И това не е всичко! Следващите 15 обадили се ще получат две напълно безплатни значки с логото на „АКНЕ"  Обещаваме ви, че нашите оператори винаги ще ви се извиняват, когато ви съобщават новината, че вие сте 16-тия. Но може да закупите значките като отделен артикул само за 23лв. едната.

   

       - „WC Теле в Шок“ - защото избора ви е наложен от нас.

                                                                                Реклама 6

         - Тишина. Спокойствие. Уют. Характеристики, които очаквате от вашия дом. Вашият дом – вашата крепост.

        - Сълзи. Плач. Депресия. Това не е вашия дом. Погледнете очите на детето си. Не заслужава ли то спокойствието на детската стая? Не желае ли сигурността зад крепостните стени. Не милее ли за уюта на бащиното огнище? Семейството е смисъла на живота и ние от „АКНЕ"  абсолютно не ни интересува. Просто желаем вашите пари, изкарани с неимоверно много  вложен труд. Милеем за вашите души, толкова лесно поддаващи се на изкушението. Разчитаме на безумната ви суета, за да налагаме бавно но сигурно нашето разбиране за вас. Поглъщаме вашите мечти и ги заменяме с илюзорен избор.  Вашият избор се простира до това да избирате какъв цвят и какъв вкус дъвка да си купите. Човек  на кредит не може да има избор.  За това ние от „АКНЕ"  избираме  вместо вас. Вашият  избор е такъв, какъвто ние пожелаем. 

        - Ние от „АКНЕ"  ви пожелаваме весели празници.

Гневът Ти е Дарба

Гневът е дарба – Срещу старото мислене, нежелаещо промяна. Водещите овце, показващи на стадото „правилният път“. Срасналите се с Матрицата. Противопоставящи се на младото, новото, иновативното. Рудиментарните придадъци на общественото стадо, жадуващи за измрели времена, неспособни и неискащи да съзрат истината за тяхната погубена младост: Изгубилите в система, която пазят с цената на отчуждаването на техните потомци.

Гневът е дарба – Срещу лумпенизираните, елементарни амеби, в чиито вени тече омразата. Желаещи линчуването на изтрадал народ, заради наглостта и безумието на единици. Ако трябва да мразиш цял народ на базата на единици-боклуци, които убиват за 5 лева, то най-силно трябва да мразиш собствения си народ.

Гневът е дарба – Срещу обществено-приетите норми, превръщащи младите хора в продажни курви, независимо от пола, статуквото или родствената принадлежност. Норми, наложени от цветната стена купена от „Техномаркет“ на изплащане. Стена от чиито плоскост се лее отровната клозетна религия на деградиралите проповедници на пошлостта, силикона и чалга мисленето.

Гневът е дарба – Срещу черните плъхове носещи лозунги и плакати, сложени им в омерзените лапички от Господарите. Продали човешкото в себе си за 5 лева и две кебапчета от соя. Живеещи в гетата мерзавци, способни да изказват долнопробната си радост единствено с щракане с пръсти. Плъхове, прояждащи обществения договор. Унищожаващи всяка една морална граница ,сътворена за хората с надежди, сляпо вярвщи в естественото налагане на общочовешкия морал.

Гневът е дарба - Срещу безскрупулните купувачи на изгубени души. Стоящи над месомелачката, водени от желание за власт на всяка цена. Непримирими анти-хуманисти, вречени в единствената обща Световна Религия – парите. Шмъркащи най-опияняващият наркотик– властта. Спиращи желанието на новото да промени наложените норми, обслужващи кликата, в която са включени. Змии, пръскащи сложно съчинените си изречения с помоща на цветната стена, хранещи се от умрелите мисловни гънки на цяла една нация.

Гневът ти е дарба – Срещу Своите, заменили Честта, Морала за елементарно съществуване. Нежелаещи да мислят и да критикуват. Обладани от материята мижитурки, продали идеите на Своите за луксозно инфантилно пребиваване. Незнаещи какво е това живот, мисъл, разум, споделяне, благотедел. Обхванати от алкохолна мъгла изгубени душички.

Гневът ти е дарба срещу лъжата носена от самопровъзгласилите се лидерите на обществото. Гневът ти е дарба срещу старите, водени от желанието за запазване на статуквото. Гневът ти е дарба способна да отприщи нови процеси, унищожителни за общоприетото cиво. Гневът ти е дарба срещу изпълнените с неприязън очи на зомбита. „Не създавай, а следвай“ се чете в този поглед. Гневът ти е дарба разрушаваща деспотията, създадена от малкото, живеещи на гърба на многото. Гневът ти е дарба срещу клоаката в която всички се намираме, и които общата мисъл иска да запази во веки. Мачкай. Унищожавай. Премазвай всичко, което се изпречи на пътя на твоя гняв. Гневът ти е дарба запазващ човешкото в теб, съпротивяващ се на зомбираната апатия на масите. Гневът ти е дарба , отдалечаваща те от роботизацията на обществото. От желанието всички да сме еднакво не-емоционални. Еднакво възприемащи. Еднакво бъркащи в бездушните екрани на технологичното обезумяване.

Гневът ти е дарба................Храна захранваща Справедливостта и Общочовешкия Морал. Не го губи безвъзвратно. Подхранвай го до последния си дъх.

Между другото

  

Вторник. 17:30. Намирах се пред Същинският Университет. Трябваше да се срещна с Братчеда и заедно да ходим на лекцията в Нацоналният Доходоненосещ Курнишон(на кратко НДК) на един от най-великите философски мислители на нашето време  - Ка Нев До Мен от Хималаите. Усещах някакво напрежение в корема си. „ Колики“ – помислих си. Братчеда звънна и се разбрахме направо пред НДК да се срещнем към 18:30 – половин час преди началото на житейския урок. „Супер. Време за 1 Виски с кола“ – бе реакцията на зажаднелия за огнена течност мозък. И потеглих нагоре по булевард „Скилев“ в посока НДК, с цел да стигна до 1 бар, намиращ се на 5 мин от НДК.

Използвах подлеза на СУ. Излязох от страната на „КоБор Гардън“ и бръкнах в джоба си. Опипвайки смело и безотговорно намерих МП3-то. Точно преди да се впусна в музикалното си пътуване видях млада майка с дете под ръка. На блузата на детето пишеше следното „Шогко. Адрес: „Позитано 20“. Телфонъ: 0889 187 109“. Майката видя изумения ми поглед и ми се усмихна чаровно. „Ах ти палава маймункеее.“ – мозъка ми отказа да се държи културно и избра куРтурен статус. „Интересна блузка. Може ли да разбера какъв е замисъла“ – КуРтурата изригна през оралното ми отверстие. „Това е името на малкя заедно с номер и адрес, в случай, че се загуби.“. „Ама той изглежда голям вече. Не знае ли как се казва? Къде живее.“. „Тъп е. Аз и баща му сме виновни. Докато растеше го оставихме да гледа само и единствено Плоският Облъчвател. Гледаше постоянно Седма ТВ. И ето го резултата – Шогко не може да говори, чете или пише. Издава само звуци, наподобяващи раждаща вувузела.“. „Ахамммм.Лека вечер“ – премина на културна вълна мисловния ми танк.  И продължи да размишлява: „Ама колко сме интелигентни българите. Глей само как с въображение се справяме с........“ . Нещо в червата ми изригна. Почнах да залитам като пиян металист на концерт на Чичка Дубурова. Изпотих се. Паднаха ми космите от носа и ушите. Беше повече от колики този път. Земетресение 7ма степен по скалата на Рьохтер разтресе стомашните ми стени. Някакъв демон напираше да излезе от обратната страна на устата ми. След като се съвзех засилих крачка. Трябваше да стигна до заведението по-бързо.

            Някъде около „Минимално Мас днес са вас“(известно заведение в центъра на София за здравослоно хранене), видях 2ма младежи, които си биеха шамари. Ритъмът, броя шамари и начин на биене се променяха постоянно. „Бати перформънса.Бравос. Молодци“ – беше реакцията. Един възрастен човечец ги запита за какво се бият. В хор, един басов глас наподобяващ изнасилване на обой, и един тънък  напомнящ за удушаване на катерица, отвърнаха синхронно„Ауееейейй дедоуу. Ние си гуорим уе еййййй, батееейй.. Ей ,Бей ,Шмейй, Гъзибеййй. Не знаиш ли тоз сленг уее, старчок. Така си лафим с братленцата в двайсе и първи век, уе мен.“. „Мега трансформатори. Браво. Супер са тия младежи. Само колко интересни начини измислят за да си.....“ – не успях да си довърша мисълта. Втори коремен трус ме съсипа. За разлика от вторичните земни такива, този беше по-силен. Демона искащ да излезе, пееше зловещата си песен. Напираше с цялата си воля да излезе. За щастие моята воля бе по-силна. Спрях го въпреки, че изгубих съзнание. Освестих се. Бях изпотен целият. Трябваше да побързам. Залитайки, подпирайки се с ръце за каквото видя, се отправих към заведението.

Битка на две воли. Първичната, демонично-обладаваща сила на примитивната физика срещу силата на цивилизования разум. Волята на цивилизованият разум бе единственото, което спираше създанието дошло отвъд границите на човешко разбираемото да бъде освободен. Мускулите отказваха. Сухожилията се опъваха и пращяха. Минискусите се напрягаха готови да се скъсат. Залитайки, загубил 2 килограма от собственото си тегло, се добрах до заведението. Поръчах си Виски голямо с кола и олюлявайки се запътих към клозето на втория етаж.

Освободих демона, запокитвайки го в черната дупка на забвението. Чувствата, които изпитах не могат да бъдат описани. Езотеричен оргазъм на ЛСД. Нирвана на н-та степен. Изпразване след 5 години суша. Неописуемо. Неповторимо. Разплаках се. Сълзи се стичаха по бузите ми. „Свобода. Ето това трябва да е чуството, когато си истински свободен.“ – помислих си аз. Обърнах се да видя изчадието от Ада. И то беше също така неописуемо, както и чуството, което изпитах при освобождаването му. Зачудих се дали, ако бях спуснал "Отвъдната Стихията" на бяло платно, велики артисти и любители на изобразителното изкувство след 100 години, щяха да спорят в научни дисертации, как твореца е постигнал тази невъобразима смесица от цветове, създавайки този неповторим живопис. „Златното сечение“ в този подреден хаус от невъобразими цветове ли? По-скоро платинено.

Усмивката на лицето ми беше по-голяма от на жаба дъвчеща „Лондонското око“. Седнах на стола и започнах да сърбам вълшебната течност. Бях си поръчал Виски „ХрастоМелник“. На съседните столчета бяха седнали мъж и жена. Жената се казваше Нежа, а мъжа – Жъм. Разговорът, който проведоха беше изкаран от филм на Тарантино. Единствената разлика бе, че не продължи 245 минути и не разкри  героите като личности. „Може би по-късно са се разкрили пред себе си.“-  предположих.

Нежа – „И онзи, понеже ми е голям клиент и му казах, след две седмици да ми върне парите. Ама двайсет хиляди ми дължи. Ма не мога да му откажа. Голям клиент. А той ще ги върне. До сега винаги ги е връщал. И аз ще си хвана бонуса“

Жъм – „Ахаа, а днес във вас има ли някой?“

Нежа – „А онзи ми вика, че съм много хубава. Ама така е де. Ама и бонуса ше си хвана. Той ще ги върне.Да“

Жъм – „Айде ше те клецам.“

Вискито ми свърши и се отправих към НДК. Леко се разочаровах. Искаше ми се да видя човека, влязъл след мен в тоалетната, забелязал токсичните води извхърлени от моите вътрешни реактори – Фекалии ШеИма и НаГъз Аки.

Уви.