Скритата вселена

Имах една приятелка от студентските си години. Тя беше от Перник. Сурова, но справедлива жена с голям и тежък размах....към живота и буквално. Тя ми казваше така на 6-тата ракия: „Бо. Слушшш си я кво шшш ти кажа. Значи, кат си избираш жена, глед... глед... гледай я в очите.Слушшш ли ме? Ако видиш искрата там, значи е...чек че повръщам...значи има интелект. Може да е коварна. Може да те изостави, но има ли искра там значи е умна и интелигентна. Това търси. В очите се крие цяла вселена, БОООООООООООО!!! Дай да те гушна и цуня!А наздраве да го ева и кочината тука. Еййй миндили аз ще ви.....“.

Георги беше депресиран. За пореден път не му се беше получило с мацката, с която искаше да станат нещата. Не разбираше защо така не му се получаваше. Беше заможен, работещ и добре изглеждащ младеж. Мацките му се лепяха без той да прави излишни усилия. Не беше лош по характер, нито изневеряваше. Това си беше огромна енигма за него. За жалост Тюринг вече не беше между живите за да я разгадае. Опита се да забрави Ани, така се казваше бившата, като се отдаде на запой и яко безразборно ебане. Не му помогна. Чувстваше се все така празен. Все така изморен от живота. Не му се ядеше. Не му се спеше. Не му се и ебеше. Правеше тези неща по навик. Беше решил, че никога няма да срещне „Нея“ с главно „Ен“.

Тогава един негов приятел го посъветва да се запише на танци. Обясни му как там има супер яки мацки и че все някоя щяла да му  привлече вниманието. Жорката не вярваше. Къде ще ходи да се кълчи сега само и само да свали някоя девойка. Това можеше и да го направи със скъпо „Шардоне“ в някой елитен клуб. След дълги увещание все пак той се съгласи.

Гери излизаше от поредната провалила се връзка. Тя беше достигнала до истината, че повече няма нужда да се напряга за каквото и да е в живота. Ако нещо трябваше да стане, то щеше да стане. Единствената възможност беше да прави това, което трябва и усеща за редно и да се остави на течението. Не правеше драми от нищо и вярваше в думите на Ницше, че не трябва да се притеснява за глупостите в живота, и че всички неща в живота са глупости. На външен вид Гери не представляваше нещо свръх естествено. Беше приветливо, приятно и чаровно момиче. Не носеше грим. Имаше хубаво тяло, което тя покриваше с дънки, широки блузи, кецове. Обичаше да се носи свободно. Така се чувстваше себе си. Сложеше ли грим и токчета обаче... Момчетата си чупеха ахилесовите пети за да стигнат до нея и да стоварят поредния си талантливо малоумен лаф за сваляне. Тя обичаше да ги прави на пияни морски крави след което ги зарязваше. Бяха и прекалено елементарни.

Тогава една нейна приятелка я посъветва да се запише на танци. Обясни и как там ходят яки и интересни пичове и че все някой щял да й привлече вниманието. Гери не вярваше. Къде ще ходи да се кълчи сега само и само да я сваля някакъв муфлон. Това можеше да го прави във всеки клуб където тя обичаше да ходи и да танцува без предварително заучени стъпки и движения. След дълги увещания все пак се съгласи.

Така двете Ге-та се срещнаха. Между тях не заиграха сили на привличане. Нямаше искра нито физическо привличане. Те просто лафиха и се забавляваха. Изпитваха това приятно и меко приятелско чувство на комфорт и удобство когато бяха заедно и танцуваха. Един ден учителят им по танци ги накара да направят едно упражнение. Целта му беше партньорите да се усетят още по-близки. Напрежението да изчезне за да може танците да изглеждат по-естествени. Упражнението бе просто: 2 минути гледане в очите на партньора.

Гери и Георги нямаха нужда от това упражнение. Вече бяха в комфортната си зона и не се притесняваха един от друг. Стори им се забавно и решиха да опитат. Георги погледна в очите й.  И остана поразен. Той забеляза една искра, която на него му се стори че е била там вечно. Очите й бяха като палитра, в която се преливаше смесица от всички нюанси на кафявото, оранжевото и червеното. Там се беше спотаило вселенското спокойствие. Равновесието заложено в природата. Онази вечна непроменяща се космическа сила, която е била тук много преди да се родим и ще е тук много след като ние умрем. Очите на Гери бяха като вселена. Подреден хаос. Бушуващо спокойствие. Еквилибриум на неравновесието. Бог трябваше да е дърпал много дози ЛСД за да създаде тази вечна истина. Може би за това я беше скрил така усърдно в очите на девойка на име Гергана .

Нашият герой беше сполетян от онази топлина, която усещаш през летните вечери докато се разхождаш в парка и всичко ухае на люлак. Чувстваше се отново като на 8. Безгрижен и облян от непукизъм за това, което ще се случва или се е случило. Предишните връзки му се сториха като маловажни детайли, на които човек обръща прекалено много ненужно внимание. Усмихна се без да разбере. В този момент нещото наречено над съзнание взе решение да покани Гери да излязат. Тя се съгласи с палава усмивка на лицето.

В деня когато трябваше да излязат в групата дойде нова девойка. Казваше се Таня. И беше богиня. Дълга, къдрава, кестенява коса се спускаше от двете страни на лицето и. А лицето крещеше „Аз съм дива и неуравновесена нимфоманка“. Крака дълги като реката Нил. Дупе – бонбон. Циците и бяха големи колкото очите на гигантска сепия. Момчетата в групата, след като я видяха,  им трябваше 2 секунди за да се възбудят 4 пъти и да свършат преждевременно 6 в гащите. Георги усети първично животинско привличане към Таня и я покани да излязат забравяйки тотално уговорката си с Гери. 

Гергана не възропта. Разочарова се но си каза, че всичко се случва с причина и че просто не е трябвало нещата да се получат с Жорето.

Танчето и Жорката излязоха и си намериха едно скъпарско ресторантче, в което наемаш свещи, в случай че искаш вечеря на свещи, за 20 лв. на час. На Танчето и трябваха 2 секунди за да си събуе токчетата и да вкара босите си крака в междукрачието на Георги.  Започна да го масажира по топките така, както Шаби Алонсо галеше футболна топката при прословутите си 60 метрови пасове. Той я хвана за ръката и я повлече към кенефа. Искаше да я накара да вика. Искаше да скъса дрехите й, след това да захапе зърната й и да ги разкъса. Влязоха. Той я хвана за косата, обърна я и й го натика злокобно. Танчето не усети нищо. Жорката се зачуди и усети как гаечният му ключ 6ти номер не среща съпротивление. Наведе се и намери една огромна пещера. Зачуди се какво да прави, но веднага намери решението. Сложи инструмента си в едно чисто ново руло тоалетна хартия и започна да ръмби. Онази закрещя от кеф. Това възбуди страшно много Жорката. Той си го изкара и реши да лиже. Успя да вкара цялата си глава вътре в дупката и да лиже буквално от вътре. По едно време му се стори, че от дълбините на тъмата се чуват сподавени викове за помощ. Явно някой се беше изгубил вътре, но нямаше време за мислене. Възбудата беше прекалено голяма. Двамата свършиха едновременно и се отправиха към масата. Келнера небрежно, но дружелюбно спомена, че само свещите вече ще им струват 100 лв.

Жорката беше лудо влюбен в Таня. Никога през живота си не беше срещал толкова перверзна и незадоволена жена. Е, не баш никога. Танчето приличаше ужасно много на всичките му бивши. Но тя щеше да е различна. Или поне така си мислеше той. След поредната злобна оргия, в която участваха бабата на Таня, един взвод сапьори и добермана на съседката от четвъртия етаж, Жоро реши да и предложи. Беше избрал пръстен с диамант голям колкото едното и зърно. Той разбута бабата, даде на сапьорите да ядат кренвирши в кухнята и изкара добермана да гони котката на съседите. Разбуди милото си, накара я да седне и клекна. Извади пръстена от ануса си(бяха го вкарали там заради ролите, които играха преди да се пръснат от секс) и й предложи. Танчето изпръхтя като кобила, чийто копита след 10 секунди щяха да се превърнат в лепило. Взе пръстена. Погледна го от всички страни и го върна с думите „Сладур си голям, но аз не искам нищо сериозно. От два месеца се виждам с друг. Не исках да ти казвам щото ми е хубаво с теб.“. Жорката усети как дървен кол пронизва сърцето му. Не можеше да реагира. Беше като замръзнал абориген излязал на преход в Стара Планина през зимата по прашки. Сълзи потекоха по бузите му. Кръв се стичаше от ануса му.Тогава той я погледна за първи път в очите. Изтръпна. Усети студ .Там бе празно. Имаше чувството, че се взира в бездната където отиват душите на всички малодушници. Дупката между краката на Таня беше намерила своята еманация в очите й. Там нямаше живот. Нямаше интелект. Нямаше искра. Имаше само едно нещо – огромно нищо. Жоро не можеше да помръдне. Танчето през това време стана, намери един неизползван презерватив, извика добермана и се затвори с него в кенефа.

Георги се депресира отново. Не разбираше защо не му върви с жените.

А какво стана с Гери ли? След като изпита поредното разочарование тя спря да ходи на танци. Записа се на актьорско майсторство. В един от часовете учителят им ги накара да направят следното упражнение: „Аз гледам, ти ме гледаш“. Упражнението беше простичко. Момче и момиче заставаха един срещу друг и се гледаха 2 минути в очите без да говорят. Целта бе да се разпознаят  емоции като гняв, радост, тъга, щастие, палавост само чрез израза на очите.

Гери погледна в сините очи на момчето срещу себе си. Там тя откри своята сродна скрита вселена.