Протести

От много време искам да напиша нещо много простичко, с прости думи, па и да вкарам малко метафори.

Не мога да разбера следното: Държавата умира. Първи сме по смъртност, по имиграция, по бедност. И всичко това е заради корупцията. Много просто казано корупцията е паричките, дето ти ги даваш за да живеем по-добре всички(отиващи за благинки като здравеопазване) отиват в нечий джоб.

Та на базата на това, редовият българин продължава да се възмущава, че му блокират кръстовищата и че му къртят паветата, че му дуднат под прозорците. Не се включват в протеста, защото имало феминистки, щангистки, флейтистки, соросоистки, путистки и всякакви други -истки. Страх ги е какво щяло да дойде след това.

А истината е проста - ще перефразирам Сайфър от Матрицата - Затегни колана, Дороти, защото България ис гоинг бай бай!

Какво имам предвид:

1) В момента пенсионерите ги издържаме ние. Нас няма да има кой да ни издържа, защото младите и умни българи, които вкарват най-много парички в хазната, защото работите им са най-високо платени, а искат да живеят достойно нейде си без да бъдат обиждани, ще се махнат. Та, освен ако не сме инвестирали в биткойни преди 10 години ние сме чао - бао. Няма да има кой да ни плаща пенсиите, а спестяванията ни я инфлацията, я някоя криза ше ги изяде.

Същото се отнася и за заплатите, и пенсиите на цялото държавно обединение на администратора+ полиция и тн.

2) Няма да има кой да ни здравеопазва, защото кризата в момента в този сектор е огромна, не стига квалифициран персонал (най-вече мед.сестри), оборудване и тн. . Сега си го представете след 15 години!

Та така - след 15 години, когато аз ще съм на 50 ще имам ни пари, ни здраве.

За това:

Не разбирам - "какво ше дойде след това". Това за мен е грешен въпрос. Контекста на този въпрос е "пасивност". Стоим и чакаме нещо да дойде.И докато чакаме ставаме насилствен реципиент на сперма. А това, което ще дойде трябва сами да си го направим.

Не разбирам - "всички са педераси да ми ядат кура". Това за мен е грешно твърдение. В последните 12 години ни е управлявал 1 човек-крал-слънце, а в последните 30 едни хора. Децата дето сега са на 18 и бягат в чужбина са виждали само тулупа на екран, подяволите. Как може да ми твърдите, че всички са еднакви, при условие, че те други не са управлявали? Комунисти и шоферите на комунистите-мутри.

И така. Стоя и се чудя, защо бе джанъм пак от 50 човека има 51 мнения и желания, както е писал един велик хуморист, който комунистите са убили преди 100 години без 20?И стоя и се чудя, защо бе джанъм пак сме разединени? Защо не може да се обединим с неприятните нам хора, срещу враговете си? Дето се вика вече инстинкта за самосъхранение трябва да се е задействал. Да почнем да викаме преди нощта да ни погълне за последно.

За мен нещата са прости, защото моментът е прост и рубиконест, преломен, ярък, исторически. Това е момент "Битката за Шлемово Усое" - или сваляме мутрите от власт, ако трябва с 15 години протести, или си ходя. Защото въпреки, че смятам живота на Земята за една пръдня в Космоса и нямам търпение да умра за да си почина от малоумието на людете, аз искам да живея добре,достойно и да се забавлявам да го ева. И като остарея и приятелката ми умре първа, защото тя така иска, искам да имам пари за пури и виски. Тук в БГ не се ли променят нещата, този моя мечтан живот няма да се сбъдне.

Благодаря за вниманието!

Новогодишно обръщение на президента

- Скъпи сънародници! Изтичат последните минути на тази година. Минути, в които всеки прави равносметка  на собствените си дела. Припомня паденията и възходите си в личен и професионален план. Моля, не обръщайте внимание, че тази година се обръщам към вас на фона на тоалетна. Зад мен на практика има зелен екран. Людовик Местан на чист български би нарекал този процес  „Хромакейване". Също така умолявам ви да не обръщате внимание на опуленият ми поглед. Не е заради факта, че стоя на компютърно генерирана тоалетна. Просто чета от ауто-кюто. Надявам се не сте се залъгали като ром на протест в подкрепа на правителството. Не заради друго ами няма да ви платя по 10 лв........... Знаете ли скъпи сънародници....съотечественици. Моите ПР-и ми написаха речта. Стоях до 3 през нощта да репетирам пред огледалото. Даже имам написан план- конспект на дясната си ръка. За съжаление ми се наложи по-рано да използвам истински санитарен възел и си го размазах. Като същиснки ученик размазал пищова си за класно по физика. Но друга ми беше мисълта. Както забелязахте спрях да се пуля. За неразбралите – не защото стоя на истинска тоалетна и извърших изхвърляне на вещества от стомаха си, а защото спрях да чета от аутокюто. Ех къде си ти, Местане! Патриарше на Българската писменост да кажеш,че престанах да  аутокюнирам.

- Скъпи сънародници! Българи...... спрях да чета от текста, защото се замислих. Замислих се, че това не са моите думи. Знам, че трябва да казвам политическо коректни неща. Знам, че олицетворявам единството на нацията. Знам, че трябва..... Много неща трябват. Но ми писна. И поради този факт, аз няма да се обърна към вас като вашият, нашият, техният президент.... Просто ще се обърна към вас като един объркан човек..... Измина още една година. Година в която населението на нашата красива държава обедня още повече. Духовно и материално. Още една година в която заменихме старите идоли с още по-стари. Този път дори не бяха с нови дрехи.  Още една година в която хората достигнаха нови висини на озлобление, или низини. Не знам кое е правилно да се каже. Още една година в която ви продадохме стара илюзия. Направиха го такива хора като мен, политици. Благодарение на такива хора като мен, политици, държавност вече няма. За последователни политики да не говорим. Такова животно никога не е имало.  Благодарение на хора като мен, политици, вие сте бедни. Радвате се на 5 лева подаяние като малко дете на подарък за коледа, без да осъзнавате, че с лявата ръка даваме, а с дясната взимаме. Не разбирате как ви манипулираме чрез цветната кутия, която вече е и цифровизирана. Каква ирония. Цифровизация – процес на превръщане на хора в цифри. Благодарение на хора като мен, политици, вие вече сте цифри. 10 хиляди протестиращи, 5 хиляди полицаи, 423 000 социално слаби, 12 хиляди подкрепящи правителството оставящи след себе си 342 скъсани трибагреника. Цифри, които могат да бъдат използвани за не особено остроумни задачи по математика.....

- .....Защо спрях да чета от предварително подготвената реч? Защото не искам да се крия повече зад паравани. Зад черното стъкло на Мерцедеса. Зад сложни и неразбираеми думи. Да вечерям на ваша сметка в скъпи ресторанти. Да ходя до Куба на ваши разноски. Да стискам ръце на основните виновници за унижението в което вие съществувате. Да, вие не живеете! Вие съществувате. Ние живеем. На ваша сметка....В навечерието на новата година аз  искам да пречистя съвестта си. Искам да направя нещо, което нито един български политик не е правил. Искам да ви кажа – Извинявайте! Извинявайте, че участвахме в разграбването на нашата държава, залъгани от обещание за пари, власт, недосегаемост. Извинявайте, че ви продадохме на чужди господари, които не им пука за вашето благосъстояние.  Извинявайте, че никога няма да чуете внука ви как на чист български ви нарича „Бабо“, „Дядо“. Извинявайте, че обрекохме на глад или изгонихме образованите и можещи българи извън предела на татковината. Извинявайте, че оставихме да ви управляват духовни мижитурки скрити в презадоволени материални обвивки. Извинявайте, че сме на власт не да представляваме вас, а онези на които се продадохме. Извинявайте, че заграбихме мечтите ви и ги заменихме със салфетки и силикон. Извинявайте, че оковахме душите ви и подменихме правото ви на свобода с илюзиите на консуматорството. Извинявайте, че притъпихме интелекта ви до степен вие да ни се кланяте така, както първобитните са се кланяли на огъня. Извинявайте, че подменихме чистата и искрена любов с "Пайнер любов".Извинявайте , че ви оставихме да се обезчовечите. Да заприличате във взаимоотношенията си повече на животни отколкото на хора...... Извинявайте, че вие нямате бъдеще. Че не помните вашето минало. Че не знаете какво е вашето настояще. Извинявайте! За всичко!

- ...Съжелявам за паузата братя мои, сънародници... Простете ми, че гледам към земята...Знаете ли? Не бих направил това, което правя в момента. Никога... Но тази отминаваща година докара нещо ново. Освен все по-настъпващ  мрак докара и лъчи надежда. Тази чаровно- залъгваща дама... Надеждата, че в България има все още мислещи хора, можещи, кадърни, подлагащи на съмнение всичко, което ние им казваме. Хора, които взеха в свои ръце съдбите. Нашите и вашите. Хора, не чакащи подаяния от нас, политиците. Те прокараха магистрали за надеждата в сърцата на много хора.... Казват, че идеята е най-упоритият вирус на Земята. Пусне ли корен в главата ти, в сърцето ти няма лек. Надеждата е една от най-силните идеи. И вече се е настанил в сърцата на много хора. Криенето и мълчанието ще спрат. Конформизма ще отстъпи място на желанието за промяна. Наведената глава ще бъде подмененя с юмрук вдигнат високо над главата. Апатията ще бъде прегазена от гнева носещ промяна.....А гнева,както знаем, изпепелява всичко.

- Скъпи мои братя, сестри. Скъпи мои сънародници, съграждани, съотечественици.... Остават 26 секунди до новата 2014. За това ще бъда кратък с пожеланието си – Оставете този вирус да се разпростре свободно във вашия организъм. И го бранете така, както браните собствените си деца. Защото всяка  една промяна  започва с идея. С идеята, че има надежда....

Комфортист

Здравейте. Аз съм комфортист.  Обичам комфорта. Уюта. Удобството. Работя и живея по сегашните правила. Не върша повече отколкото ми казват. Не влагам допълнително усилия. Не поемам инициатива, защото е отговорно. Не понасям отговорността. По-лесно ми е да съм тих. Да се покривам. 

За мен е важно сега. Днес. Ракия на масата. Салата. Ядене. Семейството да не е гладно, жадно. „Днес е денят“– това ми е мотото. Но не. Не да  изживея днес. А да го изкарам. Преживея. Тихо. Апатично. Ставам правя каквото правя. Навеждам глава и напред. Към метрото, авботуса. Много проблеми покрай мен. Пак бият някой. Не е моя работа. Да се оправят.Докато не бият мен не е мой проблем. Така съм оцелял. Да  - оцелявам. Не искам да избирам съпричастност. Започна ли да избирам вече няма да съм оцеляващ. Апатията избра вместо мен. Спаси ме. Тя избра да не помогна на човека в беда. Само ме изгледаха лошо и ме оставиха. Размина ми се. Така ще е и другият път. Все пак не виждам. Не чувам. Нали ще ми се размине?

Работя. Симулирам. Така както симулирам живот. Не преча но и не оставям другите да ми пречат. Това е моята работа. Аз си я върша. Ако някой от екипа обърка – негов проблем. Няма да помогна. Ще му се изсмея. Докато мога. Другият път може това да съм аз все пак. В аванс трябва да си взема моето. Докато не е дошъл и моят ред. Когато дойде моят ред ще търпя. Наведено. Аз съм виновен?Аз съм им виновен!? Системата е виновна. 

И тия дето искат ново. Смяна на системата. Разбирам ги. И ги подкрепям но тихо. Без глас. Не съм конформист все пак. Имам си мнение. Изказвам го гласно на маса. В интернет. На ум. В тоалетната. На цигара - почивка. Та подкрепям ги тия искащи промяна на статуквото. Но не прекалено. Прекаленото носи отговорност. Не харесвам отговорността.Не харесвам аз да понасям вина за действията на някой друг.На отбора. На обществото. Моите действия.....За моите действия и грешки системата е виновна.  Не е моя отговорността за сегашните правила. Как бездействието ми е докарало системата до този хал? Именно. Не е моя вината. Или на хората мислещи като мен. Тези които действат. Те да си носят вината.  

Евала на хората, които искат промяна на системата. Подкрепям. Трябва да ги подкрепям. защото така не може да се продължава вечно. Само те могат да променят играта. и тогава аз няма да съм виновен за нишо.  Аз си имам мнение и то е , че системата не работи. Дано тези хора я променят. За да ни спасят. Всички. И нашето бъдеще. И мен. Че отговорността за моя живот не е моя. На системата е. Дано ни спасят. Дано ме спасят...