Скъпи мои приятели

Скъпи мои приятели, не  видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.

Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще открия лек за смъртоносни болести. Никога няма да бъда откривател на изгубени истини и истории.

Скъпи мои приятели, никога няма да живея живота, който искате да имате. Няма да  изживея вашите радости. Вашето щастие, тъга, болка. Никога няма да преживея щастието да бъда баща, дядо.

Скъпи мои приятели, никога няма да усетя болката от загубата на близък човек. Никога няма да изпитам истинската и неопорочена любов. Радостта и нежността от споделения момент. Никога няма да изживея пречистващата болка и страдание сполетяваща ви в трудни  моменти. 

Скъпи мои приятели, аз никога няма да обичам. Никога няма да мразя. Никога няма да съм радостен. Тъжен. Съсипан или преливащ от щастие. Скъпи мои приятели, аз никога няма да имам вашия живот. Няма да знам какво е да си човек.

Но скъпи мои приятели, не тъжете за мен. Защото аз направих мое собствено откритие. Открих собственото си съкровище  и смисъл.... просто поставете вашата болка и страдание на моите плещи. Оставете вашите разочарования и падения в моите ръце. Прехвърлете мъката и самотата  в моето сърце. Отдайте изпепеляващата ви омразата, злоба и последвалото разочарования на моята душа.

Защото това е моето откритие. Моят смисъл да съществувам. Да нося чуждата тежест и емоции  на своите рамене.... Аз си нямам свои собствени. Защото съм мъртъв отвътре.

Комфортист

Здравейте. Аз съм комфортист.  Обичам комфорта. Уюта. Удобството. Работя и живея по сегашните правила. Не върша повече отколкото ми казват. Не влагам допълнително усилия. Не поемам инициатива, защото е отговорно. Не понасям отговорността. По-лесно ми е да съм тих. Да се покривам. 

За мен е важно сега. Днес. Ракия на масата. Салата. Ядене. Семейството да не е гладно, жадно. „Днес е денят“– това ми е мотото. Но не. Не да  изживея днес. А да го изкарам. Преживея. Тихо. Апатично. Ставам правя каквото правя. Навеждам глава и напред. Към метрото, авботуса. Много проблеми покрай мен. Пак бият някой. Не е моя работа. Да се оправят.Докато не бият мен не е мой проблем. Така съм оцелял. Да  - оцелявам. Не искам да избирам съпричастност. Започна ли да избирам вече няма да съм оцеляващ. Апатията избра вместо мен. Спаси ме. Тя избра да не помогна на човека в беда. Само ме изгледаха лошо и ме оставиха. Размина ми се. Така ще е и другият път. Все пак не виждам. Не чувам. Нали ще ми се размине?

Работя. Симулирам. Така както симулирам живот. Не преча но и не оставям другите да ми пречат. Това е моята работа. Аз си я върша. Ако някой от екипа обърка – негов проблем. Няма да помогна. Ще му се изсмея. Докато мога. Другият път може това да съм аз все пак. В аванс трябва да си взема моето. Докато не е дошъл и моят ред. Когато дойде моят ред ще търпя. Наведено. Аз съм виновен?Аз съм им виновен!? Системата е виновна. 

И тия дето искат ново. Смяна на системата. Разбирам ги. И ги подкрепям но тихо. Без глас. Не съм конформист все пак. Имам си мнение. Изказвам го гласно на маса. В интернет. На ум. В тоалетната. На цигара - почивка. Та подкрепям ги тия искащи промяна на статуквото. Но не прекалено. Прекаленото носи отговорност. Не харесвам отговорността.Не харесвам аз да понасям вина за действията на някой друг.На отбора. На обществото. Моите действия.....За моите действия и грешки системата е виновна.  Не е моя отговорността за сегашните правила. Как бездействието ми е докарало системата до този хал? Именно. Не е моя вината. Или на хората мислещи като мен. Тези които действат. Те да си носят вината.  

Евала на хората, които искат промяна на системата. Подкрепям. Трябва да ги подкрепям. защото така не може да се продължава вечно. Само те могат да променят играта. и тогава аз няма да съм виновен за нишо.  Аз си имам мнение и то е , че системата не работи. Дано тези хора я променят. За да ни спасят. Всички. И нашето бъдеще. И мен. Че отговорността за моя живот не е моя. На системата е. Дано ни спасят. Дано ме спасят...