Насилие......... Итс Фааантастик...

Шредхънтърът премина през витрината като пръдня през сито – на парчета, но за сметка на това звучно. Шреди-то беше все още млад и не беше развил свръх-животинските си сили. Това позволи на Дрейвън да го отстрани с една ръка без да напряга мадър-борда, а от там и наноботите в тялото си. С другата ръка той дъвчеше фъстъци – небрежно и самодоволно. За по-малко от 2 секунди тялото на Шредхънтъра заплува в локва от кръв. Дрейвън свали якето си и се отправи към локвата:

- Това ще ти хареса, мила – каза той , потапяйки един фъстък в червената локва. Имаше време. Сезонът едва започваше. Щеше да събере кръвтта със смучъра по-късно

В този момент той чу, гъркорещ звук идващ от стълбите на метрото. Дрейвън можеше да познае този звук дори и да беше развил свръх глухотата на Бетовен. Това бяха Грънчъри. И бяха най-малко три. За части от секундата Дрейвън прибра пакетчето, облече якето и побягна към противоположните стълби, които издаваха звука на сигурността и самотата.  Той бягаше с все сили. Поредното издание беше започнали преди малко и той трябваше да пести сили. Премина през 46-та на бегом. Щеше да се покачи по пожарната на ъгъла на 47-ма и 87-а и да остане на покрива на Убежището. Така правеше вече шести сезон. Тези мисли го направиха непредпазлив. Под него земята се отвори и той падна в огромна разтворила се бездна. Дронът с включеното червено копче го последва през черния отвор.

Точно преди да удари земята, Дрейвън успя да съсредоточи мисълта си върху гърба и тила си. Мадър борда отправи ясни сигнали към наноботите, които концентрираха електромагнитно поле в тази част от тялото му, в което той искаше. Дрейвън застана на 20 сантиметра от земята. С рязко движение той направи салто и стъпи на краката си. Огледа се. Беше попаднал в станция на метрото...отново. Аварийните лампи прикачени към антигравитационните линии, от където някога минаваше влакът, бяха включени, а с тях и червените лампи на тавана на метростанцията. Ледени тръпки побиха по гръбначните графенни плочки на мъжа. Това беше любимото ловно поле на Клокърите – малко светлина, тясно пространство.... огромен таван, по който да забиват дългите си нокти, прикачени към жилестите им мускули. Трябваше да се разкара максимално бързо от това място.

Тежко ръкопляскане превзе тесните коридори на метрото.

- И това ако не е великият Дрейвън. Непобедимият в последните 4 издания. Голям фен съм ти да знаеш.

Черна фигура изплува от сенките на най-отдалечения от Дрейвън ъгъл. Тялото, което приближаваше беше огромно, с тъмна като черна материя кожа, извисяваща се на 2 глави над Дрейвън. Осанката му напомняше за махагонов ковчег на колос.

- Лушън... порастнал си. – саркастично подметна Дрейвън.

- ХА – ХА – ХА – ХА!!!!! – Винаги си ме разсмивал, приятелю – избоботи негъра-гигант.

Гласът му звучеше като Бари Уайт след горещ чай от лайка с ром Барсело.

- Напуснал си уюта на корпоративното кресло? Не мога да повярвам. Нали знаеш, че тук никой няма да ти пази гърба, както в Обществото и да ти чисти гнусотиите, които обичаш да правиш?

- Ооооо Дрейвън, Дрейвънн... Писна ми от Обществото. Писна ми да съм най-големият. В Обществото аз имам всичко. Постигнах всичко. Убивах, крадях, изнасилвах, и никой не можеше да ме докосне заради статуса ми. Всъщност ти знаеш много добре. Колко време работихме заедно?7 години? Колко бързо минава времето. Аз бях БОГ в обществото. И ми писна. Депресирах се. Не исках да ям, да пия, да друсам, да чукам. И тогава видях теб. В сезон 4. Видях с каква небрежност убиваше. За теб изглеждаше като детска игра да убиеш Преследвач. Да откъснеш език на Клокър. Да счупиш черупка на Грънчър. Ти беше постигнал статуса на БОГ тук. И усетих желанието за живот в себе си отново. Видях възможност. Нова планина да изкача. И да съборя нейния Бог – теб.

- Интересни разсъждения. Записал ли си ги в пауър пойнт презентация си за пред акционерите?

- ХА – ХА – Ха – ХА!!! Смешнооооо. Кажи ми Дрейвън – тя липсва ли ти? Жена ти. Това тук ли ти помага да преодолееш празнината от загубата ѝ?

- Тя е винаги с мен – изсъска Дрейвън и се приведе леко, подготвайки се за атака.

В този момент се чу женски глас идващ от тавана. Насмешката  във звуковите вибрации трудно можеха да бъдат прикрити.

- Сливки непокълнали. Слушам ви от 20 минути и почти се разплаках.

Двамата мъже погледнаха нагоре и видяха нещо, което приличаше на полу жена полу Клокър. Дясната и ръка беше развила типичната мускулатура на Клокър, завърваща с удължени прави нокти, наподобяващи катани, излизащи от 3 пръста. Катаните бяха едно цяло с мускулните влакна на урудливо- мускулестата ръка.

Женската фигура отпусна трите си пръста и се приземи галантно вдясно от двамата мъже. По гърба и паднаха отломки от тавана. Дългата ѝ ръждива коса прикриваше лицето ѝ, но не и светещите в тъмното очи. Два зловещи сини пламъци се взряха в мъжете.

- Прекрасни малки мои играчки. Докато ви слушах се чудих на коя от вас две

те вагината ѝ ще пусне повече кръв.

- Катерина – синхонът в отбележката на двамата мъже беше забележителен.

- Кучко незадоволена! Погълната си Мутагенър Екс!!! – дълбокият глас на Лушан излезе през дебелите му устни.

- Отива ти – спокойно отрази ситуацията Дрейвън.

- Ха – Ха – Ха... Лушън беше прав. Все така забавен си, миличък. Да видим, да видим. Какво имаме тук. СЕО на най-голямата корпорация в Новия Свят. Галеник на Обществото. Живеещ два живота. Изнасилвач и убиец вечер. Хуманитарист и филантроп през деня. Значи най-после се престраши да участваш. Имаше го в себе си още когато ти бях главна счетоводителка в Копрорацията. Защо го криеше толкова дълго време мой шоколадов мечо? Защо не дойде по-рано тук да убиваш и изнасилваш на воля? А ти красавецо. Искам те от момента, в който те видях. Умен, красив, сдържан. Истински джентълмен... и разбира се женен. За оная перфектна мърша. Ти нямаше нужда от такова перфектно създание. Трябваше ти нещо по-мръсно, по-нечистоплътно. Като мен – дългият език излезе от устата на Катерина, премина 4-те метра разстояние до Дрейвън, и го облиза сладострастно по бузата, като дете с диабет инсулинов сладолед.

 - Когато кучката умря си помислих, че сега е моят шанс. Ще ме забележиш най-после...... но уви. Ти изпадна в забвение. Не искаше да погледнеш друга жена. Последната любовна драма на нашето хилядолетие, предполагам. Вместо да ми се отдадеш ти дойде тук. На това извратено място. Защо го направи, Дрейвън? За да станеш шампион? Или да забравиш нея? Да утолиш жаждата породена от липсата ѝ  с кръвтта на съществата, които убиваш по пътя си?

- Само така мога да си позволя това, което правя в момента – прошепна почти неуловимо, Дрейвън.

- И какво е това, Дрейвън ? – избоботи абаносовият контрабас.

- Няма смисъл да ти го казвам – с покер спокойствие отвърна Дрейвън.

- Защо? – се озадачи езиковедката Катарина.

- Там където отивате няма да имате нужда от тази информация – с поглед изпълнен с безчуствие Дрейвън погледна двамата негови бивши колеги и приятели.

Лявата ръка на Дрейвън беше зад гърба му. През цялото време на разговора той съсредоточаваше малки частици енергия към дланта си. Образуваната топка синкаво- бяла енергия се отправи към Катерина. Тя не очакваше това и пое цялата зривна мощ на кълбовидната мълния. Абаносовият колос изкрещя. По мускулите му избиха влакна черно-лъскав метал, които го превърнаха в мрачен киборг. Той приклекна и скочи с изпъната ръка завършваща в масивен юмрук към Дрейвън. Но това вече беше предвидено. Дрейвън погледна негъра право в очите и отстъпи в страни с грация, на която би завидяла и 15 годишна девствена балерина от Болшой театър. Лушън мина през отсрещната тухлена стена и остана затрупан под нея. Катерина се беше осъзнала и беше отприщила уменията на Клокър в себе си. Лека като сянка тя бягаше към Дрейвън. Клокър кръвта в нея я правеше невидима на всяка трета стъпка. Дрейвън знаеше много добре на какво е способна Катерина, докато беше човек. Още по-добре познаваше силните и слабите страни на Клокърите. С други думи, той знаеше на какво е способна Клотерина.  Жената изчезна на 2 крачки пред мъжа. Той присви очи и клекна. Над него изсвистяха катаните от ръката на мутантката.Той съсредоточи енергия в дясната си ръка и с изключително бързо движения я хвана за гърлото и я вдигна във въздуха. Тилът на Клотърина докосна гърба и – това правеше Клокърите летаргични. Един гигантски камък отнесе мъжа и го залепи на една от стените. Камъкът остана на място. Гигантският негър се беше изправил. Там където имаше все още човешка плът, между стоманените нишки, се виждаше шуртяща кръв и лимфа. Задъхан той се отправи към Клотерина, която кашляше опряла колена и длан на земята. Тя усети приближаващия гигант и изтреля дългия си език към опорния му крак. Негърът падна на земята като прострелян в слепоочието бизнесмен с наднормено тегло от източноеврпейска държава. Мутантката скочи и за по-малко от секунда внедри трите си гигантки нокъта в дясното рамо на негъра. Катаните преминаха през черната плът и се забиха дълбоко в земята. Гигантът изкрещя, но със свободната си ръка хвана жената за гърлото и с рязко движение прекърши врата ѝ. Сините пламъци на мястото на очите на Клотерина изгаснаха. Тялото и остана висящо на забитите дълбоко в земята нокти. Лушън сграбчи лакъта на забитата ръка и я откъсна като нацист, малко еврейче от семейството му, след което изхвърли мъртвото тяло на 5 метра от себе си. Кръвта бликаше на малки фонтанчета от откъснатия лакът. Лушън се напрегна, изкрещя и с едно силово движение се озова на двата си крака, с ръка на Клокър стърчаща от дясното му рамо. Той беше придобил и дебел блок цимент и плочки, дружелюбно прикрепени към катаните, стърчащи от гърба му. По тялото му се стичаха реки от кръв. Приличаше на Ниагарския Водопад, в който са били разтворени 1 милиард тона степчета боровинка.

Негърът погледна с цялата гняв, на която е способен към мястото, където тялото на Дрейвън се беше внедрило в стената. Лека синкаво -бяла светлина излизаше от всичките краища на канарата премазала мъжа. Светлината ставаше все по-ослепителна, докато парчето стена не се пръсна на малки късчета. Дрейвън падна на краката си задъхан. Дебелите устни на негъра се изкривиха в брутална усмивка. Той сви в юмрук дланта на здравата си ръка, приклекна и скочи. Озова се на 6 метра над Дрейвън. Идеята беше ясна – да сплеска главата на мъжа в земята. Дрейвън съсредоточи всичките си наноботи в дясната си ръка. Тя започна да блести като елха в къщата на Никола Тесла. Той я сви в юмрук и скочи с ъперкът към ченето на летящия негър. При допира на брадичката с юмрука, главата на колоса се пръсна на милиярди парченца. Това отприщи буря от капчици кръв, примесена с мозък, слуз и кости.

Тялото на негъра падна тежко на земята. От артериите водещи към липсващата глава пръскаше кръв. Цялото метро приличаше на Тексаска кланица без лиценз.

Дишащ учестено Дрейвън погледна към дронът. Лампичката спря да свети в червено. Безшумният летящ робот се отправи към дупката, през която той беше паднал и напусна импровизираната кланица. Обществото беше получило дозата насилие за днес. Вече можеше да спи спокойно. 

Дрейвън постави смучъра да колекционира кръвта от земята. Той изкара пакетчето фъстъци и започна да яде от него. Замисли се. Съблече се гол до кръстта и напои пакетчето в една от локвите с кръв на земята.

- Скъпа – със спокоен глас той прошепна.

Чу се пукане на кости. Дрейвън се присви в изблик на болка. Кожата на гърба му се изпъна и започна да се удължава. Лице на жена и една прогнила метаморфна ръка намериха своето място на гърба на мъжа.

- Изяж този фъстък, мила.

- Убиийй меееее – със сух глас простена безбожното същество, живеещо като паразит на гърба на Дрейвън. – Убиийй мееее......

- Млъкни, млъкни, Млъкни, МЛЪКНИИИИИИИ – изкрещя той. – НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ ПРАВЯ ВСИЧКО ТОВА ЗА ТЕБ!!!!

- Правиш го за себе си – прошепна бездиханният глас на жената-гръб. – Аз умрях отдавна. Убийй....

Дрейвън изсипа цялото пакетче, което преди малко беше напоил с кръв, в устата на жена си.

___________________________________________________________________________
 

Моля останете с Вайлънс ТиВи за да чуете разбора от деня и коментара на нашите експерти. А сега няколко думи от създателя на Вайлънс ТиВи – Въджил Вон Виджеланти:

- Здравейте граждани на Обществото. Както добре знаете след Голямата Анихилация нациите по света изпаднаха в хаос. Навсякъде безредието и чудовищният, първичен анимализъм взимаха превес над малкото останали бастиони на разума и рационалността. Насилието и убийствата бяха закон. По-нормално беше да си убиец или изнасилвач, от колкото лекар. След като аз и останалите лидери по-света обединихме усилия и създадохме Обществото, трябваше и да решим как да канализираме цялата първичност на човека, за да не се повтори Голямата Анихилация. Така създадохме Вайлънс ТиВи. Място, в което всеки един чувстващ отрицателна емоция намира начин и място, в което да я излее без това да нарушава законите на Обществото. Ако сте загубили близък и тъгата ви превзема от вътре, но нямате сили да сложите край на живота си – Вайлънс ТиВи ще ви срещне с невъобразимо богати способи, които да ви убият. Животът ви на корпоративен счетоводител е скучен и вие чувствате нарастваща апатия – Вайлънс ТиВи ще ви помогне да намерите тръпката от живота. Или най-вероятно сте секс наложница нежелаеща повече да работи професията, която Съветът на Обществото ви отреди – Вайлънс ТиВи ще ви позволи да излезете от Законния Договор и да извоювате правото да избирате на Полетата на Насилието. Вие сте роден с убийствен инстинкт и не можете да преодолеете желанието да наранявате други членове на Обществото – Вайлънс ТиВи ще ви инкорпорира и ще ви даде шанс да убивате безнаказано.

Откакто Вайлънс ТиВи съществува процентът на престъпност в Обществото спадна под 0.2%.

Вайлънс ТиВи. Нека пребъде.