Новогодишно обръщение на президента

- Скъпи сънародници! Изтичат последните минути на тази година. Минути, в които всеки прави равносметка  на собствените си дела. Припомня паденията и възходите си в личен и професионален план. Моля, не обръщайте внимание, че тази година се обръщам към вас на фона на тоалетна. Зад мен на практика има зелен екран. Людовик Местан на чист български би нарекал този процес  „Хромакейване". Също така умолявам ви да не обръщате внимание на опуленият ми поглед. Не е заради факта, че стоя на компютърно генерирана тоалетна. Просто чета от ауто-кюто. Надявам се не сте се залъгали като ром на протест в подкрепа на правителството. Не заради друго ами няма да ви платя по 10 лв........... Знаете ли скъпи сънародници....съотечественици. Моите ПР-и ми написаха речта. Стоях до 3 през нощта да репетирам пред огледалото. Даже имам написан план- конспект на дясната си ръка. За съжаление ми се наложи по-рано да използвам истински санитарен възел и си го размазах. Като същиснки ученик размазал пищова си за класно по физика. Но друга ми беше мисълта. Както забелязахте спрях да се пуля. За неразбралите – не защото стоя на истинска тоалетна и извърших изхвърляне на вещества от стомаха си, а защото спрях да чета от аутокюто. Ех къде си ти, Местане! Патриарше на Българската писменост да кажеш,че престанах да  аутокюнирам.

- Скъпи сънародници! Българи...... спрях да чета от текста, защото се замислих. Замислих се, че това не са моите думи. Знам, че трябва да казвам политическо коректни неща. Знам, че олицетворявам единството на нацията. Знам, че трябва..... Много неща трябват. Но ми писна. И поради този факт, аз няма да се обърна към вас като вашият, нашият, техният президент.... Просто ще се обърна към вас като един объркан човек..... Измина още една година. Година в която населението на нашата красива държава обедня още повече. Духовно и материално. Още една година в която заменихме старите идоли с още по-стари. Този път дори не бяха с нови дрехи.  Още една година в която хората достигнаха нови висини на озлобление, или низини. Не знам кое е правилно да се каже. Още една година в която ви продадохме стара илюзия. Направиха го такива хора като мен, политици. Благодарение на такива хора като мен, политици, държавност вече няма. За последователни политики да не говорим. Такова животно никога не е имало.  Благодарение на хора като мен, политици, вие сте бедни. Радвате се на 5 лева подаяние като малко дете на подарък за коледа, без да осъзнавате, че с лявата ръка даваме, а с дясната взимаме. Не разбирате как ви манипулираме чрез цветната кутия, която вече е и цифровизирана. Каква ирония. Цифровизация – процес на превръщане на хора в цифри. Благодарение на хора като мен, политици, вие вече сте цифри. 10 хиляди протестиращи, 5 хиляди полицаи, 423 000 социално слаби, 12 хиляди подкрепящи правителството оставящи след себе си 342 скъсани трибагреника. Цифри, които могат да бъдат използвани за не особено остроумни задачи по математика.....

- .....Защо спрях да чета от предварително подготвената реч? Защото не искам да се крия повече зад паравани. Зад черното стъкло на Мерцедеса. Зад сложни и неразбираеми думи. Да вечерям на ваша сметка в скъпи ресторанти. Да ходя до Куба на ваши разноски. Да стискам ръце на основните виновници за унижението в което вие съществувате. Да, вие не живеете! Вие съществувате. Ние живеем. На ваша сметка....В навечерието на новата година аз  искам да пречистя съвестта си. Искам да направя нещо, което нито един български политик не е правил. Искам да ви кажа – Извинявайте! Извинявайте, че участвахме в разграбването на нашата държава, залъгани от обещание за пари, власт, недосегаемост. Извинявайте, че ви продадохме на чужди господари, които не им пука за вашето благосъстояние.  Извинявайте, че никога няма да чуете внука ви как на чист български ви нарича „Бабо“, „Дядо“. Извинявайте, че обрекохме на глад или изгонихме образованите и можещи българи извън предела на татковината. Извинявайте, че оставихме да ви управляват духовни мижитурки скрити в презадоволени материални обвивки. Извинявайте, че сме на власт не да представляваме вас, а онези на които се продадохме. Извинявайте, че заграбихме мечтите ви и ги заменихме със салфетки и силикон. Извинявайте, че оковахме душите ви и подменихме правото ви на свобода с илюзиите на консуматорството. Извинявайте, че притъпихме интелекта ви до степен вие да ни се кланяте така, както първобитните са се кланяли на огъня. Извинявайте, че подменихме чистата и искрена любов с "Пайнер любов".Извинявайте , че ви оставихме да се обезчовечите. Да заприличате във взаимоотношенията си повече на животни отколкото на хора...... Извинявайте, че вие нямате бъдеще. Че не помните вашето минало. Че не знаете какво е вашето настояще. Извинявайте! За всичко!

- ...Съжелявам за паузата братя мои, сънародници... Простете ми, че гледам към земята...Знаете ли? Не бих направил това, което правя в момента. Никога... Но тази отминаваща година докара нещо ново. Освен все по-настъпващ  мрак докара и лъчи надежда. Тази чаровно- залъгваща дама... Надеждата, че в България има все още мислещи хора, можещи, кадърни, подлагащи на съмнение всичко, което ние им казваме. Хора, които взеха в свои ръце съдбите. Нашите и вашите. Хора, не чакащи подаяния от нас, политиците. Те прокараха магистрали за надеждата в сърцата на много хора.... Казват, че идеята е най-упоритият вирус на Земята. Пусне ли корен в главата ти, в сърцето ти няма лек. Надеждата е една от най-силните идеи. И вече се е настанил в сърцата на много хора. Криенето и мълчанието ще спрат. Конформизма ще отстъпи място на желанието за промяна. Наведената глава ще бъде подмененя с юмрук вдигнат високо над главата. Апатията ще бъде прегазена от гнева носещ промяна.....А гнева,както знаем, изпепелява всичко.

- Скъпи мои братя, сестри. Скъпи мои сънародници, съграждани, съотечественици.... Остават 26 секунди до новата 2014. За това ще бъда кратък с пожеланието си – Оставете този вирус да се разпростре свободно във вашия организъм. И го бранете така, както браните собствените си деца. Защото всяка  една промяна  започва с идея. С идеята, че има надежда....

Малкото но уволнено Мориньо срещу Средното Роджърс – Видяно през моята клавиатура.

               „Иначе, не знам какъв е тоя скептицизъм, който е налегнал повечето от вас. Тотнъм са пълна трагедия. Взеха 2 победи с клизма над два от най-слабите отбори в лигата, доближиха се до челото и вече всички се стряскат от тях. За мен са си същия кенеф, който Сити толкова брутално изнасили. Вярно е, че гостуваме трудно на Уайт Харт Лейн, но аз съм убеден, че ще си тръгнем поне с точка.“- ZdraveCa

               Невероятно, немислимо, мега- желано, свръх –яко. Мача на сезона. Величаене на всички играчи от отбора. Лъчезарната усмивка на Кени на трибуните способна да заслепи хиляда слънца! Ехидната , самодоволна усмивка на Джерард  в студиото на Скай! Безценно!  След такъв мач не може да се каже нищо негативно. Дали?

               Ливърпул нямаше победа на „Алеята на Бялото Сърце“ в шест поредни мача. Точно този сезон обаче предпоставките за нарушаване на тази тенденция бяха на лице. Малкото Моринхьо накупи куп играчи със 100-те милиона получени от Маймун-мен. Най-интересно обаче е позициите на които закупи тези играчи. Много от тях се припокриват. В резултат на това, отбора на АБВ изглежда не-балансирано и еднообразно. Бившите му играчи не могат да свикнат един с друг.Единственото силно звено на евреите е  защитата. До момента в който Янко не се контузи. Добрата новина за АБВ преди мача: Суарез бе вкарал повече голове от целият Тотнъм на собстветн терен. От друга страна Ливърпул трудно печели далеч от Анфийлд.
           
               Щаба на средното Роджърс си бе свършил перфектно работата. Много добре знаеше, че силата на Шортите е по крилата. Да не говорим и , че чисто физически халфовата ни линия отстъпва на тяхната. Едно много интересно и странно изказване на Сунес след мача горе долу описва перфектно случките в центъра. Цитирам по памет „Много съчуствам на халфовата линия на Ливърпул. Те бяха физически малтретирани в центъра. Но за сметка на това те надхитриха и надиграха с пасове своите противници“. Идеята на това проявление на висшата мисъл е, че физически те ни превъзхождаха, но ние ги надиграхме чисто футболно. Процентите на успешни пасове и държане на топката този път не лъжат и показват кой от двата отбора бе футболно по-добър. Тук искам и да вмъкна, че малкото Морино също спомогна за това вечерно разбиване. Защитата на Тотнъм бе изнессена много напред, а срещу играчи като Суарез и Стърлинг плюс човека, който може да прекара топка през иглено ухо – Коутиньо, това си е самоубийство. Малкият Стърлинг започна ударно мача и съсипа Ноутън на крилото. (Искам да благодаря тук на Simply Red, който ми описа качествата на Ноутън перфектно. С негови думи- много слаб бек. С мои думи – егати муфлона тоя). Малкият тийн показа няколко неща в последните срещи:1 ) НИКОГА не се възхваляват нито се оптисват  играчи на крехка възраст. Те не са постигнали нищо, независимо какъв талант и качества показват. На тази възраст най-нормалното нещо на Земята е да си непостоянен..2) Играчите имат нужда да играят за да си върнат и/или придобият самочуствие. Рахийм-чо започва трети мач поред и това си личи от километри. Футболната му наглост се завръща и той започва отново да показва таланта си. Но това не означава, че ще стане голям играч. Има още дълъг път пред себе си.
           
               Да се върнем на думите на Сунес. От страни изглеждаше така, сякаш топката се движи с отбора. Там където бе топката, там имаше най-много играчи на Ливърпул. Бе изпълнено най-простото правило инсталирано  в гена на Пул – подавай топката на човека до себе си , носещ същата фанелка. Халфовата ни линия бе изпълнена с желание за игра. Изключително подвижна. Бе на практика навсякъде. В единият момент Алън бе около централният кръг докато Хендо бе фалшива 9ка. В по-следващият момент Хендо спираше опасно центриране ниско по тревата в нашето, докато Алън изнасяше топката. Двамата плюс Лукас стояха близо един до друг, като и не оставиха тотално изолирани борците в предни позиции. Страхотност пълна. Не искам да казвам голяма дума, просто защото големи заключение от един мач не може да се прави, но без Джерард халфовата линия изглежда по-балансирана , по-мобилна и изпълнена с енергия.

               Младото Шави ми напомни на един мой-любим играч от миналото –Едгар Давидс. Гонеше, дразнеше, щипеше и обикаляше около играча с топката от противника с иключителен ентусиазъм. Приличаше на малък Джак Ръсел на свръх доза „Ред Бул“. Безкомпромисно дребен и вреден. Само дето не лаеше и не плезеше език. Свръх енергичен. Изключително спретнат в пасовете. Контролиращ темпото на играта.

                Хендо – моя МОТМ. Днес това момче бе над всички. Той иззе функцията на Джерард. Водеше отбора с поведението си. Даже взе да се сърди и да ръкомаха като истински лидер. Още косми трябва да пусне но той е футболиста, израстнал най-много в последните две години..Да не забравяме и, че той игра на инжекции заради влизането на Нолан миналата седмица. За да продължим с животинските сравнения – Хендо бе Немска Овчарка. Изпълняващ прецизно наставленията на господаря си с фанатична усърдност. Неуморимо гонеше и преследваше лошите чичковци от Шортите. Господарят му бе дал цел и указания и те бяха изпълнени с германска прецизност./Пак благодаря на Simply red за тази информация/. Стив „Голямата Глава“ Бруз бе казал, че Джордан е най-дисциплинираният играч, който е виждал. От Алън и Хендерсън това може да се очаква. Нито повече , нито по-малко. Те са изключително дисциплинирани играчи и разбират прекрасно какво изисква техния господар от тях. Те няма да направят мега пас тип Коутиньо, да излъжат четирима и да вкарат топката във вратата, прокарвайки я през ушите на вратаря. От тях може да искаш постоянство. Ред, дисциплина, прецизност, подреденост - РДПП. И ще ги получиш. Англичаните имат много хубава дума за такива играчи – “Cultured.”

               Още една кучешко сравнение ще направя – Суарез. Приличаше ми на Хъски. Не слушащ със собствено мнение/движение, труден да бъде обоздан, в постоянно движене с лукавост и интелигентност в отиграванията си. Изключителен ход и на Роджърс да му даде капитанската лента. А Суарез още не е стигнал максимума  на таланта си. Страх ме е да си помисля какво ще стане когато го направи. Дано да го направи с Ливър Бърда на гърдите.

               Първата лоша дума която ще кажа е за Лукас. Той бе не-доброто звено в центъра. На два пъти позиционно се дънеше, оставайки човека си/предимно Дебелее/ да се обърне и да тръгне с топката в крака срещу защитната четворка. Към 60тата минута бразилеца изглеждаше много изморен. Не знам какво става с това момче но имаме крещяща нужда той да бъде на високо ниво в следващите мачове. Само да подчертая. Лукас не бе трагичен, нито много слаб. Просто не бе на нивото на останалите.

               Втората лоша дума е за Джонсън. На три пъти обърна гръб и остави да бъде минат елементарно от поредният Белгиец/не се сещам сега името на фъстъка играещ вляво но знам, че е белгиец. За това и ще го нарека така – поредния/. Не знам защо но Джонсън оставаше разстояние между себе си и „поредният“ и не раегираше адекватно на бързината на опонента си. Последваха опасни центрирания. Добре, че Сако и  Скитълс бяха вездесъщи този мач/0 удара в очертанията на вратата как е J /. И тук леко порицание: Сако трябва да спре да задържа топката до степен да бъде затварян и да я връща по такъв рискован начин на Симон. Иначе Симончо този мач можеше да разпъне една шатра,  да прочете някоя книжка на Чомски докато плете вълнен пуловер.

               Малко и за Флано. Не, мнението ми грам не се е променило от това, което и преди съм твърдял. Фланагън НЕ МОЖЕ да напада. Нищо, че отбеляза гол. През целия мач той един път не мина човека пред себе си. Само вижте в каква паника изпада когато трябва да играе с топката около противниковото наказателно. Гледа максимално бързо да я разкара. Това не е игра на Бек играещ в 21 век. Имайки впредвид, че пред себе си има футболист играещ с десен крак и влизащ навътре – Бразилеца 10, то Флано трябва да допринася много за широчината на атаките. А той не го прави. За сметка на това е изключително стабилен в защита. Справи се отлично срещу Ленън, като само веднъж направи грешка да му остави канала за навлизане към наказателното. За разлика от колегата си вдясно, Флано стоеше близо до Бягащият в Житата и не му оставяше да се обърне и да набере скорост. Което всъщност е силата на Ленън. Та това е Флано. Един стабилен в защита бек. Но какво правим когато срещу нас имаме 11 човека + 1 съдия окопани в собственото си наказателнто? Тази позиция е от изключителна важност в схемата на Роджърс и точно в мачове срещу колове ще си проличи дали това момче ще ме опровергае. Надявам се да го направи. Заради желанието с което играе заслужава да го направи.
           
               Страхотен мач. Отборна победа, което е най-важно. Имаше много изключителни представяния. Това мисля е и философията на Роджърс. Много често той използва една фраза, която е силно въздействана от мислите на Великият Председател Шанкли – „Звездата на отбора е отбора“. За първи път този сезон видяхме онагледяване на тази фраза на терена.

Хъл Сити 3 – 1 Ливърпул : Видяно през моята клавиатура.

            „If a player was having a poor game Shankly would expect a team mate to cover for him and bail him out like you would do for a neighbour or a colleague down the mine.“ – из философията на великият Шанкли.

Абсолютен позор и срам. Така бих започнал писането си по този грозен за гледане мач. Трудно е да се повярва, че мениджър от ранга на Стив „голямата глава“ Брус може да надлъже амбициозен треньор като Роджърс. Да ама ето, че стана.
             
Брус има едно много интересно физическо качество – има огромна глава. Много често в интервютата си след мачовете камерите не могат да обхванат цялата тази биологична маса. Понякога горната част от главата му не се вижда. Понякога ухо, а понякога 23% от цялата повърхност остава извън кадър. С други думи няма празно пространство, което да бъде снимано, зад тази либеница розова. По същият начин игра и отбора му в Неделя. Тактиката бе изключително проста – копирай Стоук от времето на Пюлис. Играчите на Хъл през първото полувреме не пресираха дълбоко в нашето поле. Пресата започваше чак около центъра. Всичките прътове носещи оранжево се бяха групирали изключително дисциплинирано в тяхното си поле. Това, че имахме владеене на топка 61.5% през целия мач не означава, че сме го контролирали. Напротив. Жълтеникавите бабуни и техния водач „Розовата Планета“ много добре знаеха, че не могат да се съревновават чисто футболно с нас. За това и ни оставиха да си цъкаме топката предимно в собственото си наказателно. Те чакаха на контри. Стила им бе изключително директен: с 3-4 подавания топката трябваше да се намира пред нашето наказателно. Там имаха един павиан – Сагбо, който обра каквото може. Да не говорим какви трудности изпитва Скитълс срещу такива директни, мощни и груби централни нападатели. 

Хъл „Тигрите“ Сити бяха излезли с ясна идеа какво искат да постигнат и как искат да го постигнат: бой, драние, удряне, хапане, щипане, борба, храна. Показателите след мача говорят красноречиво за желанието и агресията с която играха Стоук‘ъл Сити:

               - Въздушни двубои спечелени – 57%(18) на 42%(13) за Пул;
               - Двубои спечелени наземни – 60%(43) на 40%(29);
               - Успешно пресечени подавания – 25 на 10;
               - Успешни единоборства – 21 – 11;

Всичко това идва да покаже, че: розовия балон е знаел много добре как да ни победи копирайки колегата си по дървения Тони-то Пюлис; желанието за победа  беше по-силно отколкото при нашите, пък било то и представено чрез чисто физическа мощ. Чрез тези методи Тигрите вкараха мача в руслото, което те и техния меринджей искаха – „Лонг бол“ стратегия. Бяхме втори във всички дуели и във всичките борби за втора топка – пардон за тафтологията. Мудното ни изнасяне на топката и липсата на движение без нея не помогнаха особено много. Суарез остана безкрайно изолиран. Като прибавим и факта, че Уругваеца имаше ужасен ден, нещата си идват на място.
             
Роджърс от своя страна  помогна много на главата- дирижабъл. За пореден път имахме различна централна двойка на която този път и липсваше скорост. Желанието бе да се попречи имено на футбола на Хъл – Ритай нависоко, бори се и се моли. За жалост това доведе до два проблема.
             
Първо защитата ни бе бавна. Което ще рече, че не можехме да наложим преса при изнасяне на топката от страна на Хъл. Скитълс и Коло стояха не особено далеч от вратарското поле. Суарез от своя страна пресираше в предни позиции. Единственият човек от халфовете, който пресираше бе Хендерсон. В резултат на това се отваряха дупки в центъра на терена. Хъдълстоун бе бенефициента от това. Имаше достатъчно време да обработи топката и да организира контра-ританка на топката във висините както си поиска.

Второ Коло и Скитълс освен, че играят и двамата с десен крак се виждат и за първи път като двойка. Романтика пълна. Резултата бе комичен за неутралните, плачевен за феновете на червените, желан от феновете на котетата. На два, три пъти двамата не знаеха, че играят заедно въпреки, че носят един и същ цвят фанелка. Вторият гол бе олицетворение на тяхното разбирателство: двамата скочиха и се сблъскаха след което Туре не успя да изчисти. Останалото е история.
Докато сме на защитата нека да вметнем една тема, която само бегло се засяга: Кой по дяволите е треньор на защитата? Защото който и да e трябва да е следващия на горещия стол при среща с феновете. Мисля, че беше Колин Паскю. Другият път той трябва да застане пред феновете и да обясни адЖеба защо защитата ни изглежда като „Мечетата с нежни сърца“ на среща със "Смехураните"?Защитата ни изглежда детинска, а на моменти и романтично-неадекватно-нежна. Правят се прекалено много грешки поради неразбирателство между отделните единици.

Избора на Моузес и Стърлинг ме очуди. И на двамата им лиспва игрова практика. Единият е силно депресиран младеж разделил се с Английското Риана, другия говори, че може да вкара двайсет гола(Действиата казват много повече неща от думите)? Освен това тези играчи са крила. Защо бяха пуснати след като нямаше кой да целят в наказателното с центрирания? В противниковото нямаше един човек със смешно бял-черно-червен екип. Дори Суарез не влизаше да чака центриране, а за включване от втора позиция от някой от халфовете да не говорим. Само Джерард направи няколко опита и то предимно след като бразилеца влезе. Хендо се мярна веднъж в наказателното и това беше. Та защо ни трябваха крила и то такива на които им липсва игрова практика и самочуствие? Обяснението ми е, че двамата трябваше да направят терена „по-широк“ за да може да се създадат празни пространства за Уруса. Да ама не. Виктор и Рахийм изглеждаха като хора, които не знаят къде се намират и доста често оставаха лице в лице срещу 2ма, че и 3ма от котенцата. За сметка на това Суарез бе зорко охраняван и никой не му помогна с движението си без топка. Джордън бе човека за тази работа но както и преди сме виждали – той не може. Силата на не до там младия англичанин е на друго място. Той не е фалшива деветка нито деветка и половина. Той може да бяга. Да придаде енергия на халфовата линия, да движи и задържа топката при необходимост но не и да приложи въображение и да създаде от нищо – нещо.Головете също са му от дъжд на вятър. Там трябваше да бъде Джерард. Не знам защо Роджърс упорито отказва да сложи капитана на мястото на което вкарваше над 15 гола на сезон. Може би защото в центъра нямаше да има кой да организира играта? Алън?

Общо взето целия план на Роджърс бе провал. Тактически нещата не бяха доизпипани. Откъм желание – още по-зле. Нашите изглеждаха мудни и бавни в обработването на топката и в организирането на атаки . Като вкараме и резервната ни скамейка където стоят точно 0 опитни играчи нещата не изглеждат добре. Печелим по две точки на мач средно но сега идват мачове срещу Челси, Сити и Тотнъм – като преобладаващо сме гости. Какво ще вземем от тези мачове? Аз съм песимист.

Откакто Роджърс ни е водач- вожд той все още не е отговорил на въпросите:

               - Какво правим когато срещу нас имаме добре организиран отбор, пресиращ дълбоко в нашето поле и притесняващ максимално изнасянето на топката (Саутхямптън)
               - Какво правим когато срещу себе си имаме бехемоти играещи футбол от 80те години. Директен, дисциплиниран, физически.

На тези въпроси много поколения мениджъри на Пул не успяха да отговорят, включително и Рафа като при него вторият бе по-силно застъпен.

Започнах с едно виждане за играта на легендарния Бил Шанкли. Искаше ми се да чуя изкусния оратор какво може да каже за мач в който двама от най-важните ти играчи зяпат: Джонсън, Суарез. И когато повече от един има слаб мач. Вчера плажуващите бяха прекалено много и те също носят отговорност за слабото представяне.
                   
За финал отправям молитва към физиотерапевтите ни и всичкото що е доктор от щаба: Опазете всички от контузии, че aко се случи нещо с Коутиньо, Суарез, Джонсън, Джерард, нещата си отиват на топ 8.