Урусофили, урусофоби и малкото момченце.

Всеки измислен супер герой разделя мнението на дадена въображаема общественост заради супер способностите си.  Чрез своите супер сили даден супер герой( Супермен, Сайдърмен) застава над общоразбраните устои и закони на обществото.  Просто защото тези норми и закони, било то обществени или природни, не важят за тях. А това "го страхува" нормалния човек. Едната част от измисленото общество счита, че тези индивиди трябва да стоят заключени. Да бъдат под контрол. Другата част счита, че силите са дадени с цел да помагат за добруването на измислената цивилизация.

Та  Суарез го направи отново. Също като супер герой  раздели племето на „Феновете на Ливърпул“ на две.  Урусофили и урусофоби. И поредно противно трансферно лято пое по една вече позната треактория -  „А ли нашият супер герой ще напусне корабЪТ.“

Урусофилите застават упорито зад Суарез. Поставайки култа към личността над общото, те твърдят, че без уругваеца Ливърпул е обречен. Уруса е този, който е докарал отбора до там, докъдето я докара миналия сезон. Единствената неприкосновена божествена сила, която ни се притече на помощ по пътя на изграждането. Силно оръжие в техните ръце е факта, че уруса е взел дейно участие в 43% от головете миналия сезон. Той е Той с главно „Т“ и трябва да бъде подкрепян във всяско едно отношение, та дори и да убие човек бъркайки му в очната ябълка с показалеца на язовец- евнух. Продавайки го се обричаме на постоянно повтаряща се посредтвеност(тази мисъл я посвещавам на Ницше). Роджърс, отбора и феновете трябва да са признателни на гения от Уругвай и трябва да направят всичко възможно да го задържат. Слушайки и четейки теориите на урусофилите, един неутрален фен би си помислил, че положението граничи с безнадеждност. Все едно сме подписали с Делян Пеевски за централен нападател, а Бат Боко Борисов ни е крилото.

Урусофилите, в опитите си да защитават наш герой Луй не виждат как за поредно лято клубът остава на заден план. Егото на нападателя засенчва работата свършена от ръководството през годината и резултатите които бяха постигнати. Клубът не може да работи нормално. Ливърпул бива изписано с малки букви под заглавия с големи букви, удебелено, съдържащи името на Суарез в него. „Постави се на негово място“ измества „Постави се на мястото на клуба“. За втора поредна година личността е над общото.

Урусофобите искат Суарез незабавно да бъде продаден на правилната цена. Ако може преди това да бъде обесен, изкормен и обезчестен от човек носещ звучния прякор  „Дончо 32-та сантиметра“. Уруса се бил изплюл на всичко що е Ливърпул.  Чрез своите постъпки той потъпква, тази грозна дума, морал-а, на клуба. Ценностите, на които се гради династията, религията „Ливърпул“.  Този божествен клуб не може да си позволи да държи в редиците си токсични личности, поставящи се над институцияата. Стига се до там, че да му се пожелават неприятни неща в новия му клуб.

Урусофобите поставят на заден план всичко, което е направил Суарез за клуба. Манталитета на победител, който той върна в редиците на отбора. Манталитет, избягал далеч от Мелууд в последните години.  Тази личност докара отново усмивки на лицата на милиони червени сърца по света. Създаде незабравими спомени. Накара отново циниците да повярват в магията  наречена футбол. И най-важното – накара хората да почувстват религията „Ливърпул“, а не просто да я защитават на разбирания вменени от спомени.

За нас, феновете неспособни да изберат страна, уруса е светкавицата разцепваща мрака, нежелаеща да признае загубата в борбата с мрака.  Той е като онези красиви снимки на природни бедствия, които докато ги гледаш изпитваш страхопочитание към силата на природата. Настръхват ти косъмчетата по гърба, гледайки облаците надвесени над градове. Свектавици разрушаващи Бруклинския мост с впечатляваща лекота. Изригващ вулкан в пурпурно-кърваво-слънчево червено разтапящ села за секунди. Прекрасно за гледане, но само да е далеч от теб. 

Всъшност това е общото между двата разделени клана. И за двете страни Суарез е футболен гений.

А в сърцето на тази природна стихия стои едно уплашено момченце. Момченце гонещо мечтите си. Чрез своята воля и сила то ги изпълнява  една по една. Методично. И на всяка цена, та дори и това да го постави в позиция да е сам срещу света. Следващата му мечта е една от най-големите. Незасивимо какви ги говори пред медиите, мечтата на всеки един испаноговорящ футболист е да играе за футболните бастиони на тази култура – Барселона и  Реал.

„Истинските фенове на Ливърпул подкрепят Суарес!“ – гласи един от слоганите на Урусофилите. Аз като истински Урусофилофоб подкрепям. Подкрепям детето Суарез в това да изпълни мечтата си и да заиграе за един от испанските грандове.

Прераждане

Не мога да се похваля, че гледам Ливърпул от 20-30-40 години. До 2004-2006 просто симпатизирах на този отбор, преди да изпитам онова необяснимо чувство, спохождащо корема и сърцето ми при всеки мач на червените. Не съм видял "Великите" в игра. Кени, Ръш. По дяволите дори и привилегията да се възхищавам на Фаулър пропуснах.

Не познавам Ливърпул непобедим. Не познавам Ливърпул агресивен. Не познавам Ливърпул бесен и неудържим в жаждата си за успехи. Гледах прагматичността на Улие и Рафа. Гледах как великия Ливърбърд бе окован в името на големите успехи. Беше възпиран да изпепелява в името на "общото благо". А и може би тази стихия бе само пламък в този период?

Пречистващият свещен огън беше пускан само в онези Велики Европейски Вечери. Тогава виждах проблясъци от това, което трябва да бъде изпепеляващото червено. Всичко се прекланяше пред тази върлина. Всички изпитваха страхопочитание пред тази стихия.

Изпитвах плахостта на организма "Анфийлд" при резултати като 1-0, 2-1. Отбора в повечето случаи се защитаваше. Отбора в повечето случаи се бореше отблъсквайки врага.

Това не е Ливърпул, който аз познавам. Това не е отбора, който гледам в последните 9 години. И погледа на Джерард при третия гол срещу Фулъм го показва. Този поглед го имаше и през 2009, но бе по-плах.  Погледа на Джерард след дузпата не беше поглед на успокоение. На освобождение от тежестта на важния удар. Погледа бе агресивен. Изпълнен с жажда за още. Надсмиване над напрежението. Гавра с тежките очаквания да играеш за Ливър Бърда на гърдите. Капитана усещаше, че нещо е различно. Нещо във въздуха, в аурата не бе както преди. Оковите се счупиха неспособни да удържат тази свръх сила.

Това не е Ливърпул, който аз усещах. Няма я плахостта. Къде е примирението? Къде са чистите мрежи? Къде е прагматичността?Сметкаджийството?Неувереността?Задоволството от малкото?

"Вкарайте ни 2, ние ще вкараме 6. Вкарайте ни 3, ние не се спираме и при 7. Вкарайте ни 5... Хммм тази година не сме вкарвали 10. Време е да го направим".  Уважавай съперника, но го унищожи. Още щом стъпи на тревата той трябва да знае, че е обречен.

Това не е окованият Ливърпул. Футбола, който практикуваме е ужасяващ за гледане от противниците. Страхопочитание е слаба дума. Всепоглъщащият огън е освободен. Не можеш да го спреш. Не могат да го спрат.

Джерард  е сърцето. Насочващ тази стихия с хладнокръвност. Студен огън. Суарез,Стъридж и Стърлинг играят все едно са обладани от демони на разрушението. Глупости! Те са самите демони на разрушението. В погледите им се чете лудост, разруха, апокалипсис. Сила невиждана до сега. Или по скоро забравена. Сила, която спеше 24 години. Спеше, защото Феникса бе ранен смъртоносно.

Те искат да разкъсват. Те искат да разчленяват. Те искат да изпепеляват. Да се надсмиват над останките на съперниците си. Империи се тресат в очакване на сблъсъка с тази природна стихия. Ще могат ли да оцелеят при този сблъсък? В държанието на тези империи вече се разчитат съмнения. Съмнения погълнали мислите им.

"Те  идват за душите ни!"

Това е Ливърпул. Това е прераждането от пепелта, което очаквахме толкова дълго време.

Оковите са счупени. Огънят нажежен до бяло  е пуснат на свобода и няма преграда, която да го спре. Няма вода, която може да го загаси. Няма враг, който да не бъде изпепелен.  Несигурността е заменена с воля за победа. Прагматичността отстъпи място на головата лудост. Спокойствието е подменено с лунатична жажда за унижаване на дръзналия да стъпи на един терен срещу нас."Просто победа" изчезна като термин. На нейно място се появи "разгроми съперника".

"Смърт чрез футбол" бе казал Роджърс?! Северноирландеца е още млад и има да се учи много. И в тази си реплика той сгреши. Не  "Смърт чрез футбол". Това е "Апокалипсис чрез футбол"

“This is madness” ... или видяно през моята клавиатура

„ONE DOWN, ELEVEN TO GO“ – ТАW PODCAST

„Скъпи Г-н Роджърс, Пиша ви като един разочарован фен на най-великият отбор от тази част на вселената. Лично аз, а и много други фенове, не изпитваме удоволствие да гледаме домакинствата на отбора на сърцето ни поради факта, че воденият от вас отбор смазва всичко до 20-та минута“.... Така започнах  мнението за мача в 17-тата минута. Какво ли разбирам аз след като след 20-та минута изтрих този увод. Беше несъстоятелен.

Абсолютна лудост. Безобразие и гняв примесен с нирвана и  смирение. Защитна нелогичност миксирана с атакуващо могъщество.  Космически хаос увит прилежно в станьол от мармот. Абсолютно безобразие. Не мога/можах да се зарадвам на победата. След мача се чуствах объркан. Все едно си бях изпържил мозъка с колумбийски кокаин, каращ ме да се чуствам безкрайно екзалтиран, и  изпушил ямайска марихуана, отпускаща нервите ми като арфа на херувимчета спуснали се от Рая. „За лудост що е това, м?“ -  би попитал Йода.

Постройката ни за пореден път беше това гърбавото 4-1-4-1. Разликата бе, че Стъридж  помагаше на Флано срещу бързоногия но безкрайно безинтересен Трътлидж. Това като се защитаваме. С оглед на бързината на играча на Лебедите, ходът бе логичен. За жалост не проработи. Трътлидж съсипа първото полувреме Флано с помоща на мързела на Дан. Стър. На върха на атаката бе Суарез. Когато атакувахме, въртележката в предни позиции бе по план. Въпреки това + прекрасните голове, които отбелязахме, нещо не бе наред. „Мулти щитирането“ бе пробидо. Вината бе в триъгълника по средата. В 20тата минута вече бях счупил една врата, половин мишка, ¼ клавиатура крещейки „ОБЪРНИ ТРИЪГЪЛНИКА!“.Съседите ми извикаха полиция  мислейки, че  се извършва някое первезно скандинавско- сатанистко убийство о нас. Не може Де Гушман и/или(предимно) Хъмпти Дъмпти да оставаха сами в зоната между Джерард и защитата. Котето и Хендо пресираха абсолютно безобразно заедно със Суаридж. Отбора не бе компактен при преса. Но за сметка на това същото това пресирането  не бе толкова безкомпромисно. Двойно негативно не прави плюс във футбола. Та докато аз виках геометрични псувни, Роджърс стоеше и грам не искаше да върне с  1 идея по-назад Хендо, така както бе срещу Фулам, за да може Джерард да не остава сам срещу двама дебели.

Трябва да се отдаде заслуженото на Суонзи и Г. Монаха. Лебедите не дойдоха със събути гащи. Пресираха компактно. И дебнеха. Дебнеха всяка една глупост на незрящата ни защита. Халфовете ни не се покриха със слава що се отнася до играта в защита ( От 4.58 секунда може да се наслаждавате на нежеланието на нашите да отнемат топката преди гола на Хъмпти) И все пак..... съдията е долен манчестърец. Майора направи безобразен мач. 6.05 секунда. Къде е фаула на ШКРТЛ? А дузпата?Прегледайте добре по-рано постнатите кадри от МОТД и ми кажете къде е дузпата? Едно е сигурно – английските рефери за безбожно безобразни. Не вярвам, че има някаква конспирация срещу Ливърпул. Просто чернодрешковците са безобразни. Меки психики. Тези копия на Майк Райли нямат грам смелост. Миналата седмица Хогуортс Уеб, тази The Major? А това, че Скътилс под път и над път дърпал фанелки и късал гащеризони е тоталната глупост. И медиите спомагат за превръщането на лъжата в истина. То не бе Шийрър, то не бе Хансен. Побъркаха се да се изпразват на тема „ШКРТЛ къса Адидаси“. Някой гледал ли е мачове на Стоук по времето на Тони Полицията? Робин Хут и ШоуЯдосания сменяха по цял аутлет фанелки на противниковите играчи при сблъсъците в дефанса. Не съм чул някой  да се е разпискал из медиите  по въпроса. Не прави чест и на феновете на отбора, които толкова лесно се хващат на медийните брътвежи. Играта в защита е това. Мръсно изкуство. Ако всяко дърпане и бутане бъде свирено като дузпа, то сайтовете за залагания трябва да отстранят залозите за дузпи + 3 на мач. Реферите са хора и съм 100% сигурен, че четат вестници и списания. Постоянното повтаряне на факта, че Скитълс къса фанелки и дърпа чанти на пазара със сигурност е изиграло роля при отсъждането на тази смешна дузпа.

Поне влизането на Алън бе най-логичното нещо на Земята. Единственото по-логично нещо бе да си сипя една ракия след бирата, че нервите ми се късаха като кабела на вече счупената ми мишка. Алън се включо успешно и освежи халфовата линия. Направи нещо, което нито един от играчите ни в средата до тогава не правеше –  отнемаше топката.( The Wales international attempted - and won - five challenges during his short spell on the field. This was more than any other Reds midfielder managed throughout the entire 90 minutes) Допълнително внесе борбеност в червената част от халфовата линия.  18 от 19 са му успешните пасове. Спокойствие и подреденост. Така бих описал включването на Джо. Това, което ме очуди бе, че влезе на мястото на Стърлинг. По-логично бе да се включи на мястото на безобразния в този мач Филипе. Стърлинг със сигурност щеше да е по-полезен и в защита, и в атака. Особено след като се прибрахме по-компактно в нашето поле. Другата смяна /Даггер за Мечето с нежно сърце/ също ме озадачи. Дагер имаше странен мач. Смесен. Предполагам, че Коло влезе за да успокои защитата. Голяма комедия си беше. Коло влезе и започна да прави жестове всички да се успокоят. В следващия момент получи топката и започна да се кръсти, да прави цигански кълбета, хвърля сол през рамо, плюе в пазвата, да коли петли и да прави с останките им вуду магии. "Голям Туре го  страх от топката". Убеден съм, че страда от "Пилофобия" или страх от топки. Всеки път когато я получи изпада в паника и започва да обръща бялото на очите, чудейки се как да се отърве от нея. Мойсей се включи също логично. Все пак е истинско крило и успя доста по-успешно да помогне на Флано в защитната фаза. Флано изкара силно второ полувреме трябва да се отбележи.

Странният случай на Луис Суарез.„The truth is that I am scared of what happened to Falcao and Walcott.“  . Интервюто излиза на 14-ти февруари. А от кога уругваеца си го мисли само можем да гадаем. Със сигурност и смяната на позиция играе роля в загубената клиничност пред гола на уруса, но ми се струва, че проблема е психически. Не мога да обвиня, че му липсва себераздаване в мачовете. Но с ръка на сърце мога да кажа, че Луис изглежда по-плах от преди. И това оказва влияние и пред гола.А не е като да не е имал голови възможности срещу Арсенал, Фулам, Суонзи. Уруса има нужда от 1 попадение за да се успокои и за да изпусне малко напрежение. За жалост другата част от Суаридж не му помага особено. А точно в такива моменти си проличават истинските личности. Сещам се началото на 2009. Предателя Нанда се върна от контузия и влезе като късна смяна в мач за ФА. Не се сещам противника. Джерард се оказа сам срещу вратаря, но вместо да бие я подаде на Нандина. Ето от подобно отношение има нужда и Суарез. Той се жертва за отбора, играейки вдясно или в ляво. Някой от отбора трябва да се жертва за него.

След този мач може да се похвалим с най-резултатното нападение в ПЛ. Всеки един от атаквуващния ни квартет е свръх уверен, че може да създаде голово положение или да отбележи гол. Ливърпул в момента може да отключи и катеначото на Ерера. Със същата увереност защитата ни е свръх убедена, че всеки може да ни отбележи гол. Някой казваха, че няма кой да замести Кара, но така като гледам задминахме Скалата по отбелязани голове в собствената врата. И това само за един сезон. Юрген Клоп е написал 100+ страници диплома на тема „Ходене пеша“.. Сигурен съм, че ако седне може да напише 3 пъти по толкова за нашата защита. Според мен основният проблем е в начина на игра. Понеже идеята на Роджърс е „Вкарай най-малко с 1 гол повече от противника“, се налага често защитниците ни да разчитат само и единствено на себе си при взимането на решения. Само погледнете какви голове допускаме. Безобразно смешни, елементарни индивидуални грешки. В системата и начина на игра на Роджърс се изисква от защитниците ни да се смели и сръчни с топката в крака. Освен Дагер като е във форма, кой може да се похвали с подобни качества? Джонсън като му се играе евентуално. Отделните ни единици в защитата се чустват дисконфортно. Прибавете към тази смес и липсата на комуникация, отсъствие на изявен дефанзивен халф, постоянни ротации в защитния вал и ви се получава отговора на това, защо защитата ни куца. Макар, че дори и да купим М‘Вила, М‘Гнида, М‘Слива или там каквото М вземем пак не е сигурно, че с подобен атакуващ стил на игра  ще се опазим от поне 1 гол в нашата врата. Една малка роля в допуснатите голове играе и късмета. Само забележете какви попадения допускаме:  рикушет в сопола на ШКРТЛ; автогол на Мечето с нежно сърце; асистенция на ШРТКЕЛ; рикушет от летящ търтей пред Миньоле?

Може би този мач дойде точно на време. Суонзи бяха доста тежък тест за психиката на отбора. В допълнение към това видяхме и какво ще стане в Събота срещу Саутхямптън, ако не внимаваме. Всички знаем как играем срещу „Светците“. Също така никой не знае как Джерард ще играе когато е поставен под непрестанен натиск – Суонзи опитаха , Хямптъните го правят успешно вече 2ри сезон. Важното е, че има промяна. Миналата година този мач нямаше да го спечелим. Но се усеща една вяра в отбора, че всяка една Събота/Неделя може да отбележи с 1 гол повече от който и да е било отбор. Паралелно с това се усеща едно притеснение от факта, че НИЕ СМЕ претенденти за титлата. Изглежда, че отбора не е готов психически за тази борба и е припрян. Освен нападението ни. То е хладно желязо. Да видим до кога.

Един отиде в историята. Остават още единадесет.

Джерард е Пирло .. Или видяно през моята клавиатура.

„Водолеите не приемат съвети, защото са инати – световни“ из Зодиите.

Значи /започвам с паразитна дума изречението/ цяла седмица Испанското Рафи и Роджърс не спряха да говорят как Джерард можело да бъде Пирло. Имал знанията и дисциплината да играе  на тази позиция като в същото време диригентсвал като Панчо Владигеров. Значи /продължавам с паразитни думи да си започвам изреченията/ ушите ми са големи 6,9 см. и близки до мен често ми подаряват книжки с „Дъмбо“ за базика, но всеки път като четях тея изказвания не вярвах какво чувам. Че ми се налагаше да препрочитам и да преслушвам изказванията. И докато Рафа може да говори такива неща дангарланкайки си очилата из Средиземноморието, то Роджърс няма този комфорт.

Аджа ба защо трябваше да излизаме 4-4-2 с Котинхьо за крило??!!! Може ли да имаш играчи като Али Сисоко/човек, който ми вдъхва доверие, че и на 28 години мога да стана професионален футболист/ Глен „Отнесения от Вихъра в последните 10 мача“ Джонсън и 33 годишния Пирло „Wanna Be“ и да играеш 4-4-2 с бразилчето за крилце? Резултатът беше плачевен , че и на моменти грозен. Толкова грозна схема и чичко Уой не може да измисли. При него поне няма празно пространство между защитата и халфовете нищо, че нападателя му е отцепен на 1000 левги от халфовата линия. Разстоянието между халфове и защита вчера бе достатъчно на блондинка да паркира Мини Купър. Който не е виждал – и 100 кв.км. празно пространство не са им достатъчни на тези прелестни същества да паркират колата- играчка. Чест му прави на Джерард като си призна, че по-добре да е бил на скамейката първото полувреме. Но да не се отплесвам, че все пак трябва да пиша мача на някой както е модерно.

И победителя за виновник на мача отива при............ Зодията на Роджърс. Явно е,че като истински Водолей тренера ни е инат до степен „Рафа“. Че и двамата обичат да говорят много и да възхваляват всичко що е огряно от тяхната личност. След като наговори куп неща с които не съм съгласен относно ролята на Джерард, той си сложи капитана  в центъра на полузащитата с Хендерсон. Но това не бе всичко. Вместо да играеКрисчън Бейл на крилото нашето шеф сложи бразилчето там. Филип се постара нагледно да покаже, че не това му е мястото. Обърка всичките пасове, които можеше да  обърка, а заедно с бат ’Али изглеждаха като Уоуръл и Харди. Само дето пайове не почнаха да си мятат по лицата. Поне това трябва да му го призная на „Отнесения от Вихъра“. Че не от неговата страна минават повечето атаки на противника /Хийт Карта/. Общо взето на инат всичко не бе както трябва. На инат Джерард трябваше да бъде Пирло в този мач като до себе си има помощта само на Хендо. И цялата тази авторитетна халфова линия срещу 3ма от Вила.

Мисля, че към 30-та минута Роджърс най-после успя да преброи играчите в центъра на терена и да разреши закачливия въпрос зададен от Паскоу „Брендо,Брендо колко играчи в червено имаме в центъра и колко играчи има срещу тях от противниците в този мач“. След решаването на този колосален проблем се случиха две неща. Роджърс получи наградата си от Колин – Дъвка „Идеал“. Второ – Коутиньо влезе в центъра . Разликата веднага се усети и малко от кумова срама взехме да контролираме мача. Докато Миньоле не реши да направи трибут към Рейна. Преди това вече падахме с 1 гол. На всичкото отгоре и по греди падахме. Това вече бе прекалено.

Класическа контра. Суарез губи топката. 500 декара свободно място в центъра на терена с което играчите на Вила злоупотребиха екстравагантно.Коло „Доброто Сърце“ Туре отново се чудеше дали е оставил газовата печка включена и докато се чудеше, Габриела го мина/Явно като си на възраст почваш да се притесняваш какво си забравил по-често/. Пирло,  в този мач изигран от Стивън Джерард, остави Варщайнер да мине пред него безпроблемно и да забие топката в мрежата на Рейна, изигран от МиньолеТ.

За дузпата – Алан Смит/бивша легенда на Арсенал, не онзи русия/ докато коментираше мача по Скай го каза най-добре – „Дузпа, която няма как да не дадеш.“ Гузан даде шанс на Суарез да търси контакта. Суарез усети контакт омекотен с „Коколино“ и падна. Точка. Дузпа има. Кристиано се просна 2009 като ги бихме 4-1 по същия начин.

По принцип преди да седна да пиша винаги преглеждам статистики. Слушам предаването на момчетата от TAW и преглеждам MOTD, но този път не се сдържах. 24 часа след тактическото лекомислие на Роджърс на мен още не ми е минало. Бесен съм му на зодията.

Опит след опит се вижда, че Джерард не е Пирло. Никога не е бил и никога няма да бъде. Подложен ли е на напрежение при изнасянето на топката/Саутхямптън, Арсенал/ той греши. Диригентските му умения също аз лично подлагам под въпрос. Да разпределяш топката с 60 метрови извънземни пасове не е контрол на темпото. Трябва да знаеш кога да ги правиш. Същото се отнася и за късите пасове. И как може да искаш Джерард да ти контролира мача след като в средата губиш откъм бройка, а и по всичко личеше и откъм желание.  Второто полувреме зад себе си имаше Лукас и нещата изглеждаха с една идея по-добре. Ама какво щеше да стане ако Вила бяха тръгнали отново да пресират? Въпрос, на който се радвам , че не видях отговора.

Скъсаха се да хвалят Ламбърт за тактическата гениалност. Видиш ли този симпатичен чичко бил надиграл Роджърс. Да ама не. Роджърс надигра Роджърс. Предпочете да жертва баланса  и да оголи центъра/2ма в средата, срещу отбор, който е известен с агресията си и контра-атакуващия си стил/ за индивидуалността/САС заедно/. Убеден съм, че ще видим в бъдеще по-добри начини за вкарването на двамата в употреба.

Поне едно хубаво нещо се сещам от този мач. Може и повече да са така като се замисля. Най-после ще спрат глупостите за титла. Ливърпул не е готов. От към играчи малко не ни достига. Откъм характер – много. Видя се, че не сме шампионски отбор въпреки обрата. Нямаше го този шампионски натиск, водещ до голове в последните минути.  Какъв натиск, то напън нямаше след 70-та минута.

Друго хубаво нещо което може да последва от цялата ситуация е, че евентуално вече се вижда - без Алън,Лукас или някой хипер активен бъдещ опорен халф, нещата не вървят. Ако Стивън ще става Пирло то до себе си трябва да има побъркани халфове, които да не се измарят да тичат като Джак Ръсели на кокаин.

Сигурно много неща не съм написал и казал и ще се сетя в последствие но не се сдържах. Водолеите ме вбесиха вчера.

А, и да. Футболни анализатори и настоящо-бивши треньори говорят за това как Джерард ще стане Пирло. Aз обаче искам да питам господата Бенитез, Роджърс и анализаторите- Кога Пирло ще стане Джерард??!!?!?!

Малкото но уволнено Мориньо срещу Средното Роджърс – Видяно през моята клавиатура.

               „Иначе, не знам какъв е тоя скептицизъм, който е налегнал повечето от вас. Тотнъм са пълна трагедия. Взеха 2 победи с клизма над два от най-слабите отбори в лигата, доближиха се до челото и вече всички се стряскат от тях. За мен са си същия кенеф, който Сити толкова брутално изнасили. Вярно е, че гостуваме трудно на Уайт Харт Лейн, но аз съм убеден, че ще си тръгнем поне с точка.“- ZdraveCa

               Невероятно, немислимо, мега- желано, свръх –яко. Мача на сезона. Величаене на всички играчи от отбора. Лъчезарната усмивка на Кени на трибуните способна да заслепи хиляда слънца! Ехидната , самодоволна усмивка на Джерард  в студиото на Скай! Безценно!  След такъв мач не може да се каже нищо негативно. Дали?

               Ливърпул нямаше победа на „Алеята на Бялото Сърце“ в шест поредни мача. Точно този сезон обаче предпоставките за нарушаване на тази тенденция бяха на лице. Малкото Моринхьо накупи куп играчи със 100-те милиона получени от Маймун-мен. Най-интересно обаче е позициите на които закупи тези играчи. Много от тях се припокриват. В резултат на това, отбора на АБВ изглежда не-балансирано и еднообразно. Бившите му играчи не могат да свикнат един с друг.Единственото силно звено на евреите е  защитата. До момента в който Янко не се контузи. Добрата новина за АБВ преди мача: Суарез бе вкарал повече голове от целият Тотнъм на собстветн терен. От друга страна Ливърпул трудно печели далеч от Анфийлд.
           
               Щаба на средното Роджърс си бе свършил перфектно работата. Много добре знаеше, че силата на Шортите е по крилата. Да не говорим и , че чисто физически халфовата ни линия отстъпва на тяхната. Едно много интересно и странно изказване на Сунес след мача горе долу описва перфектно случките в центъра. Цитирам по памет „Много съчуствам на халфовата линия на Ливърпул. Те бяха физически малтретирани в центъра. Но за сметка на това те надхитриха и надиграха с пасове своите противници“. Идеята на това проявление на висшата мисъл е, че физически те ни превъзхождаха, но ние ги надиграхме чисто футболно. Процентите на успешни пасове и държане на топката този път не лъжат и показват кой от двата отбора бе футболно по-добър. Тук искам и да вмъкна, че малкото Морино също спомогна за това вечерно разбиване. Защитата на Тотнъм бе изнессена много напред, а срещу играчи като Суарез и Стърлинг плюс човека, който може да прекара топка през иглено ухо – Коутиньо, това си е самоубийство. Малкият Стърлинг започна ударно мача и съсипа Ноутън на крилото. (Искам да благодаря тук на Simply Red, който ми описа качествата на Ноутън перфектно. С негови думи- много слаб бек. С мои думи – егати муфлона тоя). Малкият тийн показа няколко неща в последните срещи:1 ) НИКОГА не се възхваляват нито се оптисват  играчи на крехка възраст. Те не са постигнали нищо, независимо какъв талант и качества показват. На тази възраст най-нормалното нещо на Земята е да си непостоянен..2) Играчите имат нужда да играят за да си върнат и/или придобият самочуствие. Рахийм-чо започва трети мач поред и това си личи от километри. Футболната му наглост се завръща и той започва отново да показва таланта си. Но това не означава, че ще стане голям играч. Има още дълъг път пред себе си.
           
               Да се върнем на думите на Сунес. От страни изглеждаше така, сякаш топката се движи с отбора. Там където бе топката, там имаше най-много играчи на Ливърпул. Бе изпълнено най-простото правило инсталирано  в гена на Пул – подавай топката на човека до себе си , носещ същата фанелка. Халфовата ни линия бе изпълнена с желание за игра. Изключително подвижна. Бе на практика навсякъде. В единият момент Алън бе около централният кръг докато Хендо бе фалшива 9ка. В по-следващият момент Хендо спираше опасно центриране ниско по тревата в нашето, докато Алън изнасяше топката. Двамата плюс Лукас стояха близо един до друг, като и не оставиха тотално изолирани борците в предни позиции. Страхотност пълна. Не искам да казвам голяма дума, просто защото големи заключение от един мач не може да се прави, но без Джерард халфовата линия изглежда по-балансирана , по-мобилна и изпълнена с енергия.

               Младото Шави ми напомни на един мой-любим играч от миналото –Едгар Давидс. Гонеше, дразнеше, щипеше и обикаляше около играча с топката от противника с иключителен ентусиазъм. Приличаше на малък Джак Ръсел на свръх доза „Ред Бул“. Безкомпромисно дребен и вреден. Само дето не лаеше и не плезеше език. Свръх енергичен. Изключително спретнат в пасовете. Контролиращ темпото на играта.

                Хендо – моя МОТМ. Днес това момче бе над всички. Той иззе функцията на Джерард. Водеше отбора с поведението си. Даже взе да се сърди и да ръкомаха като истински лидер. Още косми трябва да пусне но той е футболиста, израстнал най-много в последните две години..Да не забравяме и, че той игра на инжекции заради влизането на Нолан миналата седмица. За да продължим с животинските сравнения – Хендо бе Немска Овчарка. Изпълняващ прецизно наставленията на господаря си с фанатична усърдност. Неуморимо гонеше и преследваше лошите чичковци от Шортите. Господарят му бе дал цел и указания и те бяха изпълнени с германска прецизност./Пак благодаря на Simply red за тази информация/. Стив „Голямата Глава“ Бруз бе казал, че Джордан е най-дисциплинираният играч, който е виждал. От Алън и Хендерсън това може да се очаква. Нито повече , нито по-малко. Те са изключително дисциплинирани играчи и разбират прекрасно какво изисква техния господар от тях. Те няма да направят мега пас тип Коутиньо, да излъжат четирима и да вкарат топката във вратата, прокарвайки я през ушите на вратаря. От тях може да искаш постоянство. Ред, дисциплина, прецизност, подреденост - РДПП. И ще ги получиш. Англичаните имат много хубава дума за такива играчи – “Cultured.”

               Още една кучешко сравнение ще направя – Суарез. Приличаше ми на Хъски. Не слушащ със собствено мнение/движение, труден да бъде обоздан, в постоянно движене с лукавост и интелигентност в отиграванията си. Изключителен ход и на Роджърс да му даде капитанската лента. А Суарез още не е стигнал максимума  на таланта си. Страх ме е да си помисля какво ще стане когато го направи. Дано да го направи с Ливър Бърда на гърдите.

               Първата лоша дума която ще кажа е за Лукас. Той бе не-доброто звено в центъра. На два пъти позиционно се дънеше, оставайки човека си/предимно Дебелее/ да се обърне и да тръгне с топката в крака срещу защитната четворка. Към 60тата минута бразилеца изглеждаше много изморен. Не знам какво става с това момче но имаме крещяща нужда той да бъде на високо ниво в следващите мачове. Само да подчертая. Лукас не бе трагичен, нито много слаб. Просто не бе на нивото на останалите.

               Втората лоша дума е за Джонсън. На три пъти обърна гръб и остави да бъде минат елементарно от поредният Белгиец/не се сещам сега името на фъстъка играещ вляво но знам, че е белгиец. За това и ще го нарека така – поредния/. Не знам защо но Джонсън оставаше разстояние между себе си и „поредният“ и не раегираше адекватно на бързината на опонента си. Последваха опасни центрирания. Добре, че Сако и  Скитълс бяха вездесъщи този мач/0 удара в очертанията на вратата как е J /. И тук леко порицание: Сако трябва да спре да задържа топката до степен да бъде затварян и да я връща по такъв рискован начин на Симон. Иначе Симончо този мач можеше да разпъне една шатра,  да прочете някоя книжка на Чомски докато плете вълнен пуловер.

               Малко и за Флано. Не, мнението ми грам не се е променило от това, което и преди съм твърдял. Фланагън НЕ МОЖЕ да напада. Нищо, че отбеляза гол. През целия мач той един път не мина човека пред себе си. Само вижте в каква паника изпада когато трябва да играе с топката около противниковото наказателно. Гледа максимално бързо да я разкара. Това не е игра на Бек играещ в 21 век. Имайки впредвид, че пред себе си има футболист играещ с десен крак и влизащ навътре – Бразилеца 10, то Флано трябва да допринася много за широчината на атаките. А той не го прави. За сметка на това е изключително стабилен в защита. Справи се отлично срещу Ленън, като само веднъж направи грешка да му остави канала за навлизане към наказателното. За разлика от колегата си вдясно, Флано стоеше близо до Бягащият в Житата и не му оставяше да се обърне и да набере скорост. Което всъщност е силата на Ленън. Та това е Флано. Един стабилен в защита бек. Но какво правим когато срещу нас имаме 11 човека + 1 съдия окопани в собственото си наказателнто? Тази позиция е от изключителна важност в схемата на Роджърс и точно в мачове срещу колове ще си проличи дали това момче ще ме опровергае. Надявам се да го направи. Заради желанието с което играе заслужава да го направи.
           
               Страхотен мач. Отборна победа, което е най-важно. Имаше много изключителни представяния. Това мисля е и философията на Роджърс. Много често той използва една фраза, която е силно въздействана от мислите на Великият Председател Шанкли – „Звездата на отбора е отбора“. За първи път този сезон видяхме онагледяване на тази фраза на терена.