Една седмица преди изборите се чудих дали да гласувам. Ако бях решил да го направя трябваше да си заделя 76 кинта за да се прибера до града си. Това не е проблем. Проблемът е, че не виждах смисъл. "Да убия един цигански глас" не ми бе достатъчно. Просто не виждах никаква логика да дам 76 лева за да убия правото на глас на едно същество, което още не се е решило дали е човек или маймуна. Така ли иначе всички ще умрем един ден. Особено след като излезе доклада на НАСА, в който пише, че ако не се вземат строги и решителни мерки за овладяване на замърсяването, до 10-15 години ще настъпят невиждани природни катаклизми. Гледайки поредицата "Космос" съм убеден, че това не е пропаганда, а е научно обезпечена теория. Та, ще си измрем в следващите 10-15 години, защо просто не ги дам тия пари за театър, кино, да ги дам на уличен музикант? Да нахраня безчуствената си душа с надеждата подклаждана от изкуството.
И както винаги живота сам ми показа отговора. Излизах навън за да задоволя екзистенциално-нихилистичната си жажда за алкохол, която ми помага да имитирам Ръст Кол от "Истински Детективи". В автобуса имаше 7 келешчета с бръснати глави. Сбора на годините на тези човекоподобни бе сигурно 80 години. Както се досещате дърхажа се примитивно, като си комуникираха със строго изградена поредица от гърлени звузи - "Уауъ" ," аУИК" и тн. Чупеха и викаха "Чупете, всичко е държавно". Грам не им идваше в пилешкия акъл, че държавното е частно - демек то е наше. Ние плащаме за него от заплатите си. Държавата не е някакво маргинално тяло, което самосъздава ресурси. Ние сме държавата. Перефразирано маймуните крещяха следното "Чупете, всичко е на наш гръб". Забележките както разбирате не помогнаха тази вакхалия едноклетъчна да спре. Но пък този житейски епизод ме накара да намеря смисъл да дам тези 76 лева и да гласувам.
Отидох да гласувам, защото всеки един глас доближава България до тоталния колапс. До края на пропадането. До свършека на този илюзиорен живот. На това измислено общество. В главата ми се зароди идеята, че за който и да гласувам - все тая. Никой не може да спре свободното падане. Но с всеки подаден глас тип "все тая", пропадането ще става по-бързо. По-бързо ще ударим дъното и ще се приключи веднъж завинаги. Че гледах ги тия чехълчета и си мислих, че ще гласувам за да може ей тия да са доволни. Защото най-накрая държавата щеше да е непоправимо счупена, заради нас. А след този край.....надничаше надеждата, че ще започнем едно ново начало.
Гласувах. Прибирам се и гледам няма и 50% избирателна активност. Гневът в мен се надигна. Всички гледат себе си и се надяват, че държавата сама ще се оправи. Никой не иска да разбере, че държавата това си ти, и ти,и ти,и той, и тя,и то, и ние, и вие, и те, в това число и циганите. Ние правим държавата, а не тя нас.
Никой не иска да разбере, че тия дУпетати не ги спускат с летяща чиния от съзвездието "Ореон", а идват от народа. И ако те са такива боклуци, значи проблема не е в тях, а в мястото, откъдето идват - от държавата изградена от индивидите наречени "нас".
В този пристъп на гняв аз реших - повече никога да не гласувам. Защото наистина ние не заслужаваме ужасен край. Ние заслужаваме ужас до безкрай. Аз няма да помогна на нас, на българския народ да стигнем края си. Ще страдаме всички заедно, и така докато Вселената не реши, че сме излишни.
Стрядайте мили мои съграждани. Скъпи сънародници. Страдайте и се гърчете от ужас. И не се притеснявайте. Няма да се гърчите по групички за да си споделяте болката и униженията, а индивидуално. Няма да имате комфорта дошъл след споделяне на болката.
И единственото ви упование ще е, че всички се гърчат, било то и отделно. Като индивиди. В това число и аз. Защото не искам да напусна тази прекрасна държава.
Страдайте и се гърчете от провала, който сме всички ние. А бяхме толкова обещаващи като народ.......
А за промяна трябват само двама
Няма коментари:
Публикуване на коментар