Всеки измислен супер герой разделя мнението на дадена въображаема общественост
заради супер способностите си. Чрез своите супер сили даден супер герой(
Супермен, Сайдърмен) застава над общоразбраните устои и закони на обществото. Просто защото тези норми и закони, било то
обществени или природни, не важят за тях. А това "го страхува" нормалния човек. Едната
част от измисленото общество счита, че тези индивиди трябва да стоят заключени. Да бъдат под контрол. Другата част счита, че силите са дадени с цел да
помагат за добруването на измислената цивилизация.
Та Суарез го направи отново. Също
като супер герой раздели племето на „Феновете
на Ливърпул“ на две. Урусофили и
урусофоби. И поредно противно трансферно лято пое по една вече позната
треактория - „А ли нашият супер герой ще
напусне корабЪТ.“
Урусофилите застават упорито зад Суарез. Поставайки култа към личността над общото,
те твърдят, че без уругваеца Ливърпул е обречен. Уруса е този, който е докарал
отбора до там, докъдето я докара миналия сезон. Единствената неприкосновена
божествена сила, която ни се притече на помощ по пътя на изграждането. Силно
оръжие в техните ръце е факта, че уруса е взел дейно участие в 43% от головете
миналия сезон. Той е Той с главно „Т“ и трябва да бъде подкрепян във всяско
едно отношение, та дори и да убие човек бъркайки му в очната ябълка с
показалеца на язовец- евнух. Продавайки го се обричаме на постоянно повтаряща
се посредтвеност(тази мисъл я посвещавам на Ницше). Роджърс, отбора и феновете
трябва да са признателни на гения от Уругвай и трябва да направят всичко
възможно да го задържат. Слушайки и четейки теориите на урусофилите, един
неутрален фен би си помислил, че положението граничи с безнадеждност. Все
едно сме подписали с Делян Пеевски за централен нападател, а Бат Боко Борисов
ни е крилото.
Урусофилите, в опитите си да защитават наш герой Луй не виждат как за поредно
лято клубът остава на заден план. Егото на нападателя засенчва работата свършена от ръководството през годината и резултатите които бяха постигнати. Клубът не може
да работи нормално. Ливърпул бива изписано с малки букви под заглавия с
големи букви, удебелено, съдържащи името на Суарез в него. „Постави се на негово
място“ измества „Постави се на мястото на клуба“. За втора поредна година
личността е над общото.
Урусофобите искат Суарез незабавно да бъде продаден на правилната цена. Ако може преди това да бъде
обесен, изкормен и обезчестен от човек носещ звучния прякор „Дончо 32-та сантиметра“. Уруса се бил изплюл на
всичко що е Ливърпул. Чрез своите
постъпки той потъпква, тази грозна дума, морал-а, на клуба. Ценностите, на
които се гради династията, религията „Ливърпул“. Този божествен клуб не може да си позволи да
държи в редиците си токсични личности, поставящи се над институцияата. Стига се до там, че да
му се пожелават неприятни неща в новия му клуб.
Урусофобите поставят на заден план всичко, което е направил Суарез за
клуба. Манталитета на победител, който той върна в редиците на отбора.
Манталитет, избягал далеч от Мелууд в последните години. Тази личност докара отново усмивки на лицата
на милиони червени сърца по света. Създаде незабравими спомени. Накара отново
циниците да повярват в магията наречена
футбол. И най-важното – накара хората да почувстват религията „Ливърпул“, а не
просто да я защитават на разбирания вменени от спомени.
За нас, феновете неспособни да изберат страна, уруса е светкавицата разцепваща
мрака, нежелаеща да признае загубата в борбата с мрака. Той е като онези красиви снимки на природни
бедствия, които докато ги гледаш изпитваш страхопочитание към силата на
природата. Настръхват ти косъмчетата по гърба, гледайки облаците надвесени над
градове. Свектавици разрушаващи Бруклинския мост с впечатляваща лекота.
Изригващ вулкан в пурпурно-кърваво-слънчево червено разтапящ села за секунди.
Прекрасно за гледане, но само да е далеч от теб.
Всъшност това е общото между двата разделени клана. И за двете страни Суарез е футболен гений.
А в сърцето на тази природна стихия стои едно уплашено момченце.
Момченце гонещо мечтите си. Чрез своята воля и сила то ги изпълнява една по една. Методично. И на всяка цена, та дори и това да го постави в позиция да е сам срещу света. Следващата му мечта е една
от най-големите. Незасивимо какви ги говори пред медиите, мечтата на всеки един
испаноговорящ футболист е да играе за футболните бастиони на тази култура – Барселона и Реал.
„Истинските фенове на Ливърпул подкрепят Суарес!“ – гласи един от слоганите
на Урусофилите. Аз като истински Урусофилофоб подкрепям. Подкрепям детето
Суарез в това да изпълни мечтата си и да заиграе за един от испанските
грандове.
