Ливърпул едно – едно Евертон... или видяно през моята клавиатура.

„Чакането е горчиво, но плодове му са сладки“ – откраднато под заглавие  от чужд блог.

Шибано едно на едно. Как се стигна до това да се чувстваме така, както се чувствахме 2011-2012? Да чакаме всеки един момент да ни треснат гол от нищото? Да правим атака след атака и да не вкарваме повече от 1/2 гол? По-добре ли щеше да е да трескаме гредите 53 пъти за да успокоим съвеста си, че всичко е плод на вселенска конспирация срещу нас? Някой видя ли кемптрейловете над Анфийлд? Сорос ли плати на топката да влезе по такъв начин? ХААРП ли нажежи атмосферата около Жагиелка за да му даде сили да вкара ала „Стивън Джерардка“? Всичко е както пълния сезона на Кени. Играта ни няма лице, но за сметка на това не печелим точки. Правим добри атаки, но не успяваме да вкараме гол. Защитаваме се слабо но пък напук допускаме голове след всеки един удар надминаващ скорост от 2 км/ч. Не знам дали това е психологически термин,но всичкото това ми напомня за синдрома на „плаващите пясъци“. Опитваш все по-усърдно, все по-всеотдайно. И колкото повече се опитваш, толкова повече затъваш. А в такива моменти просто трябва да се отдръпнеш от проблема, да спреш  мозъка си за момент и да оставиш нещата да се движат по естествения си път, докато разчиташ на интуицията.

Равенство почуствано като загуба. С какво точно заслужихме този резултат? Бих казал, че си го заслужихме, защото не вкарваме. Много футболтропи и разни други разбирачи обичат да повтарят, че първенство, купи и титли се печелят със защита? Ама сериозно ли скъпи ми приятели практикуващи футбол от канапето? Ами пробвайте се да спечелите трофей със 38 равенства 0-0. Айде да ви видим как ще го направите. 38 мача спечелени с 4-3 май дават по-голям шанс да спечелиш нещичко. Освен разбира се диабет заради стреса.  Атака след атака, центриране след центриране, слабо отиграване във финалната третина след слабо отиграване във финалната третина. Не можем да вкарваме голове и това си е. Балотелата беше взет за това, ама явно откак Роджърса го кара да бяга из цялото поле, мозъка му отказва да не работи. Че както знаем на Балотелата мозъка не работи и сега като го карат да работи се претоварва. Да пресира ли, да вкарва ли. Ама като пресира как да вкарва? Факт е, че момчето бе взето да вкарва голове. Но ако е вярно защо Роджърса не го направи така, както специалното моринхо(нарочно с малки букви) направи с Диего Кльоща? Иска ми се да вярвам, че всичко е продукт на липса на сработеност, щото ние имаме много хора нови, а оная перачница за пари само добави детайли – Фиброгъз и Кльоща.

За сметка на това ние загубихме основата си  - Соларез. Не ме разбирайте погрешно. Не се опитвам да кажа, че само той е виновен, че играхме брилянтно миналия сезон. Нито че той не е бил важна част от същия този сезон. Просто цялата ни игра бе стъпила на футбалера Суарез. На неговото движение с и без топка, дрибъл, хъс, желание, агресия, футболен мозък. А както всички знаем махнеш ли основата на една къща тя не съществува много дълго. Сега Роджърса гради наново. И то без Стуридж, човек който бе част от основата миналия сезон. Те първа Балотелата и Танцьора ще развиват футболните си отношения на терена. Или както се казваше в един класически филм „Това е началото на едно прекрасно приятелство“. Сега без Суарез изглежда, че имаме по-силен състав, но имаме ли по-силна стартова единайсеторка? За жалост няма как да разберем докато тия момчета не поиграят заедно, не спрат да се контузват и не започнат да говорят „Скаузърски“. И така докато си говорим за Соларез ми става чудно едно нещо – защо взехме Балотелата след като той е друг тип играч? Нито е толкова подвижен, нито има добър дрибъл. Той е голаджия...... май. Този състав без Стуридж ли ни е план Б-то? Един нападател, който да храни голаджии- халфове и да прихваща перфектнтие  центрираня на бековте ни? Кефи ме този план Б, но нещо ефективността не е задоволителнa.

На практика в този мач излязоха два отбора търсещи своята идентичност. Две притъпени оръжия неспособни да нанесат порезна рана. Само да направят някоя цицина на главата на някой .За карамелите не знам защо се получава така при тях. Уж нямат много нови играчи и все още си цъкат техния си стил. Може би и Мартинез, и Роджърс страдат от липсата на опит. На кой от тях двамата им се е налагало да играят в Европа + да надминат очакванията от предишни сезони? Явно и те ще се учат в движение. А от това ще страдат феновете и на двата отбора.

А и между другото – Стивъне, хората те критикуват не защото не можеш да вкарваш, а защото не можеш да защитаваш защитата. Така че, с този прекрасен гол ти само доказа, че си полубожество, но не обори критиците си, че не можеш да защитаваш. Иначе една любопитност – Роджърс говори как са работили на тренировките с капитана-демибог за това как да се освобождава от персонални пазачи. Явно Роджърса не е глупав и ясно е видял как Даунинга опази нашето капитан в мача срещу обединените западни шунки.

Честно не ми се говори за тактики, Лукаковци, които отново играеха вляво, както Мартинез обича да го поставя в подобни мачове, за страхотната ни игра докато не стигнем до наказателното на лошите, за прекрасните ни центрирания на беговете, за пропуска на Балотелата, за новото ни полукапитан, който се държи като пълен капитан и тн и тн. Не ми се и говори по скалата кой е по-по-най  „Ние сме по-заслужили“. И за съдията не ми се говори, нито за това, че Бари остана на терена. Факт е, че един футбалер, напълно заслужил да стане герой, незаслужено спечели точка на захаросаните симпатичници от другия край на парка.

Говори ми се за невярването какво се случи. Чувство заменено с брутална пустота, убиваща всякакво желание да видиш малките, но хубави неща в живота.
Говори ми се за пъклената бездна, отворила се в сърцата ни след първите два месеца от сезона. За това, че все повече наближаваме точката от която няма връщане назад. Точка, след която ще има само мрак, серни изпарения и вечна обреченост на провал. Бездна, в която като пропаднем, няма никога повече да видим слънчевите лъчи и да чуем прекрасната песен на славей. И сме безсилни. Тотално безсилни. Дърпаме се, драпаме, гърчим се и се борим. И затъваме все повече и повече. Всичко върви против нас. Колкото и да се стараем един повей срива кулата ни направена от съчки. Обратното сме на вълка и четиредесете разбойника, опитващи да издухаме титаниевата вълшебна лампа направена от седемте козлета, с цел да се оженят за спящия Мук. И така, колтото и да се опитваме, не ни се получава. А може би просто трябва да се отдръпнем и да чакаме. А чакането е гадно нещо. Особено на гишето на някоя БГ администрация. Но всички знаят прекрасното чувство обзело те  когато работата е свършена след 10 часа чакане и псуване на лелка, работеща 3 часа и 15 минути на ден, и то винаги тогава, когато не ти трябва, с бемка на клепача и червило, по-червено от малинов сок смесен с боя, направена от червен мак.

Супер мега дупер гига мачЪ

Сядам и аз да понапиша нещо с ясната представа, че не съм гледал статистики, повторения, ревюта, футболни анализи, гадателско-звездни анализи и тн. Освен това пак ще изкажа някои от моите теории, които никога не стават. Нещо като тази, че Стърлинг ще бъде използван като Стъридж като го няма и ще играе до Балотелата.

Ще започна с това, че според мен явно има някакво неписано правило, според което прехода на даден отбор трябва да отнеме време. Нещо като при историята. Ренесанса е започнал тегаво след разпадането на империите от средновековието, но  го е докарал до Новата Епоха. Така е и при нас. Суаресоерата свърши. Сега отново е време за преход. Имахме стил и отбор изграден изключително върху личността на уруса и сега ще страдаме заради това. Преди това се наслаждавахме. Предполагам, че така се осъществява вселенския баланс.  Ще е просто тегаво докато нагодим всичките тези играчи в един по-нов стил осланящ се на стария. Колкото и банално да звучи - ще си трябва време. Аз откак се помня все по преходи ходим. Малко стана като нашия си български преход. И да знам какво прави Саутхямптън. Но те го играят ролята ни от миналата година - приятната изненада. Ние вече сме неприятна изненада. До едно време ще е това.

Такива мачове като вчерашния винаги е имало и ще има в купите. От Олие насам сме имали такива мачове(просто от тогава са ми най-ранните спомени). Имахме ги и при Рафа, и при Кени, и при Ходжата. В подобни турнири винаги има изненади, винаги се раждат легенди за "убийци на гиганти". Така че, нищо ново под слънцето с тези родилни мъки. Нито за нас нито за другите отбори. Романтика предполагам.

Това, което мен най-много ме издразни не бе резултата и стоенето до късни нощи, а това че не получихме отговор на нищо. За щастие и нови въпроси не иникнаха. Нещата са си все така "приятни". Защитата ни е все така ориентирана. Нападението знае все така, кой, кога, къде и с кого да застане някъде си. Имам чуството, че сме взели еднотипни футбалери и те се натискат за едно и също място. Да ама Лазер, Лалана и Стърлинг могат да цъкат навсякъде из нападението. Не би трябвало да са еднакви, нали? Явно става въпрос за разиграване и заучаване на комбинации, и свикване с играта на другите, а това винаги отнема време.

Излязохме със силна единайсеторка, ама то в наше време сме развалени откъм избор... поне в повечето позиции. Предполагам Роджърс искаше да приключи мача рано и да ги седне на пейката по-важните момци като Стърлинг и Лалана. Трябва да му признаем на Брендън, че почти му се получи. Отново бяхме въплащение на смисъл и въображението в атака. Почти като симбиоза произлязла от биологичнa фюзия  на Рембранд, Да винчи и Микеланджело бяхме. И комбинациите ни бяха почти толкова разнообразни и ефективни. Всякаш за това гола ни дойде така случайно. Няма как да не ти се получи с цялата тая тактическо-футболна живопис.

В защита нещата изглеждаха като структурна комбинация между Китайската стена и стените на Троя. Всичкото това бе обвито в анти вирусна програма от най-висок клас - Лукасперски. Нищо не прелиташе и летеше към Миньолем въпреки троянските коне в защитата ни. Докато не се появи  испанска муха, която направи много силен мач, но си изтърва човека.

Играта ни след това придоби космическо -нихилистична безсмисленост докато Рахийм, Лалана и Енрике не заиграха вляво. Веднага си пролича, че двамата от миналия сезон се разбират чудесно, а тоя от новия е на същата умствено-астрална вълна. Много красива атака за втория гол се получи, но това бледнее пред грешките направени в последната минута на 2 минутното продължение.

Ако не друго, по аксидентна случайност ако излезем от групите на ШЛ никой няма да иска да играе на дузпи с нас. А и в скоро време съм сигурен, че наказателни удари на Мелууд няма да се тренират.

Заключението ми е, че грам нищо ново не видяхме. Тук таме някой проблясък, малко загатване на разбирателство и до там.

Иначе вдясно си имаме ново Зайче Дюрасел - Мускито.

Кошмар.... или видяно през моята клавитура

Много тежко е да си фен на Ливърпул тези дни. Единствената радост е, че лисиците са на мода тази година. Но не знам дали да се радвам, че все още не сме играли с тях. Проблемите са толкова комплексни, че не знам откъде да започна. В момента имам повече въпроси отколкото отговори. Даже единственото нещо , на което имам отговор е какво ще закуся в неработния Понеделник.

Ще започна от нещото, което ако имах сърце щеше да го скъса. Годината е 2010. Продали сме Шаби Алонсо и сме купили стъкления Римския Принц. Играем срещу Болтън. Фабрис Муамба е персонален пазач на Джерард. Мача го измъкваме на косъм. Годината е 2014. Играем срещу Западната Шунка. Персонален пазач на капитана – Даунинг. Жаба Хътинянина занулява плана на Роджърс с нещо брутално елементарно – хващаш мозъка в средата и го задушаваш.  Много думи са казани за влиянието на Джерард над нашата игра. Диагонални топки, разигравания, бегове, които хвърчат напред и чакат тези диагонални подавания и тн. Най-лесният начин да спреш Ливърпул е да спреш Джерард да играе с топката. Така и стана. Имаше моменти, в които Стю даже не го интересуваше къде е коженото кълбо. Очите му бяха приковани в Капитана. И то не защото му завижда за тялото или прическата. Наложи се Хендо да поеме функцията на Джерард и да застане най-близо до защитниците и да изнася топката. Ефекта не беше умопомрачителен. Продължавам да пиша за Стивън, тъй като от него зависи прекалено много, а той не показва, че може да се справя точно в този момент със задълженията си. Винаги съм твърдял, че най-голямото изпитания за Роджърс ще бъде оставянето на полу-божеството на пейката.  Капитана в момента повече пречи, отколкото да помага. Конкретно в този мач, той не допринесе с нищо за нападението, а според SQAWKA не е спечелил нито едно единоборство. Явно и защитната игра не се е покрил със слава. И това всичкото щеше да е супер, ако беше пресякъл много пасове..... в някоя паралелна вселена съм сигурен, че цифрата 1 е много, но не и в тази. Чисто физически той не може да изкара 3 мача за една седмица. Пиша това, защото се опитвам да го оправдая. Но разума друго ми диктува. (Нещо, което направих и миналата година е, че отписах Капитана). Джерард вече не може да води този отбор. Налага му се да играе като щит на защитата, но се вижда, че няма дисциплината да го прави. Физически се надявам, че с течение на сезона ще навлезе във форма. Но тази пуста дисциплина просто няма как да дойде. 

Може би само психически успява. Младите виждат в него една жива легенда и няма как да е иначе. Но за мен една от причините в слабото ни представяне е застаряващият Джерард. Правилото е, че който си го може си го може. Само,че го кажи това на мозъка, който го иска, и тялото, което вече не може. Много е тъжно да гледаш как една легенда залязва. Идол на цяло поколение, бледа сянка на себе си. Емоционално е много трудно да преживееш този процес. Но рационалността в мен иска Джерард да седне на пейката. И да започне да играе колкото се може по-малко мачове, когато ясно си личи,че издиша. Разбира се и когато имаме нужни заместници. Наясно съм, че благодарение на националните мачове в момента ги нямаме.

           

Защитата. Какво се случва там съм сигурен, че и Стивън Хоукинс  ,и Нийл Дегрес Тайсън не могат да кажат. Всеки си има своето обяснение и ми се струва, че всеки одрасква само повърхността на проблема. Включително и аз. Конкретно за мача: първи гол – Лукас се позиционира слабо, не успява да се пребори с човека си и извървша фаул, близо до наказателното. Срещу УХ това е голяма грешка. Следва балонно центриране, което Миньоле трябва да хване. Не го прави. Хендерсон бива надскочен от Томкинс. ШКРТЛ през цялото това време не пази никой  и не прави нищо освен да гледа. Нито покри Рийд, нито помогна на Хендо с високата топка. Поне да беше донесъл по една биричка да си пийнат с другия изпълняващ ролята на конус – Миньоле. Втори гол: поредица от слаби докосвания, губене на топка по елементарен начин(Балотели) и неосъществено пресиране на човек  с топка. Кожената сфера стига до ония там поредния тъмен от УХ. Морено не пресира от страх да не бъде минат и да му се наложи да прави  шпагати. Балонен удар. Миньоле се чуди на кой от шесте езика, които знае да каже – "Извинявам се, че допускам такъв гол".  Една огромна поредица от индивидуални и тактически грешки.  Не само от защитата. Всички в състава на хартия са качествени играчи.  Но когато излязат на терена се държат като анимационни герои. За жалост забавата е на наш гръб....Сако си удря главата в Ловрен – липса на комуникация.... Целият проблем е много комплексен. Отбора в момента изглежда сегментиран. Защитата си играе за себе си, а вътре в самата защита елементите и се държат като изолирани фрагменти, които не са част от цялото. Нападението е отцепено от защитата и халфовете, и на свой ред се бори да намери своето лице. Халфовете са в ничия земя. Помагат от време на време на защитата. Понякога и на нападението и много често на лошите от лошия отбор.  И докато нападението все някога ще намери лицето си, с оглед на тренировките и помоща на някой и друг халф, то за защитата съм голям песимист. Говорим за много дълбоки проблеми от всякакво естество- тактическо, тренировъчно, психическо, а защо не и от гастрономно. Не се знае лелката в закусвалнята с какво ги храни.

Едно изречение за Лалана. Влезе и свърза халфовата линия с нападението, но си личи, че още не е готов напълно. Преди той да влезе Балотелата го играеше свързочник. Стара се момчето ама не беше умопомрачителен. А и още нещо – защо Борката беше централен, а Балотелата играеше зад него? За да може Балотелата да сваля топки и да ги опазва? Не знам.

Като цяло ни очаква много тежък сезон. Роджърс няма удобството да работи  6 дни в седмицата с тази младеж на Мелууд като миналата година. Идеите и начина ни на игра ще трябва да се бистрят и обработват в движение. А и Роджърс те първа ще се учи да ротира отбора си. Както видяхме Мартинез има същия проблем при Карамелите. Вярно, че Ливърпул не е училище.... всъщност защо да е вярно? Ливърпул винаги е било училище за велики идеи и учители-мъдреци. Шанкли е дошъл да ни учи и да спретне разпадащото се училище. Пейсли е продължил с госпела. Кени е бил наставляван от Пейсли докато е прохождал в треньорската кариера. Надявам се директора да не изгони другаря Роджърс прибързано. 

Заредете се с търпение, алкохол и наркотици. Чакат ни много трудни месеци.

               

O неразумни изроде, има ли надежда още да го ева?

Ей копеле батенце чуек прибирам се аз след раота рзбираш ли и отиам да взема храна за котарангеса че оня изял всичко да го ева в котката. И ти каам взимам манжа и влизам в автобуса. Нали се сещащ няям билетче копеленце батка. И се оглеждам кат насран папагал в зоопарк ти каам. И копеле глеам някъв  пич ти кааам няя билетче и отива си взема от прошляка дето кара каруцата  с 10 кинта в ръка. И оня мисир нема му върне уе да го ева. Оня пич и той кат мене разбирш ли почна се оглежда кат папагал дето е отпуснал лайномета рабзираш ли.

По едно време една такаава симпатяга ти каам ма готино момиче симпатичен парчоляк с няква огромна осмивка разбираш ли му подава едно левче а оня ми ти гражданче отказва уе да го ева. И така десет пъти. Викам си копеле батка тоя оше веднъж откаже ли ше и кажа на маценцето че и аз няям да го ева разбираш ли копеле. Оня отказа пак. Стаам аз да и кажа на симпатичната че батка и аз няям разбираш ли мацка. Оная стана отиде и му купи билетче да я ева чуек. Честна дума заклеам се в гроба на баща ти копеле честно. И му го подаде ей такава!! Абе ейййй кво стаа викам аз. Ма докат беше станала мацката на нейно място седна няква друга мацка. Яки мацки в тоя градски уе ейййййй. И оная другата мацка дет седна на мястото на мацката с билетчето дето го купи разбираш ли се осмихна сес. И стана и каза сори че ви седнах на мястото!! Ауе еййййййййййй викам си аз. Тва българия ли е уе? И такова тоя пича и мацката дето му даде билетчето такова седнаха майна и почнаха си говорят и се осмихват дъгее.. ей бемго чуек. Замислих се такова нали се сещаш като ти стане едно такова замислено че виждаш нешо важно сес. И така си се смяха пич и оня кат слезе и си остави билетчето уе. Па нали ме знаеж аз не го оставям сес. Щото съм по от тия другите. Намирам си билетче и не го оставям да ги ева. Те кво другите по ли са от мене уе че ше им давам аз на тях безплатен билет. Аз съм тарикат и оцеляващ уе ейййййййй лек. Ма оня пич остави билетчето уе. Майна често ти казвам лек. И няква друга мацка го взе и се заговори с тая мацката дето купи билета сес.

Замислих се такова ама нещо май мигрена иам че ме заболя темето да го ева. Прибирам се аз и сипвам на котарангенса манжа. Че беше изял всичко малкия дебел коратангенс. И тоя взе ми се радва чуек. Викам си ейййййййй письонино оня ден кат няяше манжа не идваше ми се радваш такова па сея кат те нахраних и се радваш. Та ева в котарангенса аз.

И копеле тогава осъзнах нещо. Слушай батка че е дълбоко ти каам. Ауе викам си аз на кратуната такова докато си удрям мастички в челото. Ауе тва надеждата като котката уе пич. Храниш го поиш го и то ти се радва когато реши. Ама да не би надеждата да е като мацката с билетчето чуек. Да ти дава безплатни далаверки вгат най малко очакваш а ти да я споделяш безплатно чуек. Бемго. Сериозно е тва.

Гениялността на БитКойн-а

Кратко, точно и ясно. Биткойните са числото "42".

Диамантено хвърчило... или видяно през моята клавиатура.

„Will Liverpool do Spurs?“ – Генерален въпрос задаван от лаиците и канапе треньорите. В превод „Ще направим ли това, което Спърс направиха“.

            Голям разбирач съм аз. Както Спиндермаан казва „АНАЛ-ИЗАТОР БИАХ МАКЛО АС !!!“. Миналата седмица казах, че ще се радвам ако не паднем от Тотманите. Като основни причини изтъкнах факта, че те са по-добре физически подготвени заради ранното им начало на предсезонната подготовка, имат по-добре сработен отбор. И още няколко неща, които не помня. И както се случва в 87% от случаите засягащи моите разсъждения – не се получи.  Явно съм подценил факта, че Роджърс знае на изуст Почетино, след като си го е изтеглил от Замунда и го е прегледал няколко пъти. Браво, Брендъне! Молодец. Сега ако можеш да вземеш и номера на Моринхо и Пелегрини ще си безценен кoлкото биткойн.

         

          Най-после се върнахме към познатия ни диамант в средата на терена. Откога го чаках само. По знайни и незнайни причини това е формацията, в която сме най-добри. Успява да изкара максимума от играч А до играч Я. Дори и Джерард, който направи посредствено първи полувреме, през второто изглеждаше прекрасно. А все пак резултатът бе едва 1-0. Почетиновчетата излязоха с 4-5-1 , обърнат триъгълник с Несесер Чадър и Етанол Капо стоящи пред защитата, а Ериксон зад Айдебайор.  Ние противопоставихме тази чета с логичното Джерард, Хендо, Джолан. Изненадата от предишните мачове, ако може да се каже изненада бе тактическата подредба – Атомната Бълха бе на върха на диаманта и подпомагаше дебютанта Супер Марио и Стуридж.  Според поетите във футбола, този диамант в средата е всъщност хвърчило навигирано от „председателя Роджърс“. И за да станем още по-поетични викам да го сложим „диамантено хвърчило" като термин на тази формация.

         

          Тотманите явно развиват някаква фобия от нас, защото почнаха много слабо на собствен терен. Това, за което не бяха готови бе Атомната Бълха. Въпреки че Марио и Даниел играха нападатели, всъщност те бяха като совалки, носещи истинското оръжие. Оръжието ни се казваше „Стърлинг“ а.к.а „Атомната Бълха“. Никой измежду Несесер и Етанол не успяха и грам да се справят с нашето бързо крилодесетка играещ където и както си иска. И докато Янко Вертонгенов и Дайър бяха едно на едно с Бало и Стуридж, то двамцата в средата на Тотман и грам не се справиха с десетката в този мач, както и мародерстванията на Алън и Перпетуум Мобилето. 

           Признавам си, че Рахийм изглежда доста по-скопосано от Коутиньо в тази роля. Коутиньо изостава като телосложение, а и си личи че му е по-удобно да дърпа конците на атаката от дълбините – да застава по-близо до зоната на Джерард, да поема топката и с някои умопомрачителен пас да изостря атаката. Това този сезон не се е получавало за това говоря принципно.

          И докато Спърс се чудиха как да се справят в защита с набезите на този наш вредител, то напред нещата не изглеждаха никак зле за тях след първоначалното стъписване. Отначало търсиха с променлив успех зоната  между Мускито и Ловрен. След като нещата станаха горе-долу Спъровете взеха да разчитат на наши грешки. А както знаем в защитната игра сме свръх добри. Всички, които отговарят за играта в защита се държат като неграмотни далтонисти страдащи от краткосрочна загуба на памет – нито помнят с кой са в отбор, нито виждат цвета на съотборниците си, нито могат да прочетат имената отзад. Имаше едно време едно Японско предаване по „Евро Спорт“ казваше се „Замъкът Такеши“. Имаше един етап в надпреварата, в който всички се обличаха като кегли и драпаха нагоре по един баир. Супер мудно и нескопосано се опитваха да стигнат до най-високото. На това и ми мязат нашите в защита.

Не трябва да се отрече факта, че второто полувреме нещата изглеждаха по корено различен начин. Не знам какво и що е правил Роджърс в съблекалнята, но изведнъж Сако, Ловрен, Джерард и ко. се превърнаха в добре смазана защитна машина.  Може би специално внимание трябва да се обърне на Мускито, който въпреки жълтия си картон запази дисциплина и се представи много зряло. От другата страна вафла Морена показа защо е считан от специалистите за един от най-големите таланти в Европа. И не става въпрос само за гола. Играта му в защита бе много агресивна и тактически прилежна. Поне един път имам спомен как покри зоната на Сако, след слаб пас от страна на французина. А гола няма да го обсъждам от чисто технически аспект. По-скоро ще обърна внимание на това, къде и как Таунсенд загуби топката. Роджърс каза, че този гол е „бил роден“ миналата седмица, след като Морено не пресира Навас при паса му към Агуеро. Този път испанеца изяде ушите на англичанчето с глава на „бони-бон“. Общо взето и двата бека изглеждат успешни покупки. Млади са, а и явно учат бързо. 

И сега време за малко изречения без логическа вързаност спрямо писаното до сега:

-          Очаквах Супер Марио да се появи на терена в костюм на банан, яхнал БТР, обут в бутонки от кожа на мравояд. Бях в грешка. Момчето се представи на завидно дисциплинирано ниво. Изтърва 2 чисти гола и за първи път в живота си се върна да помага в защита. Не защитаваш при корнери,а? Е вече го правиш.;

-          Изключително вариативни сме и откъм тактика и откъм играчи. При 3-0 изкарваме ДжоЛан и вкарваме годзилата Емре Можещ, които премаза не кой да е а Муфлон Дебелее. Освен това вкарваме Лазер и сменяме тактиката на нещо по-пестеливо. Аз такова богатсво откъм избори не си спомням от сезона с требъла насам.;

-          Атомната Бълха трябва да започне работа за Червения Кръст. Толкова жал му стана за Тотман, че след като мина 45 човека използвайки скорост, близка до тази на звука, подаде топката на Ю Гоу Ориз. Мисля че съзлите в очите на французина са повлияли на мекото и топло ямайско сърце.;

-          От аналогичните мачове миналия сезон изкарахме 3 точки след загуба от Ситите и Сотоните. Тази година имаме 6. Разкош, а?;

-          Много съм притеснен от възхода на Спърс. Миналата година паднаха 0-5 и отправиха 0 удара във вратата. Този път паднаха само с 3 и записаха 1 удар. Ако продължават така след 3 сезона ще изкарат Х срещу нас.

В началото на сезона много анализатори се питаха дали ще направим Спърс. След мача в Неделя отговора е – да. Оправихме ги. *

*To do someone – Да го оправиш.