Тя и Той

Тя беше сексапилна. Чаровна и забавна. Душата на партито. Жена, с която всички искаха да бъдат. Огън момиче от Сатурн. Лягаше си с всички, които и бяха интересни. За да бъде свалена нямаше нужда от романтични песни.

Тя беше изнасилена от баща си на 12. Баща и я ценеше колкото мръсен парцал използван за чистене на кенефи. Избяга от вкъщи на 14. Научи се, че може да постига всичко. Инструментът на успеха бе тялото й. Природата я бе дарила с чар и сексапил. Търсеше щастието в секса. Всеки  път когато се изпразваха на нея или в нея, Тя се изпразваше от смисъл. И така до следващия път. Тя беше празна. Мъртва от вътре. Нямаше цел в живота. Запълваше празнината с мъжки членове. И така до следващия път.

Наркотици, алкохол бяха пътеката, по която вървеше. Любов?  Поетична измислица за слаби души. Така считаше Тя.

Той бе скромен. Произлизаше от бедно, но добро семейство. Знаеше какво е  да постигаш с труд успехи. Вярваше в уважението към противоположния пол. Никога не бе наричал момиче кучка. С мили думи обличаше своите чувства. И бе нараняван много пъти. Даваше, но не получаваше. Даряваше безпрекословно. Получаваше удари основно. Беше се отказал от любовта. Тя просто отказваше да му се случи. В него ли бе проблемът? Трябваше ли да се държи по-крайно? Да спре да дава и да започне да взима? Не успяваше да усети свободата когато момиче бе хванал за ръката. Сексуално бе затворен.

Взаимното уважение и себераздаване бе неговия път. Път трънясал се оказа. Поетичната измислица любов бе писана за неговата душа. Така считаше Той.

Срещнаха се на парти. Партньори бяха в игра на карти. Тя погледна очите му. В тях се четеше интелект и доброта. В нейните кафеви очи се четеше похот. Той и изглеждаше скромен. Не беше нейн тип, но имаше нещо, което не се набиваше на очи с шумен грохот. Тя просто го усещаше. Не го виждаше.

Той я изпрати до тях. Той и държеше ръката. Той я целуна по бузата. Тя не реагира. Никой не беше се държал така с нея. Тя не знаеше какво да направи. Почуства нещо в гърдите си. Защо Той не я сграбчи? Защо не я хвана за задника и не я повлече? Беше ли в нея вината? Че не достатъчно сексапилна е може би тази нощ? Тя усети трепет. Нещо топло се появи в гърдите й. Топлината не беше този път между краката й.

Видяха се още много пъти. Разменяха си песни. Смееха се. Забавляваха се. Разхождаха се и си говориха за Света. И така докато не си легнаха. Тя не знаеше какво да очаква. Той не беше нейн тип. Той не знаеше какво да прави. Тя беше прекалено рязка и груба. Намериха баланс. Бе красиво.

Той се изпразни. Тя не се почуства празна. Бе пълна, но не с течност. Бе пълна с чувства. Никога не изпитани до сега. Объркана се почуства Тя. Но спокойна. Главата и срещна гърдите му. Дишането му бе ритъма, в който Тя намери покой.

Чрез секса Той освободи себе си.  За първи път той получаваше безкрайно. Даваше безпрекословно.

Чакаха дете. Тя се разболя. Тя умря. Но не преди да роди. Имаше нейната коса. Нейните очи. Но Той бе съкрушен. Нямаше надежда за него. Бе срещнал любовта. Тя бе умряла. Сърцето счупено бе. Искаше Той да умре.

Но погледна малката в очите. Живота Той усети във вените. Остана счупен до края на живота си. Но дари любов на малката Нея. Тя живееше чрез Нея. Той обичаше чрез Нея. Той умря щастлив заради Нея.

Така прави понякога живота. Погубва ни или ни дарява с дарове, или самота. Изгубва ни в мрака или ни среща с хората в нощта.  Историите ни се преплитат. Започват и спират. А понякога и препокриват. Само за да видим, че съдбите ни са общи и в нас се взират.

Тя и Той. Вселената да ги пази.