сряда, 27 август 2014 г.

Убийство чрез рутина или видяно през моята клавиатура



        “Last week, you saw space develop between Skrtel and Lovren. These are things that are very easily rectified by video work, work on the training pitch and getting used to each other.”  - Gary Nevile

         Като ужасно скромен човек ще кажа, че точковият актив от този мач не ме учудва. Очаквах го. И като още по-скромен човек ще кажа и, че и играта не ме учудва. В размислтие си за трансферната политика споменах, че най-нормалното нещо на земята е да излезем и купим огромен брой играчи. Просто защото миналата година разполагахме със стартова единайсеторка + 2ма играчи. Имахме нужда от отбор, което предполагаше купуването на толкова много играчи. Тези играчи ще имат нужда от време за да свикнат един с друг. Да придобият рутината, с която Челси и Си Ти печелят мачовете си.

           И продължавайки размишленията си в тази насока никак не съм доволен от програмата, която имаме. Играем с отбори, които бяха отбори още миналата година и имат нужда просто от пипване и щипване тук и там. Както се видя миналата седмица срещу Сотон,  мачове срешу по-нискокачествени отбори може  да ги взимаме, дори и с липса на сработеност между отделни линии и играчи. Но когато тръгнем да цъкаме срещу силен отбор, с вградени в кръвта им процедури....тцъкаме и се вайкаме след мачовете. Така като съм тръгнал с мрачните окраски да кажа и че срещу Тотмън не чакам нищо хубаво. Ония ми ти щъркели са в по-напреднала фаза в подготовката и фитнес нивото си заради лигавата Европа. Започнаха по-рано предсезонната и е нормално да изглеждат по-подредени от нас в момента. Те са от отборите, които бяха отбор миналата година и имаха нужда само и единствено от леко наместване. Почетино прави точно това. Точка от този мач ако вземем ще съм доволен.

       Искам специално внимание да отделя на нейно величество кармата. Особено тази оставена от Том и Джери. Рафа ревеше 5 години да му се вземе Йованкавич. Ония анимационни герои не му го осигориха. Момчето докато беше във Фиорентина ни наказа. Явно и сега в Премиър ще ни наказва. До кога питам аз? До кога ще я изплащаме тази алчна хедж фъндовска карма?

               Честно казано срещу начина по който излязохме нямам особени претенции. Роджърс излезе да се надиграва с Пелегрини тактическата. Няма лошо като цяло. По целият терен имаше едно такова зануляване. Разменихме си по едно две времеви-пространствени владения на играта. Интересното е, че в началото ситите пробваха пробиви през  Глен-зоната. След 10 минути всичко се пренесе на другия фланг, където имахме двама дебютантина. По едно време и Харт разпъна палатка в тази зона. И все пак нещата не изглеждаха опасно. Нито за едните нито за другите. И тогава се случи онази Грешка. Най-голяма част от вината разбира се отива при вафла Морена. Но нещата никога не са толкова прости.  Нито Джерард  нито Ловрен могат да бъдат изключени от вината за тази неприятна случка. Не ми се говори много за това след като Гари Невилле и Йамие Карагхър се справят по-разкошно от мен:

https://www.youtube.com/watch?v=wQ1D-r5IgZU#t=32 


                 Между другото, така ли искахме да играем миналата година срещу Челси? Да ги надиграваме. Гледайки отново този мач, си мисля, че поне на този етап, с тези два отбора не можем да ги правим тия работи. Разбирам Роджърс защо миналата година подходи към мача с Челси по начина, по-който го направи. Той заложи на това, което ни донесе 10 победи 1 загуба и 1 равен в последните дванайсет мача. Демек заложи на хауса, който създавахме
              
               На мен играта ни в защита ми прилича на спалня в детска градина. Учителката мила, драга подрежда дечицата да си легнат, всяко в отделно легълце, като се старае те да са измити, наядени, да не им се ходи до тоалетна и да са облечени в пижамките си. В момента, в който вратата се затвори, а осветлението загаси настава хаус. Част от дечицата започват да си смъкват пижамките докато скачат в абсолютна дисхармония едно от друго на леглата си. Друга част от децата започва да се лигави, да бъркат в носовете си, да вадят от там жилави секрети и да ги лепят където видят. Миниране му викахме на тоя процес в детската градина. Отделно има едно две деца, които си събуват гащичките и препикават мушкатото в ритмичен дисонанс. Абсолютно всеки прави каквото си иска, въпреки че знае какво трябва да прави – да ли легне на топличко и да поспи. Дано Гари Невил е прав и тези проблеми да се изчистят. Но имам едно такова усещане, че няма да стане. Не заради друго ами имам добра памет и помня миналата година какво беше.

             За отделни играчи няма да говоря. Ще кажа само, че Коутиньо отново не си намери мястото и формата. Къде ли не го въртяха малкия – в средата зад Стуридж, вляво, вдясно, на бека, втори вратар. Не става. Чакаме Лалана и Лазер да влязат във форма да видим те как ще са. Джерард – не го оптисвам НО(без запетайка пред съюза) не искам повече да го виждам в големи мачове в средата на терена. Ако се чудите защо – гледайте отново видео анализа. Както и размислите и страстите ми след повечето големи мачове, в които винаги се споменава дупката между защита и халфове. Срещу отбори под топ 5 – супер. Не винаги грешките му ще се наказват. Срещу Ситите и Челситата – не, ако може. Роджърс е обречен да  реши  най-трудния казус – да започва да остава това що се незаменява на пейката. И ей така да вмъкна не случайно най-перфектния ни мач миналата година беше Тотмън на Бялото Сърце Алея. Там отбора изглеждаше като едно цяло водено от един разум.

          Като цяло съм много „За“ извода на двамата пундита на Скай, че Сити ни убиха с рутина. Отбора им се държеше като добре смазана машина, знаеща какво, къде, как и защо. И въпреки това, въпреки нашата несработеност,  успяхме да създадем достатъчно изпотяващи моменти за  свръх богаташите от града на „Оейзис“.
              
             Според един от изводите произлизащи от струнната теория нашата вселена е създадена от сблъсъка на два разума, две други вселени. Едната е на  хауса, другата е на реда. Миналата година ние изглеждахме като отбор пръкнал се единствено от първата. Сеехме тотална разруха, неразбираема за анализатори. Тази разруха бе наложена не само срещу врагове, ами и срещу самите ние. Сега ще се наложи малко и от другата вселена да прихванем навици. Ред трябва, не става само с хаус. За жалост обаче мачът с Тотмън е след няколко дена. За толкова кратък период от време няма как да създадем тези навици на реда. Дали не трябва  да се обърнем към хауса поне за този мач? Особено след като ни пратиха посланика на тази стихия – Супер Марио.
 

Виждам и още един позотив от цялата работа - утре взимам заплата.


Няма коментари:

Публикуване на коментар