„ONE DOWN, ELEVEN TO GO“ – ТАW PODCAST
„Скъпи Г-н Роджърс, Пиша ви като един разочарован фен на най-великият отбор от тази част на вселената. Лично аз, а и много други фенове, не изпитваме удоволствие да гледаме домакинствата на отбора на сърцето ни поради факта, че воденият от вас отбор смазва всичко до 20-та минута“.... Така започнах мнението за мача в 17-тата минута. Какво ли разбирам аз след като след 20-та минута изтрих този увод. Беше несъстоятелен.
Абсолютна лудост. Безобразие и гняв примесен с нирвана и смирение. Защитна нелогичност миксирана с атакуващо могъщество. Космически хаос увит прилежно в станьол от мармот. Абсолютно безобразие. Не мога/можах да се зарадвам на победата. След мача се чуствах объркан. Все едно си бях изпържил мозъка с колумбийски кокаин, каращ ме да се чуствам безкрайно екзалтиран, и изпушил ямайска марихуана, отпускаща нервите ми като арфа на херувимчета спуснали се от Рая. „За лудост що е това, м?“ - би попитал Йода.
Постройката ни за пореден път беше това гърбавото 4-1-4-1. Разликата бе, че Стъридж помагаше на Флано срещу бързоногия но безкрайно безинтересен Трътлидж. Това като се защитаваме. С оглед на бързината на играча на Лебедите, ходът бе логичен. За жалост не проработи. Трътлидж съсипа първото полувреме Флано с помоща на мързела на Дан. Стър. На върха на атаката бе Суарез. Когато атакувахме, въртележката в предни позиции бе по план. Въпреки това + прекрасните голове, които отбелязахме, нещо не бе наред. „Мулти щитирането“ бе пробидо. Вината бе в триъгълника по средата. В 20тата минута вече бях счупил една врата, половин мишка, ¼ клавиатура крещейки „ОБЪРНИ ТРИЪГЪЛНИКА!“.Съседите ми извикаха полиция мислейки, че се извършва някое первезно скандинавско- сатанистко убийство о нас. Не може Де Гушман и/или(предимно) Хъмпти Дъмпти да оставаха сами в зоната между Джерард и защитата. Котето и Хендо пресираха абсолютно безобразно заедно със Суаридж. Отбора не бе компактен при преса. Но за сметка на това същото това пресирането не бе толкова безкомпромисно. Двойно негативно не прави плюс във футбола. Та докато аз виках геометрични псувни, Роджърс стоеше и грам не искаше да върне с 1 идея по-назад Хендо, така както бе срещу Фулам, за да може Джерард да не остава сам срещу двама дебели.
Трябва да се отдаде заслуженото на Суонзи и Г. Монаха. Лебедите не дойдоха със събути гащи. Пресираха компактно. И дебнеха. Дебнеха всяка една глупост на незрящата ни защита. Халфовете ни не се покриха със слава що се отнася до играта в защита ( От 4.58 секунда може да се наслаждавате на нежеланието на нашите да отнемат топката преди гола на Хъмпти) И все пак..... съдията е долен манчестърец. Майора направи безобразен мач. 6.05 секунда. Къде е фаула на ШКРТЛ? А дузпата?Прегледайте добре по-рано постнатите кадри от МОТД и ми кажете къде е дузпата? Едно е сигурно – английските рефери за безбожно безобразни. Не вярвам, че има някаква конспирация срещу Ливърпул. Просто чернодрешковците са безобразни. Меки психики. Тези копия на Майк Райли нямат грам смелост. Миналата седмица Хогуортс Уеб, тази The Major? А това, че Скътилс под път и над път дърпал фанелки и късал гащеризони е тоталната глупост. И медиите спомагат за превръщането на лъжата в истина. То не бе Шийрър, то не бе Хансен. Побъркаха се да се изпразват на тема „ШКРТЛ къса Адидаси“. Някой гледал ли е мачове на Стоук по времето на Тони Полицията? Робин Хут и ШоуЯдосания сменяха по цял аутлет фанелки на противниковите играчи при сблъсъците в дефанса. Не съм чул някой да се е разпискал из медиите по въпроса. Не прави чест и на феновете на отбора, които толкова лесно се хващат на медийните брътвежи. Играта в защита е това. Мръсно изкуство. Ако всяко дърпане и бутане бъде свирено като дузпа, то сайтовете за залагания трябва да отстранят залозите за дузпи + 3 на мач. Реферите са хора и съм 100% сигурен, че четат вестници и списания. Постоянното повтаряне на факта, че Скитълс къса фанелки и дърпа чанти на пазара със сигурност е изиграло роля при отсъждането на тази смешна дузпа.
Поне влизането на Алън бе най-логичното нещо на Земята. Единственото по-логично нещо бе да си сипя една ракия след бирата, че нервите ми се късаха като кабела на вече счупената ми мишка. Алън се включо успешно и освежи халфовата линия. Направи нещо, което нито един от играчите ни в средата до тогава не правеше – отнемаше топката.( The Wales international attempted - and won - five challenges during his short spell on the field. This was more than any other Reds midfielder managed throughout the entire 90 minutes) Допълнително внесе борбеност в червената част от халфовата линия. 18 от 19 са му успешните пасове. Спокойствие и подреденост. Така бих описал включването на Джо. Това, което ме очуди бе, че влезе на мястото на Стърлинг. По-логично бе да се включи на мястото на безобразния в този мач Филипе. Стърлинг със сигурност щеше да е по-полезен и в защита, и в атака. Особено след като се прибрахме по-компактно в нашето поле. Другата смяна /Даггер за Мечето с нежно сърце/ също ме озадачи. Дагер имаше странен мач. Смесен. Предполагам, че Коло влезе за да успокои защитата. Голяма комедия си беше. Коло влезе и започна да прави жестове всички да се успокоят. В следващия момент получи топката и започна да се кръсти, да прави цигански кълбета, хвърля сол през рамо, плюе в пазвата, да коли петли и да прави с останките им вуду магии. "Голям Туре го страх от топката". Убеден съм, че страда от "Пилофобия" или страх от топки. Всеки път когато я получи изпада в паника и започва да обръща бялото на очите, чудейки се как да се отърве от нея. Мойсей се включи също логично. Все пак е истинско крило и успя доста по-успешно да помогне на Флано в защитната фаза. Флано изкара силно второ полувреме трябва да се отбележи.
Странният случай на Луис Суарез.„The truth is that I am scared of what happened to Falcao and Walcott.“ . Интервюто излиза на 14-ти февруари. А от кога уругваеца си го мисли само можем да гадаем. Със сигурност и смяната на позиция играе роля в загубената клиничност пред гола на уруса, но ми се струва, че проблема е психически. Не мога да обвиня, че му липсва себераздаване в мачовете. Но с ръка на сърце мога да кажа, че Луис изглежда по-плах от преди. И това оказва влияние и пред гола.А не е като да не е имал голови възможности срещу Арсенал, Фулам, Суонзи. Уруса има нужда от 1 попадение за да се успокои и за да изпусне малко напрежение. За жалост другата част от Суаридж не му помага особено. А точно в такива моменти си проличават истинските личности. Сещам се началото на 2009. Предателя Нанда се върна от контузия и влезе като късна смяна в мач за ФА. Не се сещам противника. Джерард се оказа сам срещу вратаря, но вместо да бие я подаде на Нандина. Ето от подобно отношение има нужда и Суарез. Той се жертва за отбора, играейки вдясно или в ляво. Някой от отбора трябва да се жертва за него.
След този мач може да се похвалим с най-резултатното нападение в ПЛ. Всеки един от атаквуващния ни квартет е свръх уверен, че може да създаде голово положение или да отбележи гол. Ливърпул в момента може да отключи и катеначото на Ерера. Със същата увереност защитата ни е свръх убедена, че всеки може да ни отбележи гол. Някой казваха, че няма кой да замести Кара, но така като гледам задминахме Скалата по отбелязани голове в собствената врата. И това само за един сезон. Юрген Клоп е написал 100+ страници диплома на тема „Ходене пеша“.. Сигурен съм, че ако седне може да напише 3 пъти по толкова за нашата защита. Според мен основният проблем е в начина на игра. Понеже идеята на Роджърс е „Вкарай най-малко с 1 гол повече от противника“, се налага често защитниците ни да разчитат само и единствено на себе си при взимането на решения. Само погледнете какви голове допускаме. Безобразно смешни, елементарни индивидуални грешки. В системата и начина на игра на Роджърс се изисква от защитниците ни да се смели и сръчни с топката в крака. Освен Дагер като е във форма, кой може да се похвали с подобни качества? Джонсън като му се играе евентуално. Отделните ни единици в защитата се чустват дисконфортно. Прибавете към тази смес и липсата на комуникация, отсъствие на изявен дефанзивен халф, постоянни ротации в защитния вал и ви се получава отговора на това, защо защитата ни куца. Макар, че дори и да купим М‘Вила, М‘Гнида, М‘Слива или там каквото М вземем пак не е сигурно, че с подобен атакуващ стил на игра ще се опазим от поне 1 гол в нашата врата. Една малка роля в допуснатите голове играе и късмета. Само забележете какви попадения допускаме: рикушет в сопола на ШКРТЛ; автогол на Мечето с нежно сърце; асистенция на ШРТКЕЛ; рикушет от летящ търтей пред Миньоле?
Може би този мач дойде точно на време. Суонзи бяха доста тежък тест за психиката на отбора. В допълнение към това видяхме и какво ще стане в Събота срещу Саутхямптън, ако не внимаваме. Всички знаем как играем срещу „Светците“. Също така никой не знае как Джерард ще играе когато е поставен под непрестанен натиск – Суонзи опитаха , Хямптъните го правят успешно вече 2ри сезон. Важното е, че има промяна. Миналата година този мач нямаше да го спечелим. Но се усеща една вяра в отбора, че всяка една Събота/Неделя може да отбележи с 1 гол повече от който и да е било отбор. Паралелно с това се усеща едно притеснение от факта, че НИЕ СМЕ претенденти за титлата. Изглежда, че отбора не е готов психически за тази борба и е припрян. Освен нападението ни. То е хладно желязо. Да видим до кога.
Един отиде в историята. Остават още единадесет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар