Кръвавото дерби ... или видяно през моята клавиатура.

"He (Sturridge) is a top player with huge potential and he can be whatever he wants to be," –Gerrard.

Ей такова биене не е имало от 1982 насам.  Само, че този път шляпането на сините носове бе постигнато по различен начин. Роджърс избра това, което има на разположение и което на практика излезе и срещу Вила. Флано бе единствената разлика откъм актьори, играещи на величествения театър „Анфийлд“. Разликата – в начина на игра както и в подредбата на играчите. За разлика от мача с Бирмингамци, този път Джерард не бе бомбандиран с тела на противници постоянно. Хендерсън и Коутиньо осигоряваха щит пред капитана, докато той осигоряваше такъв на защитата. Човека-сърце и Скитълс бяха двойно подсигорявани. Резултата – 4 удара в очертанията на вратата като само 1 бе в самото наказателно поле/фигура 8/. Колкото до самата тактика – никаква идея. Беше някакво 4-1-4-1 или изгърбено 4-3-3. Роджърс сам каза след мача с Виланите, че постройката няма значение. Важното с каква идея играчите излизат на терена. Та разликата този път бе, че в средата не играехме 2-ма на 3-ма. Нямаше огромни каньони оставени между защита и халфове. Тук искам да вметна,че Джордън направи много дисциплиниран мач. Момчето завърши с най-висок процент на успешни пасове/ 92.3% /. Този път не се впускаше безумно в атаки в противниковото наказателно и пазеше батя си Джерард успешно. Много дисциплиниран младеж. Сигурно е бил примерника на класа.

Другото интересно нещо, на което Роджърс постави начало още в мача с Бормамут бе изнасянето на един от СаС по крилото с идея да покрива бат С‘Али. Срещу Бормамут двамата си менкаха местата вляво и покриваха Марто, а този път покриваха С‘Али. Малкият къдравел бразилчето бе поставен в неговата си позиция Любимец 10 и резултата бе на лице – свръх представяне и може би първи сериозен мач, в който му се усеща присъствието. Не само това ами и младежина е направил цели  5 такъла и е успял в 4.. или 3 и ½. Не съм сигурен, тъй като ей тука пише 80%, а както хората са добре осведомени завърших ПМГ с три по математика.

Мача започна спокойно с превес откъм държане на топка на поли-захаридите. Имаха и някое друго ударче към вратата ама то беше от далеч. Благодарение на двойната протекция на халфовете, сините не се добраха до чисто голово положение. От другата страна ние също пробвахме янки-ту с някой и друг удар от далеч, а псевдо бащата за малко и гол да направи след прекрасен пас на Данко.

Първият гол дойде малко на шанс. Гари-Бари се подхлъзна и изтърва Стиви. Стиви я набоде топката като Леголас стрела в ухото на Урук-Хай. А за центрирането нямам какво да критикувам. Вторият гол бе по-прекрасен поне за мен. Стърлинг отнема топката. Пас към къдравелко. С изяшност към Данката, който нахлу от опразнената зона на Камък, който пък се беше  забил дълбоко в нашата половина, явно очакващ безпроблемно изнасяне на топката. Безцеремонен гол. Третият  – не искам да казвам нищо.  До този момент Фъно-вете вече бяха тръгнали в офанзива. Бяха оголили доста пространство в търсене поне на 1 попадение. Даже и оцелиха вратата веднъж. Политолога на вратата, знаещ 5 езика се справи без проблеми. По-рано споменах шанса като фактор, работещ в наша полза. Нека не забравяме, че остригания Боб Марли напусна контузен, а  русолявия му заместник не се включи успешно. Общо взето проблема за нас идваше от Баркли и от Миралас.

С изминаването на минутите Евертън изглеждаха все повече като Уигън в защита. Бранителите им бяха оглозгани от Роуд Рънърите в червено/Алкараз е пълната противоположност на Юсеин Болт откъм скорост/.  Няма какво да си кривим душиците: Роджърс надлъга Мартинез. Играхме полу-перфектна контра-атакуваща игра. Нещо като една идея по-добра от играта ни с Тотнъм миналата година. Оставихме притежанието на топката да не е в наша полза, но се уверихме, че това притежание няма да доведе до нищо. Да си призная малко съм разочарован. Никакви притеснения. Никакво гризене на нокти, чупене на мишки и столове. Нищо. Безобразие! Прекалено спокойно вървеше срещата.

Ей най-после разбрах в какво е добър бат С‘Али. Човека бе зле в края на мача толкова, колкото в началото. Константа е. Толкова е константа, че отне топка на Баркли, щото младежа се бе поизморил. Майкъл Умрелият, който коментираше по БТ Спортс доста му се присмиваше на новото Джими Траоре.Не че няма за какво, ама човека направи най-много опити за единоборства – цели 6. Вярно спечели само 3 от тях ма кво?Взе ли топката на играча, заради който злобно завиждам на Евертън. Взе! Повече няма какво да казвам.

Дойде време и да изтъкна някои негативни неща в играта ни. Защитата ни за пореден път бе много близо до наказателното и от това страдаше и пресата ни. На два пъти видях как СаС и Хендо/Коу пресират за да отнемат топката в противниковото, Джерард не се включва, Евертън успяват да я изнесат и човека, получил топката се обръща и вижда 30 метра свободно пространство. Иска ми се да си го обясня това с липсата на скорост в Коло. Дано да е така.

Другата критика – все още сме отбор, зависещ от първият гол в мача. Развоят на срещата не се отличава много по развоя на всяка една среща, в която съсипахме противника. ДА, Анфийлд заприличва на крепост.ДА, опозиционерите ни се на*чкват о гащите преди мачовете. Но винаги ще има едни като Вила, дето ще дойдат с вдигнати юмруци  и ще се опитат да вземат нещо от срещата. Роджърс трябва да вижда този „тренд“.

След като мача бе решен започна едно лигавене тип „Вчера в детската градина“. То не бяха дузпи, неподавание, изтрели от всевъзможни ъгли. Много ме издразни поведението ни след 4-тия гол. Роджърс бе на същото мнение. Набързо смени Стъридж и Коу. Вторият бе минал на предавка „Аз стреля от всякъде и от къде   може. Коу чупи. Иска ГОЛ“.

Чудих се какъв подтекст да вкарам на писаницата. Мислих си да се присмея надменно на сЛър боби борисов, който твърди , че Суарез не е гол майстор. Или да вкарам мнението на Овен, че при нас играе Али Траоре. Или че тактическата постройка няма значение според Роджърс. Избрах  да подтекстувам за Стъридж. Момчето наистина може да бъде това, което пожелае. С много работа, Даниел може да е един от най-добрите нападатели в Света. Физическите данни са на лице. За психическите още има какво да се желае. На практика това бе първия голям мач на Дани, в който той реши изхода на двубоя. НО в същото време показа и другото си лице. Алчен, лигавещ се. Държащ се непрофесионално. Леке. Беше доста ядосан на себе си след смяната. Така и трябва. Тук голямо евала и на Роджърс, който грам не му прости за лиготията. Та, Стъридж трябва да реши какво иска да бъде. Свръх нападател от който защитата ще се страхува и в който съотборниците вярват.  Или разглезено дете със свръх потенциал.

Лачена обвивка

Пенка взе заплата на 30.01 Четвъртък. Още същата вечер се обади на приятелките си Димитричка/по прякор Дий/, Кирилка/ Сайри/ и Нинка / Ния/. Срещата веднага бе уговорена - след работа в МОЛ-а за да пазаруват и да харчат.

Пенка или  по прякор Пай-че, си направи плана за 31. Облече си най-яките дрехи. В обедната почивка отиде да си направи прическа и маникюр. Изръси се бая пари. Пай- че бе много приятно момиче на 25 години. Чернокоса с хубави кафеви очи наподобяващи тези на сърна. Имаше изправена походка с генетично стегнато дупе. Краката и не бяха дълги но впечатляващо прави. Задника и бе тип "Ох на батя имам какво да щипна ама не прекалено". На кратко Пай-че бе една идея по висока от стереотипа за "Джобно латино гадже".  Подразбира се, че когато момичето влагаше пари в себе си, придобиваше изключителен външен вид. Приятните момичета винаги стават мега красавици с леки ъпгрейди за средно заплащане. Влизайки в сградата на компанията в която работеше, Пай-че привлече много погледни. Дори съсловието на гейовете подсвиркаха след нея. Тя се обърна и им намигна. Последва приятелски вой като на  Хъски. Пенка бе много близка с това съсловие. Бяха си сформирали групичка "НашТе момичета." Колегите от стаята й също бая се изпотиха при вида на пипнатото Пай-че. Така реагираха на всяко коледно парти  когато една сума пари се влагаха във външния вид на изключително чаровната Пенка. Жалко, че фирмата забраняваше връзка между хора от един отдел.

В уреченият час Ния, Сайри, Дий и Пай-че се събраха. Прегръдки целувки и хайде по магазините. Зара, Ню Йоркър, Марк енд Спенсър бяха само част от спирките на прекрасно избараните нимфи. Дамите обиколиха всичко. Никоя не си хареса нищо. Причини много - от липсата на цвят "Пепел от рози" до "съблекалните миришат на потни пингвини играещи тенис на корт". След два часа обикаляне на МОЛ-а  момичетата седнаха в сладкарницата на 2рия етаж. Всяка една си поръча най-скъпото възможно сладко. Клюкарстването започна. Коя с кой излязла, колко пари имал, цвета на колата, големината на сметката и пакета, какво се случило в работа, коя на кой направила свирка, кой се напил. Женски работи.

След два часа клюки-млюки и тъпчене на едно парче от скъпото лакомство, Пай-че посегна към чантата си, изкара от там телефона си, проведе бърз разговор, извини се на приятелките си, че трябва да ги остави и тръгна. Стигайки до спирката на 413 тя се огледа. Нямаше познати наоколо. Остана. Автобусът дойде и тя се метна на него. Влизайки тя започна да се бута с тълпата. Трескаво търсеше оставено билетче след като не и бяха останали никакви пари. Тя бе изхарчила финансиите си за седмица напред. Видя билетче на земята и се метна като кечист от третото въже на пода. При вида на приятно заобленото дупе на Пай-че от задната част на автобуса, група ученици завиха като глутница сибирски вълци.

Толкова бе вглъбена в търсенето, че не видя как Дий, Сайри и Ния пристигнаха на същата спирка за да чакат 305 и с известна доза нервност търсеха стотинки за да могат да съберат пари за три билетчета. 

Джерард е Пирло .. Или видяно през моята клавиатура.

„Водолеите не приемат съвети, защото са инати – световни“ из Зодиите.

Значи /започвам с паразитна дума изречението/ цяла седмица Испанското Рафи и Роджърс не спряха да говорят как Джерард можело да бъде Пирло. Имал знанията и дисциплината да играе  на тази позиция като в същото време диригентсвал като Панчо Владигеров. Значи /продължавам с паразитни думи да си започвам изреченията/ ушите ми са големи 6,9 см. и близки до мен често ми подаряват книжки с „Дъмбо“ за базика, но всеки път като четях тея изказвания не вярвах какво чувам. Че ми се налагаше да препрочитам и да преслушвам изказванията. И докато Рафа може да говори такива неща дангарланкайки си очилата из Средиземноморието, то Роджърс няма този комфорт.

Аджа ба защо трябваше да излизаме 4-4-2 с Котинхьо за крило??!!! Може ли да имаш играчи като Али Сисоко/човек, който ми вдъхва доверие, че и на 28 години мога да стана професионален футболист/ Глен „Отнесения от Вихъра в последните 10 мача“ Джонсън и 33 годишния Пирло „Wanna Be“ и да играеш 4-4-2 с бразилчето за крилце? Резултатът беше плачевен , че и на моменти грозен. Толкова грозна схема и чичко Уой не може да измисли. При него поне няма празно пространство между защитата и халфовете нищо, че нападателя му е отцепен на 1000 левги от халфовата линия. Разстоянието между халфове и защита вчера бе достатъчно на блондинка да паркира Мини Купър. Който не е виждал – и 100 кв.км. празно пространство не са им достатъчни на тези прелестни същества да паркират колата- играчка. Чест му прави на Джерард като си призна, че по-добре да е бил на скамейката първото полувреме. Но да не се отплесвам, че все пак трябва да пиша мача на някой както е модерно.

И победителя за виновник на мача отива при............ Зодията на Роджърс. Явно е,че като истински Водолей тренера ни е инат до степен „Рафа“. Че и двамата обичат да говорят много и да възхваляват всичко що е огряно от тяхната личност. След като наговори куп неща с които не съм съгласен относно ролята на Джерард, той си сложи капитана  в центъра на полузащитата с Хендерсон. Но това не бе всичко. Вместо да играеКрисчън Бейл на крилото нашето шеф сложи бразилчето там. Филип се постара нагледно да покаже, че не това му е мястото. Обърка всичките пасове, които можеше да  обърка, а заедно с бат ’Али изглеждаха като Уоуръл и Харди. Само дето пайове не почнаха да си мятат по лицата. Поне това трябва да му го призная на „Отнесения от Вихъра“. Че не от неговата страна минават повечето атаки на противника /Хийт Карта/. Общо взето на инат всичко не бе както трябва. На инат Джерард трябваше да бъде Пирло в този мач като до себе си има помощта само на Хендо. И цялата тази авторитетна халфова линия срещу 3ма от Вила.

Мисля, че към 30-та минута Роджърс най-после успя да преброи играчите в центъра на терена и да разреши закачливия въпрос зададен от Паскоу „Брендо,Брендо колко играчи в червено имаме в центъра и колко играчи има срещу тях от противниците в този мач“. След решаването на този колосален проблем се случиха две неща. Роджърс получи наградата си от Колин – Дъвка „Идеал“. Второ – Коутиньо влезе в центъра . Разликата веднага се усети и малко от кумова срама взехме да контролираме мача. Докато Миньоле не реши да направи трибут към Рейна. Преди това вече падахме с 1 гол. На всичкото отгоре и по греди падахме. Това вече бе прекалено.

Класическа контра. Суарез губи топката. 500 декара свободно място в центъра на терена с което играчите на Вила злоупотребиха екстравагантно.Коло „Доброто Сърце“ Туре отново се чудеше дали е оставил газовата печка включена и докато се чудеше, Габриела го мина/Явно като си на възраст почваш да се притесняваш какво си забравил по-често/. Пирло,  в този мач изигран от Стивън Джерард, остави Варщайнер да мине пред него безпроблемно и да забие топката в мрежата на Рейна, изигран от МиньолеТ.

За дузпата – Алан Смит/бивша легенда на Арсенал, не онзи русия/ докато коментираше мача по Скай го каза най-добре – „Дузпа, която няма как да не дадеш.“ Гузан даде шанс на Суарез да търси контакта. Суарез усети контакт омекотен с „Коколино“ и падна. Точка. Дузпа има. Кристиано се просна 2009 като ги бихме 4-1 по същия начин.

По принцип преди да седна да пиша винаги преглеждам статистики. Слушам предаването на момчетата от TAW и преглеждам MOTD, но този път не се сдържах. 24 часа след тактическото лекомислие на Роджърс на мен още не ми е минало. Бесен съм му на зодията.

Опит след опит се вижда, че Джерард не е Пирло. Никога не е бил и никога няма да бъде. Подложен ли е на напрежение при изнасянето на топката/Саутхямптън, Арсенал/ той греши. Диригентските му умения също аз лично подлагам под въпрос. Да разпределяш топката с 60 метрови извънземни пасове не е контрол на темпото. Трябва да знаеш кога да ги правиш. Същото се отнася и за късите пасове. И как може да искаш Джерард да ти контролира мача след като в средата губиш откъм бройка, а и по всичко личеше и откъм желание.  Второто полувреме зад себе си имаше Лукас и нещата изглеждаха с една идея по-добре. Ама какво щеше да стане ако Вила бяха тръгнали отново да пресират? Въпрос, на който се радвам , че не видях отговора.

Скъсаха се да хвалят Ламбърт за тактическата гениалност. Видиш ли този симпатичен чичко бил надиграл Роджърс. Да ама не. Роджърс надигра Роджърс. Предпочете да жертва баланса  и да оголи центъра/2ма в средата, срещу отбор, който е известен с агресията си и контра-атакуващия си стил/ за индивидуалността/САС заедно/. Убеден съм, че ще видим в бъдеще по-добри начини за вкарването на двамата в употреба.

Поне едно хубаво нещо се сещам от този мач. Може и повече да са така като се замисля. Най-после ще спрат глупостите за титла. Ливърпул не е готов. От към играчи малко не ни достига. Откъм характер – много. Видя се, че не сме шампионски отбор въпреки обрата. Нямаше го този шампионски натиск, водещ до голове в последните минути.  Какъв натиск, то напън нямаше след 70-та минута.

Друго хубаво нещо което може да последва от цялата ситуация е, че евентуално вече се вижда - без Алън,Лукас или някой хипер активен бъдещ опорен халф, нещата не вървят. Ако Стивън ще става Пирло то до себе си трябва да има побъркани халфове, които да не се измарят да тичат като Джак Ръсели на кокаин.

Сигурно много неща не съм написал и казал и ще се сетя в последствие но не се сдържах. Водолеите ме вбесиха вчера.

А, и да. Футболни анализатори и настоящо-бивши треньори говорят за това как Джерард ще стане Пирло. Aз обаче искам да питам господата Бенитез, Роджърс и анализаторите- Кога Пирло ще стане Джерард??!!?!?!

Проклятието Британия.. или видяно през моята клавиатура.

„Всичко се връща“ – Руши Виденлиев.

Покъртителен мач. Кошмарни 90+ минути за всяко едно сърце биещо в ритъма на “YNWA”. Крепоста бе превзета. Проклятието бе вдигнато.

До този мач ТКЗС „Стоук“ бяха допуснали едва 7 гола на „Британия“. Само за един мач те поеха 75% от тази цифра. Пардон ако не е толкова. Имах тройка по Математика.  Преди тази прокълната среща фен сайтовете бъкаха със статии говорещи за магии, Дядо Мразовци, Баби Яги, Гандалфи и всякакви свръх естествени сили, витаещи на тази крепост, спиращи ни да вземем тройка точки. Факт е, че това е един от най-трудните гостувания през сезона. Не само за нас, но и за всички отбори. Питайте  специалното моринхо какво мисли по въпроса, когато агент Асаиди му го натика между филиите в последните минути. Имайки впредвид съботните резултати това трябваше да са задължителни три точки, че иначе Топ 4 и гостувания на „Бернабео“ и разни други красивости из Европата ставаха илюзия.

Мача започна повече от интересно. Един от най-бавните и слаби играчи на терена удари един друг такъв интересен субект за да може топката да влезе за 0-1. До този момент изглеждаше, че Стоке си преизъплняваха плана – петилетка прекрасно. Бяха изпълнили вече три корнера и не позволяваха на нашите момчета, облечени в този мач със скрийн-шотовете от Тетрис, да си подават синтетичното кълбо.  Странното след този гол бе, че нещата не се успокоиха. Стоке продължаваха да изглеждат по-надъхания, по-озлобения и по-не-футболния отбор. Атаките от ляво бяха на почит така, както нашите атаки в дясно. Общо взето ние им подарихме лявото, а те дясното. Сисоко, въпреки гола, си остава един талантливо неадекватен бек. Не обиждам момчето по никакъв начин. Говоря чисто за футболните му качетва. Бавно реагира на ситуациите, бавно взима решения, а и бе направен на клоун не от кого да е, а от шотландската тулумбичка. Чичо Чарли изглеждаше като Юсеин Болт пред нашето бек, провалило се на медицинските при „Милан“ преди няколко години. Въпреки това под-наем момчето асистира на Шоукрос за гола.  Най-странните неща в тези начални 20 минути бяха две за мен:

-   Лукас Лейва бе най-изнесения ни напред халф. Редовно влизаше в наказателното и се опитваше да играе с глава. Не мога все още да го разбера този тактически ход и предполагам скоро ще излезе обяснение за него;

-   Стоук бяха безкрайно некадърни и паникьосани в защита. Това със сигурност не бе Стоук на Тони Полицията. Вторият гол никога нямаше да го видим под ръководтсвото на пезевенкската шапка.

Ние поне си бяхме Ливърпул от-до. Изглеждахме паникьосани в защита, трудно изнасяхме топката при пресата на ТКЗС-арите, Миньоле не се представи на ниво при центриранията. Бонуса от цялата ситуация – показахме нагледно грешки по учебник. Двата гола на Стоук бяха точно описание на всичко, което може да се направи грешно. Двама човека гледаха отблизо как онзи Aрматурович центрира/Джонсън и Суарез го гледаха през 3Д очила/. Коло остави на Робота прекалено много място. Останалото е нерви и столове хвърлени след първия гол. Вторият – Хендо грешен пас, Джерард се хлъзна ,Тулумбата го оставят да се изправи безпроблемно, никой не го пресреща, кървав удар през краката на ШРТКЛ, гол.  И така в два гола показахме на младото поколение как не трябва да се защитава. Ако не друго поне сме поучителни и забавни за неутралните. За себе си сме самоубийствени.

Човека- сърце Туре днес произнесе истината, че Роджърс е бил меко казано бесен на полувремето. Това на мен ми говори, че Брендън вече Е мениджър на Ливърпул. Вярвам, че ако това се беше случило миналата година, Северноирландеца нямаше да предприеме подобни маневри. Това, което се опитвам да кажа е, че Роджърс започва да чуства как с малките си ходила запълва големите обувки на меринджейството на този масивен клуб.

Третия гол е олицетворение на това защо мисля, че всичко в този свят някога ще си дойде на мястото. Съдбата е „Ку*ка“.  Всеки получава това, което си е заслужил. Или както кУрифея на БГ музиката Руши го бе казал – „Всичко се връща“. Игра с ръка, дузпа тип „Манчестърка“. Тук искам да кажа,че за мен Рахийм не симулира. Контакт имаше. Просто падна лесно. Антони-то Шивача, брат на Том Тейлър, обаче бе взел такава грозна позиция, че видя дузпа. И на повторенията на Скай, а и на МОТД се вижда ясно, че който и да бе на мястото на рефера щеше да свири. Просто така се вижда.  Това не го оправдава обаче плешото. Смешна дузпа. Хладнокръвен Джерард. Мазна и ехидна усмивка по моето лице.

За да опиша третия им гол ще трябва да обърна внимание на ужасната в този мач игра на халфовете. Знам, че всички говорят за защитата, обаче аз не видях толкова проблема там, а в центъра на терена/Все пак защитата се справи с цели 11 корнера/. Те не успяха да контролират мача почти през целия период от време. Успяхме само след третия наш гол да позадържим топката/В края на мача Стоке бяха с 54% позесион на кълбото, ние бяхме с 46%/. Грешките при втория и третия гол дойдоха от умопомрачителни подавания на Хендо и Джерард респективно. За първия – Суарез и Джонсън, както вече писах, оставиха поредния – „Ич“ да се обърне, да погледне кой къде се намира, да изпуши 1 цигара, да изпие 50 грама коняк „Плиска“ и да центрира. Коло също носи вина за този гол.  Общо взето в халфовете видях аз повече вина за головете, които допуснахме.  Добре и , че САС не им се налагаше да чакат пасове от там, че щеше да стане като срещу Арсенал – яка изолация. До този момент водихме и момчетата на Спарки оголваха бая пространство в защита, търсейки изравняване. Та това ни помогна за головете. Говорейки за халфовете няма как да не обърнем внимание на ролята на Капитана. Той стоеше много близо до защитниците ни/да го кажем дълбоко в нашата половина от игрището/ и играеше на практика нещо средно между Алонсо и Масчерано. Второто му се получаваше /100% спечелени такълс, 60% спечелени единоборства/. Бая лакти и шпагати раздаде Стиви. Второто – доста пъти ме изнерви с откровено слаби пасове и с тия дългите по 60+ метра. На 2 пъти обърка подаванията си и постави под напрежение целия отбор и нервите на милионите пред екрана/75.9% успешни пасове което е най-ниската успеваемост в нашата халфова линия. Проблемът бе, че и Хендо бе на същия полюс - 78.4%/

Общо взето в този мач се видя ясно двете лица на Ливърпул. Яко шизофрения ни тресе. Д-р. Джекил и Мр. Хайд. Грозни грешки в защитната фаза на играта на целия отбор, слаба халфова линия неспособна да контролира темпото на играта, невероятно потентна атакуваща мощ. Като млада 20 годишна порно звезда на виагра сме в нападение. Да се радваме, че имаме такива нападатели. Но трябват халфове, защото както се видя срещу Арсенал, не контролираме ли играта, дори и САС остават изолирани.

България по 100

България е далеч от теб
стана вече стотен ден.
Отброявам тези дни
по немските земи

Дето било най-добре,
дет' живота уреден,
дето всичко е на шест!
Ама не съвсем.

Може всичко да е чук,
да си хапваш дюнер с лук,
къщата да ти е шик,
а колата да е бик.

Можеш кинти да спесиш,
ала с кой ще споделиш?
Че ги имаш - кел файда,
щом не си си у дома.

Яд те хваща над това,
бас веднага ще ловя:
искаш да си прелетиш
в българско легло да спиш.

Ама няма как сега,
чак след месеци едва.
Тук по немските земи
отброявай тези дни!

Britain welcomes the bulgarians