/Не/ Нормално

Събуждаш се и маската на лицето слагаш.

Истинското Аз ти не искаш да показваш.

На дребнавите всекидневни глупости да се излагаш.

Апломб и поклон. Денят завършва в агония.

Не можеш да намериш истинската хармония.

Боиш се, че да си нормален е огромна грешка.

Всички те гледат със злобна насмешка.

НеНормално ли е на жена вратата да отваряш,

НеНормално ли е  да почиташ и уважаваш,

НеНормално ли е като човек да се показваш,

Без страх чувствата на показ да излагаш?

Той мечтае някой ден на сцената да излезе.

Тя мечтае живот от нея да произлезе.

То мечтае Светът да види и онемее.

Ние мечтаем, но порастваме и знаем.

Че мечтите ни в прах се превръщат и си траем.

Всеки ден да се отдалечаваме и приспиваме

Защото е нормално живота си да изтърваме.

НеНормално ли е  мечтите си да следваш,

НеНормално ли срещу течението да плуваш,

НеНормално ли е на общоприетото да не робуваш,

НеНормално ли е да не искаш живот да погубваш?

И така всеки ден ние сме  този и онзи.

Преструваме се на алчни и помпозни.

Ставаме все по-притъпени и грозни.

Но за сметка на това сме външно фамозни.

На живота сме на грешния параграф.

Всекидневието ни е снимано от калпав фотограф.

Всеки е всичко, знае много и винаги е прав.

Да погледне себе си в огледалото го е страх.

Там ще види душата си превърнала се в прах.

Убили сме детето в себе и с огромен замах.

Сме се запътили към логичния ни крах.

Нормално е  да уважаваш и почиташ,

Нормално е в истината да се вричаш,

Нормално е душата с доброта да обгръщаш,

Нормално е  детето в себе си да не загубваш.

Нормално е морала с фалшивост да не забулваш.

В грозни мисли съзнанието си да потулваш.

Нормално е да мечтаеш и да се смееш.

На грозните лица в очите да им пееш.

Нормално е усмихнат да бъдеш.

Дори и в хорска злоба ти да се препънеш.

Нормално е да се стремиш да бъдеш човек.

Приятелството да не загробиш в ковчек.

Нормално е да си нормален.

В този свят ненормален.