Мрак. Мрак над полетата на Стоук Парктитус Юнайтимус /не беше, но за
сюжета ми трябва мрак/. Те стояха изправени. Един до друг. Обгърнати с
изгарящо червено. С червен, свещен огън в душите. Очакващи битката.
Нямаха право да отстъпят. Командир Роджърисимус/ разбира се от
македонски произход/ бе подредил своите войници с идея за атака. Суариз,
Данаилис, Рахийтимус по-известни като "Бесните кучета" бяха пуснати в
едно. Разкъсвай, съсипвай, унищожавай! Принципа на демоните на
разрушението в предни позиции. Зад тях бяха тежките. Великите воини
калени в хиляди битки - Шкъртимус, Глендас бяха застанали редом с
младата но бурна и свободна кръв - галският войн Сакхикс и палето
Фланимир. А пред тях - човека, за който се говори, че е нечовек. Полубог
закърмен с амброзия от боговете. Прокуден от самите вечни от страх
синът им да не стане по-велик от тях. Легендарния пълководец Стивънис
Джерардимус. Хората говорят, че покоите на този титан на Ливърпулците
се пазят от великански цербери. Че на вечеря на ушенце му пеят нимфи, а
млякото в хладилника му е цедено от минотавър.
Пред себе си армията на великия македонски пълководец съзря врага. Страшен. Злокобен. Титани с изваяни от мрамор мускули. Светкавици разкъсваха небето. Светкавици разкриващи злото в очите на войските на варварина Джаба Унищожителя. Ливърпулците не трепнаха. Ливърпулците не отстъпиха. Мрачна увереност се четеше в погледа им. Щитовите им бяха закалени в кръвта на хиляда черни дракони. Мечовете им бяха загасени в сълзите на хиляда елфи- девици. Нямаха право да отстъпват. Отзад ги чакаше позора. Отпред - величието чрез смърт.
Никакво отстъпление. Нито помен от слабост. "Ливърпулци! Каква е вашата професия!"."Ау! Ау! Ау!".
Битката започна. Щитове се блъскаха. Сухожилия се разкъсваха. Кости се огъваха и пукаха. Стивънис бе над всички. Стивънис бе титан. С умели движения, твърди толкова, колкото и елегантни успя да насочи единият демон на разрушението Суариз в правилната посока. Врага усети силата на ума и твърдата воля на Ливърпулците. Но врага не трепна. Врага не падна. Защото варварина Джаба е коварен и кръвожаден. Фланимир не издържа. Краката му се подкосиха. Стивънис помогна по братски на младия младеж. Но вредата бе вече нанесена. Защото варварина Джаба е зъл в своята мощ. Оттеглянето на двете армии дойде в правилният момент. И двете армии бяха пуснали кръв на опонента си. Светкавици продължаваха да раздират небето. Не дъжд, а метеорити бяха пратили за декор боговете за тази историческа битка.
В своята тактика Роджърисимус съзря слабост и оттегли младият но обещаващ гений Коутиниас. Смяна в стратегията. Центъра имаше нужда от заздравяване. Центъра трябваше да издържи. И ето ветерана Лукасас бе представен в битка. Мощта и агресията в центъра бяха върнати. Агресия и решимост потекоха във вените на червената армия. Атаката по фланговете се пое от Глендас и Фланимир, които бяха изнесени с няколко метра по-напред отколкото в първата част от битка за Стоук Парктикус. Рахийтимус застана зад изтощените и ранени, но все така агресивни Суариз и Данаилис. И победния удар не закъсня. Лукасас съзря слабото място на врага, а Фланимир изкупи своята грешка.
Всичко бе в ръцете на Джерардимус. Времето бе спряло. Не се чуваше дори хрипливото дишане на изтощените воини.Слънце се показа зад мрачно надвисналите облаци. Облаци пратени от подземните царства на низвергнатите богове на долните светове. Джерардимус не трепна, както не е трепвал хиляда пъти преди това. Смъртоносната рана бе нанесена. Унищожителят бе съкрушен. Без идея как да се възпротиви на армията на Свещените Червени Пламъци. Врага атакува сляпо в своята ярост, в отчаяние, в безредие, но защитният вал на армията на Командир Роджърисимус издържа.
Слънцето надви мрачните осквернителни облаци. Изморени и окървавени армията на Ливърпулците стоеше победоносно над труповете на своите врагове. Джаба Унищожителя гледаше от страни неспособен да осъзнае какво се случи. Неразбиране се четеше в жълтите му гноясали очи. Как? Кога тази армия се сдоби с такава мощ? Джаба твърде късно осъзна израстването на воините в червено. Битката бе загубена.
Ливърпулците продължават напред към свещената награда. Битка след битка. Победа след победа. Света ще чуе за тази безстрашна армия. Света ще е длъжен да се преклони пред тази величествена сила.
Колкото до Роджърисимус..... Това бе просто една битка. Битка, доближила неговите легендарни воини към така желаната цел. Битка, която вече няма никакво значение. Защото само след няколко дена предстои нова. "Забравете какво се е случило. Забравете какво е можело да стане. Следващата битка е важна. И независимо дали врага е просто армия или империя, ние ще пируваме над бездушните им тела. Защото сме огнената ръка на справедливостта. Ливърпуулци! За какво се събуждаме всеки един ден!" - извика Роджърисимус в тъмата огряна от победоносни лагерните огньове.
"Победа!" - Един отговор на многото. Многото, които са едно цяло.
Пред себе си армията на великия македонски пълководец съзря врага. Страшен. Злокобен. Титани с изваяни от мрамор мускули. Светкавици разкъсваха небето. Светкавици разкриващи злото в очите на войските на варварина Джаба Унищожителя. Ливърпулците не трепнаха. Ливърпулците не отстъпиха. Мрачна увереност се четеше в погледа им. Щитовите им бяха закалени в кръвта на хиляда черни дракони. Мечовете им бяха загасени в сълзите на хиляда елфи- девици. Нямаха право да отстъпват. Отзад ги чакаше позора. Отпред - величието чрез смърт.
Никакво отстъпление. Нито помен от слабост. "Ливърпулци! Каква е вашата професия!"."Ау! Ау! Ау!".
Битката започна. Щитове се блъскаха. Сухожилия се разкъсваха. Кости се огъваха и пукаха. Стивънис бе над всички. Стивънис бе титан. С умели движения, твърди толкова, колкото и елегантни успя да насочи единият демон на разрушението Суариз в правилната посока. Врага усети силата на ума и твърдата воля на Ливърпулците. Но врага не трепна. Врага не падна. Защото варварина Джаба е коварен и кръвожаден. Фланимир не издържа. Краката му се подкосиха. Стивънис помогна по братски на младия младеж. Но вредата бе вече нанесена. Защото варварина Джаба е зъл в своята мощ. Оттеглянето на двете армии дойде в правилният момент. И двете армии бяха пуснали кръв на опонента си. Светкавици продължаваха да раздират небето. Не дъжд, а метеорити бяха пратили за декор боговете за тази историческа битка.
В своята тактика Роджърисимус съзря слабост и оттегли младият но обещаващ гений Коутиниас. Смяна в стратегията. Центъра имаше нужда от заздравяване. Центъра трябваше да издържи. И ето ветерана Лукасас бе представен в битка. Мощта и агресията в центъра бяха върнати. Агресия и решимост потекоха във вените на червената армия. Атаката по фланговете се пое от Глендас и Фланимир, които бяха изнесени с няколко метра по-напред отколкото в първата част от битка за Стоук Парктикус. Рахийтимус застана зад изтощените и ранени, но все така агресивни Суариз и Данаилис. И победния удар не закъсня. Лукасас съзря слабото място на врага, а Фланимир изкупи своята грешка.
Всичко бе в ръцете на Джерардимус. Времето бе спряло. Не се чуваше дори хрипливото дишане на изтощените воини.Слънце се показа зад мрачно надвисналите облаци. Облаци пратени от подземните царства на низвергнатите богове на долните светове. Джерардимус не трепна, както не е трепвал хиляда пъти преди това. Смъртоносната рана бе нанесена. Унищожителят бе съкрушен. Без идея как да се възпротиви на армията на Свещените Червени Пламъци. Врага атакува сляпо в своята ярост, в отчаяние, в безредие, но защитният вал на армията на Командир Роджърисимус издържа.
Слънцето надви мрачните осквернителни облаци. Изморени и окървавени армията на Ливърпулците стоеше победоносно над труповете на своите врагове. Джаба Унищожителя гледаше от страни неспособен да осъзнае какво се случи. Неразбиране се четеше в жълтите му гноясали очи. Как? Кога тази армия се сдоби с такава мощ? Джаба твърде късно осъзна израстването на воините в червено. Битката бе загубена.
Ливърпулците продължават напред към свещената награда. Битка след битка. Победа след победа. Света ще чуе за тази безстрашна армия. Света ще е длъжен да се преклони пред тази величествена сила.
Колкото до Роджърисимус..... Това бе просто една битка. Битка, доближила неговите легендарни воини към така желаната цел. Битка, която вече няма никакво значение. Защото само след няколко дена предстои нова. "Забравете какво се е случило. Забравете какво е можело да стане. Следващата битка е важна. И независимо дали врага е просто армия или империя, ние ще пируваме над бездушните им тела. Защото сме огнената ръка на справедливостта. Ливърпуулци! За какво се събуждаме всеки един ден!" - извика Роджърисимус в тъмата огряна от победоносни лагерните огньове.
"Победа!" - Един отговор на многото. Многото, които са едно цяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар