„Футболният гений“ срещу Футболният гений... или видяно през моята клавиатура.

"Fortune favors the braves" - Поговорка

Мухахахахаха. Нека да повторя за неразбралите – Мухахаххаха. Перфектен мач. Липсваше само 1 нещо – Намигващо-палава Кармен Електра, която под ръчичка ме вкарва в една тясна стаичка, където заедно белим 2 картофа за пилешката ми супа, сготвена с много любов без Галина Бланка.

Като културен историк бях прочел всичко, което излизаше в тези 10 работни дни, в които нямаше Ливърпул. Леко се бях депресирал. Знам от личен опит, а и от учебниците и книгите които чета, че историята винаги се повтаря. Считах, че 1992 ще се повтори. Прекалено много прилики има с тогава и сега. Вярвах, че тия  от обединената тор ще ни попречат да видим мечтата си осъществена. Или по-скоро ще я забавят. Да ама не взех под внимание 2мата футболни гений изправящи се един срещу друг. Единият футболен гений в кавички.

Роджърс искаше да доминира центъра на терена и не смени тактиката си от мача със Светците. Две неща направиха впечатление в стартовата постройка. Псевдо бащата на 11 сина и 4 дъщери започна като номер 10. Глен започна на своята титулярна позиция в наше дясно, тяхно ляво. Обяснението на Роджърс за избора на Рахийм на тази позиция изглеждаше логична – бавни централни защитници. Огромно пространство между халфове и защита при маймунарниците. Достатъчно време Стърлинг да се обърне и да тръгне с топка в крака срещу мудните Видич и Гуменото лице. Гледайки отново подредбата на двата отбора/ тяхното е  в ляво/ имам чувството, че Роджърс знаеше перфектно как ще играе Юнайтед. Просто нашето футболен гений показа, че е Баба Ванга, Слава Севрюкова, Марчело Липи и Моринхо в едно. Определено си личеше подготовката на нашия отбор за мача, както и анализаторско-паранормалните умения на малкото Моринхо.

Честно казано тая диамантена постройка я използвах постоянно докато играех Фифи-те. Тази постройка ми позволяваше да имам превъзходство в средата на терена + двама страшни нападатели с по 87 плюс оценка. Да ама като всяка тактика и тази си има своите недъзи. Сотон показаха много добре какъв е проблема при тази подредба. В момента, в който двамата „носачи“ биват преодоляни/Хендо и Алън/ опорния халф/Джерард/ остава сам срещу много. Освен това остават огромни пространства за бързи крила или бекове да мародерстват по краищата на терена/ за любознателните/. Тук идва и другото обяснение защо мислих, че ще паднем: Помислих си, че Ам-гъл  ще излъже Роджърс, знаейки как играхме предишния мач, и ще заложи на бързи крила. Както Петко Бучаров обича да казва – „Да, ама не“. Мойс беше пратил Мата и белгиеца с татарско потекло от албански произход, Жанузаж, по крилата, но в обърнат вариант. Мата цъкаше/май де, че не чух много името на испанеца/ срещу Флано, а Жанужаж срещу Гленси. На моменти това беше доста забавно. Белгийският корморан изглеждаше като торбичката от „Американски прелести“, подматяна от Джонсън  в ролята на вятъра. Само дето синът на Зануси нямаше в себе си символика и дълбок контекст.  

Трябва обаче да му се признае на объркания по националност, че след като заигра срещу Флано, повече му се получи. Жон Флан. отново показа лека колебливост в позиционирането си и остави на няколко пъти Рони и татарина доста лековато да минат зад гърба му. Той и къдравия бразилец общо взето са щастливци, че останаха на терена. Поне Клатенбург показа общ аршин. И преди съм казвал, че за мен Фланагън няма да успее в големия футбол като титуляр. Много футбол му липсва на момчето. Перфектен е за едни 300 мача като запълващ дупки. Но да очакваш от него отличен 6, когато той е добър 4 е немислимо. Но да видим. Изкара сносен мач младежина, нищо че остави притока на кръв да владее действията му на няколко момента.

И стигнахме до Мойс. Винаги съм твърдял, че този човек не заслужава вниманието, което му се обръща. И срещах доста отпор на това си мнение. На какво ви прилича това /отново общо ляво/. Въобще Мойс гледал ли е наши мачове? Гледайки отново срещата оставам с впечатлението, че Дейвид Гъл е или неподготвил отбора си за нашата подредба, или неговите играчи не изпълняват указанията му. Май е двете по много,а? Вкарваш Жанузаж/ талантливо албанче/ с играчи, които обичат да държат топката/ Мата/. Добавяш експлозивността на Шрек, но държиш него и Хуан далеч от противниковото наказателно, карайки ги да играят като дълбоко стоящи плеймекъри. И накрая прибавяш щипка холандска смрад. Всички видяхме резултата от тоя буламач. Гледаме го цял сезон. Виждайки, че играта не върви какво правиш? Вкарваш Еднан, Вернан, Харпацунян/ или там квото му е първото име на глобалиста Жанузаж/ по другото крило. Оставяш безобразно голямо празно пространство на един от най-бързите играчи на къси разстояния/Рахийм/ ,а зад гърба на халфовете ти поканваш Алън, Хендерсон и всичко що се въртеше при нас в предни позиции да си цъка на свобода. По едно време даже Роджърс се изнерви и взе да казва на Мойс какво да прави. Чеснто мисля си, че Дейвид Гъл е гений. От тези неразбраните тип ван Гог. Сигурно след смъртта му ще говорят как никой не го е разбирал, защото методите са му били прекалено напредничеви. Изпреварил е времето си Мойси, казвам ви. Чакаме го само да си отреже нещо от тялото.

Не гласувах за Мъж на Мача за Джерард просто, защото цялостното отборно представяне беше умопомрачително доминиращо с малки изключения. Но този полу-бог... Ще го кажа направо – ме опроверга. Бях един от най-големите му критици този сезон. Даже посветих цяло заглавие за това, как той не може да се справи на тази Пирловско-Шабевска позиция. Е – високо вдигнати в признание на грешка ръце – сгреших. Джерард е съвършеният играч. Точка. От герой – войн участващ пряко в битките на бойното поле, той се превърна в генерал-маршал. От див и неубоздан ураган, той се сниши до контролиран порив, способен да насочи всичко в посоката, която реши. От огнена ,унищожаваща всичко по пътя си, стихия той стана палатковия огън, топлещ и греещ в студената нощ. Джерард може да няма дрибъла на Меси, моща на Роналдо, тарикатлъка на Суарез, арогантната гениялност на шведския циганин Ибрахимович, но нито един от тях не е завършен. Всички те си имат слабости. Джерард няма. Ако се наложи той ще стане и вратар. И то ужасно добър. Джерард е най-съвършеният играч на своето поколение.

Честно малко и щастието напоследък е с нас. Рикошета от удара на Коу за вторият гол срещу Фулам, начина по който топката дойде при Суарез за първия срещу Сотон. Гредата в същия този мач. Сега удара в ръката на Джонсън.... Съдбата помага на смелите. А Роджърс направи нас смели. Наистина не е случаен факта, че получаваме толкова много дузпи. Скоростта и агресията, с която играем допринася за това. С този си стил ние предизвикваме съдбата. И покер играчите ще ви кажат какво означава агресивната игра, когато се опитваш да увеличиш шансовете си за прибиране на парите от масата. Съдбата подкрепя смелите. Не са празни думи това.

Историята винаги се повтаря. Неопровержим факт. През Март 1993 Манчестър ни бият на Анфийлд с 2-1. Головете вкарват „Спарки“ и Брайън Мклейр. Роджърс каза, че изпреварваме развитието си с една година. Всеки може да провери кой става шампион през 1993. А разликата между 1992 и 1993 е само една година.

Джерард е Пирло .. Или видяно през моята клавиатура.

„Водолеите не приемат съвети, защото са инати – световни“ из Зодиите.

Значи /започвам с паразитна дума изречението/ цяла седмица Испанското Рафи и Роджърс не спряха да говорят как Джерард можело да бъде Пирло. Имал знанията и дисциплината да играе  на тази позиция като в същото време диригентсвал като Панчо Владигеров. Значи /продължавам с паразитни думи да си започвам изреченията/ ушите ми са големи 6,9 см. и близки до мен често ми подаряват книжки с „Дъмбо“ за базика, но всеки път като четях тея изказвания не вярвах какво чувам. Че ми се налагаше да препрочитам и да преслушвам изказванията. И докато Рафа може да говори такива неща дангарланкайки си очилата из Средиземноморието, то Роджърс няма този комфорт.

Аджа ба защо трябваше да излизаме 4-4-2 с Котинхьо за крило??!!! Може ли да имаш играчи като Али Сисоко/човек, който ми вдъхва доверие, че и на 28 години мога да стана професионален футболист/ Глен „Отнесения от Вихъра в последните 10 мача“ Джонсън и 33 годишния Пирло „Wanna Be“ и да играеш 4-4-2 с бразилчето за крилце? Резултатът беше плачевен , че и на моменти грозен. Толкова грозна схема и чичко Уой не може да измисли. При него поне няма празно пространство между защитата и халфовете нищо, че нападателя му е отцепен на 1000 левги от халфовата линия. Разстоянието между халфове и защита вчера бе достатъчно на блондинка да паркира Мини Купър. Който не е виждал – и 100 кв.км. празно пространство не са им достатъчни на тези прелестни същества да паркират колата- играчка. Чест му прави на Джерард като си призна, че по-добре да е бил на скамейката първото полувреме. Но да не се отплесвам, че все пак трябва да пиша мача на някой както е модерно.

И победителя за виновник на мача отива при............ Зодията на Роджърс. Явно е,че като истински Водолей тренера ни е инат до степен „Рафа“. Че и двамата обичат да говорят много и да възхваляват всичко що е огряно от тяхната личност. След като наговори куп неща с които не съм съгласен относно ролята на Джерард, той си сложи капитана  в центъра на полузащитата с Хендерсон. Но това не бе всичко. Вместо да играеКрисчън Бейл на крилото нашето шеф сложи бразилчето там. Филип се постара нагледно да покаже, че не това му е мястото. Обърка всичките пасове, които можеше да  обърка, а заедно с бат ’Али изглеждаха като Уоуръл и Харди. Само дето пайове не почнаха да си мятат по лицата. Поне това трябва да му го призная на „Отнесения от Вихъра“. Че не от неговата страна минават повечето атаки на противника /Хийт Карта/. Общо взето на инат всичко не бе както трябва. На инат Джерард трябваше да бъде Пирло в този мач като до себе си има помощта само на Хендо. И цялата тази авторитетна халфова линия срещу 3ма от Вила.

Мисля, че към 30-та минута Роджърс най-после успя да преброи играчите в центъра на терена и да разреши закачливия въпрос зададен от Паскоу „Брендо,Брендо колко играчи в червено имаме в центъра и колко играчи има срещу тях от противниците в този мач“. След решаването на този колосален проблем се случиха две неща. Роджърс получи наградата си от Колин – Дъвка „Идеал“. Второ – Коутиньо влезе в центъра . Разликата веднага се усети и малко от кумова срама взехме да контролираме мача. Докато Миньоле не реши да направи трибут към Рейна. Преди това вече падахме с 1 гол. На всичкото отгоре и по греди падахме. Това вече бе прекалено.

Класическа контра. Суарез губи топката. 500 декара свободно място в центъра на терена с което играчите на Вила злоупотребиха екстравагантно.Коло „Доброто Сърце“ Туре отново се чудеше дали е оставил газовата печка включена и докато се чудеше, Габриела го мина/Явно като си на възраст почваш да се притесняваш какво си забравил по-често/. Пирло,  в този мач изигран от Стивън Джерард, остави Варщайнер да мине пред него безпроблемно и да забие топката в мрежата на Рейна, изигран от МиньолеТ.

За дузпата – Алан Смит/бивша легенда на Арсенал, не онзи русия/ докато коментираше мача по Скай го каза най-добре – „Дузпа, която няма как да не дадеш.“ Гузан даде шанс на Суарез да търси контакта. Суарез усети контакт омекотен с „Коколино“ и падна. Точка. Дузпа има. Кристиано се просна 2009 като ги бихме 4-1 по същия начин.

По принцип преди да седна да пиша винаги преглеждам статистики. Слушам предаването на момчетата от TAW и преглеждам MOTD, но този път не се сдържах. 24 часа след тактическото лекомислие на Роджърс на мен още не ми е минало. Бесен съм му на зодията.

Опит след опит се вижда, че Джерард не е Пирло. Никога не е бил и никога няма да бъде. Подложен ли е на напрежение при изнасянето на топката/Саутхямптън, Арсенал/ той греши. Диригентските му умения също аз лично подлагам под въпрос. Да разпределяш топката с 60 метрови извънземни пасове не е контрол на темпото. Трябва да знаеш кога да ги правиш. Същото се отнася и за късите пасове. И как може да искаш Джерард да ти контролира мача след като в средата губиш откъм бройка, а и по всичко личеше и откъм желание.  Второто полувреме зад себе си имаше Лукас и нещата изглеждаха с една идея по-добре. Ама какво щеше да стане ако Вила бяха тръгнали отново да пресират? Въпрос, на който се радвам , че не видях отговора.

Скъсаха се да хвалят Ламбърт за тактическата гениалност. Видиш ли този симпатичен чичко бил надиграл Роджърс. Да ама не. Роджърс надигра Роджърс. Предпочете да жертва баланса  и да оголи центъра/2ма в средата, срещу отбор, който е известен с агресията си и контра-атакуващия си стил/ за индивидуалността/САС заедно/. Убеден съм, че ще видим в бъдеще по-добри начини за вкарването на двамата в употреба.

Поне едно хубаво нещо се сещам от този мач. Може и повече да са така като се замисля. Най-после ще спрат глупостите за титла. Ливърпул не е готов. От към играчи малко не ни достига. Откъм характер – много. Видя се, че не сме шампионски отбор въпреки обрата. Нямаше го този шампионски натиск, водещ до голове в последните минути.  Какъв натиск, то напън нямаше след 70-та минута.

Друго хубаво нещо което може да последва от цялата ситуация е, че евентуално вече се вижда - без Алън,Лукас или някой хипер активен бъдещ опорен халф, нещата не вървят. Ако Стивън ще става Пирло то до себе си трябва да има побъркани халфове, които да не се измарят да тичат като Джак Ръсели на кокаин.

Сигурно много неща не съм написал и казал и ще се сетя в последствие но не се сдържах. Водолеите ме вбесиха вчера.

А, и да. Футболни анализатори и настоящо-бивши треньори говорят за това как Джерард ще стане Пирло. Aз обаче искам да питам господата Бенитез, Роджърс и анализаторите- Кога Пирло ще стане Джерард??!!?!?!