Нов сезон стар резултат... или видяно през моята клавиатура

... „but the quality of Liverpool, they don't need many opportunities to score and that makes the difference.“ – Роналд Куман след мача в Неделя.

И така оцеляхме без футбол. Август е тук заедно с горивото захранващо емоциите ни. Ливърпул е името на това гориво. Не знам за вас, но за мен световното играеше ролята на соя. Имаш нужда от 1 пържола те ти сервират соя. Да, световното беше интересно, но.... соя брат, соя! Чувствата са тук отново. Високото кръвно и истеричните викове се завръщат. Подгответе наркотиците и алкохола. Сложете телефон „112“ на бързо набиране. Завържете тъщата и я провесете с главата надолу. Дайте и шанс да направи нещо смислено с живота си и да го играе боксова круша, която да поеме агресията ви през футболната година. С думи прости – започна се.

Голям зор този мач.  За хората, които са отвикнали сигурно е било като мини инфаркт. Голяма заслуга за тази сърдечна криза има Куман. Камерите хванаха това подпухнало бебешко лице отчаяно да гледа как анихилираме Дортмунд. Преди 1 седмица холандецът изглеждаше отчаян. Уви, това беше само маскировка. Куман беше организирал отбора си по брилянтен начин. Между халфовата им линия и защитниците им имаше около 0.5 мм. празно пространство. А точно в това място вирее Коутиньо. Подпухналото бебешко лице явно доста добре е наблюдавал мача ни с Борусия. В него малкият бразилски хобит-магьосник правеше каквото си пожелае с целия отбор от Дортмунд.  В мача преди седмица му бяха оставени прекалено голямо време и пространство с топката в крака. В Неделя не бе така. В много редки случаи Филипе бе оставен спокойно да поеме топката и да се обърне в противниковото наказателно. Светците отлично бяха накарали празното пространство между отделните линии да изчезне. И нашият бразилски магьосник бе занулен. Отделно, че Сотон знаеха слабостите в схемата ни и атакуваха през фланговете, предимно вдясно където беше дебютанта Мускито. Добро представяне на младежа, който постепено влезе в час с изминаването на минутите в срещата.

Но Сотон не бяха безгрешни. Забеляза се една дупка оставена между Фонт(е) и Клайн. Първият път Джерард намери Стъридж  с отличен пас точно в това празно пространство. Докосването изневери на танцьора. Вторият път обаче бащата на 21 деца не ни изложи. И отново от тази зона тръгна Стърлинг. Тук трябва да се отдаде специално внимание на Perpetuum mobile -то Хендо. Имам си аз една скрита теория, че той, Стърлинг, Стъридж ще са ключови за този сезон, но да видим. До преди гола ясно си личеше освен липсата на фитнес и липсата на Суарез. Не на Суарез въплатен физически, а неговото движение. В предни позиции всички бяха статични. Никой не се опитваше да изкара защитник от зоната му. Никой не правеше набези срещу директен опонент. Всички стояха в по-голяма част от полувремето като статуи. Имаше един куриозен случай, в който Стъридж, Стърлинг, Хендерсън, Коутиньо стояха в това 0.5 мм. място, което беше оставено незащитено, на една линия. И нищо. Ни помен от движение. Всеки един от тях чакаше топката на крак.

И тук идва време за втората ми теория, за която нямам грам доказателство. Стърлинг ще бъде тази деветка и половина, която бе Суарез. Просто чакаме завръщането на един от Лазер и Лалана, които да изземат функциите на крилото Стърлинг(между другото малкият не се покри със слава в дефанзивната част от играта в този мач) и го оставят да мародерства заедно с Даниел. И ето още една налудничева теория – това ще е играта ни в мачовете у дома срещу т.нар. малки отбори. Навън и срещу по-сериозни опоненти си мисля, че ще виждаме повече контра-атакуващ Ливпрул в стил срещу Нюкасъл преди 1 сезон.

И дойде време да се спомене тази пуста защита. Миналата година сме били най-гледания отбор във Висшата лига. За това и прибрахме толкова много пара. И защо сме били най-гледания отбор – защото сме психопати. Роджърс налага един определен стил на игра, в който отборът трябва да поема рискове. Дори и понякога това да означава един  в червено да е изправен срещу двама противника, както бе с Мускито вдясно в отделни моменти. Отбора трябва да атакува и да побеждава зрелищно. Инфарктно. А за да поддържаш подобен стил на игра ти трябва енергия, динамика, особено  в средата на терена.

Защо ги говоря всички тези неща след като говорим за защита? Защото и да ни позволят 51 защитници да сложим на терена, резултата ще е същият. Заради стила ни и заради липсата на баланс в средата на терена. Лукас не се покри със златен статус след този мач, но той е само част от проблема, а не самия проблем. Проблемът се казва партньорството „Джерард - Лукас“ и ако има едно добро нещо свършено както трябва в Неделя от бразилеца, то това е да снеме цялата вина от капитана... Който беше слаб. Единственото, с което допринасяше за играта бяха дългите диагонални пасове. Тази двойка не трябва да съществува като вариант в главата на Роджърс. Липсва разбирателство между двамата. И двамата не се разбраха цял мач кой да застане пред защитата. А да не говорим за липсата на енергия и динамика. Благодарение на тази ос пред защитата имаше дупка, в която можеше да се построи цял крайбрежен хотел, барабар с изкуствения плаж и заливчето. Че и място за две „Планета Пайнер“ имаше. Разбирам защо Роджърс  не рискува с Хан(кефи ме така да му пиша името, така че не ме интересува как се произнася. Понякога и „Можещият“ ще го пиша). Нов е все пак... Лукас и Джерард! Двамата един до друг и то в един отбор? Колкото и да е недолюбван „уелското Шави“, той допринесе с нещо, което статистиките не ловят – енергия. Никой измежду оста ДЖ. – ЛУК не може да се похвали с това.

С влизането на Ламбърт нещата малко се усложниха за светците. Ламбърт чрез спъването си в топката два три пъти успя да обърка защитниците на Сотон. А и вече имаха + 1 човек, за който да се притесняват. Изведнъж полето на противника се превърна в едно по-забавно място. Червени фанелки не липсваха пред вратаря. Взехме и да разширяваме терена откъм атаки по фланговете и логичното се случи.....

Освен че отбелязахме, Миньоле ни спаси. Също както миналата година. Абсолютно дежавю. Играхме посредствено. Нямахме много матрял за оптимизъм, но бихме. Кога преди миналата година е било така? От Рафа насам може би не сме печелели с никаква игра. Изключвам отделни моменти.  И тук Куман отново се показа като разбирач, въпреки противоречивия му профил като треньор. След мача той каза, че нямаме нужда от много възможности за да бием. А това е лаф, който най-много се използва   за класни отбор. С класно нападение.

И за накрая да спомена още една налудничева теория. Тя гласи следното „Напусна ли ни бе, дЖанъм, Суарез?“. Чисто физически – да. Но гледайки как се емнахме да обръщаме развоя на мача? Желанието да не се задоволяваме с точката охарактеризираше много добре уруса. Това, което той бе за нас. Дали не ни е ухапал и предал болестното състояние наречено „победата е единствен вариант“? Предстои да видим.