- Скъпи сънародници! Изтичат последните минути на тази година. Минути, в
които всеки прави равносметка на
собствените си дела. Припомня паденията и възходите си в личен и професионален
план. Моля, не обръщайте внимание, че тази година се обръщам към вас на фона на
тоалетна. Зад мен на практика има зелен екран. Людовик Местан на чист български
би нарекал този процес „Хромакейване".
Също така умолявам ви да не обръщате внимание на опуленият ми поглед. Не е
заради факта, че стоя на компютърно генерирана тоалетна. Просто чета от
ауто-кюто. Надявам се не сте се залъгали като ром на протест в подкрепа на
правителството. Не заради друго ами няма да ви платя по 10 лв........... Знаете
ли скъпи сънародници....съотечественици. Моите ПР-и ми написаха речта. Стоях до
3 през нощта да репетирам пред огледалото. Даже имам написан план- конспект на
дясната си ръка. За съжаление ми се наложи по-рано да използвам истински
санитарен възел и си го размазах. Като същиснки ученик размазал пищова си за
класно по физика. Но друга ми беше мисълта. Както забелязахте спрях да се пуля.
За неразбралите – не защото стоя на истинска тоалетна и извърших изхвърляне на
вещества от стомаха си, а защото спрях да чета от аутокюто. Ех къде си ти,
Местане! Патриарше на Българската писменост да кажеш,че престанах да аутокюнирам.
- Скъпи сънародници! Българи...... спрях да чета от текста, защото се
замислих. Замислих се, че това не са моите думи. Знам, че трябва да казвам
политическо коректни неща. Знам, че олицетворявам единството на нацията. Знам,
че трябва..... Много неща трябват. Но ми писна. И поради този факт, аз няма да
се обърна към вас като вашият, нашият, техният президент.... Просто ще се
обърна към вас като един объркан човек..... Измина още една година. Година в
която населението на нашата красива държава обедня още повече. Духовно и материално.
Още една година в която заменихме старите идоли с още по-стари. Този път дори не бяха с нови дрехи. Още една година в която хората
достигнаха нови висини на озлобление, или низини. Не знам кое е правилно да се
каже. Още една година в която ви продадохме стара илюзия. Направиха го такива
хора като мен, политици. Благодарение на такива хора като мен, политици,
държавност вече няма. За последователни политики да не говорим. Такова животно
никога не е имало. Благодарение на хора
като мен, политици, вие сте бедни. Радвате се на 5 лева подаяние като малко
дете на подарък за коледа, без да осъзнавате, че с лявата ръка даваме, а с
дясната взимаме. Не разбирате как ви манипулираме чрез цветната кутия, която
вече е и цифровизирана. Каква ирония. Цифровизация – процес на превръщане на
хора в цифри. Благодарение на хора като мен, политици, вие вече сте цифри. 10
хиляди протестиращи, 5 хиляди полицаи, 423 000 социално слаби, 12 хиляди
подкрепящи правителството оставящи след себе си 342 скъсани трибагреника.
Цифри, които могат да бъдат използвани за не особено остроумни задачи по математика.....
- .....Защо спрях да чета от предварително подготвената реч? Защото не искам
да се крия повече зад паравани. Зад черното стъкло на Мерцедеса. Зад сложни и
неразбираеми думи. Да вечерям на ваша сметка в скъпи ресторанти. Да ходя до Куба на ваши разноски. Да стискам
ръце на основните виновници за унижението в което вие съществувате. Да, вие не
живеете! Вие съществувате. Ние живеем. На ваша сметка....В навечерието на новата година аз искам да пречистя съвестта си. Искам да
направя нещо, което нито един български политик не е правил. Искам да ви кажа –
Извинявайте! Извинявайте, че участвахме в разграбването на нашата държава,
залъгани от обещание за пари, власт, недосегаемост. Извинявайте, че ви
продадохме на чужди господари, които не им пука за вашето благосъстояние. Извинявайте, че никога няма да чуете внука ви
как на чист български ви нарича „Бабо“, „Дядо“. Извинявайте, че обрекохме на глад или
изгонихме образованите и можещи българи извън предела на татковината.
Извинявайте, че оставихме да ви управляват духовни мижитурки скрити в презадоволени
материални обвивки. Извинявайте, че сме на власт не да представляваме вас, а
онези на които се продадохме. Извинявайте, че заграбихме мечтите ви и ги заменихме
със салфетки и силикон. Извинявайте, че оковахме душите ви и подменихме правото
ви на свобода с илюзиите на консуматорството. Извинявайте, че притъпихме
интелекта ви до степен вие да ни се кланяте така, както първобитните са се кланяли на огъня. Извинявайте, че подменихме чистата и искрена любов с "Пайнер любов".Извинявайте , че ви оставихме да се обезчовечите. Да заприличате във взаимоотношенията си повече на животни отколкото на хора......
Извинявайте, че вие нямате бъдеще. Че не помните вашето минало. Че не знаете
какво е вашето настояще. Извинявайте! За всичко!
- ...Съжелявам за паузата братя мои, сънародници... Простете ми, че гледам
към земята...Знаете ли? Не бих направил това, което правя в момента. Никога...
Но тази отминаваща година докара нещо ново. Освен все по-настъпващ мрак докара и лъчи надежда. Тази чаровно-
залъгваща дама... Надеждата, че в България има все още мислещи хора, можещи,
кадърни, подлагащи на съмнение всичко, което ние им казваме. Хора, които взеха в
свои ръце съдбите. Нашите и вашите. Хора, не чакащи подаяния от нас,
политиците. Те прокараха магистрали за надеждата в сърцата на много хора....
Казват, че идеята е най-упоритият вирус на Земята. Пусне ли корен в главата
ти, в сърцето ти няма лек. Надеждата е една от най-силните идеи. И вече се е
настанил в сърцата на много хора. Криенето и мълчанието ще спрат. Конформизма
ще отстъпи място на желанието за промяна. Наведената глава ще бъде подмененя с
юмрук вдигнат високо над главата. Апатията ще бъде прегазена от гнева носещ
промяна.....А гнева,както знаем, изпепелява всичко.
- Скъпи мои братя, сестри. Скъпи мои сънародници, съграждани, съотечественици....
Остават 26 секунди до новата 2014. За това ще бъда кратък с пожеланието си –
Оставете този вирус да се разпростре свободно във вашия организъм. И го бранете така, както браните собствените си деца. Защото всяка една промяна започва с идея. С идеята, че има надежда....
Няма коментари:
Публикуване на коментар