Идеята за заглавие идва от изречението"Bad decisions make good stories".
Отчаянието нахлуваше в сърцето на Даката като отлежала Троянска сливова. Нещата щяха да стават все по-лоши и по-лоши, шептеше логиката му. Така очакваната почивка се превръщаше бързо, но сигурно в кошмар. И най-лошото беше, че неговите приятели започваха да се наслаждават. А Ели? Какво ставаше с нея?Не можеше да я познае. Това не беше момичето, което той бе дресирал като немска овчарка. Самият Павлов щеше да му завиди за постигнатите успехи с Ели и нейното ирационално по детински поведение. Всичктие й изблици на спонтанност бяха задушени успешно от методите прилагани от Даката. До този момент.
Тя беше седнала в автобуса до 2-ма от идиотите и говореше съвсем открито с тях за свирки, мастурбация, порно, секс. Термините използвани в този разговор можеха да накарат двузъб таксиджия с цероза на черния дроб от Люлин да се изчерви, а какво оставаше за подредено момче като Даката. Сякаш това не беше достатъчно ами и приятелите му се включваха от време на време в разговора плахо. Но тенденцията те да се радват на колегите на Ели се засислваше притеснително. Това засилване беше правопропорционално с нарастващото безпокойство в главата на Даката. А докато протичаше този интелектуален разговор, 3-тият бабун беше изкарал снимки на домашната си маймуна, Прометея, и водеше разговор с шофьора на автобуса. Странното беше, че шофьорът се забавляваше искрено на историите как Прометея целела съседите на разказвача с фекалии.
Потънал в тишина, Даката разсъждаваше над случващото се покрай него. През целия си живот вярваше, а и беше доказал за себе си, че колкото едно нещо е по-контролирано и подредено, толкова това нещо е по-приятно. С Ели живееха по прекрасен начин правейки всичко по план, повтарайки действията през седмицата си с германска всеотдайност и швейцарска точност. Гледаха филми в едни и същи часове. Излизаха в точно определени Петъци в едно и също заведение, с едни и същи хора. Готвеха и пускаха пералня в един и същ ден и час. И така седмица след седмица. Година след година. Уюта и удобството бяха постоянни гости в техния живот. Защо тогава той виждаше за първи път от години Ели толкова жива? Защо искрата в очите й отсъстваше, когато те са заедно? Тя имаше целото удобство на Земята. Не и липсваше нищо, нали?
Но тези мисли щяха да намерят естественото си продължение по-късно. Автобусът спря в Лутън. Всички слязоха и се отправиха по план към местно ресторантче, където трупата трябваше да закуси. Ресторантчето не работеше, защото бяха уцелили Банк Холидея на островитяните. Дупка в плана на Даката. Това не можеше да бъде вярно! Никога не беше се случвало. Ами сега? Оказа се, че в Лутън има голям мол, който се беше превърнал в сърцето и душата на прогизналото английско градче. А както всички знаем в моловете е пълно с МакДоналдси,МакБъргър Кингове и МакКФСита. Но разбира се, както вече Даката се беше досетил, не такъв беше плана на 3-мата умствено недъгави екземпляра. Единият, който по-рано беше казал, че учи за импровизационен актьор, изтъкна факта че в МакДоналдс най-полезното нещо за ядене са играчките от детското меню и се отправи към един отворен пъб. Пъбовете винаги работеха. Другите двама го последваха говорейки разпалено колко бири ще изпият в 9 и 11 сутринта в Лутън. Даката знаеше какво ще последва за това погледна Ели строго. Усмивка беше прорязала от ухо до ухо чаровното й по детински лице. В нейната глава тя беше вече в пъба и разговаряше с 3-мата си колеги за всевъзможни глупости. Погледа на Даката я удари като юмрук Волен Сидеров пред НАТФИЗ и тя се върна в реалността. Знаеше какво означаваше този поглед. Свежата радост се изцеди от лицето й. Тя наведе глава и се запъти към МакДоналдс. Семейните им приятели се спогледоха. Погледнаха гърбовете на 3-мата изомруда, по чиято походка си личеше високите нива на забавност, а след това погледнаха наведената, сива, усмирена фигура на Ели. Поклатиха глава със съжаление и с бавни крачки последваха пътя на Даката.
Часове по-късно всички бяха на летището, освен геройско отправилите се към пъба младежи. Полетът беше след час и 46 минути, а от ония алкохолици нямаше и следа. Една кола, опитваща се драматично да наруши всички правила на физиката, се зададе по пътя Лутън - летище Лутън. Превозното средство всячески се стремеше да излезе извън пътя и това почти се получи след като някак си застана на 2 предни гуми. След тази маневра задните две се отделиха от тялото на майка си и започнаха да търсят късмета в живота си независимо едно от друго. Последва лек удар в 1 кофа за боклук. От колата, каква изненада, изкочиха 3-мата наши герои. Те пееха някаква английска песен, в която се обсъждаше пътя на бирата през организма на човек. Бяха на финалния куплет , в който бирата завършваше житейския си път в писоара. След това отидоха, прегърнаха шофьора, казаха си по нещо смеейки се и се запътиха към групата. Шофьорът заспа в колата с широка усмивка на лицето. Самодоволна лига се процеди през отворения крайчец на устата му и кацна на кормилото, което се беше отделило от таблото и стоеше мирно в спокойните ръце на заспалия 72 годишен младеж. Пичовете разказаха как са намерили тоя образ на една маса в пъба и са се заговорили с него за футбол и местната футболна гордост Лутън Таун. Разговорът бил много кратък и се обобщил с думичката „Шит“. След което е последвало надпиване с бири, а за капак онзи 72 годишен младеж им казал, че ще ги закара до летището с неговата кола. Разбира се това се беше случило след като същия този младеж беше обърнал две големи водки пред изумено щастливите погледи на 3-мата изклесяци. Едно от стъклата на очилата на Даката в този момент се пропука. Тикове обсебиха лявото око на човека- план. Чу се размазан глас по високоговорител. Единственото, което се разбра бяха думичките „Райян Еър“ и „Дъблин“.
3-мата прегърнаха Ели, която видимо беше в минорно настроение преди тяхната поява и се отправиха към изходите започвайки песента за бирата от начало.
