Ден в живота на един гейзер

Крадено от The Streets – Has it come to this

               

Стигна ли се до това оу оу оу, това е един ден в живота на гейзер.

Събудих се, отново алармата ме вдига,

Трябва да ходя на работа и ми се повдига,

Волята да стана от леглото не ми стига,

Пъпа ми прилича на пясъчна дига,

Часовника показва осем и трийсет и пет,

А на мен не ми се започва следващия куплет,

Хапвам орехи с лимон и лъжичка с мед,

Потеглям към работа, пич пуши пореден цигарен стек,

Явно е нервен и той, на вън е як пек,

Замислям се дали да не си купя за вечеря шпек,

Но няма значение, защото автобуса пристига,

Вътре е пълно с добитък с много копита,

413 е линията и миризмата яко се преплита,

Чесън, пот и пръдня и на мен отново ми се повдига,

Едно прекрасно момиче ми се усмихва,

Дзипа на дънките не съм закопчал, Ай стига....

Чуствам се като стрига осакатена от вещер,

Сигурно не знаете какво е това, гледате като счупен водомер,

Но нищо, от мен обида няма да чуете, няма да ви нарека кретен,

Олигофрен, може би дори ще пропусна в този рефрен.

Пак се стигна до това, оу оу оу, ето започва нов ден.

Пак се стигна до това, оу оу оу нещо е сбъркано с този ген.

И така автобуса пристигна на моята спирка, слизам,

Намирам пет лева на земята, бързо се оглеждам,

Май са на мацката слязла пред мен, подвиквам,

Нещо свят ми се зави, шамар получавам,

Явно вината е в мен, че като чубанин викам,

Няма нищо, връщам парите извинение получавам,

Продължавам. Офиса е на 1 км, зелено е, пресичам,

Май мириша леко на чесън, прекалим съм на вечеря,

Какво да правя като скилитките си не меря,

Кеца ми се развърза, спъвам се и падам,

Какво да правя, насилвам се и ставам,

Продължавам. Ей баничка ми се яде,

Да хапна и да подменя чесновото дередже,

В офиса пристигам,с  колегите се  базикам,

Вклучвам компютъра и от работа залитам,

Мамка му и задачи, засипали са ни отново,

Мисля, че са ни пръснали гъзъ с олово,

Мога ли да използвам цинизми отново?

Замислил съм да купя колонки от „Леново“.

Пак се стигна до това, оу оу оу, работата продължава и днес.

Пак се стигна до това, оу оу оу, ще си умрем от стрес.

Влизам в кенефа, петнасейт минути, че не ми се работи,

Свиркам, клатя глава, пъпя си чистя, и за футбол си мисля,

Не може само за работа, трябва главата да си прочистя,

Мдам, май замириса, все пак сме във фирмения кенеф,

Тука всеки отива и след няколко минути постига кеф.

Ех, колко е чаровна Пепи от Ейч Ар-а,

Ръката ми към задника и посяга, спирам се за да не си изям шамара,

Време за обяд, излизаме да хапнем и една биричка да пийнем,

В игри и закачки обяда минава докато с вилиците манджата си ринем,

Закъсняваме едни пет минути, шефа обявява, че дръвчето ще гризнем,

Ако продължаваме така и таргетите някак си не стигнем,

Това маус едно, две три, клавиатурата трака стабилно,

На всички ни се доспива порядъчно обилно,

Четири часа става и всички избухват и се държат дебилно,

Забавата стига кулминация, всеки се смее и шегува,

Някои даже стига до крайности и кецовете си събува.

Ето пак замирисва, някой яко е ял нещо и се изряза,

Мирише на гаспачо с разложен лос, яка проказа,

Но е смешно и забавно
 и всички се смеят, колкото и да е странно.

Пак се стигна до това, оу оу оу, офиса може и да е забавен,

Пак се стигна до това, оу оу оу, май понякога съм кретен.

Джага врътнахме с колегите и стана време да тръгваме,

Компютрите изгасяме, шегувкаме се и куфарите стягаме,

Вкарваме пропуските на излизане и напред продължаваме,

Каква ракия блажена мен в нас ме чака, нямам търпение,

В чашата с истина да се вгледам, няма грам опорочение,

Автобуса отново идва яко изморен, леко помирисва,

Мисля, преди 1 минути съм се качил и вече ми се слиза,

На всички яко ни се струва, че шасито асфалта облизва,

Госпожица шамар от сутринта ми сe усмихна,

Мамка му, пак забравил съм дзипа си да вдигна,

Усмиха се загадъчно и съблазнително тя ми намигна,

Лек разговор, леки теми и ето на моята спирка автобуса присгигна.

Слагам слушалките, усилвам, а в тях  звучи The Streets,

Пияно, речитатив, мелодийка и меки „beats“,

Кеца ми отново се развърза, навеждам се да го вържа,

Замислил съм се без шпек за вечеря, пържолки ще си опържа,

Потупване по рамото и подсвиркване аз чувам,

Обръщам се изненадано и музиката спирам да слушам,

Прекрасната брюнетка от автобуса с моя портфейл в ръка,

Ще я черпя в заведението локализирано на следващата пряка,

„Имам си приятел“ , уклончиво ми казва тя, да се застрахова,

В случай, че дзипа ми отново по случайност  се разопакова,

„Длъжник съм ти“ казах докато тя безмълвно си тръгна,

Но няма значение, след като блажена ракийка в нас си сипна,

А и днес мач има, само до нас трябва да достигна.

Пак се стигна до това, оу оу оу, поредната вечер с ракия в ръка,

Пак се стигна до това, оу оу оу, и винце ше си сипя веднага,

Пак се стигна до това, оу оу оу, мач на стрийм на компютъра,

Пак се стигна до това, оу оу оу, хапвам си крехка пържолка.

Пак се стигна до това, оу оу оу, много запетайки използвах,

Пак се стигна до това, оу оу оу, точките може би пропуснах.