Дарт Моу и тъмната страна на футбола... или почувствано през моята клавиатура

„Съдбата е кучка“ – народна поговорка.

Много трудно се пише след такъв мач. Нито ми се четат анализи. Нито ми се четат коментари. Празнотата обзела неработния за мен Понеделник е огромна. Космически вакуум се е настанил в главата и сърцето ми.  Чувството е равносилно на осъзнаване, че любовта не е нищо друго освен опит на двама умиращи бавно но сигърно клетници, надценавайки се един друг , да осмислят жалкия си и незначителен живот.

Роджърс много ясно разбираше силата на този отбор на Челси. Сам си каза в интервютата преди мача, че силата на сините е в контра атаките. Тази тактика на богаташчетата не изненада дори и чалга принцесите от „Бият“, които не се славят много с интензивна мозъчна дейност. Бяхме подготвени за тези „2 автобуса“ паркирани пред вратата на сините. Но тази подготовка правилната ли беше?

Не съм съгласен с мнението, че сме предвидими. Единственото, което е пределно ясно в нашата игра е, че трябва да вкараме ранен гол. Начина по който се опитваме е винаги различен. Както и тактиката. Ключа към това да бъдем спряни е темпото. И Сити го знаеха това, и Моуринхо. Само че, Сити не успяха да ни вкарат прът в спиците. Колкото и да си приличат стиловете ни с Шейховските мамини синчета, толкова се и различава. Ние можем да рециклираме топката, да удряме на контри, да пресираме, да центрираме, да вкарваме голове от статични и тн. СиТи-те предпочитат да задържат топката в противниковото наказателно.  Разбира се умеят и много други работи, но това им е основата. 

Нашата сила е в бруталното темпо, което налагаме в началните 20-30 минути. И сетубалеца успя да го наруши. Нека да оставим на страна 11-0-0, с което излезе Челси. В първите 5 минути имаше точно 1 мин. и 34 сек. игра. Другото беше лежане, мятане, спъване, подхлъзване, скубане. Шварцер дори разви и топкофобия. Беше го страх да изпълнява както аут-овете, така и пряк свободни. Че му се наложи на онова мангале Кол да го прави. Моринхо дори се опита да скрие топката под блузата си, симулирайки бременност. И това не позволи на нашите да наложат Ливърпуслкото темпо на игра и да ги успокои. За налагане темпото ни на игра не помогна и слабата форма на играчи, които могат да направят разликата в даден момент - Суарез, Коутиньо. З 

През останалото време челситата ритаха напред, Ба я пазеше брилянтно и 5мата в средата за Челси тръгваха групирано напред за да помагат. Но не си даваха много зор да го правят. Ясно беше , че сините ще се опитат предимно от корнер да ни го натикат, имайки впредвид слабостта ни при статичните положения.

Съдбата е наистина кучка. Човека, който преди 2 седмици събра войните в червено и им каза „Отиваме в Норич и правим същото. Без препъвания“,се подхлъзна. Все едно бе изписано в звездите. Съдбата се опитва да остави Джерард като най-великият футболист не печелил титлата.  И за сега доста добре се справя в тази си роля. Единственото утешение е, че не Торес вкара гола.

„Творец с висша творческа способност”. Това е описанието на думичката „гений“ в  тълковният речник. За мен Моуринхо не е гений. Той е майстор на тъмната страна на футбола, владеещ я до перфектност. Футболното превъплащение на Дарт Мол . И щеше да бъде Дарт Сидиус ако той го бе измислил това изкуство. Влизането с двата крака на Оскар срещу Лукас в първия ни мач за сезона олицетворява по перфектен начин мрачните тактики на Мол. Бледо лапе като Оскар, истински творец, държащ се като обладан от демон на яростта. Ето това е „геният“ Моринхо. Неговата идеология е победа на всяка цена. „Всяка“ и „победа“ са думите подчертани в предишното изречение. „Ако трябва да убиеш собствената си майка и да набодеш новородения си син на шиш за да победиш, ще го направиш ли“? Пита Дарт Мол преди всеки мач. Ако отговора е не – пейката е за тебе. Това не е неправилно. Това е просто един от пътищата, чрез които можеш да постигнеш успехи. Та за това за мен португалеца не е гений. За да си гений ти трябва да твориш. Да създаваш. Ако кажете, че печеленото е вид създаване – добре. Но за мен печеленето не е творба, а цел. И като такава, тя  може да бъде приом не генийте, но е най-вече на прагматичните и хладни умове.Целта се постига не чрез притворяване не емоциите в себе си, а чрез бездуховно калкулиране на плюсовете и минусите. Когато Мол започне да рисува по терена и да печели и чрез светлата част на футбола, тогава може и да си променя мнението. Дълбоко се съмнявам това да се случи.

Роджърс няма как да си обърка състава. Той няма футболисти, с които да го направи. А същите тези пискливи коментатори, твърдящи че е трябвало да играем за Х, щяха да задават въпроса „Защо не си играхме нашата игра срещу вторият отбор на Челси“, ако бяхме направили „Бенитез “.

И аз съм от тези пискливи коментатори. Роджърс подходи с наивността на Мартинез при срещата ни с карамелите на Анфийлд. Брендън, както и Роберто, имат изключителна вяра в идеите и играчите си, и не виждат друг път за постигане на целите си. Да, но понякога трябва да направиш компромис и да направиш 1- 2 „Бенитеса“. Въпреки, че защитната игра ни е слаба, мисля че щяхме да объркаме Дарт Мол и неговите играчи, ако си се бяхме прибрали в нашето си и чакахме те да разиграват. Как обаче щеше да бъде прието това от феновете, които считат че Анфийлд е техен? Топката е тяхна. Зелената трева е тяхна, съблекалните....

Не мисля, а и не вярвам че ще спечелим титлата. Ситите повече няма да грешат, а и голяма част от играчите им способни да направят разлика в представянето на отбора им се връщат. Те мислят единствено и само за титлата. Ние от своя страна се задъхваме психически и физически. Също както и Евертън. А на Ситите това им е най-трудният мач до края на първенството. Погледнете формата на Суарез. Той изглежда изтощен. Очаквам още следващият мач да загубим и теоретични шансове за титлата.

И всичката тази космическа празнота обхванала голяма част от привържениците. Нихилизма, загубата на вярата в непостижимото се зароди от едно невинно подхлъзване.  Какво нещо е живота? В един момент най-добрият защитник в Англия ти подарява топката да вкараш гол, в другия падението на един полубог отнема вярата ти в справедливостта  и баланса във вселената. Не само твоята вяра бива заличена, но и тази на самият полубог.

Да направиш „Бенитез“  - да спечелиш така, както само Рафа умее.