петък, 24 октомври 2014 г.

Равносметка

Имаме силата да променяме природата. Стигаме до най-големите дълбини. Изкачваме най-високите върхове.

Имаме знанието да създаваме технологии надминали най-развитото въображение. Знанието за нашето минало, настояще. За звездите и за планетите. За устройството на Вселената.

Ние сме свръх амбициозни, свръх интелигентни и свръх пробивни. Изключително адаптивни. Господари на Света.

И сме тотални боклуци. Водени от низши желания и нагони. Плужеци желаещи само и единствено нашето собствено щастие отъждествяващo се с консумиране. Празни сме отвътре. Нямаме кауза. Нямаме истина. Запълваме черните дупки в сърцата си с малоумни анти-социални мрежи, реалитита , които ни казват какво да мечтаем. Как да дишаме и изглеждаме. Казват ни кои да бъдем.

Ние нямаме себе си. Ние сме каквото ни кажат. Което е модерно. Толкова сме безсмислени, че зависим от виртуалния "лайк" в някоя от очуждаващите  бездушни мрежи да ни създаде смисъл.

Отдалечили сме се от смисъла на живота до толкова, че да го октриваме в телевизора.

ЕЙЙЙЙЙЙЙЙ, алчни. Къде ни останаха мечтите за едни по-добри дни? Не само за тебе, тебе и тебе. За всички. Къде остана обещанието, че с развитието на технологиите всички ще живеят по-добре? По-здравословно. По-човечно. Къде останаха празните приказки, че колкото по-богати стават богатите, толкова по-богати и ще са и останалите? Богатите не създават работа, лицемери!

ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ пиявици. Къде остана връзката ни с човешкото в нас и с останалите от собтсвения ни вид? Къде остана съчуствието и хуманизма? Обвихме ги в бездушни и безсмислени каузи, олицетворяващи нашата тотална липса на мисъл в съществуването ни? Символ на нашата тотална пре-задоволеност и отегченост.

ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙ заспали. Къде останаха  изконните ценности и защо ги продадохте за една илюзия наречена пари? Защо продавате свободата си и тази на децата си за да имате по-голям телевизор? По-голяма кола. По-голяма къща. Защо забравихте какво сте?

Защо започнахте да живеете само за себе си? Защо мразите и презирате останалите не желаещи да изглеждат и живеят така, както всевишният екран ви казва?

Защо се оставихте гнусните корпорации, политици, фирми, компании да ви отдалечат толкова много от истинските плодове на вашия труд? Защо шибания дебел чичко, живеещ на яхта в Монако получава повече от вас, след като не знае как работи собствената му компания, а вие му бършие гъзЪ всеки път когато тоя педофил се провали? Защо вие жертвате себе си за да получите едно "Браво"? Защо обръщате корем всеки път когато някой с пари започне да ви хвали? Толкова ли нямате характер. Нямате избор? Разбира се че нямате, защото сте роби!

Роби на това, което са ни казали, че е себе си. Продали душата си за да бъдете една идея по-малък роб от този под вас. Малко власт ви е достатъчна за да забравите откъде сте тръгнали и да си избиете комплексите. Не осъзнавате ли, че всички сме на една маса? И заедно ядем остатъците на боклуците оставени от ония , които са родени да бъдат богати. Които ни лъжат как трябва да се чувстваме спрямо тях чрез наложената медийна пропаганда.

Майната им! Вие сте много повече от тях. Вие сте тези, които трябва да сте най-близо до плодовете на продукта ви. До красотите на разума и талантите ви. Вие сте най-важните в едно общество, корпорация, фирма. Майната му на шефа. Майната му на парите, които получава. Часовника, който носи. Трохите, които ви хвърля за да сте падари на братята и сестрите ви. Майната и на рекламите, които ви казват, че може да сте като тях. Че само това е начина. Вие не сте тях. Вие не сте дрехите, които ви казват да носите, нали?

Майната ви и на вас! На всички пропаднали продажни мижитурки, оставили мечтите си за един апартамент, робуващи на човека с пачката. Живеещи като глисти. Пропаднала биологична маса!

Майната ви на всички, които нямате голяма идея за живота, а си кретате с нещастния егоцентризъм, захранващ желанието ви да бъдете като тия, които ви заробиха и ви казаха, че сте загубеняк.

Може да сме свръх модерни. Може и до Марс да сме стигнали. Да лекуваме Ебола и СПИН. Да се движим със свръх-звукова скорост. Но равносметката е, че си оставаме примати. Защото не отстояваме висши идеали. Не следваме истинските си мечти, а приемаме чужди за наши. Нямаме една обща идея за човечество. Не сме единни.

А който няма висок морал, идеял, идея към която да се стреми бива повлечен от чуждите.


четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Малко ни беше... или видяно през моята клавиатура

Проблемът не е в загубата. Няма отбор на Земята, който да се срамува от загуба от Реал точно в този момент. В начина е проблемът. Нямаше грам героизъм в тихата нощ над Анфийлд. Гладиаторите в червено се оказаха малки момченца, неспособни да носят дори доспехите на предшествениците си. Камо ли да боравят с тях. А малкото останали "Велики" тънат в разрухата на времето, неспособни да поведат армията от уплашени момченца. Но стига с този ненужен патос.

Aз лично нямах големи очаквания за представянето ни в ШЛ най-вече поради липсата на опит в треньорския ни щаб. Роджърс не е най-запознатия човек на Земята що се отнася до ротации и програма тип "Сряда-Събота-Сряда". От там идват и моите ниcки очаквания за представянето ни в този турнир.  Правя аналогия с Дортмунд в първата година на Клоп в Шампионска. До колкото помня те не излязоха от групата си. По- важно точно този сезон е да стигнем далеч в някоя от купите и да сме отново в топ 4.

Мачът започна силно за нас. Явно се опитвахме да копираме Ливърпул от миналата година. Яка преса и търсене на ранен гол. Всичко хубаво ама изглеждахме като бяла акула на 150 години с изкуствено чене. Опитвахме се да отхапем, но успявахме само да дъвчем месото или по-скоро да го подмокрим със слюнка. Не застрашихме по никакъв начин светеца на вратата на Мадридчани. И да слонът в стаята си има име и то е Марио. В момента Балотелата прилича на онази ситуация в тетриса, в която си построил упорито една огромна стена  и чакащ да ти се падне пръчката за да изчистиш голямата маса пиксели. Да, но играта упорито ти пуска квадрати. И точно това е Балотелата - квадрат в неподходящото място в неподходящото време в неподходящата конструкция. Не знам какво Роджърс се опитва да постигне. Ако иска да се изкарат силните страни на единствения си нападател да вземе да промени малко играта и да вкара италианеца в наказателното. Ако пък Балотелата е само допълнение към схемата да пусне втори нападател, та дори това да е Борето.

За защитата каквото и да се каже ще е малко. Изпълнителите  приличат на бебета в стриптийз бар. Навсякъде има биологични машини за ядене и се двоумят чудейки се коя да захапят. Никаква организация. Никой не говори с никого. Никой си няма доверие за нищо. И трите гола бяха допуснати с лекота. И докато за първия можеш да си вдигнеш ръката и да си признаеш страхотната комбинация, то за втория и за третия трябва да те ритат в топките за да си признаеш, че това са иситнски голове. До там сме я докарали, че вече има термин "Ливърпулски гол". Това са ей тия голове, които на организиран отбор не трябва да се случват. Не на добре организиран. Просто организиран.  За Ловрен все още няма да се изказвам, но в главата ми в момента вървят само лидерски анти-мисли за него. За сега води защитата като другаря Михов БСП. С лека ръка и свръх небрежен алкохолен делириум.

Първият гол беше страхотен. Само че ако хърватина и словака се бяха усетили да мръднат с една крачка един към друг или в посока на вратата щяха да го предотвратят.  Просто трябваше да се досетят, че прекрасните ни халвофе няма да затворят Хамас Родригез на време и да спрат подаванката му.

Вторият гол е нещо, което го споменах и в миналия мач. Някак си беговете остават сами срещу 2ма, 3ма от лошите. Да Джонсън трябваше да е много по-близо до Бензина, но защо отново имаше повече в бяло, отколкото в червено в тази зона?

Третият гол да го изкарат на клип и да пуснат на заден фон темата на Бени Хил. Поне за хуморизъм да го използваме. Другият вариант е на бавен каданс всичко да се движи. От сега си го представям ШКРТЛ как крещи "ТОУУУПКАААТААА" докато ченето му се движи по невъобразимо смешен начин. Симончо се мята напред крещейки "ННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ". Сещате се, нали? Като на "300" забавените кадри.

В момента сме брутално небалансиран отбор. Миналата година бяхме също толкова дисбалансирани, само че везната измерваща атаката клонеше до + безкрайност. А сега и везната носеща защитата, и везната измерваща нападението се люшкат и не се знае дори коя кaкво е. Конкретно снощи Котето беше безсмислен във фаза защита. Всичко щеше да е перфектно, ако имаше кой да му изпълнява фунцкиите в дефанса. Ама нямаше. За сметка на това Джерард направи пореден мач, в който не допринесе с нищо за каквото и да е било. Поне вече не пречи. Време е за еретична мисъл - да оставим Джерард на пейката. Да сложим Лукас пред защитата и да си цъкаме диаманта с двама нападатели. Топката да се движи по земята и само да се разнообразява с далечни подавания към беговете. Ерес, жигосване и анатема очаквам.

Джейми Карагър каза нещо интересно в студиото на Скай след мача. Твърдеше, че в такива моменти най-важното е чистата мрежа. И даде пример с Улие, който събрал народа в една съблекалня и им казал, че грам не го интересува дали ще бием. Искал 2-3 чисти мрежи за да се върне спокойствието в защита. "Понякога трябва да се правят жертви с разбирането ти за футбола, за да постигнеш нещо. В случая Ливърпул имат нужда от няколко чисти мрежи" - свободно перефразирам. Лично не споделям такъв възглед, но така като гледам лунатизма обхванал защитата ни съм склонен да се съглася.

Айде да видим с бистришките тигри какво ще направим в Събота. Ако бием, тази загуба от Ревал ще я изтрия от паметта си с 5 грама марихуана, 1 литър червено вино "Каберне Совиньон" и с 1 мъфин.

вторник, 21 октомври 2014 г.

Някакви си идеи

Чудя се какво да правя и реших да открадна някоя и друга идея от някои и други места и да напиша ей така някакви идеи.

Мисля си за някакви игри, в които да участват и политиците ни. Игри, които да стимулират умствения и физическия багаж на нашите "управници". И така.

1-ва игра: "Шиповани Заедно" . Застават 10 избраника, всенародни красавчици, в една зала 20 на 20 метра. От едната страна има стена с шипове. Започва задаване на въпроси. От лесни към трудни. След всеки въпрос на сбирщината в стаята - шиповете се приближават с метър напред. За да се спасят им трябват 17 верни отговора. Участниците ще имат право на 3 жокера. Какво е жокер - ако не могат да отговорят на въпрос хвърлят един, който изберат към шиповете и го правят на кайма с ориз. Забравих да спомена, че ще им се дават отговори на въпроса тип "Стани Богат". С "А", "Б", "В" и "Г". Жокерите ще са същите като на споменатата игра. Това ще бъде предавано по телевизията, а с парите от спонсорите ще се кърпят дупките в бюджета.

Спонсори на тази игра ще има 100%, особено от месния бизнес. "Шиповани Заедно. Спонсор - Сачи". Хората ще могат да залагат кой ще бъде избран за жертва, на кой въпрос ще се даде грешен отговор, правилен и тн. Хората обичат кръв, зрелище и залагания все пак. Процент от залозите също ще отива за кърпене на бюджета

 2-ра игра: "Жив катапулт". Рисуваме на една огромна тухлена стена една дартс мишена. И започваме да изтрелваме от 1 катапулт дупетати. И отново биват приемани залагания кой дупетат коя цифра ще удари. Пеевски ще бъде изтрелян последен, че после след него трудно ще се чисти. А нали по някакъв начин трябва да се оставят следи, кой къде е ударил  мишената с тялото си. Спонсор - "ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ - Защото строим качествено".

3-та игра: "Коя е по-по-най дълбока". Игра за дупетатки. Застават избранички от всяка една партия и започват да си тикат кой която каквото и кажат, по които дупки и кажат. Със СМС ще може да се гласува какви предмети да има за тикане и къде точно. Искра Фидосова няма да вземе участие в тази игра, след като на всички им е  ясно, че може да скрие локомотив на БДЖ в себе си.  Спонсор "Дуфалакс - когато се чувстваме тежко препълнени, а искате да си наврете и още нещо в себе си".

4та игра: "Кой иска да бъде наркоман". Няма да оставим момченцата от партиите да скучаят, я. Затваряме в едно помещение 5 на 5 метра двама дупетати. Оставяме ги гладни 2 дена, докато им даваме кокаин примесен с Ред Бул и амфети. След което им се дават по една лъжица и им казваме, че ключа за изхода е в коремите им. И ги оставяме да издълбаят прохода към спасението си.  Спонсор както се досещате е Ред Бул - "Ред Бул ви дава крила за бягство". Може и някой колумбийски картелец да прилапаме за спонсор "Кока - изшмъркай свободата си". Залозите отново ще текaт с пълна сила.

5та игра: "100 метра вита баница с препятствия". Правим 100 метра вита баница, инсталираме по едно взривяващо се устройство във всеки един от крайниците на участниците и ги пускаме да папкат. На всеки десет метра ще има 1 айранче, което представлява препятствието. Ако даден участник каже, че се отказва - взривяваме един от крайниците, след което цицореста сестра идва с гореща ютия и се уверява, че участника няма да губи повече кръв от раната. И така докато всичко не бъде изядено и изпито.  Спонсор - "Софийска Баничка -  с ядене към цялост". 

Участниците в игрите ще бъдат избирани от народа чрез СМС-и. Предполага се, че най-заслужилите некомпетентни ще бъдат избирани. Да видим кой няма да си върши работата в Парламента когато тези игри бъдат въведени.

 


понеделник, 13 октомври 2014 г.

Бъдете



Бъдете... Бъдете новото, стъпвайки на старото. Бъдете човека търсещ свръх човека. Бъдете скромни във своята арогантност. Бъдете истината в лъжата. Бъдете звездата, светеща в небосклона, докато вървите по Земята. Бъдете тук. Бъдете там. Бъдете това и сега. Живейте в настоящето, произлизащо от миналото, с поглед в бъдещето.

Бъдете себе си. Бъдете само и единствено вас самите. Бъдете благодарни на живота. Бъдете благодарни за живота. Бъдете астролога на собствения си хороскоп. Бъдете картографа на собствената си карта на живота. Бъдете предпазливи, докато скачате безрасъдно в непознатото. Борете се за мир. Воювайте мирно.

Бъдете винаги на време там, където искате да стигнете, дори и да закъснявате. Закъснявайте за да сте винаги на време там, където не искате да стигнете. Бъдете винаги в приповдигнато настроение дори когато се чуствате изтощен. Бъдете на високо дори когато сте в низкото. Бъдете щастливи в своето нещастие. Бъдете силни, когато сте слаби. Бъдете водеща сила за слабите. Бъдете канени навсякъде, където не ви искат. А ако не ви искат, бъдете желани от всички. Но най-вече от себе си.

Бъдете свободата заробваща сърцата. Бъдете светлината озаряваща мрака. Бъдете приключенеца октриващ живота дори когато стои на едно място. Бъдете скучното приключение. Открийте себе си в другите. Открийте себе си чрез другите. Бъдете другите докато сте себе си.

Бъдете частното в общото. Бъдете общото в частното. Бъдете самоинициативата. Бъдете групата. Общността изградена на свободна воля. Обединяваща общото благо. Бъдете личността. Бъдете капиталиста живеещ в анархизъм. Обичайте дори когато ви мразят. Обичайте омразата. Бъдете обичани от всички, но най-вече от себе си. Бъдете диалог на монологa. 

Бъдете първия финиширал последен. Бъдете последния финиширал първи. Бъдете първи дори когато сте последен.

Бъдете силни. Бъдете честни. Бъдете морални. Не изменяйте на ценностите дори когато това се налага. Бъдете промяната в закостенялото общоприето. Бъдете общоприетата промяна. Носете детето в себе си докато остарявате. Не се предавайте никога, дори когато са ви предали. Бъдете отдадени на себе си. Бъдете черното отличаващо се в бялото. Бъдете бялото отличаващо се в черното. Бъдете сивото в черно-белия Свят. Бъдете Света събрал в себе си целия космос. Бъдете мулти вселената сгушила се в едно зрънце. Бъдете човешката доброта произлязла от божествената обич.

Бъдете най-добрият човек от всички шест милиарда. 

Бъдете вечни.

вторник, 7 октомври 2014 г.

Защо гласувах за тези, но няма да гласувам на следващите избори.

Една седмица преди изборите се чудих дали да гласувам. Ако бях решил да го направя трябваше да си заделя 76 кинта за да се прибера до града си. Това не е проблем. Проблемът е, че не виждах смисъл. "Да убия един цигански глас" не ми бе достатъчно.  Просто не виждах никаква логика да дам 76 лева за да убия правото на глас на едно същество, което още не се е решило дали е човек или маймуна. Така ли иначе всички ще умрем един ден. Особено след като излезе доклада на НАСА, в който пише, че ако не се вземат строги и решителни мерки за овладяване на замърсяването, до 10-15 години ще настъпят невиждани природни катаклизми. Гледайки поредицата "Космос" съм убеден, че това не е пропаганда, а е научно обезпечена теория. Та, ще си измрем в следващите 10-15 години, защо просто не ги дам тия пари за театър, кино, да ги дам на уличен музикант? Да нахраня безчуствената си душа с надеждата подклаждана от изкуството.

И както винаги живота сам ми показа отговора. Излизах навън за да задоволя екзистенциално-нихилистичната си жажда за алкохол, която ми помага да имитирам Ръст Кол от "Истински Детективи". В автобуса имаше 7 келешчета с бръснати глави. Сбора на годините на тези човекоподобни бе сигурно 80 години. Както се досещате дърхажа се примитивно, като си комуникираха със строго изградена поредица от гърлени звузи - "Уауъ" ," аУИК" и тн. Чупеха и викаха "Чупете, всичко е държавно". Грам не им идваше в пилешкия акъл, че държавното е частно - демек то е наше. Ние плащаме за него от заплатите си. Държавата не е някакво маргинално тяло, което самосъздава ресурси. Ние сме държавата. Перефразирано маймуните крещяха следното "Чупете, всичко е на наш гръб". Забележките както разбирате не помогнаха тази вакхалия едноклетъчна да спре. Но пък този житейски епизод ме накара да намеря смисъл да дам тези 76 лева и да гласувам.

Отидох да гласувам, защото всеки един глас доближава България до тоталния колапс. До края на пропадането. До свършека на този илюзиорен живот. На това измислено общество. В главата ми се зароди идеята, че за който и да гласувам - все тая. Никой не може да спре свободното падане. Но с всеки подаден глас тип "все тая", пропадането ще става по-бързо. По-бързо ще ударим дъното и ще се приключи веднъж завинаги. Че гледах ги тия чехълчета и си мислих, че ще гласувам за да може ей тия да са доволни. Защото най-накрая държавата щеше да е непоправимо счупена, заради нас. А след този край.....надничаше надеждата, че ще започнем едно ново начало.

Гласувах. Прибирам се и гледам няма и 50% избирателна активност. Гневът в мен се надигна. Всички гледат себе си и се надяват, че държавата сама ще се оправи. Никой не иска да разбере, че държавата това си ти, и ти,и ти,и той, и тя,и то, и ние, и вие, и те,  в това число и циганите. Ние правим държавата, а не тя нас.

Никой не иска да разбере, че тия дУпетати не ги спускат с летяща чиния от съзвездието "Ореон", а идват от народа. И ако те са такива боклуци, значи проблема не е в тях, а в мястото, откъдето идват - от държавата изградена от индивидите наречени "нас". 

В този пристъп на гняв аз реших - повече никога да не гласувам. Защото наистина ние не заслужаваме ужасен край. Ние заслужаваме ужас до безкрай. Аз няма да помогна на нас, на българския народ да стигнем края си. Ще страдаме всички заедно, и така докато Вселената не реши, че сме излишни.

Стрядайте мили мои съграждани. Скъпи сънародници. Страдайте и се гърчете от ужас. И не се притеснявайте. Няма да се гърчите по групички за да си споделяте болката и униженията, а индивидуално. Няма да имате комфорта  дошъл след споделяне на болката.

И единственото ви упование ще е, че всички се гърчат, било то и отделно. Като индивиди. В това число и аз. Защото не искам да напусна тази прекрасна държава.  

Страдайте и се гърчете от провала, който сме всички ние. А бяхме толкова обещаващи като народ.......

А за промяна трябват само двама

петък, 3 октомври 2014 г.

Аз съм...



Крадено едно към едно от Lupe Fiasco - Put You On Game



Не знаете ли, че аз съм господарят на вашия свят. Аз съм пръстена, който целувате за да получите милостиня. Аз съм идола на който се кланяте и който обожавате. 

Говоря всеки един език на земята, благодарение на финикийците... Досетихте ли се?

Аз съм религията, която ви направи безсърдечни. Егоцентризма, който ви съсипа мечтите, заменайки ги с бляна за наградите от моята игра. Обожавате моя мрак каращ ви да се чувствате Богове, играейки си със съдбите на вашите събратя. Хубаво е да се чустваш като мен, да превръщаш в наркомани малките деца докато гледаш как родителите им ровят в кофите за боклук от глад, нали?

Аз съм кръвта на този град. Електричеството и отоплението, и осветлението. Аз съм мрачната улица, в която нож се забива в човешка плът. Оставен да лежи докато му изтече кръвта, собственикът на плътта крещи. Сподавените крясъци излезли от кървавите устни захранват моя смях.

Аз съм предметите в училище. Унищожителят на детските мечти. Заменящият ги с нуждата им за мен. Убиеца на креативността и човечността. Горивото на алчността и егоцентризма. Сигурен съм, че когато пораснат ще играят моята игра. Ще продължат порочния кръг, от който е  изграден моят трон. Трон поставен върху останките на човечеството.

Аз съм хероина във вените на детето ви, алкохола в кръвоносната система на бащите ви, антидепресантите в шкафчето ви.

Аз съм унощожението на природата, отровата излята във въздуха и земята. Аз съм борбата с глобалното затопляне. Защитника на правата на животните и задоволяването нагона за ловуване, спомогнал за тяхното изтребление.

Аз съм надцененото лекарство, рака озорпирал клетките ви, доктора предписващ антибиотици. Грижата за вашето здраве и съсипването на имунната ви система.

Аз съм вашите жалки благотворителни балове. Безсмислената кауза успокояваща гузната ви съвест. Красивата илюзия пречеща ви да видите плодовете на вашите действия  и бездействия. Аз съм причината за глада и изобилието по земята. Аз съм вашата лакомия, похот, завист.

Аз съм вашия духовен и политически водач. Аз съм вашия идол и крал. Господар и прислужник. Аз съм вашата демокрация  и олигархия, и диктатура. Аз съм всяка една финансова криза, прогрес и последвалото го сриване.

Аз съм вашия поробващ спасител, обсебил душата, сърцето и съзнанието ви.

Аз ви показвам как да живеете здравословно и да се чувствате полезни, да помагате на другите. Да споделяте човечността и да имате, каквото си пожелаете. Да станете идол, духовен водач и пазител. Крал и господар. Ще ви направя истината и пътя, и живота за останалите, които ще ви подражават. Защото вие сте горивото за моята игра. Неосъзнаващи, че само малко ще успеят да са като вас, вие ще показвате на другите как да страдат в опитите си да играят моята игра. А в тези си опити повечето ще нараняват, ще съсипват, ще убиват. Ще свършат в кофите в тъмната уличка, която съм аз. Дъщерите ще проституират като майките си. Синовете ще друсат като бащите си. И през цялото това време аз ще се смея....

Защото аз съм...........