Всички знаем какво се случи във Франция. Група откачалки водени от вярата си във въображаемия си приятел, живеещ на небето изпозастреляха едни карикатуристи дръзнали да прекрачат границата на политически коректното. Последва вълна от съпричастност в социалните мрежи. И в 3-Д. Шарли Ебдо се превърна в символ на свободата, демократичните ценности. Карикатуристите показаха как човек трябва да отстоява на всяка цена разбиранията и ценностите си.
И ето за това аз и вие не сме Шарли. Особено ние живеещите в България. Ебдо показа каква е цената на свободата. На демокрацията. Списанието се превърна в символ на борбата срещу фалшивите разбирания. И лицемерието. Нещо, което всичките пишещи из социалните мрежи правят. ХашТагНиеСмеЧарли. Не се ли замисляте, че точно срещу това са вдигали молив карикатуристите? Срещу преструвките и двуличието. И не само. Колко от нас са жертвали нещо в името на кауза? Не говоря за отделяне на 20 секунди да постнеш нещо във Фейс-а. Колко от нас са прекрачвали общоприетите рамки за да защитят идея, която не е популярна. Не си ли мишкуваме яката? Аз и вие? Хората от списанието без страх прекрачваха границата на допустимото за да покажат липсата на рационалност, в идеята за религия, чрез карикатурите си. Вярвайки в истинската демокрация те дадоха живота си за каузата, в която вярваха. А ние?
Премълчаваме си под път и над път всяка една гавра случваща се около нас и така оставаме неправдата да вилнее. Даваме подкупи за да ни се размине и така потъпкваме нормите, които ние всички трябва да спазваме. Премълчаваме си истината за да сме удобни. За да се издигнем на работата си тъпчем хората под нас. И още и още. Не спазваме идеите,за които истинските Шарли се борят.
Иначе сме много съпричастни и помпаме лайкове и пишем хаштагове. Правото да бъдеш Шарли се извоюва. И изисква жертви. За някой тя е малка. За други е самият живот.
Hие не сме Шарли. Защото си мишкуваме и единственото, което ни интересува е да си напълнем коремите. А идеалите хиените ги яли. От време на време тагваме и постваме каузички и така успокояваме съвестта си. Само дето Шарли не се става от мазето. Шарли се става навън. Шарли се става, когато се борите за каузата, в която вярвате. Когато пролеете кръв за нея.
Ако всички бяхме Шарли, България нямаше да е на последно място в Европа във всички класации за свободата на словото. Щото ако бяхме Шарли нямаше да си стоим по къщите, а да се борим срещу продажниците и подтисниците. Hе говоря само за политиците.Говоря за всички дребни душици населяващи тези прекрасни 111 хиляди квадратни километра
Ако всички бяхме Шарли Светът щеше да е едно по-добро място.
Та............ Още ли сме Шарли?
И ето за това аз и вие не сме Шарли. Особено ние живеещите в България. Ебдо показа каква е цената на свободата. На демокрацията. Списанието се превърна в символ на борбата срещу фалшивите разбирания. И лицемерието. Нещо, което всичките пишещи из социалните мрежи правят. ХашТагНиеСмеЧарли. Не се ли замисляте, че точно срещу това са вдигали молив карикатуристите? Срещу преструвките и двуличието. И не само. Колко от нас са жертвали нещо в името на кауза? Не говоря за отделяне на 20 секунди да постнеш нещо във Фейс-а. Колко от нас са прекрачвали общоприетите рамки за да защитят идея, която не е популярна. Не си ли мишкуваме яката? Аз и вие? Хората от списанието без страх прекрачваха границата на допустимото за да покажат липсата на рационалност, в идеята за религия, чрез карикатурите си. Вярвайки в истинската демокрация те дадоха живота си за каузата, в която вярваха. А ние?
Премълчаваме си под път и над път всяка една гавра случваща се около нас и така оставаме неправдата да вилнее. Даваме подкупи за да ни се размине и така потъпкваме нормите, които ние всички трябва да спазваме. Премълчаваме си истината за да сме удобни. За да се издигнем на работата си тъпчем хората под нас. И още и още. Не спазваме идеите,за които истинските Шарли се борят.
Иначе сме много съпричастни и помпаме лайкове и пишем хаштагове. Правото да бъдеш Шарли се извоюва. И изисква жертви. За някой тя е малка. За други е самият живот.
Hие не сме Шарли. Защото си мишкуваме и единственото, което ни интересува е да си напълнем коремите. А идеалите хиените ги яли. От време на време тагваме и постваме каузички и така успокояваме съвестта си. Само дето Шарли не се става от мазето. Шарли се става навън. Шарли се става, когато се борите за каузата, в която вярвате. Когато пролеете кръв за нея.
Ако всички бяхме Шарли, България нямаше да е на последно място в Европа във всички класации за свободата на словото. Щото ако бяхме Шарли нямаше да си стоим по къщите, а да се борим срещу продажниците и подтисниците. Hе говоря само за политиците.Говоря за всички дребни душици населяващи тези прекрасни 111 хиляди квадратни километра
Ако всички бяхме Шарли Светът щеше да е едно по-добро място.
Та............ Още ли сме Шарли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар