Бялото черно

............Здравей, Отрово!

............ Дълго мислих дали да ти пиша. Трябва ли да го правя? Има ли смисъл? Ти вече ми отне всичко. Не се познаваме. Но те усещам във всяка моя клетка. Живеем един и същ живот. Споделяме едно семейство. Една любов, но не и омраза. Усещаш погнусата ми от теб?  Горчилката, която ми носи името ти?

Каквото и да е – МРАЗЯ ТЕ!!! С цялата си душа! Сърце! Ум! Същност!

Ооо, ти не знаеш ха –ха . Не си наясно ха – ха. Нали курветино жалка!?

ТИ МИ ОТНЕ ВСИЧКО, КОЕТО ОБИЧАХ!!!  

Отне жена ми!!! Прекрасната ми Джейда. Тя трепва всеки път, когато тръгвам. Защо ли? Защото знае, какво ще последва. Ще се появиш ти. ЩЕ СЕ ПОЯВИШ ТИ!!! Ще я държиш за ръка. Ще я утешиш. Ще я изслушаш. Ще я прегърнеш. Ще и дадеш надежда. Джейда не се страхува от мен вече. ЗАРАДИ ТЕБ!!! А аз толкова много я обичах.... Толкова много я съсипвах физически. Ооо дааа. Съзлите и примесени с кръв. ХА-ХА!!!

Ти си моята противоположност. Близост. Състрадание. Топлина. Безопасност. Тя не ми го казва в лицето. Смее ли ха –ха! Може би я е страх ха- ха! Да не ѝ натроша костите отново ха- ха.  Но... аз знам, че е така. Усещам го, пачавроооо. Сигурно ти го е казвала.

Казвала ли ти е, че те обича? На мен не ми е. Отдавна. От страх. Когато ботушът ми затискаше лицето ѝ! Тя спря да ми говори. Юмрук не помага да ѝ отворя устата. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ!!! ПРЕВЪРНАЛА СИ Я В СЕБЕ СИ! МЕЧТАТЕЛКА! ЖЕЛАЕЩА СВОБОДАТА!!!БЕЗМОЗЪЧНА ПАЧАВРО!

Всеки ден в очите ѝ чета примирение. Докато е с мен тя е сива. Предадена. Безжизнена. Уплашена като новородена кошута. Студена към мен. Както я харесвам..... Но всичко това е едното ѝ лице. Робското. Роботското. Това, което създадох. Което аз обожавах ха-ха!  Преди да се появи дургото ѝ лице. Свободното. Изпълненото с надежда. Виждал съм намеците му. Проявяват се когато напускам. Ти го виждаш постоянно, нали? НАЛИ ПРЕОБЛЕЧЕНА ОВЦА ОТНЕМАЩА СЕМЕЙСТВА!!!!

ОТНЕ ДЕЦАТА МИ АБНОРМАЛНА ВАГИНО! Те не искат да ме погледнат. Страхуват се. Да не би да остана. Не ме искат в собствената ми къща. Като съм в нас, тебе те няма. А те копнеят за теб. Бленуват те. Погледнах дневника на Беатрис онзи ден. Там имаше рисунка. Ти, жена ми и двете ми деца. Усмихнати, безгрижни, щастливи. Аз също бях там. Дъщеря ми ме беше нарисувала зад решетки!!! В тъмна бездна!!!! А отгоре пишеше „ЧУДОВИЩЕ“! Беатрис вече не може да рисува. ТИ СИ Я НАКАРАЛА ДА ГО НАПРАВИ!!!НАЛИ!!!! ДА МЕ НАРИСУВА КАТО ЧУДОВИЩЕ!!! КАТО ЗЛОТО ТРОВЕЩО СЕМЕЙСТВОТО!!!

Ти, курво мръсна ми отне всичко!!!Появи се в живота ми от нищото. Малко по малко издълба живот в живота. И започна да го превземаш от вътре. Подло и нагло се настани в моя дом. Моята работа. Придърпа към себе семейството ми. А те те приеха. ШИБАНИТЕ ПРЕДАТЕЛИТЕ ТЕ ПРИЕХА!!! Защото им даде всичко, което аз не.... научих дори прокълнатото ти име. Малкият Солей се изпусна пред мен – Джекила.ДЖЕКИЛА!!!!! Почти удуших дребосъка, в пристъп на гняв. Джейда ме спря. И отнесе удар в слепоочието. ВИЖДАШ ЛИ КАКВО МЕ КАРАШ ДА ПРАВЯ!!! ИЗЧАДИЕ МЕНТАЛНО!!!!

Дълго време мислих. Чудих се. Как да те отстраня от живота ми. Не спях. Не ядях. Не говорих с никой. Трябваше да те изкормя. Летално!!!И тогава те видях. За първи път. Пред кабинета на травматолога. Бях си счупил ръката докато биех минувач. Педалчето ми се подиграваше. Шептеше в тъмното твоето име.

Случайност ли беше? Може би беше илюзия? За първи път те виждах. Аз и ти в едно помещение. От месец не бях пил Арипипразол. Може би и това да е причината. Видях те за първи път. До тогава само те усещах. Помирисвах твоето съществуване. Знаех те, но не те познавах. Моят арх-немезис. Олицетворение на цялата ми омраза. Стоеше и ме гледаше. С мека усмивка. Нежни черти. Приемаща ме. Излъчване способно да омекоти и най-обруганата душа. Видях цялата болка на света. В очите ти. Беше се събрала там. А ТИ МЕ ГЛЕДАШЕ С ТЯХ!!! ПОДИГРАВАШЕ МИ СЕ, НАЛИ???!!!

.....От огледалото. Тогава разбрах как да те отрежа. Гонореа прогнила!!! Разбрах кое е слабото ти място.

Купих си пушка. След 10 секунди ти няма да съществуваш.

Ще се видим в ада ха-ха.

Д-р. Хайд.