Дарт Моу и тъмната страна на футбола... или почувствано през моята клавиатура

„Съдбата е кучка“ – народна поговорка.

Много трудно се пише след такъв мач. Нито ми се четат анализи. Нито ми се четат коментари. Празнотата обзела неработния за мен Понеделник е огромна. Космически вакуум се е настанил в главата и сърцето ми.  Чувството е равносилно на осъзнаване, че любовта не е нищо друго освен опит на двама умиращи бавно но сигърно клетници, надценавайки се един друг , да осмислят жалкия си и незначителен живот.

Роджърс много ясно разбираше силата на този отбор на Челси. Сам си каза в интервютата преди мача, че силата на сините е в контра атаките. Тази тактика на богаташчетата не изненада дори и чалга принцесите от „Бият“, които не се славят много с интензивна мозъчна дейност. Бяхме подготвени за тези „2 автобуса“ паркирани пред вратата на сините. Но тази подготовка правилната ли беше?

Не съм съгласен с мнението, че сме предвидими. Единственото, което е пределно ясно в нашата игра е, че трябва да вкараме ранен гол. Начина по който се опитваме е винаги различен. Както и тактиката. Ключа към това да бъдем спряни е темпото. И Сити го знаеха това, и Моуринхо. Само че, Сити не успяха да ни вкарат прът в спиците. Колкото и да си приличат стиловете ни с Шейховските мамини синчета, толкова се и различава. Ние можем да рециклираме топката, да удряме на контри, да пресираме, да центрираме, да вкарваме голове от статични и тн. СиТи-те предпочитат да задържат топката в противниковото наказателно.  Разбира се умеят и много други работи, но това им е основата. 

Нашата сила е в бруталното темпо, което налагаме в началните 20-30 минути. И сетубалеца успя да го наруши. Нека да оставим на страна 11-0-0, с което излезе Челси. В първите 5 минути имаше точно 1 мин. и 34 сек. игра. Другото беше лежане, мятане, спъване, подхлъзване, скубане. Шварцер дори разви и топкофобия. Беше го страх да изпълнява както аут-овете, така и пряк свободни. Че му се наложи на онова мангале Кол да го прави. Моринхо дори се опита да скрие топката под блузата си, симулирайки бременност. И това не позволи на нашите да наложат Ливърпуслкото темпо на игра и да ги успокои. За налагане темпото ни на игра не помогна и слабата форма на играчи, които могат да направят разликата в даден момент - Суарез, Коутиньо. З 

През останалото време челситата ритаха напред, Ба я пазеше брилянтно и 5мата в средата за Челси тръгваха групирано напред за да помагат. Но не си даваха много зор да го правят. Ясно беше , че сините ще се опитат предимно от корнер да ни го натикат, имайки впредвид слабостта ни при статичните положения.

Съдбата е наистина кучка. Човека, който преди 2 седмици събра войните в червено и им каза „Отиваме в Норич и правим същото. Без препъвания“,се подхлъзна. Все едно бе изписано в звездите. Съдбата се опитва да остави Джерард като най-великият футболист не печелил титлата.  И за сега доста добре се справя в тази си роля. Единственото утешение е, че не Торес вкара гола.

„Творец с висша творческа способност”. Това е описанието на думичката „гений“ в  тълковният речник. За мен Моуринхо не е гений. Той е майстор на тъмната страна на футбола, владеещ я до перфектност. Футболното превъплащение на Дарт Мол . И щеше да бъде Дарт Сидиус ако той го бе измислил това изкуство. Влизането с двата крака на Оскар срещу Лукас в първия ни мач за сезона олицетворява по перфектен начин мрачните тактики на Мол. Бледо лапе като Оскар, истински творец, държащ се като обладан от демон на яростта. Ето това е „геният“ Моринхо. Неговата идеология е победа на всяка цена. „Всяка“ и „победа“ са думите подчертани в предишното изречение. „Ако трябва да убиеш собствената си майка и да набодеш новородения си син на шиш за да победиш, ще го направиш ли“? Пита Дарт Мол преди всеки мач. Ако отговора е не – пейката е за тебе. Това не е неправилно. Това е просто един от пътищата, чрез които можеш да постигнеш успехи. Та за това за мен португалеца не е гений. За да си гений ти трябва да твориш. Да създаваш. Ако кажете, че печеленото е вид създаване – добре. Но за мен печеленето не е творба, а цел. И като такава, тя  може да бъде приом не генийте, но е най-вече на прагматичните и хладни умове.Целта се постига не чрез притворяване не емоциите в себе си, а чрез бездуховно калкулиране на плюсовете и минусите. Когато Мол започне да рисува по терена и да печели и чрез светлата част на футбола, тогава може и да си променя мнението. Дълбоко се съмнявам това да се случи.

Роджърс няма как да си обърка състава. Той няма футболисти, с които да го направи. А същите тези пискливи коментатори, твърдящи че е трябвало да играем за Х, щяха да задават въпроса „Защо не си играхме нашата игра срещу вторият отбор на Челси“, ако бяхме направили „Бенитез “.

И аз съм от тези пискливи коментатори. Роджърс подходи с наивността на Мартинез при срещата ни с карамелите на Анфийлд. Брендън, както и Роберто, имат изключителна вяра в идеите и играчите си, и не виждат друг път за постигане на целите си. Да, но понякога трябва да направиш компромис и да направиш 1- 2 „Бенитеса“. Въпреки, че защитната игра ни е слаба, мисля че щяхме да объркаме Дарт Мол и неговите играчи, ако си се бяхме прибрали в нашето си и чакахме те да разиграват. Как обаче щеше да бъде прието това от феновете, които считат че Анфийлд е техен? Топката е тяхна. Зелената трева е тяхна, съблекалните....

Не мисля, а и не вярвам че ще спечелим титлата. Ситите повече няма да грешат, а и голяма част от играчите им способни да направят разлика в представянето на отбора им се връщат. Те мислят единствено и само за титлата. Ние от своя страна се задъхваме психически и физически. Също както и Евертън. А на Ситите това им е най-трудният мач до края на първенството. Погледнете формата на Суарез. Той изглежда изтощен. Очаквам още следващият мач да загубим и теоретични шансове за титлата.

И всичката тази космическа празнота обхванала голяма част от привържениците. Нихилизма, загубата на вярата в непостижимото се зароди от едно невинно подхлъзване.  Какво нещо е живота? В един момент най-добрият защитник в Англия ти подарява топката да вкараш гол, в другия падението на един полубог отнема вярата ти в справедливостта  и баланса във вселената. Не само твоята вяра бива заличена, но и тази на самият полубог.

Да направиш „Бенитез“  - да спечелиш така, както само Рафа умее.

Обида за интелекта

Гледам „Референдъм“  по БНТ– не „Реверендум“, че в момента е модерно да сме американци и се чудя колко много хора изкарват пари от глупости – политолози, социолизи, сополози.

Седят и говорят големите глави и анализират ситуацията с откраднатите лични данни, с евро изборите.... Тия нормални ли са?Мислят ни за малоумници дори хората, които искат да не сме такива. Мислят ни за елементарни мозъците, искащи унищожението на простотията.

Тия мислители стоят и разискват болни за обществото теми. И стоят и анализират „болни“. Но не и „общество“. Стоят и говорят кой колко гласове ще вземе. Кой колко е важен. Мерят си чур*тата на различните партии. Лицето „Х“ номинирано от партията „У“. Обръщам се към интелекта в хората – сериозно ли ни мислите за толкова тъпи?!

Обсъждате „болни“, но не и „общество“. Какво на майната си обсъждате? Всичко вече е продадено и разпродадено. Бат Бойко=Станишев=Кънев=Янев=Сидеров=Доган=Пеевски.

Защо се хаби обществена енергия след като „общество“ няма?! Електората или електрона, защото всички гласуващи блуждаят като свободни електрони, е твърд на всяка една от големтие партии. Дребните просто ще хванат преместеното от единият крачол в другия. Защо продължава да се говори за това какво трябва да се направи, след като няма кой да го направи? Къде е „общество“.

Бабите ще гласуват за БеСиПе-ту. Бедните турци и цигани ще гласуват за първите и ДПС. Хора, които не могат да четат, а ако могат то не го правят на български. Хората, които могат да четат, но не знаят как, ще гласуват за Бойко.Лумпени и продажници ще гласуват за онези актьорчета Янев и Сидеров. И?! Защо се говори толкова много? Какво значение има, че шопара Пеевски води листите на ДПС? Никакво!

Бабите не знаят кой е Пеевски.Циганите и турците гласуват за своите душмани и  не могат да изразяват мисъл. Забранено им е от пашата. Лумпените ще гласуват за ония пищящище , защото не могат да мислят. Хората, не можещи да мислят критично  ще гласуват за некадърният клоун Борисов. Защото в нашата държава няма „общество“. Защото в нашата държава огромен процент от хората не могат да четат. А тези, които могат не подлагат на критичен анализ прочетеното. Защото не това ги учат вкъщи, в училище, на улицата! В училищата ни учат да четем, но не учат как да четем.Безстрастно. С мисъл главата. „Защо", „Кой" , „Как".

А и да - тези, които знаят как да четат или напускат, или са на път да напуснат, или мишкуват като мен.

Толкова ли за тъпи ни мислят „интялигенцията“, че да не знаят, че ние знаем. Няма избор! Докато интелекта спи, чудовища ще ни управляват. Сънят на ума позволява изверги като Сталин, Хитлер, Пол Пот, Американските президенти в последните 40 години да съществуват. Изтичането на мозъци позволява нашите управляващи да ни оправят вече 24 години. Из отзад.Няма значение кой ще води листите. Няма значение кой на кого е и как му го е блъскал или лапал. Утре Борисов може да се из*ере на жълтите павета и неговите слепи последователи ще видят в ла*ното символ на мъжеството и решителността. Утре може Доган да направи контра- възродителен процес и в това БеСиПе бабите, ако им го каже Сергей ще го приемат за най-великата българщина след Обединението. Утре Националистите и „Националистите“ могат да те застрелят на улицата, защото си с блуза на DMX и главорезите ще видят в това пречистване и възход на арийската раса в България.

Та господата интелектуалци. Господата политолози, социолози. Господата – мозъци. Спрете да ни обиждате като говорите за „болно общество“. Няма общество! Интелекта спи и оставя да бъде управляван от тълпи  слепи, озлобени, обезличени, унижени човешки останки надяващи се или и те да посмучат, или и те да добудат. До смъртта .

Защото първият закон на „обществото“ е да критикува избраните да ги управляват. Да поставя под въпрос всяка стъпка на силите, на които са делегирали права.

Защо обиждате мисленето ни, след като в нашата държава права не се делегират. Права се купуват, предават и подаряват. 

П.П: Като се чете Бойко да се подразбира и Бареков. Че Бареков е младото Бойко.
 

Объркан съм и ми е трудно да пиша... или видяно през моята клавиатура.

Ливърпул са символ за инфартки, ето поредния подобен мач,

Накара бедното ми сърце да бие като лудо до здрач,

Добре, че съквартиранта ми по прякор се води Смешен,

Че с неговата мариджуана живота е малко като в песен.

Наложи ми се да си дръпна леко, а аз рядко пуша,

Но трябваше емоциите си бесни леко да запуша.

Че в парцел на гробищата щях да се сгуша.

Роджърс изненада Пелегрини, че  даже успя и мен,

Не с 4-3-3, а с ромба в средата излесе все така непроменен,

Халфовете ни в центъра успяха да наложат бързо темпо,

А Ситите не ги уреждаше. Те искаха малко по- семпло.

Обичат те топката да задържат но в чуждото поле,

Тоя ромб ги съсипа , бързината на нашите ги пръсна от воле.

Стърлинг имаше цялото пространство и време на Земята,

Компани и Харт като бременни тюлени на съхо той размята.

От другата страна Стиви цъкаше в зоната на Силва,

Силва, тоз интересен испанец, който се римува със слива.

Стиви, Силва в джоба си сложи, испанеца гащите отиде да си простирва.

Яко преса, агресия скубане под мишницата и бой,

Всеки един от играчите ни беше като античен герой,

Аз цяла вечер цъках алкохол на среднощен запой.

И бях се наредил да гледам клецането на сити под строй.

Сити взеха да натискат със сила и мощ по крилата,

Слабостта на ромба ни е вече безкрайно позната.

Силва избяга от зоната на Джерард към крайните бранители,

Всички резултати до сега  станаха съмнителни,

Ще издържат ли бойците носещи Бърда на сърцата?

Или ще се пречупят под напрежение и ще потънат в тъмата.

Ей го на наш белгиец чоплещ до сега семки „Хулиган“,

Се просна да спаси удара на Фернандиньо, като бекон изпран.

До тогава Ливърпълци млатиха ситите като с боздуган.

Влизането на Милнър играта промени,

Роджърс закъсня тактиката да смени,

Диаманта издишаше под натиска по крилата,

От нерви щях да скъсам месечната си заплата.

От двете страни на Джерард, Сити пространство намираха.

Създавха ситуации 3ма на 2ма, в КОП-а се страхуваха

От атаките на гражданите и от изравняване на резултата.

Страховете се материализираха и страха  потвърдиха,
Ракията свършваше, не ми е ясно на къде отива стиха,

Алън замени Стъридж,  защо Роджърс закъсня със смяната?

Тъй като бихме, ще кажем, че гениялна бе замяната.

Умората по движението на нашите лесно се четеше,

Няколко засади поради умора в играчите страничния зачете.

Но воините в червено не искаха да се предадат.

С победата те искаха на всяка цена да се поздравят.

Ей, жив и здрав да е белгиеца квадратен.

Че на Коутино пас той даде, повече от златен.

И победата отиде там където трябва в този ден.

И аз днес отидох на работа с позитивизъм зареден.

Капитана в центъра отбора без усилия събра,

Каза им да забравят паметният резултат веднага.

Не, не е свършила червената наша легендарна борба.

Отказваме на самодоволността да се предадем за сега.

Идва друг мач, нищо не е спечелено, а страстта.

Трябва да бъде запазена, докато не вземем титлата.

Четири мача ни делят от историческата легендарност.

Сезона ни граничи с психично-лунатична странност.

Луди резултати, драми, пейсмейкърите спират.

Всички по света в полетата на Анфийлд се взират.

Хората от копа, пеят скачат и отказват да се прибират.

В човека до себе си семейството си те съзират.

Заедно  във вярата в непостижимото те се вричат.

Всички сме едно, няма да бъдем забравени в мелачката на вечността.

Само още четири мача на смъртта, и наша ще е титлата.

Битката за полетата на Стоук Хям Юнайтед.

Да се чете докато се слуша

Мрак. Мрак над полетата на Стоук Парктитус Юнайтимус /не беше, но за сюжета ми трябва мрак/. Те стояха изправени. Един до друг.  Обгърнати с изгарящо червено. С червен, свещен огън в душите. Очакващи битката. Нямаха право да отстъпят.  Командир Роджърисимус/ разбира се от македонски произход/ бе подредил своите войници с идея за атака. Суариз, Данаилис, Рахийтимус по-известни като "Бесните кучета" бяха пуснати в едно. Разкъсвай, съсипвай, унищожавай! Принципа на демоните на разрушението в предни позиции. Зад тях бяха тежките.  Великите воини калени в хиляди битки - Шкъртимус, Глендас бяха застанали редом с младата но бурна и свободна кръв - галският войн Сакхикс и палето Фланимир. А пред тях - човека, за който се говори, че е нечовек. Полубог закърмен с амброзия от боговете. Прокуден от самите вечни от страх  синът им да не стане по-велик от тях. Легендарния пълководец Стивънис Джерардимус. Хората говорят, че  покоите на този титан на Ливърпулците се пазят от великански цербери. Че на вечеря на ушенце му пеят нимфи, а млякото в хладилника му е цедено от минотавър.

Пред себе си армията на великия македонски пълководец съзря врага. Страшен. Злокобен. Титани с изваяни от мрамор мускули. Светкавици разкъсваха небето. Светкавици разкриващи злото в очите на войските на варварина Джаба Унищожителя. Ливърпулците не трепнаха. Ливърпулците не отстъпиха. Мрачна увереност се четеше в погледа им. Щитовите им бяха закалени в кръвта на хиляда черни дракони. Мечовете им бяха загасени в сълзите на хиляда елфи- девици. Нямаха право да отстъпват. Отзад ги чакаше позора. Отпред - величието чрез смърт.

Никакво отстъпление. Нито помен от слабост. "Ливърпулци! Каква е вашата професия!"."Ау! Ау! Ау!".

Битката започна. Щитове се блъскаха. Сухожилия се разкъсваха. Кости се огъваха и пукаха. Стивънис бе над всички. Стивънис бе титан. С умели движения, твърди толкова, колкото и елегантни успя да насочи единият демон на разрушението Суариз в правилната посока. Врага усети силата на ума и твърдата воля на Ливърпулците. Но врага не трепна. Врага не падна. Защото варварина Джаба е коварен и кръвожаден. Фланимир не издържа. Краката му се подкосиха. Стивънис помогна по братски на младия младеж. Но вредата бе вече нанесена. Защото варварина Джаба е зъл в своята мощ.  Оттеглянето на двете армии дойде в правилният момент. И двете армии бяха пуснали кръв на опонента си. Светкавици продължаваха да раздират небето. Не дъжд, а метеорити бяха пратили за декор боговете за тази историческа битка.

В своята тактика Роджърисимус съзря слабост и оттегли младият но обещаващ гений Коутиниас. Смяна в стратегията. Центъра имаше нужда от заздравяване. Центъра трябваше да издържи. И ето ветерана Лукасас бе представен в битка. Мощта и агресията в центъра бяха върнати. Агресия и решимост потекоха във вените на червената армия. Атаката по фланговете се пое от Глендас и Фланимир, които бяха изнесени с няколко метра по-напред отколкото в първата част от битка за Стоук Парктикус. Рахийтимус застана зад изтощените и ранени, но все така агресивни Суариз и  Данаилис. И победния удар не закъсня. Лукасас съзря слабото място на врага, а Фланимир изкупи своята грешка.

Всичко бе в ръцете на Джерардимус. Времето бе спряло. Не се чуваше дори хрипливото дишане на изтощените воини.Слънце се показа зад мрачно надвисналите облаци. Облаци пратени от подземните царства на низвергнатите богове на долните светове. Джерардимус не трепна, както не е трепвал хиляда пъти преди това. Смъртоносната рана бе нанесена. Унищожителят бе съкрушен. Без идея как да се възпротиви на армията на Свещените Червени Пламъци. Врага атакува сляпо в своята ярост, в отчаяние, в безредие, но защитният вал на армията на Командир Роджърисимус издържа.

Слънцето надви мрачните осквернителни облаци. Изморени и окървавени армията на Ливърпулците стоеше победоносно над труповете на своите врагове. Джаба Унищожителя гледаше от страни неспособен да осъзнае какво се случи.  Неразбиране се четеше в жълтите му гноясали очи. Как? Кога тази армия се сдоби с такава мощ? Джаба твърде късно осъзна израстването на воините в червено. Битката бе загубена.

Ливърпулците продължават напред към свещената награда. Битка след битка. Победа след победа.  Света ще чуе за тази безстрашна армия. Света ще е длъжен да се преклони пред тази величествена сила.

Колкото до Роджърисимус..... Това бе просто една битка. Битка, доближила неговите легендарни воини към така желаната цел. Битка, която вече няма никакво значение. Защото само след няколко дена предстои нова. "Забравете какво се е случило. Забравете какво е можело да стане. Следващата битка е важна. И независимо дали врага е просто армия или империя, ние ще пируваме над бездушните им тела. Защото сме огнената ръка на справедливостта. Ливърпуулци! За какво се събуждаме всеки един ден!" - извика  Роджърисимус в тъмата огряна от победоносни лагерните огньове.

"Победа!" - Един отговор на многото. Многото, които са едно цяло.