Объркан съм и ми е трудно да пиша... или видяно през моята клавиатура.

Ливърпул са символ за инфартки, ето поредния подобен мач,

Накара бедното ми сърце да бие като лудо до здрач,

Добре, че съквартиранта ми по прякор се води Смешен,

Че с неговата мариджуана живота е малко като в песен.

Наложи ми се да си дръпна леко, а аз рядко пуша,

Но трябваше емоциите си бесни леко да запуша.

Че в парцел на гробищата щях да се сгуша.

Роджърс изненада Пелегрини, че  даже успя и мен,

Не с 4-3-3, а с ромба в средата излесе все така непроменен,

Халфовете ни в центъра успяха да наложат бързо темпо,

А Ситите не ги уреждаше. Те искаха малко по- семпло.

Обичат те топката да задържат но в чуждото поле,

Тоя ромб ги съсипа , бързината на нашите ги пръсна от воле.

Стърлинг имаше цялото пространство и време на Земята,

Компани и Харт като бременни тюлени на съхо той размята.

От другата страна Стиви цъкаше в зоната на Силва,

Силва, тоз интересен испанец, който се римува със слива.

Стиви, Силва в джоба си сложи, испанеца гащите отиде да си простирва.

Яко преса, агресия скубане под мишницата и бой,

Всеки един от играчите ни беше като античен герой,

Аз цяла вечер цъках алкохол на среднощен запой.

И бях се наредил да гледам клецането на сити под строй.

Сити взеха да натискат със сила и мощ по крилата,

Слабостта на ромба ни е вече безкрайно позната.

Силва избяга от зоната на Джерард към крайните бранители,

Всички резултати до сега  станаха съмнителни,

Ще издържат ли бойците носещи Бърда на сърцата?

Или ще се пречупят под напрежение и ще потънат в тъмата.

Ей го на наш белгиец чоплещ до сега семки „Хулиган“,

Се просна да спаси удара на Фернандиньо, като бекон изпран.

До тогава Ливърпълци млатиха ситите като с боздуган.

Влизането на Милнър играта промени,

Роджърс закъсня тактиката да смени,

Диаманта издишаше под натиска по крилата,

От нерви щях да скъсам месечната си заплата.

От двете страни на Джерард, Сити пространство намираха.

Създавха ситуации 3ма на 2ма, в КОП-а се страхуваха

От атаките на гражданите и от изравняване на резултата.

Страховете се материализираха и страха  потвърдиха,
Ракията свършваше, не ми е ясно на къде отива стиха,

Алън замени Стъридж,  защо Роджърс закъсня със смяната?

Тъй като бихме, ще кажем, че гениялна бе замяната.

Умората по движението на нашите лесно се четеше,

Няколко засади поради умора в играчите страничния зачете.

Но воините в червено не искаха да се предадат.

С победата те искаха на всяка цена да се поздравят.

Ей, жив и здрав да е белгиеца квадратен.

Че на Коутино пас той даде, повече от златен.

И победата отиде там където трябва в този ден.

И аз днес отидох на работа с позитивизъм зареден.

Капитана в центъра отбора без усилия събра,

Каза им да забравят паметният резултат веднага.

Не, не е свършила червената наша легендарна борба.

Отказваме на самодоволността да се предадем за сега.

Идва друг мач, нищо не е спечелено, а страстта.

Трябва да бъде запазена, докато не вземем титлата.

Четири мача ни делят от историческата легендарност.

Сезона ни граничи с психично-лунатична странност.

Луди резултати, драми, пейсмейкърите спират.

Всички по света в полетата на Анфийлд се взират.

Хората от копа, пеят скачат и отказват да се прибират.

В човека до себе си семейството си те съзират.

Заедно  във вярата в непостижимото те се вричат.

Всички сме едно, няма да бъдем забравени в мелачката на вечността.

Само още четири мача на смъртта, и наша ще е титлата.