„Всичко се връща“ – Руши Виденлиев.
Покъртителен мач. Кошмарни 90+ минути за всяко едно сърце биещо в ритъма
на “YNWA”. Крепоста бе превзета. Проклятието бе вдигнато.
До този мач ТКЗС „Стоук“ бяха допуснали едва 7 гола на „Британия“. Само
за един мач те поеха 75% от тази цифра. Пардон ако не е толкова. Имах
тройка по Математика. Преди тази прокълната среща фен сайтовете бъкаха
със статии говорещи за магии, Дядо Мразовци, Баби Яги, Гандалфи и
всякакви свръх естествени сили, витаещи на тази крепост, спиращи ни да
вземем тройка точки. Факт е, че това е един от най-трудните гостувания
през сезона. Не само за нас, но и за всички отбори. Питайте специалното
моринхо какво мисли по въпроса, когато агент Асаиди му го натика между
филиите в последните минути. Имайки впредвид съботните резултати това
трябваше да са задължителни три точки, че иначе Топ 4 и гостувания на
„Бернабео“ и разни други красивости из Европата ставаха илюзия.
Мача започна повече от интересно. Един от най-бавните и слаби играчи на
терена удари един друг такъв интересен субект за да може топката да
влезе за 0-1. До този момент изглеждаше, че Стоке си преизъплняваха
плана – петилетка прекрасно. Бяха изпълнили вече три корнера и не
позволяваха на нашите момчета, облечени в този мач със скрийн-шотовете
от Тетрис, да си подават синтетичното кълбо. Странното след този гол
бе, че нещата не се успокоиха. Стоке продължаваха да изглеждат
по-надъхания, по-озлобения и по-не-футболния отбор. Атаките от ляво бяха
на почит така, както нашите атаки в дясно. Общо взето ние им подарихме
лявото, а те дясното. Сисоко, въпреки гола, си остава един талантливо
неадекватен бек. Не обиждам момчето по никакъв начин. Говоря чисто за
футболните му качетва. Бавно реагира на ситуациите, бавно взима решения,
а и бе направен на клоун не от кого да е, а от шотландската тулумбичка.
Чичо Чарли изглеждаше като Юсеин Болт пред нашето бек, провалило се на
медицинските при „Милан“ преди няколко години. Въпреки това под-наем
момчето асистира на Шоукрос за гола. Най-странните неща в тези начални
20 минути бяха две за мен:
- Лукас Лейва бе най-изнесения ни напред халф. Редовно влизаше в
наказателното и се опитваше да играе с глава. Не мога все още да го
разбера този тактически ход и предполагам скоро ще излезе обяснение за
него;
- Стоук бяха безкрайно некадърни и паникьосани в защита. Това със
сигурност не бе Стоук на Тони Полицията. Вторият гол никога нямаше да го
видим под ръководтсвото на пезевенкската шапка.
Ние поне си бяхме Ливърпул от-до. Изглеждахме паникьосани в защита,
трудно изнасяхме топката при пресата на ТКЗС-арите, Миньоле не се
представи на ниво при центриранията. Бонуса от цялата ситуация –
показахме нагледно грешки по учебник. Двата гола на Стоук бяха точно
описание на всичко, което може да се направи грешно. Двама човека
гледаха отблизо как онзи Aрматурович центрира/Джонсън и Суарез го
гледаха през 3Д очила/. Коло остави на Робота прекалено много място.
Останалото е нерви и столове хвърлени след първия гол. Вторият – Хендо
грешен пас, Джерард се хлъзна ,Тулумбата го оставят да се изправи
безпроблемно, никой не го пресреща, кървав удар през краката на ШРТКЛ,
гол. И така в два гола показахме на младото поколение как не трябва да
се защитава. Ако не друго поне сме поучителни и забавни за неутралните.
За себе си сме самоубийствени.
Човека- сърце Туре днес произнесе истината, че Роджърс е бил меко казано
бесен на полувремето. Това на мен ми говори, че Брендън вече Е
мениджър на Ливърпул. Вярвам, че ако това се беше случило миналата
година, Северноирландеца нямаше да предприеме подобни маневри. Това,
което се опитвам да кажа е, че Роджърс започва да чуства как с малките
си ходила запълва големите обувки на меринджейството на този масивен
клуб.
Третия гол е олицетворение на това защо мисля, че всичко в този свят
някога ще си дойде на мястото. Съдбата е „Ку*ка“. Всеки получава това,
което си е заслужил. Или както кУрифея на БГ музиката Руши го бе казал –
„Всичко се връща“. Игра с ръка, дузпа тип „Манчестърка“. Тук искам да
кажа,че за мен Рахийм не симулира. Контакт имаше. Просто падна лесно.
Антони-то Шивача, брат на Том Тейлър, обаче бе взел такава грозна
позиция, че видя дузпа. И на повторенията на Скай, а и на МОТД
се вижда ясно, че който и да бе на мястото на рефера щеше да свири.
Просто така се вижда. Това не го оправдава обаче плешото. Смешна дузпа.
Хладнокръвен Джерард. Мазна и ехидна усмивка по моето лице.
За да опиша третия им гол ще трябва да обърна внимание на ужасната в
този мач игра на халфовете. Знам, че всички говорят за защитата, обаче
аз не видях толкова проблема там, а в центъра на терена/Все пак защитата
се справи с цели 11 корнера/.
Те не успяха да контролират мача почти през целия период от време.
Успяхме само след третия наш гол да позадържим топката/В края на мача
Стоке бяха с 54% позесион на кълбото, ние бяхме с 46%/. Грешките при
втория и третия гол дойдоха от умопомрачителни подавания на Хендо и
Джерард респективно. За първия – Суарез и Джонсън, както вече писах,
оставиха поредния – „Ич“ да се обърне, да погледне кой къде се намира,
да изпуши 1 цигара, да изпие 50 грама коняк „Плиска“ и да центрира. Коло
също носи вина за този гол. Общо взето в халфовете видях аз повече
вина за головете, които допуснахме. Добре и , че САС не им се налагаше
да чакат пасове от там, че щеше да стане като срещу Арсенал – яка
изолация. До този момент водихме и момчетата на Спарки оголваха бая
пространство в защита, търсейки изравняване. Та това ни помогна за
головете. Говорейки за халфовете няма как да не обърнем внимание на
ролята на Капитана. Той стоеше много близо до защитниците ни/да го кажем
дълбоко в нашата половина от игрището/ и играеше на практика нещо
средно между Алонсо и Масчерано. Второто му се получаваше
/100% спечелени такълс, 60% спечелени единоборства/. Бая лакти и
шпагати раздаде Стиви. Второто – доста пъти ме изнерви с откровено слаби
пасове и с тия дългите по 60+ метра. На 2 пъти обърка подаванията си и
постави под напрежение целия отбор и нервите на милионите пред
екрана/75.9% успешни пасове което е най-ниската успеваемост в нашата
халфова линия. Проблемът бе, че и Хендо бе на същия полюс - 78.4%/
Общо взето в този мач се видя ясно двете лица на Ливърпул. Яко
шизофрения ни тресе. Д-р. Джекил и Мр. Хайд. Грозни грешки в защитната
фаза на играта на целия отбор, слаба халфова линия неспособна да
контролира темпото на играта, невероятно потентна атакуваща мощ. Като
млада 20 годишна порно звезда на виагра сме в нападение. Да се радваме,
че имаме такива нападатели. Но трябват халфове, защото както се видя
срещу Арсенал, не контролираме ли играта, дори и САС остават изолирани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар