Нов сезон стар резултат... или видяно през моята клавиатура

... „but the quality of Liverpool, they don't need many opportunities to score and that makes the difference.“ – Роналд Куман след мача в Неделя.

И така оцеляхме без футбол. Август е тук заедно с горивото захранващо емоциите ни. Ливърпул е името на това гориво. Не знам за вас, но за мен световното играеше ролята на соя. Имаш нужда от 1 пържола те ти сервират соя. Да, световното беше интересно, но.... соя брат, соя! Чувствата са тук отново. Високото кръвно и истеричните викове се завръщат. Подгответе наркотиците и алкохола. Сложете телефон „112“ на бързо набиране. Завържете тъщата и я провесете с главата надолу. Дайте и шанс да направи нещо смислено с живота си и да го играе боксова круша, която да поеме агресията ви през футболната година. С думи прости – започна се.

Голям зор този мач.  За хората, които са отвикнали сигурно е било като мини инфаркт. Голяма заслуга за тази сърдечна криза има Куман. Камерите хванаха това подпухнало бебешко лице отчаяно да гледа как анихилираме Дортмунд. Преди 1 седмица холандецът изглеждаше отчаян. Уви, това беше само маскировка. Куман беше организирал отбора си по брилянтен начин. Между халфовата им линия и защитниците им имаше около 0.5 мм. празно пространство. А точно в това място вирее Коутиньо. Подпухналото бебешко лице явно доста добре е наблюдавал мача ни с Борусия. В него малкият бразилски хобит-магьосник правеше каквото си пожелае с целия отбор от Дортмунд.  В мача преди седмица му бяха оставени прекалено голямо време и пространство с топката в крака. В Неделя не бе така. В много редки случаи Филипе бе оставен спокойно да поеме топката и да се обърне в противниковото наказателно. Светците отлично бяха накарали празното пространство между отделните линии да изчезне. И нашият бразилски магьосник бе занулен. Отделно, че Сотон знаеха слабостите в схемата ни и атакуваха през фланговете, предимно вдясно където беше дебютанта Мускито. Добро представяне на младежа, който постепено влезе в час с изминаването на минутите в срещата.

Но Сотон не бяха безгрешни. Забеляза се една дупка оставена между Фонт(е) и Клайн. Първият път Джерард намери Стъридж  с отличен пас точно в това празно пространство. Докосването изневери на танцьора. Вторият път обаче бащата на 21 деца не ни изложи. И отново от тази зона тръгна Стърлинг. Тук трябва да се отдаде специално внимание на Perpetuum mobile -то Хендо. Имам си аз една скрита теория, че той, Стърлинг, Стъридж ще са ключови за този сезон, но да видим. До преди гола ясно си личеше освен липсата на фитнес и липсата на Суарез. Не на Суарез въплатен физически, а неговото движение. В предни позиции всички бяха статични. Никой не се опитваше да изкара защитник от зоната му. Никой не правеше набези срещу директен опонент. Всички стояха в по-голяма част от полувремето като статуи. Имаше един куриозен случай, в който Стъридж, Стърлинг, Хендерсън, Коутиньо стояха в това 0.5 мм. място, което беше оставено незащитено, на една линия. И нищо. Ни помен от движение. Всеки един от тях чакаше топката на крак.

И тук идва време за втората ми теория, за която нямам грам доказателство. Стърлинг ще бъде тази деветка и половина, която бе Суарез. Просто чакаме завръщането на един от Лазер и Лалана, които да изземат функциите на крилото Стърлинг(между другото малкият не се покри със слава в дефанзивната част от играта в този мач) и го оставят да мародерства заедно с Даниел. И ето още една налудничева теория – това ще е играта ни в мачовете у дома срещу т.нар. малки отбори. Навън и срещу по-сериозни опоненти си мисля, че ще виждаме повече контра-атакуващ Ливпрул в стил срещу Нюкасъл преди 1 сезон.

И дойде време да се спомене тази пуста защита. Миналата година сме били най-гледания отбор във Висшата лига. За това и прибрахме толкова много пара. И защо сме били най-гледания отбор – защото сме психопати. Роджърс налага един определен стил на игра, в който отборът трябва да поема рискове. Дори и понякога това да означава един  в червено да е изправен срещу двама противника, както бе с Мускито вдясно в отделни моменти. Отбора трябва да атакува и да побеждава зрелищно. Инфарктно. А за да поддържаш подобен стил на игра ти трябва енергия, динамика, особено  в средата на терена.

Защо ги говоря всички тези неща след като говорим за защита? Защото и да ни позволят 51 защитници да сложим на терена, резултата ще е същият. Заради стила ни и заради липсата на баланс в средата на терена. Лукас не се покри със златен статус след този мач, но той е само част от проблема, а не самия проблем. Проблемът се казва партньорството „Джерард - Лукас“ и ако има едно добро нещо свършено както трябва в Неделя от бразилеца, то това е да снеме цялата вина от капитана... Който беше слаб. Единственото, с което допринасяше за играта бяха дългите диагонални пасове. Тази двойка не трябва да съществува като вариант в главата на Роджърс. Липсва разбирателство между двамата. И двамата не се разбраха цял мач кой да застане пред защитата. А да не говорим за липсата на енергия и динамика. Благодарение на тази ос пред защитата имаше дупка, в която можеше да се построи цял крайбрежен хотел, барабар с изкуствения плаж и заливчето. Че и място за две „Планета Пайнер“ имаше. Разбирам защо Роджърс  не рискува с Хан(кефи ме така да му пиша името, така че не ме интересува как се произнася. Понякога и „Можещият“ ще го пиша). Нов е все пак... Лукас и Джерард! Двамата един до друг и то в един отбор? Колкото и да е недолюбван „уелското Шави“, той допринесе с нещо, което статистиките не ловят – енергия. Никой измежду оста ДЖ. – ЛУК не може да се похвали с това.

С влизането на Ламбърт нещата малко се усложниха за светците. Ламбърт чрез спъването си в топката два три пъти успя да обърка защитниците на Сотон. А и вече имаха + 1 човек, за който да се притесняват. Изведнъж полето на противника се превърна в едно по-забавно място. Червени фанелки не липсваха пред вратаря. Взехме и да разширяваме терена откъм атаки по фланговете и логичното се случи.....

Освен че отбелязахме, Миньоле ни спаси. Също както миналата година. Абсолютно дежавю. Играхме посредствено. Нямахме много матрял за оптимизъм, но бихме. Кога преди миналата година е било така? От Рафа насам може би не сме печелели с никаква игра. Изключвам отделни моменти.  И тук Куман отново се показа като разбирач, въпреки противоречивия му профил като треньор. След мача той каза, че нямаме нужда от много възможности за да бием. А това е лаф, който най-много се използва   за класни отбор. С класно нападение.

И за накрая да спомена още една налудничева теория. Тя гласи следното „Напусна ли ни бе, дЖанъм, Суарез?“. Чисто физически – да. Но гледайки как се емнахме да обръщаме развоя на мача? Желанието да не се задоволяваме с точката охарактеризираше много добре уруса. Това, което той бе за нас. Дали не ни е ухапал и предал болестното състояние наречено „победата е единствен вариант“? Предстои да видим.

“This is madness” ... или видяно през моята клавиатура

„ONE DOWN, ELEVEN TO GO“ – ТАW PODCAST

„Скъпи Г-н Роджърс, Пиша ви като един разочарован фен на най-великият отбор от тази част на вселената. Лично аз, а и много други фенове, не изпитваме удоволствие да гледаме домакинствата на отбора на сърцето ни поради факта, че воденият от вас отбор смазва всичко до 20-та минута“.... Така започнах  мнението за мача в 17-тата минута. Какво ли разбирам аз след като след 20-та минута изтрих този увод. Беше несъстоятелен.

Абсолютна лудост. Безобразие и гняв примесен с нирвана и  смирение. Защитна нелогичност миксирана с атакуващо могъщество.  Космически хаос увит прилежно в станьол от мармот. Абсолютно безобразие. Не мога/можах да се зарадвам на победата. След мача се чуствах объркан. Все едно си бях изпържил мозъка с колумбийски кокаин, каращ ме да се чуствам безкрайно екзалтиран, и  изпушил ямайска марихуана, отпускаща нервите ми като арфа на херувимчета спуснали се от Рая. „За лудост що е това, м?“ -  би попитал Йода.

Постройката ни за пореден път беше това гърбавото 4-1-4-1. Разликата бе, че Стъридж  помагаше на Флано срещу бързоногия но безкрайно безинтересен Трътлидж. Това като се защитаваме. С оглед на бързината на играча на Лебедите, ходът бе логичен. За жалост не проработи. Трътлидж съсипа първото полувреме Флано с помоща на мързела на Дан. Стър. На върха на атаката бе Суарез. Когато атакувахме, въртележката в предни позиции бе по план. Въпреки това + прекрасните голове, които отбелязахме, нещо не бе наред. „Мулти щитирането“ бе пробидо. Вината бе в триъгълника по средата. В 20тата минута вече бях счупил една врата, половин мишка, ¼ клавиатура крещейки „ОБЪРНИ ТРИЪГЪЛНИКА!“.Съседите ми извикаха полиция  мислейки, че  се извършва някое первезно скандинавско- сатанистко убийство о нас. Не може Де Гушман и/или(предимно) Хъмпти Дъмпти да оставаха сами в зоната между Джерард и защитата. Котето и Хендо пресираха абсолютно безобразно заедно със Суаридж. Отбора не бе компактен при преса. Но за сметка на това същото това пресирането  не бе толкова безкомпромисно. Двойно негативно не прави плюс във футбола. Та докато аз виках геометрични псувни, Роджърс стоеше и грам не искаше да върне с  1 идея по-назад Хендо, така както бе срещу Фулам, за да може Джерард да не остава сам срещу двама дебели.

Трябва да се отдаде заслуженото на Суонзи и Г. Монаха. Лебедите не дойдоха със събути гащи. Пресираха компактно. И дебнеха. Дебнеха всяка една глупост на незрящата ни защита. Халфовете ни не се покриха със слава що се отнася до играта в защита ( От 4.58 секунда може да се наслаждавате на нежеланието на нашите да отнемат топката преди гола на Хъмпти) И все пак..... съдията е долен манчестърец. Майора направи безобразен мач. 6.05 секунда. Къде е фаула на ШКРТЛ? А дузпата?Прегледайте добре по-рано постнатите кадри от МОТД и ми кажете къде е дузпата? Едно е сигурно – английските рефери за безбожно безобразни. Не вярвам, че има някаква конспирация срещу Ливърпул. Просто чернодрешковците са безобразни. Меки психики. Тези копия на Майк Райли нямат грам смелост. Миналата седмица Хогуортс Уеб, тази The Major? А това, че Скътилс под път и над път дърпал фанелки и късал гащеризони е тоталната глупост. И медиите спомагат за превръщането на лъжата в истина. То не бе Шийрър, то не бе Хансен. Побъркаха се да се изпразват на тема „ШКРТЛ къса Адидаси“. Някой гледал ли е мачове на Стоук по времето на Тони Полицията? Робин Хут и ШоуЯдосания сменяха по цял аутлет фанелки на противниковите играчи при сблъсъците в дефанса. Не съм чул някой  да се е разпискал из медиите  по въпроса. Не прави чест и на феновете на отбора, които толкова лесно се хващат на медийните брътвежи. Играта в защита е това. Мръсно изкуство. Ако всяко дърпане и бутане бъде свирено като дузпа, то сайтовете за залагания трябва да отстранят залозите за дузпи + 3 на мач. Реферите са хора и съм 100% сигурен, че четат вестници и списания. Постоянното повтаряне на факта, че Скитълс къса фанелки и дърпа чанти на пазара със сигурност е изиграло роля при отсъждането на тази смешна дузпа.

Поне влизането на Алън бе най-логичното нещо на Земята. Единственото по-логично нещо бе да си сипя една ракия след бирата, че нервите ми се късаха като кабела на вече счупената ми мишка. Алън се включо успешно и освежи халфовата линия. Направи нещо, което нито един от играчите ни в средата до тогава не правеше –  отнемаше топката.( The Wales international attempted - and won - five challenges during his short spell on the field. This was more than any other Reds midfielder managed throughout the entire 90 minutes) Допълнително внесе борбеност в червената част от халфовата линия.  18 от 19 са му успешните пасове. Спокойствие и подреденост. Така бих описал включването на Джо. Това, което ме очуди бе, че влезе на мястото на Стърлинг. По-логично бе да се включи на мястото на безобразния в този мач Филипе. Стърлинг със сигурност щеше да е по-полезен и в защита, и в атака. Особено след като се прибрахме по-компактно в нашето поле. Другата смяна /Даггер за Мечето с нежно сърце/ също ме озадачи. Дагер имаше странен мач. Смесен. Предполагам, че Коло влезе за да успокои защитата. Голяма комедия си беше. Коло влезе и започна да прави жестове всички да се успокоят. В следващия момент получи топката и започна да се кръсти, да прави цигански кълбета, хвърля сол през рамо, плюе в пазвата, да коли петли и да прави с останките им вуду магии. "Голям Туре го  страх от топката". Убеден съм, че страда от "Пилофобия" или страх от топки. Всеки път когато я получи изпада в паника и започва да обръща бялото на очите, чудейки се как да се отърве от нея. Мойсей се включи също логично. Все пак е истинско крило и успя доста по-успешно да помогне на Флано в защитната фаза. Флано изкара силно второ полувреме трябва да се отбележи.

Странният случай на Луис Суарез.„The truth is that I am scared of what happened to Falcao and Walcott.“  . Интервюто излиза на 14-ти февруари. А от кога уругваеца си го мисли само можем да гадаем. Със сигурност и смяната на позиция играе роля в загубената клиничност пред гола на уруса, но ми се струва, че проблема е психически. Не мога да обвиня, че му липсва себераздаване в мачовете. Но с ръка на сърце мога да кажа, че Луис изглежда по-плах от преди. И това оказва влияние и пред гола.А не е като да не е имал голови възможности срещу Арсенал, Фулам, Суонзи. Уруса има нужда от 1 попадение за да се успокои и за да изпусне малко напрежение. За жалост другата част от Суаридж не му помага особено. А точно в такива моменти си проличават истинските личности. Сещам се началото на 2009. Предателя Нанда се върна от контузия и влезе като късна смяна в мач за ФА. Не се сещам противника. Джерард се оказа сам срещу вратаря, но вместо да бие я подаде на Нандина. Ето от подобно отношение има нужда и Суарез. Той се жертва за отбора, играейки вдясно или в ляво. Някой от отбора трябва да се жертва за него.

След този мач може да се похвалим с най-резултатното нападение в ПЛ. Всеки един от атаквуващния ни квартет е свръх уверен, че може да създаде голово положение или да отбележи гол. Ливърпул в момента може да отключи и катеначото на Ерера. Със същата увереност защитата ни е свръх убедена, че всеки може да ни отбележи гол. Някой казваха, че няма кой да замести Кара, но така като гледам задминахме Скалата по отбелязани голове в собствената врата. И това само за един сезон. Юрген Клоп е написал 100+ страници диплома на тема „Ходене пеша“.. Сигурен съм, че ако седне може да напише 3 пъти по толкова за нашата защита. Според мен основният проблем е в начина на игра. Понеже идеята на Роджърс е „Вкарай най-малко с 1 гол повече от противника“, се налага често защитниците ни да разчитат само и единствено на себе си при взимането на решения. Само погледнете какви голове допускаме. Безобразно смешни, елементарни индивидуални грешки. В системата и начина на игра на Роджърс се изисква от защитниците ни да се смели и сръчни с топката в крака. Освен Дагер като е във форма, кой може да се похвали с подобни качества? Джонсън като му се играе евентуално. Отделните ни единици в защитата се чустват дисконфортно. Прибавете към тази смес и липсата на комуникация, отсъствие на изявен дефанзивен халф, постоянни ротации в защитния вал и ви се получава отговора на това, защо защитата ни куца. Макар, че дори и да купим М‘Вила, М‘Гнида, М‘Слива или там каквото М вземем пак не е сигурно, че с подобен атакуващ стил на игра  ще се опазим от поне 1 гол в нашата врата. Една малка роля в допуснатите голове играе и късмета. Само забележете какви попадения допускаме:  рикушет в сопола на ШКРТЛ; автогол на Мечето с нежно сърце; асистенция на ШРТКЕЛ; рикушет от летящ търтей пред Миньоле?

Може би този мач дойде точно на време. Суонзи бяха доста тежък тест за психиката на отбора. В допълнение към това видяхме и какво ще стане в Събота срещу Саутхямптън, ако не внимаваме. Всички знаем как играем срещу „Светците“. Също така никой не знае как Джерард ще играе когато е поставен под непрестанен натиск – Суонзи опитаха , Хямптъните го правят успешно вече 2ри сезон. Важното е, че има промяна. Миналата година този мач нямаше да го спечелим. Но се усеща една вяра в отбора, че всяка една Събота/Неделя може да отбележи с 1 гол повече от който и да е било отбор. Паралелно с това се усеща едно притеснение от факта, че НИЕ СМЕ претенденти за титлата. Изглежда, че отбора не е готов психически за тази борба и е припрян. Освен нападението ни. То е хладно желязо. Да видим до кога.

Един отиде в историята. Остават още единадесет.

Кръвавото дерби ... или видяно през моята клавиатура.

"He (Sturridge) is a top player with huge potential and he can be whatever he wants to be," –Gerrard.

Ей такова биене не е имало от 1982 насам.  Само, че този път шляпането на сините носове бе постигнато по различен начин. Роджърс избра това, което има на разположение и което на практика излезе и срещу Вила. Флано бе единствената разлика откъм актьори, играещи на величествения театър „Анфийлд“. Разликата – в начина на игра както и в подредбата на играчите. За разлика от мача с Бирмингамци, този път Джерард не бе бомбандиран с тела на противници постоянно. Хендерсън и Коутиньо осигоряваха щит пред капитана, докато той осигоряваше такъв на защитата. Човека-сърце и Скитълс бяха двойно подсигорявани. Резултата – 4 удара в очертанията на вратата като само 1 бе в самото наказателно поле/фигура 8/. Колкото до самата тактика – никаква идея. Беше някакво 4-1-4-1 или изгърбено 4-3-3. Роджърс сам каза след мача с Виланите, че постройката няма значение. Важното с каква идея играчите излизат на терена. Та разликата този път бе, че в средата не играехме 2-ма на 3-ма. Нямаше огромни каньони оставени между защита и халфове. Тук искам да вметна,че Джордън направи много дисциплиниран мач. Момчето завърши с най-висок процент на успешни пасове/ 92.3% /. Този път не се впускаше безумно в атаки в противниковото наказателно и пазеше батя си Джерард успешно. Много дисциплиниран младеж. Сигурно е бил примерника на класа.

Другото интересно нещо, на което Роджърс постави начало още в мача с Бормамут бе изнасянето на един от СаС по крилото с идея да покрива бат С‘Али. Срещу Бормамут двамата си менкаха местата вляво и покриваха Марто, а този път покриваха С‘Али. Малкият къдравел бразилчето бе поставен в неговата си позиция Любимец 10 и резултата бе на лице – свръх представяне и може би първи сериозен мач, в който му се усеща присъствието. Не само това ами и младежина е направил цели  5 такъла и е успял в 4.. или 3 и ½. Не съм сигурен, тъй като ей тука пише 80%, а както хората са добре осведомени завърших ПМГ с три по математика.

Мача започна спокойно с превес откъм държане на топка на поли-захаридите. Имаха и някое друго ударче към вратата ама то беше от далеч. Благодарение на двойната протекция на халфовете, сините не се добраха до чисто голово положение. От другата страна ние също пробвахме янки-ту с някой и друг удар от далеч, а псевдо бащата за малко и гол да направи след прекрасен пас на Данко.

Първият гол дойде малко на шанс. Гари-Бари се подхлъзна и изтърва Стиви. Стиви я набоде топката като Леголас стрела в ухото на Урук-Хай. А за центрирането нямам какво да критикувам. Вторият гол бе по-прекрасен поне за мен. Стърлинг отнема топката. Пас към къдравелко. С изяшност към Данката, който нахлу от опразнената зона на Камък, който пък се беше  забил дълбоко в нашата половина, явно очакващ безпроблемно изнасяне на топката. Безцеремонен гол. Третият  – не искам да казвам нищо.  До този момент Фъно-вете вече бяха тръгнали в офанзива. Бяха оголили доста пространство в търсене поне на 1 попадение. Даже и оцелиха вратата веднъж. Политолога на вратата, знаещ 5 езика се справи без проблеми. По-рано споменах шанса като фактор, работещ в наша полза. Нека не забравяме, че остригания Боб Марли напусна контузен, а  русолявия му заместник не се включи успешно. Общо взето проблема за нас идваше от Баркли и от Миралас.

С изминаването на минутите Евертън изглеждаха все повече като Уигън в защита. Бранителите им бяха оглозгани от Роуд Рънърите в червено/Алкараз е пълната противоположност на Юсеин Болт откъм скорост/.  Няма какво да си кривим душиците: Роджърс надлъга Мартинез. Играхме полу-перфектна контра-атакуваща игра. Нещо като една идея по-добра от играта ни с Тотнъм миналата година. Оставихме притежанието на топката да не е в наша полза, но се уверихме, че това притежание няма да доведе до нищо. Да си призная малко съм разочарован. Никакви притеснения. Никакво гризене на нокти, чупене на мишки и столове. Нищо. Безобразие! Прекалено спокойно вървеше срещата.

Ей най-после разбрах в какво е добър бат С‘Али. Човека бе зле в края на мача толкова, колкото в началото. Константа е. Толкова е константа, че отне топка на Баркли, щото младежа се бе поизморил. Майкъл Умрелият, който коментираше по БТ Спортс доста му се присмиваше на новото Джими Траоре.Не че няма за какво, ама човека направи най-много опити за единоборства – цели 6. Вярно спечели само 3 от тях ма кво?Взе ли топката на играча, заради който злобно завиждам на Евертън. Взе! Повече няма какво да казвам.

Дойде време и да изтъкна някои негативни неща в играта ни. Защитата ни за пореден път бе много близо до наказателното и от това страдаше и пресата ни. На два пъти видях как СаС и Хендо/Коу пресират за да отнемат топката в противниковото, Джерард не се включва, Евертън успяват да я изнесат и човека, получил топката се обръща и вижда 30 метра свободно пространство. Иска ми се да си го обясня това с липсата на скорост в Коло. Дано да е така.

Другата критика – все още сме отбор, зависещ от първият гол в мача. Развоят на срещата не се отличава много по развоя на всяка една среща, в която съсипахме противника. ДА, Анфийлд заприличва на крепост.ДА, опозиционерите ни се на*чкват о гащите преди мачовете. Но винаги ще има едни като Вила, дето ще дойдат с вдигнати юмруци  и ще се опитат да вземат нещо от срещата. Роджърс трябва да вижда този „тренд“.

След като мача бе решен започна едно лигавене тип „Вчера в детската градина“. То не бяха дузпи, неподавание, изтрели от всевъзможни ъгли. Много ме издразни поведението ни след 4-тия гол. Роджърс бе на същото мнение. Набързо смени Стъридж и Коу. Вторият бе минал на предавка „Аз стреля от всякъде и от къде   може. Коу чупи. Иска ГОЛ“.

Чудих се какъв подтекст да вкарам на писаницата. Мислих си да се присмея надменно на сЛър боби борисов, който твърди , че Суарез не е гол майстор. Или да вкарам мнението на Овен, че при нас играе Али Траоре. Или че тактическата постройка няма значение според Роджърс. Избрах  да подтекстувам за Стъридж. Момчето наистина може да бъде това, което пожелае. С много работа, Даниел може да е един от най-добрите нападатели в Света. Физическите данни са на лице. За психическите още има какво да се желае. На практика това бе първия голям мач на Дани, в който той реши изхода на двубоя. НО в същото време показа и другото си лице. Алчен, лигавещ се. Държащ се непрофесионално. Леке. Беше доста ядосан на себе си след смяната. Така и трябва. Тук голямо евала и на Роджърс, който грам не му прости за лиготията. Та, Стъридж трябва да реши какво иска да бъде. Свръх нападател от който защитата ще се страхува и в който съотборниците вярват.  Или разглезено дете със свръх потенциал.