Великият председател Шанкли е смятал винаги Анфийлд за крепост. С цялото ми уважение към бащата-основател не съм съгласен с него. Този сезон Анфийлд е касапница. Всеки мач за опозицията е като кървава баня. Сценарист Брендън Хитчкок. Най-добрата защита в Англия, поне според показателя чисти мрежи, бе разчленена от четата на БрендънЪ. Мордекайзер и Коншиъсчелни не знаеха централни бранители ли играят, бекове ли, или актьори в хорър-слашър филм повърнат от Холивуд. Или може би тестваха новата "хак енд слаш“ офлайн версия на ФИФА? Каквото и да правиха могат да се успокоят като погледнат резултатите тази година на наша земя: Liverpool 4 – 0 Everton; Liverpool 3 – 1 Crystal Palacе; Liverpool 4-1 West Bromwich ; Liverpool 4 – 0 Fulham ; Liverpool 5 – 1 Norwich City; Liverpool 4 – 1 West Ham United; Liverpool 3 – 1 Cardiff City. Нарочно не давам резултатите от някои и други мачове, които за мен просто не са се състояли/ Астън Вила/.
Воеводата Брендънъ остави непроменен състава си за трети пореден път. Не че има много опции пред себе си. Отново играхме това гърбаво 4-3-3, което мяза повече на 4-1-4-1. Джерард стоеше стриктно пред централните защитници. Коутиньо и Хендерсън бяха изнесени с една идея по-напред от капитана и така осигоряваха щит на защитния щит. Общо взето Скитълс и мечето с нежно сърце бяха отново предпазвани от двоен щит. Започвам на това да му викам „мулти-щитиране“. Разликата от двубоя с Евертън – Суаридж не пазиха бат С‘Али, а обратния фланг.
Арсен-чо предвидливо бе пратил Окслейд да играе срещу толкова си можещият С‘Али. Да ама Брендънъ бе предвидил това и бе пратил Рахийм там. Резултата го видяхме. Осклейд „квадратната глава“ беше обезличен, а Джими Сисоко изглеждаше като редосеялка с 1005 конски сили. Абсолютен титан беше С‘Али днес. Явно беше превключил на мод You shall not pass“. Три от три при спечелени единоборства. Само три сгрешени паса /22 от 25/ . И най-забавното – един опит за гол и то във вратата на Шчезни, а не в на Симон. Ако продължава така да играе бат С‘Али ще се превърне в култов герой, така както се случи в предишното му прераждане на Анфийлд под формата на Джими Траоре.
Страхотни двайсет минути. Не мисля да се спирам на всеки един гол по отделно. По-скоро искам да изкажа това, което най-много ме впечатли. Играчите в червено се държаха като побеснели Клондайкски вълци. Ловуваха на глутници. Всяка една зона където беше топката, се изпълваше с 3ма играчи в червено. Така се защитавахме. Така нападахме. Другото, което ме впечатли безкрайно беше начина по който пресираме. Не беше преса тип „Мажем всичко по пътя“. Беше преса като по учебник. Икзлючително интелигентна. Знаците кога трябва и не трябва да се пресира биваха разчетени по умопомрачително академичен начин от целия отбор. Ако тези т.нар. „спусъци“ за начало на преса отсъстваха, то нашите се прибираха дълбоко в нашето поле. Защитата и халфовете стояха близо един до друг, не оставящи празно пространство на включващите се от втора позиция халфове на Арсенал. Възможността за игра с един пас пред вратата,нещо което Арсенал умеят, бе сведена до мимимум. Логично Симон нямаше работа и си пиеше сангрия.
От другата страна Арсеналите не бяха на себе си. Според мен проблема е психически, ама не съм Фройд за да го докажа. Разбира се не малка вина носи и Венгер, който не показва завидна тактическа гъвкавост. Както споменах по-горе Мордекайзер и Коншиъсчелни не знеха къде се намират. Озил подаряваше топката на всичко що носеше червено на терена. А липсата на Фламини можеше да бъде забелязана дори и от Стиви Уондър. Лондончани нямаха човек, който да пази двамата централни от свирепата бързина на контра атаките ни. Комбинацията от слабата форма на главния диригент на „Арсенал Блус Бенд“/Озил/ и липсата на главния пехливанин грижещ се за безопазността на защитата довършиха „Гънърите“. Не знам какво мислят да правят Арсенал в този промеждутък от време, в който ще играят с всичко що е кораво/Баерн, Сити, Ливърпул, Тотнъм.......... абе айде дори и Юнайтед. Мойс знае как да ги бие на Емиратс/. Венгер да му мисли. Факт е, че до сега не е показал особено разнообразие в начина на игра. Контузиите допълнително усложнават ситуацията им. Ма квото е. Ние си гледаме нашата паница.
Второто полувреме няма какво отново да се коментира. Ние контра атакуваме. Ония се опитват да вкарат гол. Сега ще ви занимая малко с лични неща. Защо мразя Манчестър. Не е заради безкруполния им бивш меринджей, който си мисли, че е по-велик от Пейсли. Не е заради побутвания от съдии, Фърги Тайм, титли и купи , това че ни задминаха. Ненавиждам го тоя отбор заради феновете им. Надменни, арогантни, необразовани тюфлеци, помнещи само това, което им харесва, незачитащи традициите-мазоли. Подчертавам не всички са такива. В контраст беше представянето на гънърските фенове вчера. След като вкараха дузпата те се радваха саркастично и гледаха от веселата страна на нещата. . Във форумите се появиха истории как фенове на Ливърпул са се натъкнали в пъбове пълни с гънъри/ историите не са от Англия мисля / и вместо бой, са отнесли поздравления. В TIA има един Redandwhite , който влезе изказа обективно мнение за мача и ни поздрави. Дори и в този форум си отглеждаме един гънър, който изказа уважение след мача. Да, Арсенал бе отбора предложил неуважителното 40 000 001 паунд за Суарез/нещо, което според слуховете ние сме направили с Базел за Салах/, но когато стане въпрос за футболни сблъсъци, тези мачове са били изпълнени с взаимно уважение.
Стърлинг абсолютно заслужено отнесе наградата „Мъж на мача“, но за мен един друг играч беше с глава и рамене над другите. И това беше Джерард. Критиките, които е отнасял от мен са солидно документирани. Но този не-човек за пореден път показа,че е полу-бог. Абсолютен феномен. С всеки изминал мач се чувства все по-удобно на тази си позиция. На 33 години показва, че старостта е състояние на ума , а не на тялото. Много хора си мислят, че колкото повече остаряват, толкова по-трудно се учат на нови неща. Е, Капитан – Фантастика за пореден път оборва физическите закони във футбола. 6 спечелени единоборства от общо девет/ най-много от всички на терена/, 2 пресечени паса. Това са само цифри. Какво да кажем за дисциплината, която той показва за да играе на тази позиция /хийт карта/. Винаги съм мислил, че капитана е пламък. Възпламеняване. Импулс, действащ на базата на инстинкти. И ето как ме изненадва... на 33 години. ЕмЕм/Майкъл Мъртвеца/ докато коментираше по БиТи Спорт каза нещо много интересно. „ Тренирах със Стиви от десет годишна възраст. Веднъж Стиви Хайуей ме дръпна настрани и ми каза – Погледни как Стивън чете играта“. Трябваха ми десет години за да видя това качество у Джерард.
И още нещо, което ЕмЕм отбеляза. През първото полувреме Уйлшийр закъсня с едно влизане до тъч линията и отнесе Джерард. „Ууу , ще видите през второто полувреме как Джерард ще си го върне“ беше реакцията на Мъртвеца.
- ето това е капитан. Постави малкия Джак на мястото му. Един жест с ясно послание – „Апни още бая попара и чак тогава ми се прай на мъж“.Момент на мача за мен -
Иначе бих предложил на Роджърс да дава животна заплата на Коло само за да стои около съблекалните. Този човек преживява всичко, все едно се случва на детето му. Човек сърце в деийствителност.Като дете видяло за първи път локва е. Толкова искрен и неподправен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар