Съзвездия

Дойде време да потегля. Сложих пет ризи в един сак и се отправих към гарата. Погледнах към небето. Нощ. Съзвездия. Толкова анархично разпръснати. Объркващо неподредени. Чувствах се объркан и изгубен.

Пристигнах на гарата по-рано.  Няколко минути в бездействие ми бяха гарантирани.  Бездействие и слушане на музика в мозъка ми бяха гравирани.  Честно, тези дни времето лети прекалено бързо.  Погледнах таблото с пристигащите влакове.  Трябваше да си почакам едно известно време. Погледнах към звездите. Толкова объркващо разпръснати. Безредие , в което се чувстваш изгубен.

Влака трябваше да пристигне на първи коловоз. На една табела пишеше „Бедствие“. Погледнах към втори коловоз. Имаше само няколко човека. А на земята зад жълтата линия, която не трябва да се прекрачва пишеше „Еволюция“. Влака на този коловоз трябваше да е пристигнал преди 15 мин. Закъсняваше. На платформа „Бедствие“ чакащите бяха във възторг. Влака щеше да пристигне по-рано.  Пътуващите щяха да пристигнат до крайната си дестинация по-бързо. „Еволюция“ трябваше да почакат. Погледнах към съзвездията над мен. Нещо не бе наред. Наистина ли бях толкова незначителен спрямо мащабите на  съзвездията в нощното небе? И все така изгубен?

Влакът към „Бедствие“ се преобърна. Уби своите пътници. Изби и чакащите на първи коловоз. Аз се бях отдръпнал. Двоумях се. Бях ли се побъркал? Запътил се бях към платформа две. Влакът „Еволюция“ закъсняваше. Защо се бях отправил към него? Съзвездията ми шептяха- изгубен ли съм?

И тогава разбрах. Ние сме тези, който трябва да поемем по тези релси без чужда помощ. Разчитайки един на друг. Подкрепящи  се един друг кретайки.  Дърпайки напред изоставащите. Сами не можем да стигнем до крайната цел. Пътя беше прекалено дълъг. Трябваше да се подкрепяме движейки се по изнурителния път.  Смиреността щеше бъде нашата факла, осветяваща мрака. Въображението и разума щяха бъдат нашите пътеводители.  По пътя ще разберем, че не сме толкова различни. По пътя ще разберем, че не сме толкова чужди. По пътя ще разберем, че само заедно можем. Ще разберем, че сме различни в общото.

Бях потеглил по пътя с хората от платформа две. Заедно. Погледнах към небето и  съзвездията и за първи път не се почувствах изгубен.