Малко ни беше... или видяно през моята клавиатура

Проблемът не е в загубата. Няма отбор на Земята, който да се срамува от загуба от Реал точно в този момент. В начина е проблемът. Нямаше грам героизъм в тихата нощ над Анфийлд. Гладиаторите в червено се оказаха малки момченца, неспособни да носят дори доспехите на предшествениците си. Камо ли да боравят с тях. А малкото останали "Велики" тънат в разрухата на времето, неспособни да поведат армията от уплашени момченца. Но стига с този ненужен патос.

Aз лично нямах големи очаквания за представянето ни в ШЛ най-вече поради липсата на опит в треньорския ни щаб. Роджърс не е най-запознатия човек на Земята що се отнася до ротации и програма тип "Сряда-Събота-Сряда". От там идват и моите ниcки очаквания за представянето ни в този турнир.  Правя аналогия с Дортмунд в първата година на Клоп в Шампионска. До колкото помня те не излязоха от групата си. По- важно точно този сезон е да стигнем далеч в някоя от купите и да сме отново в топ 4.

Мачът започна силно за нас. Явно се опитвахме да копираме Ливърпул от миналата година. Яка преса и търсене на ранен гол. Всичко хубаво ама изглеждахме като бяла акула на 150 години с изкуствено чене. Опитвахме се да отхапем, но успявахме само да дъвчем месото или по-скоро да го подмокрим със слюнка. Не застрашихме по никакъв начин светеца на вратата на Мадридчани. И да слонът в стаята си има име и то е Марио. В момента Балотелата прилича на онази ситуация в тетриса, в която си построил упорито една огромна стена  и чакащ да ти се падне пръчката за да изчистиш голямата маса пиксели. Да, но играта упорито ти пуска квадрати. И точно това е Балотелата - квадрат в неподходящото място в неподходящото време в неподходящата конструкция. Не знам какво Роджърс се опитва да постигне. Ако иска да се изкарат силните страни на единствения си нападател да вземе да промени малко играта и да вкара италианеца в наказателното. Ако пък Балотелата е само допълнение към схемата да пусне втори нападател, та дори това да е Борето.

За защитата каквото и да се каже ще е малко. Изпълнителите  приличат на бебета в стриптийз бар. Навсякъде има биологични машини за ядене и се двоумят чудейки се коя да захапят. Никаква организация. Никой не говори с никого. Никой си няма доверие за нищо. И трите гола бяха допуснати с лекота. И докато за първия можеш да си вдигнеш ръката и да си признаеш страхотната комбинация, то за втория и за третия трябва да те ритат в топките за да си признаеш, че това са иситнски голове. До там сме я докарали, че вече има термин "Ливърпулски гол". Това са ей тия голове, които на организиран отбор не трябва да се случват. Не на добре организиран. Просто организиран.  За Ловрен все още няма да се изказвам, но в главата ми в момента вървят само лидерски анти-мисли за него. За сега води защитата като другаря Михов БСП. С лека ръка и свръх небрежен алкохолен делириум.

Първият гол беше страхотен. Само че ако хърватина и словака се бяха усетили да мръднат с една крачка един към друг или в посока на вратата щяха да го предотвратят.  Просто трябваше да се досетят, че прекрасните ни халвофе няма да затворят Хамас Родригез на време и да спрат подаванката му.

Вторият гол е нещо, което го споменах и в миналия мач. Някак си беговете остават сами срещу 2ма, 3ма от лошите. Да Джонсън трябваше да е много по-близо до Бензина, но защо отново имаше повече в бяло, отколкото в червено в тази зона?

Третият гол да го изкарат на клип и да пуснат на заден фон темата на Бени Хил. Поне за хуморизъм да го използваме. Другият вариант е на бавен каданс всичко да се движи. От сега си го представям ШКРТЛ как крещи "ТОУУУПКАААТААА" докато ченето му се движи по невъобразимо смешен начин. Симончо се мята напред крещейки "ННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ". Сещате се, нали? Като на "300" забавените кадри.

В момента сме брутално небалансиран отбор. Миналата година бяхме също толкова дисбалансирани, само че везната измерваща атаката клонеше до + безкрайност. А сега и везната носеща защитата, и везната измерваща нападението се люшкат и не се знае дори коя кaкво е. Конкретно снощи Котето беше безсмислен във фаза защита. Всичко щеше да е перфектно, ако имаше кой да му изпълнява фунцкиите в дефанса. Ама нямаше. За сметка на това Джерард направи пореден мач, в който не допринесе с нищо за каквото и да е било. Поне вече не пречи. Време е за еретична мисъл - да оставим Джерард на пейката. Да сложим Лукас пред защитата и да си цъкаме диаманта с двама нападатели. Топката да се движи по земята и само да се разнообразява с далечни подавания към беговете. Ерес, жигосване и анатема очаквам.

Джейми Карагър каза нещо интересно в студиото на Скай след мача. Твърдеше, че в такива моменти най-важното е чистата мрежа. И даде пример с Улие, който събрал народа в една съблекалня и им казал, че грам не го интересува дали ще бием. Искал 2-3 чисти мрежи за да се върне спокойствието в защита. "Понякога трябва да се правят жертви с разбирането ти за футбола, за да постигнеш нещо. В случая Ливърпул имат нужда от няколко чисти мрежи" - свободно перефразирам. Лично не споделям такъв възглед, но така като гледам лунатизма обхванал защитата ни съм склонен да се съглася.

Айде да видим с бистришките тигри какво ще направим в Събота. Ако бием, тази загуба от Ревал ще я изтрия от паметта си с 5 грама марихуана, 1 литър червено вино "Каберне Совиньон" и с 1 мъфин.