Кръвавото дерби ... или видяно през моята клавиатура.

"He (Sturridge) is a top player with huge potential and he can be whatever he wants to be," –Gerrard.

Ей такова биене не е имало от 1982 насам.  Само, че този път шляпането на сините носове бе постигнато по различен начин. Роджърс избра това, което има на разположение и което на практика излезе и срещу Вила. Флано бе единствената разлика откъм актьори, играещи на величествения театър „Анфийлд“. Разликата – в начина на игра както и в подредбата на играчите. За разлика от мача с Бирмингамци, този път Джерард не бе бомбандиран с тела на противници постоянно. Хендерсън и Коутиньо осигоряваха щит пред капитана, докато той осигоряваше такъв на защитата. Човека-сърце и Скитълс бяха двойно подсигорявани. Резултата – 4 удара в очертанията на вратата като само 1 бе в самото наказателно поле/фигура 8/. Колкото до самата тактика – никаква идея. Беше някакво 4-1-4-1 или изгърбено 4-3-3. Роджърс сам каза след мача с Виланите, че постройката няма значение. Важното с каква идея играчите излизат на терена. Та разликата този път бе, че в средата не играехме 2-ма на 3-ма. Нямаше огромни каньони оставени между защита и халфове. Тук искам да вметна,че Джордън направи много дисциплиниран мач. Момчето завърши с най-висок процент на успешни пасове/ 92.3% /. Този път не се впускаше безумно в атаки в противниковото наказателно и пазеше батя си Джерард успешно. Много дисциплиниран младеж. Сигурно е бил примерника на класа.

Другото интересно нещо, на което Роджърс постави начало още в мача с Бормамут бе изнасянето на един от СаС по крилото с идея да покрива бат С‘Али. Срещу Бормамут двамата си менкаха местата вляво и покриваха Марто, а този път покриваха С‘Али. Малкият къдравел бразилчето бе поставен в неговата си позиция Любимец 10 и резултата бе на лице – свръх представяне и може би първи сериозен мач, в който му се усеща присъствието. Не само това ами и младежина е направил цели  5 такъла и е успял в 4.. или 3 и ½. Не съм сигурен, тъй като ей тука пише 80%, а както хората са добре осведомени завърших ПМГ с три по математика.

Мача започна спокойно с превес откъм държане на топка на поли-захаридите. Имаха и някое друго ударче към вратата ама то беше от далеч. Благодарение на двойната протекция на халфовете, сините не се добраха до чисто голово положение. От другата страна ние също пробвахме янки-ту с някой и друг удар от далеч, а псевдо бащата за малко и гол да направи след прекрасен пас на Данко.

Първият гол дойде малко на шанс. Гари-Бари се подхлъзна и изтърва Стиви. Стиви я набоде топката като Леголас стрела в ухото на Урук-Хай. А за центрирането нямам какво да критикувам. Вторият гол бе по-прекрасен поне за мен. Стърлинг отнема топката. Пас към къдравелко. С изяшност към Данката, който нахлу от опразнената зона на Камък, който пък се беше  забил дълбоко в нашата половина, явно очакващ безпроблемно изнасяне на топката. Безцеремонен гол. Третият  – не искам да казвам нищо.  До този момент Фъно-вете вече бяха тръгнали в офанзива. Бяха оголили доста пространство в търсене поне на 1 попадение. Даже и оцелиха вратата веднъж. Политолога на вратата, знаещ 5 езика се справи без проблеми. По-рано споменах шанса като фактор, работещ в наша полза. Нека не забравяме, че остригания Боб Марли напусна контузен, а  русолявия му заместник не се включи успешно. Общо взето проблема за нас идваше от Баркли и от Миралас.

С изминаването на минутите Евертън изглеждаха все повече като Уигън в защита. Бранителите им бяха оглозгани от Роуд Рънърите в червено/Алкараз е пълната противоположност на Юсеин Болт откъм скорост/.  Няма какво да си кривим душиците: Роджърс надлъга Мартинез. Играхме полу-перфектна контра-атакуваща игра. Нещо като една идея по-добра от играта ни с Тотнъм миналата година. Оставихме притежанието на топката да не е в наша полза, но се уверихме, че това притежание няма да доведе до нищо. Да си призная малко съм разочарован. Никакви притеснения. Никакво гризене на нокти, чупене на мишки и столове. Нищо. Безобразие! Прекалено спокойно вървеше срещата.

Ей най-после разбрах в какво е добър бат С‘Али. Човека бе зле в края на мача толкова, колкото в началото. Константа е. Толкова е константа, че отне топка на Баркли, щото младежа се бе поизморил. Майкъл Умрелият, който коментираше по БТ Спортс доста му се присмиваше на новото Джими Траоре.Не че няма за какво, ама човека направи най-много опити за единоборства – цели 6. Вярно спечели само 3 от тях ма кво?Взе ли топката на играча, заради който злобно завиждам на Евертън. Взе! Повече няма какво да казвам.

Дойде време и да изтъкна някои негативни неща в играта ни. Защитата ни за пореден път бе много близо до наказателното и от това страдаше и пресата ни. На два пъти видях как СаС и Хендо/Коу пресират за да отнемат топката в противниковото, Джерард не се включва, Евертън успяват да я изнесат и човека, получил топката се обръща и вижда 30 метра свободно пространство. Иска ми се да си го обясня това с липсата на скорост в Коло. Дано да е така.

Другата критика – все още сме отбор, зависещ от първият гол в мача. Развоят на срещата не се отличава много по развоя на всяка една среща, в която съсипахме противника. ДА, Анфийлд заприличва на крепост.ДА, опозиционерите ни се на*чкват о гащите преди мачовете. Но винаги ще има едни като Вила, дето ще дойдат с вдигнати юмруци  и ще се опитат да вземат нещо от срещата. Роджърс трябва да вижда този „тренд“.

След като мача бе решен започна едно лигавене тип „Вчера в детската градина“. То не бяха дузпи, неподавание, изтрели от всевъзможни ъгли. Много ме издразни поведението ни след 4-тия гол. Роджърс бе на същото мнение. Набързо смени Стъридж и Коу. Вторият бе минал на предавка „Аз стреля от всякъде и от къде   може. Коу чупи. Иска ГОЛ“.

Чудих се какъв подтекст да вкарам на писаницата. Мислих си да се присмея надменно на сЛър боби борисов, който твърди , че Суарез не е гол майстор. Или да вкарам мнението на Овен, че при нас играе Али Траоре. Или че тактическата постройка няма значение според Роджърс. Избрах  да подтекстувам за Стъридж. Момчето наистина може да бъде това, което пожелае. С много работа, Даниел може да е един от най-добрите нападатели в Света. Физическите данни са на лице. За психическите още има какво да се желае. На практика това бе първия голям мач на Дани, в който той реши изхода на двубоя. НО в същото време показа и другото си лице. Алчен, лигавещ се. Държащ се непрофесионално. Леке. Беше доста ядосан на себе си след смяната. Така и трябва. Тук голямо евала и на Роджърс, който грам не му прости за лиготията. Та, Стъридж трябва да реши какво иска да бъде. Свръх нападател от който защитата ще се страхува и в който съотборниците вярват.  Или разглезено дете със свръх потенциал.