Като фен на книгите и играта, и имайки предвид настоящата липса на талантливо писане в Холивуу, аз бях изключително скептично настроен. В моята глава сериалът щеше да е натъпкан с етническа и социална модерна политика, доминираща западното общество в момента. И сгрешиш. Сериалът се справя чудесно с разказването на историята на Гералт от Ривия, придържайки се максимално близо до източника (книгите и най-вече книга 1-ва) и до игрите.
Но нека първо да поставя контекста, в който аз разглеждам едно произведение на киното.
Първите и най-важни фактори, които аз гледам на един филм или сериал са обективните фактори. Това са - сценарий, изграждане и запознаване със света, в който се развива действието, изграждане на персонажите и тяхната история, пътят им, личностните им характеристики, слабите и силни черти, последователност в действията. За мен, а и за повечето критици, който все още имат малко разум в главата, това са важните и водещите фактори, в едно произведение, според които можеш да оцениш творбата.
Вторият фактор, по който аз съдя едно видео изкуството са темите - това са всички изразни средства като алегория, символизъм, хипербола, метафора изпозлвани за да бъдат предадени идеите на създателите.
Защо за мен това е вторичен фактор, ще попиташ анонимни читателю, поглъщащ порно филмите, направени за 100 милиона, сниман върху зелен екран? Веднага ще ти отговоря, въображаеми ми приятелю! Защото това са чисто субективни причини. Зависят от перспективата на гледащия, който намира лични обвързвания или бутони, които го стимулират по различен начин. За разлика от Фактор Уно (факторите, са строго определени и могат да бъдат следени и измервани), Фактор Дуе, зависи изцяло от чувствата, емоциите и историята на зрителя. Например 1 поничка в дадена сцена може да бъде символ на безкрайността или вечно повтарящите се събития ( По Ницше), или вечно въртящ се в кръг протагонист, докато за мен това е символ на мързелив полицай. Това не прави поничката гениална. Нито прави сценариста гениален.
В последните 20 години много артисти тип "Банан на стена с тиксо" превзеха киното и напълниха кината и Замунда с високо критично оценена продукция, която аз лично бих принтирал и избърсал задника си с нея. Автори като Джордан Пийл ("Ние", "Гет Аут") и Ари Астер ("Мидсомар" и "Хередитари"), бяха обявени за гений заради темите, които метафорично са пресъздали чрез своята повърня. Докато филми като "Джокер" и "Форд срещу Ферари", които следват последователно и методично историята на персонажите си бяха смачкани от лижещите гъза на продуцентите холивудска преса.
Та след това душевно излеяние нека да се насочим към Уйтчъра.
Уйтчъра ме изненада имено с фактор 1. Създателите на сериала се придържат изключително близо до първата книга на Анджей Сабковски и до първата игра на СД Проджект. Главните персонажи Гералд, Сири и Йенефер са изследвани методично. Тяхната история е ясно изразена и оправдава мотивите и действията на всеки един от персонажите.
Гералд е студенокръвна машина за убиване, която има ясно изразена философия за живота - убивай чудовища без разум за пари. Някога ще умреш. Други като теб няма. Нямаш поколение. Не вярваш в съдбата. Но тези характеристики са огледало на това, което иска обществото от него. МПС-тата, с които той се сблъсква го считат за безчуствен изруд. И персонажа на Вещера не им дава повод за размисъл. Но когато проследим действията на Гералд ( Златният Дракон, Стригата, кодекса да не убива хора, грижата му за Лютичето ( в книгата така се казва персонажа на барда) и Йенефер) констрастира директо с тази външна маска. Научаваме за тази вътрешни характеристики само когато Герад е насаме с някой от тези персонажи. Изборът на Хенри Кавил в тази роля е потресаващ. Отново бях изключително скептичен към участието на Супер Мен в сериала, но английският аткьор успява да пресъздаде на 100 процента виждането на автора на книгата за неговия протагонист. До такава степен, че аз вече не мога да си представя Гералд по друг начин.
Йенефер е другият важен персонаж в тази история. Не си спомням дали в книгата се описва нейният път към това да стане властната и арогантна магьосница, мисля че само се загатваше за нейната предистория, но тук сценаристите се справят брилянтно с показването на факторите, които са довели до нейният избор. Актрисата се справя перфектно с израстването на персонажа от смачкан Квазимодо до страшната и обсебваща персона на магьосницата. Имам малки критики към кастинг хората отностно самата актриса - изражението и е леко тъпо, и дори когато тя се опитва да е арогантна и смазваща не успявам до край да и повярвам. Но това не е нейна вина, а вина на кастинга.
Принцеса Сирила е третият важен персонаж в сагата. Тук нямам никакви забележки към избора на актрисата и нейната игра. Историята на персонажа също е изграден последователно. Може би малко повече можеше да се обърне внимание на нейното безгрижие ( всички я харесват, защото е внучка на баба-психопат) и последвалото ѝ отваряне на очи ( хората не са обичали бабата-кралица-психопат, а са се страхували от нея), но това са дребнави оплаквания от моя страна.
Но това за което искам да поздравя екипа зад този проект е смелостта. За първи сезон са похарчени близо $90 000 000, а целият сезон е просто запознаване с героите и светът, рамките и правилата, в който се развива дейсвтието. Това е изключително дръзко и е нещо, от което любимците на холивуу ( Райън Джонсън и Джей Джей Ебрамс може да го духат) дори ако тръгнат да взимат уроци за сценаристи от бивши протежета на НАТФИЗ, няма да могат да го постигнат.
Расовата и социалната политика са оставени на страна за сметка на качественото разказване на историята на Гералд от Ривия. Разбира се сериалът е пълен с многоцветни персонажи, които са в ярък констраст с изворът на материяла (книгите), но пък актьорите се справят изключително добре. Най-големи претенции имам към избора на актриса за персонажа на Трис Мериголд. Трис Мериголд е мократа мечта на всеки един анти-социален 100+ килограмов зубър, който още не е разбрал за съществуването на лосиони против акне. Магьосницата е с къдрава коса с цвят на див пожар, висока, зеленоока, с бяла като колумбийска кока кожа. Тук те са избрали ниска мулатка с къдравя черна коса. Никакви претенции нямам към играта на атркисата, но просто това е голяма разлика с действителния персонаж.
Имам и още едни дребни критики към т.нар. "пейсинг" особено в първи и предпоследен епизод. Нещата малко затлачват, репликите между персонажите са неясни, а мотивите им са само загатнати или изцяло непоказани, но както и преди казах - дребни кахъри.
Още един проблем, за който искам да се оплача е битката със Стригата. В тази сцена незнайно защо е взето решението двубоят да бъде представен като кеч зрелище. Вместо "танцът" на Гералт ние виждаме едно млатене и раздаване на кютеци все едно гледаме пернишко порно. Същество, което до сега е разчленявало жертвите си с 1 удар решава, че е по-добре да млати Вещерът, докато той не получи камъчна екзема. На това драги читатели се казва "Удобство заради сценария".
Като изключим тези сръдни от моя страна, сериалът "Вещерът" е една добре разказана история с последователно изградени персонажи, които са водени от лични мотиви за да завършат арката на персонажите си.
Целият първи сезон е едно изграждане на цялостната рамка, в която нашите герои да намерят пътят си към това, което истински желаят. Нямам търпение за сезон 2.
7.5 от 10 Дед Скор от мен.
А, да! Бонус точки за прекрасните бойни сцени, в които показват стиловете на битка на вещера, кръвта и червата, и за сексовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар