Ти ставаш това, което виждаш около себе си

Младин Младенов бе образцово момче. Добре възпитано с добри обноски и добра кариера. Гордостта на семейството. Каймака на обществото. Следваше законите безприкословно. Не пушеше и не пиеше. Бе оплешивяващо рус със сини очи и добро телосложение. Правеше път и на мравките. Хората го харесваха много. Абе момче душичка. На света имаше само един човек, който го мразеше и това бе комшията Хавлин Пендофелев, който завиждаше за липсата на пърхут в русата, но оредяваща коса на Младин. Той си имаше приятелка – Младена Младинова. Щяха да се женят   след 1 година, 2 месеца   и 14 дена. Поради тази причина Младин реши, че е време да изкара шофьорска книжка, че семейството щеше да има нужда от поне 1 шофьор.

Както е в реда на нещата той си я изкара безгрешно. От 30 възможни точки на двата изпита образцовият младеж изкара 31.  Купи си кола и реши първоначало да я кара само в дни, когато няма голям трафик за да свикне.

Бе неделя и всички се бяха изнесли от столицата. Перфектно време за Младин да понатрупа малко опит зад волана. Той стана сутринта. Закуса с два банана, едно киви и 3/1 пъпеш, след което изпи 87 грама кафе „Баристо“. Може би забравихме да споменем, че Младин бе до болка перфекционист. Приятелите му го бъзикаха, че в предишния си живот е бил германският философ Курт фон Шницел работещ над тезата „Педантичноста е новото черно или как да живеем  като играем по правилата.“.

Качи се в колата, намести огледалата, оправи си колана и потегли. Точно на завоя пред блока чу звука на телефона си. Бе неговата възлюбена. Но младежа нямаше как да вдигне. Все пак караше, а правилникът ясно гласеше, че нямаш право да говориш по телефон, пък  било то и с любимата си. Спря на едно кръстовище. На брояча на светофара изписа 2 дена и 23 секунди. В този момент от лявата страна на нашия протагонист спря счупен Голф 1-чка със найлони вместо странични стъкла. Лявата предна джанта бе паднала, а дясното задно колело бе взето от каруца тип талига от циганина –калайджия бай Мандо от село Полски Трамбеж. Вътре стоеше добре необръснат вмирисан на смилянски фасул реколта 76-та дебелак, който не се различаваше по нищо от дивите нерези освен по космите. Собственикът на голф-о имаше повече,а най-много те бяха в зениците му. Този стереотип на булгар културата изглеждаше толкова отегчен, че всеки момент щеше да си изкара смока със дисаги и да си блъсне една от скука. По едно време зад космите на зениците проблясна някаква искра. Тъмният субект бе забелязал детска градина със стари учителки пресичащи пешеходна пътека. Оня бръкна в гащите си и изкара от там албумче от „БИЛА“ носещо звучното име „Премажи с БИЛА“, след което потегли с 329 км/ч на първа. Премаза 12 деца, 1 гей, 2 гъски и 1 старица. По време на маневрата осакати 1 чайка и раздели на две пресичащ язовец четящ вестник „Шок“. След което отвори албумчето и задраска с кръгче нещо в секцията „Детска градина“ и „Възрастни хора“. Явно бе, че човекът е отявлен колекционер и се е запътил към пре-изпълняването на плана по запълването на всичките празни места в албума. След това преминавайки на червено голфър-а се отправи към зоологическата. По-късно Юфка Къдриев съобщи по „Износена ТВ“, че луд е премазал слона в зоологическата градина, след което се е разкрещял, че е запълнил секцията „Зоо Купа“ и е направил „Голям шлем“ с 2 дена по-малко от комшията си „Киро кривия сопол“.

Младин остана с отворена уста. Но нямаше време да реагира. Някой почука на дясното му стъкло. Той погледна и видя чифт устни. Те излизаха от черен джиБ, в който се возеше изкусно обезобразена от операции подобие на жена. Тя имаше навсякъде силикон, включително и в петите, а във веждите и устните си имаше ботокс в силикона. В резултат на това устните и се бяха удължили и при подходяща температура (да не е студено) тя можеше да ги мята като циците на 87 годишна бивша шотландска порнозвезда правила тройки с новоизгряващи източноевропейски порно актьори. Редовно летеше с „муцето си“ до Тексас да участва в местни родеота. Разбира се не използваше ласо.  Тази прекрасна дама държеше в едната си ръка цигара, докато говореше по телефона, гримираше, сменяше бельо, миеше зъби, махаше космите от ботокса на ушните си барабани и гледаше „Листопад“. Младен въпреки, че бе съсипан от видяното се зачуди как тая жена сменя скорости. Но нямаше нужда много да се замисля. Оная яко мърдаше от таза надолу, което подсказа на нашия герой, че тя с ануса си е погълнала скоростния лост. Не искаше да знае ръчната в кое отверстие се бе сгушила. Устните се размърдаха, а от отворилата се дупка излезе басов глас смътно напомнящ за гласа на мечка оперен певец. „Ъъъ, шладур, ши можи ли идно огънчи дъ ти съ нъмира“. Младин се сети, че едни негови приятели си бяха забравили цигарите в колата, а заедно с тях имаше и запалка. С трепереща ръка тип „болен съм от артритен  паркинсон“ Младин изкара запалката. Устните й я просмукаха създавайки вакуум, в който може да се роди черна дупка. Стана ясно на момчето как това чудо на биомеханиката си бе изкарало пари за джиБ-а. Младин затвори прозореца и с трепешещ глас каза на „онова“ да си задържи запалката. Човекът не бе примигал от 12 часа или поне така му се бе сторило. Погледна светофара. Оставаха 1 ден, 12 часа и 37 минути.

В този момент нещо се натресе в джиБ-а на гордоста на Д-р. Енчев. Циците и отреагираха мигновено. Издуха се и предотвратиха всякакви наранявания по ботокса и силикона. В колата на киборг-ката се бе натресло черно возило мирищещо на забогатяване от чисти сделки с мръсни пари. Багажникът на колата се бе отворил и от там бяха изкочили два трупа. Полицаите, които до това време бяха легнали на сянка, ядяха кисели краставички, пърдяха и цъкаха белот се спогледаха. Въздъхнаха тежко и вдигайки гащите си се  отправиха към колата. Почукаха на предното дясно стъкло и зададоха следния въпрос „Ши пишим или ши черпиш“. От вътрешната страна се подаде голяма ръка с бицепс тип „Поемам Нацепин с вкус на сладолед с бахур“,  държаща водка и плик с надпис „Аз сърце Дъ Полис“. Униформените го прибраха и вкараха труповете в багажника. След, което се провикната „другия път по-внимателну“ и докато си чешеха хемороидите с показалци се отправиха към сянката. Колата се отлепи от черния джиБ и премина на червено в посока близката планина.

Младин не издържа. Запали една цигара, набра номера на приятелката си, прилапа скоростния лост с ануса си, захапа кормилото с уста, закрещя и тръгна на червено като премаза главата на язовеца, осакатен по-рано от колекционера. Полицаите това и чакаха. Най-после си хванаха груб нарушител на пътните правила и щяха да глобяват с кеф.

В това време от циците на жената създадена по естествен начин от природата се чу „Грешка 404. Моля, рестартирайте.“

Господ е мъртъв

- Здравей,чадо.

- Здравейте отче.

- Как си в този прекрасен ден даден ни от Бога!

- Безсмислено, отче. Отчаяно.

- Защо така, чадо?

- Изгубих сърцето си.

- Не губи надежда. Изгубил си пътя към Бога, чадо. Погледни тази икона. Прекръсти се. Ще почустваш облекчение. Надежда. Тази надежда е Бог, който ни помага в мрачни времена. Води ни нас слепците.

- Отче, един прост предмет, наречен икона, в който хората влагат цялата си вяра, защото са слаби няма да промени начина, по който се чувствам. Това е един празен от смисъл символ за мен. Ще е лицемерие ако се прекръстя, а и това няма да ми помогне.

- Виждам, че ти не си от вярващите,чадо .

- Не съм.

- След като не искаш да се прекръстиш – помоли се. Тук твоите думи ще стигнат най-лесно до ушите божий. И дори и да не вярваш, той пак ще те чуе. Ще ти помогне да излекуваш разбитото си сърце.

- Отче, аз изгубих сърцето си. Не можеш да разбиеш нещо, което липсва, нали? А и не вярвам, че молитвата ще помогне. След като не вярвам в Бог, защо да се моля на нещо, в което не вярвам.

- Пробвай. Това ще затопли празнината оставена в гърдите ти. А защо ако мога да попитам сърцето ти е изгубено, младежо. Изглеждаш добро момче. Ако приятелката ти е напуснала, ще намериш нова. Ако си преживял скръб – ще отмине.

- Отче, изгубих сърцето си, защото Бог е мъртъв.

- Но, синко?! До сега говореше, че не вярваш в Господа-бог? Как може сърцето ти да е изгубено, защото нещо, в което не вярваш е мъртво?

- Отче, Господ не е затворен в предмети като вашата църква. Не е нужно за да се обърнеш към Бог да идваш на специално място за да го правиш. Господ не е вплетен в молитвите, та да се обръщаш към него все едно ти е първи приятел и е длъжен да изпълнява всяка твоя егоистична прищявка. Господ не е затворен в икони, та да стоиш пред тях и като кроманьонците, които са се е кланяли на светкавиците, защото не са ги разбирали, да блъскаш чело в тях. Ако Бог бе жив то вие църквата не трябваше да съществувате. Защото Бог е в сърцата на хората! Бог е смиреност. Бог е съпричастност. Бог е прошка. Бог е любов!!!! Погледнете хората, как се държат един към друг. Мислиш ли че те имат сърца? За това и вие- църквата  съществувате. Защото Бог е мъртъв. Защото човешките сърца са мъртви.   Гледайки как другите убиват сърцата си аз реших моето да го изгубя. Така има шанс някога пак да го намеря. Сбогом Отче.

Четете си позитивните писма

Петьо бе играчът в квартала. Нито една мацка не можеше да устои на чара му. Високо синеоко момче, добре сложено, русоляво, с палав поглед. Намигването му предизвикваше земетресение като в Непал между краката на момичетата.  Шепненето в ушите им ги караше да крещят като малко момченце гонено от католически свещеник на лятно училище. Докосването му бе толкова наелектризиращо, че току що епилираните косми по нежните горни епидермиси на момичетата порастваха отново и се организираха в плет тип растите на Боб Марли. С две думи – Петьо беше по-сваляч от героя на Тодор Колев в  „Опасен чар“. Приятелите му викаха Гранд Мастър Пи. Единствената жена, която той не можа да свали беше местната богиня Петя. Тя не излизаше с простосмъртни, а колкото и да не му се искаше на Гранд Мастър-а той все още беше такъв.

Събота. Но не коя да е Събота, а една точно определена такава. Днес Петьо щеше да свали едно момиче, което бе малко по-специално от другите.  За кратките моменти, в които се виждаха той усещаше нещо, което не бе усещал никога преди. За него момичетата бяха бройка, а животът броеница  и не знаеше какво е да харесваш истински, чисто и неподправено. Но да. Той я харесваше без да признае най-вече на себе си. Тази специална амазонка си имаше име – Мая.  Висока и приятно пухкава девойка,  която беше толкова сладка, че и викаха Майченце Байченце. Тя можеше да танцува като дивачка от племетно нгунгугомбо в разможителния им период и същевременно да е нежна като възглавница от турски памук шита от 3 годишно момиченце във фабриката в Китай, чиято пъпна връв все още не бешe отрязана. Изключителна сладурана с афинитет към забавата.  

Преди да излезе Петьо видя е-пощата си. Имаше много непрочетени писма от негови бивши „жертви“. Най-новото се казваше „Позитивна“. Петьо си помисли, че това е поредната порция жалко излияние от някоя еднократна девойка, която му пишеше колко „е благодарна, че го е срещнала“ и колко „ако не беше ти нямаше да израстна като личност и за това съм позитивна въпреки, че ти се възползва от мен по най-долния начин“. Беше посегнал да тагне всичко като спам и да го разкара в кошчето оставайки го непрочетено. Телефонът му звънна и това спаси писмата от забвение. Потегли към клуба, където щеше да се види със сладураната Мая. Танцуваха цяла нощ. Лафиха си цяла нощ. Пиха цяла нощ. Но неговия синеок чар не работеше. Не само, че не се получи земетресение между краката на Байчето, но тя и си ги затвори. А за всеки начетен четец на езика на тялото, какъвто бе Петьо, това означаваше – „Пич, вътре може да влезеш само с ГДБОП“. Нещо не вървеше като хората за нашия Мастър. Не проработи дори хапчето, което той и набута в питието. Това, което той не знаеше е, че божествената Петя беше много близка приятелка на сладурестото Майче. И я бе предупредилa що за кърлеж е Петьо. Пиенето с хапчето вътре беше излято от пухкавите ръце на девойката докато той рисуваше орални картини на Рембранд в кенефа.

Изпрати я до тях, а тя му намигна палаво пожелавайки му лека вечер. Петьо бе в потрес. Никога не му се бе случвало това преди. Вече трябваше да е скъсал 2 презерватива и да обмисля тактика как да се разкара по-бързо от апартамента на жертвата. Вместо това, той беше онемял и  се чудеше кое порно да си пусне за да свърши в деня. Беше объркан. А странното чувство вътре в него, онова непознатото, което той не си признаваше, се засили.  Преди да си пусне порното вечерта и да удуши едноокия смок с дисаги, той видя отново онзи мейл „Позитивна“. „Ма кво си позитивна ти па!“ извика той и намали звука на компа, че да не чуе майка му кви ги върши.

Последваха няколко безсънни нощи, няколко скайп лафчета с Майчето Байчето, мейлчета, Вайбъри. Ако можеше и МИРк-а щеше да си изтегли само за да се чуе с нея. Дойде му и налудничевата идея да даде 1000 долара и да си купи пощенски гълъб от Тао Бао .Излязоха още няколко пъти, но не се случи нищо. Това го побърка още повече. Не можеше да спи, да яде, да мисли. Заприлича на зомби статист от сериала „Ходещите мъртви“ .И така се стигна до една вечер, в която той беше взел онези негови хапченца сам. Чувстваше се изключитлено слаб  и уязвим. Целият му имидж. Цялата му броня изградена с хиляди самозалъгвания, че е най-великият сваляч във вселената се разпадна. Слабостта надделя. Той падна на колене и се разплака. Разказа на Мая как баща му е изоставил семейството им когато той е бил малък. Как е мъкнел любовници в тях, докато майка му е била на работа. Как го е карал да гледа как изневерява на майкатa. Как това го е карало да се чувства омерзен и единственият начин да притъпи появилата се празнота и болка е като причинява на жените това, което баща му е причинявал. Тя го вдигна и го прегърна. Никога през живота си Петьо не беше изпитвал  такова спокойствие. Топлината идваща от прегръдката му напомняше за дома. За семейството му, когато бяха щастливи. Той разбра колко много харесва Мая и си го призна сам на себе си. Тази нощ те се гушкаха. В главата на Петьо нямаше сложни схеми за бягство по терлици наподобяващи планове за евакуация  при пожар от лабиринт или пирамида. Не го интересуваше нито дали си носи кондом нито дали беше забравил порното включено. Най-много като се  прибереше да завари майка си да бърка бетона с играчките, които тя тайно си бе купила от един германски секс шоп. Днес Петьо бе в мир със себе си. Покой обргъщаше същността му .Гушнат в Мая той намери себе си.

Прибра се след тази вечер. Усмихваше се като Валери Божинов на 5 водки в БИАТ. Беше щастлив. Свиркаше си „Happy“ на Фарел Уйлъмс. Видя, че майка му бе заспала на канапето. Нещо стърчеше из под полата й. Не искаше да знае какво е. Влезе в стаята си. Преди да си легне забеляза отново онзи непрочетен мейл. „ И аз съм позитивен.“ усмихна се той и заспа.

Майчето и Петьо излизаха безброй пъти. Бяха нечовешко щастливи. Допълваха се във всяко едно отношение. Бяха родени един за друг. След няколко месеца го направиха в една хижа. Без презерватив. Имаха си цялото доверие на Земята. Беше най-хубавото нещо, което Петьо беше изживявал. Все едно Моника Белучи му правеше фелацио докато той беше на ЕлЕсДи.

Прибраха се заедно в неговия апартамент. Майчето влезе да се къпе, а усмихнатият Петьо реши, че е време да запъти онзи позитивен мейл към кошчето. Любопитсвото надделя и той го отвори. Започна да чете. Мейлът бе от Генка.Шебекова@абв.бг. Той не помнеше коя е тази девойка носеща това мистично име.

Зачете.

„Петьо, знам че не ме помниш. Сигурно даже и като бройка не си ме отбелязал в твоя тефтер с момичета, с които си спал. Позволи ми да се представя. Както вече си разбрал казвам се Генка. Да, родителите не са ме желаели и за това са ме наказали като са ме  кръстили на дядо ми Генчо. С теб се срещнахме в една хижа край Павликени. Бяхме с компаниите си. Веднага щом ме погледна усетих едно земетресение между краката си. Все едно редосеялка облепена с коприна се опитваше да проникне в мен. Както се досещаш тази вечер си легнахме. Но ти бе прекалено пиян и заспа. Аз бях много възбудена. Яхнах те и го направих. Ти не разбра. Заспал оргазъм мисля, че му се вика на това. На другия ден ти ме целуна по бузата и ми каза, че ще ми се обадиш. Повярвах ти. 1 година след това обещание аз още чакам.... Но както и да е. За друго съм тръгнала да ти пиша. Намерих мейла ти от един общ познат. Той не искаше да дава номера ти и не можах да ти звънна. Сигурно си е помислил, че ще те тормозя като някоя истеричка..... Боже, какво направих.....Искам да ти кажа нещо, което ще промени живота ти. Гранд Мастър Пи........аз съм позитивна......ХИВ позитивна....“

Денят на Лицемерието

Ще ви кажа, кое супер много ме изнервя. Денят на Земята. Като го чуя и повръщам чували с бебешка кърма. Човешката простотия няма граница.

Шибан ден на шибаната Земя. Нали знаете, че най-големите замърсители на земята сме ние, хората. Това е все едно да  отидеш в Сиера Леоне, да превземеш тамошните залежи на диаманти. Да хванеш всички на възраст, които са способни да въртят кирки и лопати, считай над 6 годишна възраст. Да им ограбиш всичко да ги съсипеш  и накрая да им направиш шибан ден на диаманта, в който да им дадеш по един 20 каратов необработен камък, с който да не могат да си купят нищо, щото вие вече сте съсипали държавата и обществото им. Сладурско, а?

Денят на Земята е пореден опит на отегчената и презадоволена недоносена буржоазия, предимно градска, да осмисли живота си. Богати копеленца имащи нужда да се почувстват добре сами по себе си като си измислят кауза, с която да изкупят вината си, че са богати. Ей цветни диарии!!! Не ме впечатлявате! Освен това никой не го интересува замърсяването. Всички марионетки се интересуват само колко е чисто покрай тях. И знаете ли защо е така? Защото Земята не можеш да я спасиш като хвърляш боклук разделно, караш Тойота Прайъс, чиито батерии замърсяват повече отколкото 40 годишен Мустанг гълтащ 200 на 100. Земята се спасява със саможертва. С лишения от закупуване масово на стоки и услуги, от които нямаме нужда, с пари които нямаме. Как точно, вие прекрасна ми разлагаща се плът наречена „хора“, ще спасите Земята като 1 път в годината се правите, че ви пука? Ако наиситна ви пука спрете да си купувате модерни телефони, които изразходват страшно много електричество, щото батериите им падат през 5 минути. Спрете да имате по 34 якета, 31 чифта обувки, 21 коли. Спрете да си купувате нови неща само защото са нови, а не защото старите не работят. Защото тия неща като се създават замърсяват. Долно, лицемерно и непросветено държане от боклуци чакащи сетния си час, в който да кажат, че и те са посяли 2 праскови и 2 череши.

Аз поне не съм лицемер. Не спасявам никаква земя. Не двуличнича и не се превъзнасям до небесата, когато си хвърлям бутилките и бурканите в контейнера за стъкло. Нито си правя селфи и не пиша в Туйтър  #ОщееднабутилкаощееднаглъткасвежвъздухзамайкатаЗемя. Ето това ще ви кажа: #лапнимисърматакоятобешевбурканадетопредималкогометнахвкошазахартиялайномете!

Виждал съм хора, които са оргазмирали докато хвърлят разделно. Това са предимно гадни миризливи хипита, чийто родители имат толкова много пари, че те могат да си позволят да миришат на енотска пръдня, докато носят кецове за 250 кинта, купени преди 1 минута.

Да,да. Знам какво ще кажете. Всичко е символично и е важно да образоваме хората за да може да създадем по-интелигенти индивиди, които им пука за околната среда. Майната ви! И аз искам да информирам хората за протеста на бобените зърна в западно Мексико, които се борят срещу подтисничеството на бразилскиия зелен фасул, като ям само боб и нося тениска „Кийп Колм енд Боб 4евър“. Това е все едно да говориш колко е лоша миризмата в стаята, но да отказваш да се изкъпеш докато не хванеш проказа.

Нещо повече. На 22 април аз се запасявам с 25 кг. боб и на всеки 2 мин и 34 секунди хапвам по 2 лъжици. Така се уверявам, че тялото ми може да възпроизведе максимален брой вредни газове през денонощието. След това наемам 24 таксита да бръмчат из цяла София като така спомагам за изтъняването на озоновия слой. Докарвам 2 фадроми и 21 багера в градинката пред нас, която е 10 на 10 кв.м. и ги карам да дупчат  докато отделят 500 тона вредни емисии. След това ако, повтарям само ако са ми останали пари спомагам за отварянето на някоя и друга фабрика в Китай, която по прекрасен начин ще спомогне за замърсяването на прекрасния въздух докато избие още няколко недоносени бебета, които са били достатъчно големи за да работят в тези фабрики, но достатъчно малки за да нямат собствено мнение. А ако ми остане и време меко подмятам на Барак Обама шегички за голямото червено копче намиращо се в малкото му черно куфарче, на което пише „Фък оф Уорлд, фък ю ту Боно, Ю Ту“. Преди да си легна отправям молитва към въображаемия си приятел, живеещ на небето, който някой хора наричат приятелски „Боже“ някоя и друга цистерна да се е взривила или някой друг танкер да се е преобърнал из нечие море. Вечерта като се събудя да пикая и след като собственоръчно съм обгазил с метан апартамента, отварям широко прозореца и поглеждам към 2500 говеда, които съм докарал с тези две ръце през деня, как отделят фекалии. Щото хей , нали знаете най-големият замърсител на околната среда/разбира се първоизточника сме ние хората/ е метана отделян от месото, което ядем. ММмммммммм обичам мириса на метан рано сутрин,а?

И защо е само един ден? Земята е създала деня. Ние с цялата си арогантност сме взели нещо, което тя е създала, узурпирали сме го и в пристъп на кокаинова виновност сме решили да и върнем жеста, като и дадем само 1 от нейните 365 дена на нея. Много егоистично!

Знаете ли как наистина можете да помогнете на Земята. Самоубийте се!Да. Направете го. Най-големият замърсител на това прекрасно синьо петънце блуждаещо из космоса сме ние, хората. За това – самоубийте се ако наистина ви пука. Впрочем убийте и цялото си семейство. А ако наистина страшно много ви пука за Земята направете си секта и след брутална оргия със шампанско, кокаин, сметана , овча мас и екстракт от секрет от свински зурли избийте всички по брутален начин, използвайки затъпено мачете. Ей така за разкош. Само когато ние изчезнем Земята ще бъде спасена. От самите нас и безграничната ни самозабравеност.

Защото на Земята и няма нищо. Тя ще е тука много дълго време дори и след като я пръснем от замърсяване. Тя е самоподържащ се организъм и  ще се причисти. Докато ние не. Замърсавайте алчни люде! Купувайе продукти колкото се може повече! Използвайте повече отколкото имате нужда! Продължавайте в същия дух и скоро наистина ще спасим Земята. Защото нас няма да ни има.

Така че, пречиствайте гузната си съвест с малоумни дни докато през останалото време се държите като тирани съсипващи всичко по пътя си в името на прогреса, алчността, парите и властта. Мен това не ме трогва. Само ме ядосва, че ми се вре в лицето каузи, в които се преструваме, че вярваме. Аз от своя страна ще стоя в страни, ще записвам всеки един опит за двуличие от страна на расата към която принадлежа и ще се забавлявам. Между другото – ако ше правите оная работа със сектата спомената по-горе – поканете ме за частта с кокаина.

/Не/ Нормално

Събуждаш се и маската на лицето слагаш.

Истинското Аз ти не искаш да показваш.

На дребнавите всекидневни глупости да се излагаш.

Апломб и поклон. Денят завършва в агония.

Не можеш да намериш истинската хармония.

Боиш се, че да си нормален е огромна грешка.

Всички те гледат със злобна насмешка.

НеНормално ли е на жена вратата да отваряш,

НеНормално ли е  да почиташ и уважаваш,

НеНормално ли е като човек да се показваш,

Без страх чувствата на показ да излагаш?

Той мечтае някой ден на сцената да излезе.

Тя мечтае живот от нея да произлезе.

То мечтае Светът да види и онемее.

Ние мечтаем, но порастваме и знаем.

Че мечтите ни в прах се превръщат и си траем.

Всеки ден да се отдалечаваме и приспиваме

Защото е нормално живота си да изтърваме.

НеНормално ли е  мечтите си да следваш,

НеНормално ли срещу течението да плуваш,

НеНормално ли е на общоприетото да не робуваш,

НеНормално ли е да не искаш живот да погубваш?

И така всеки ден ние сме  този и онзи.

Преструваме се на алчни и помпозни.

Ставаме все по-притъпени и грозни.

Но за сметка на това сме външно фамозни.

На живота сме на грешния параграф.

Всекидневието ни е снимано от калпав фотограф.

Всеки е всичко, знае много и винаги е прав.

Да погледне себе си в огледалото го е страх.

Там ще види душата си превърнала се в прах.

Убили сме детето в себе и с огромен замах.

Сме се запътили към логичния ни крах.

Нормално е  да уважаваш и почиташ,

Нормално е в истината да се вричаш,

Нормално е душата с доброта да обгръщаш,

Нормално е  детето в себе си да не загубваш.

Нормално е морала с фалшивост да не забулваш.

В грозни мисли съзнанието си да потулваш.

Нормално е да мечтаеш и да се смееш.

На грозните лица в очите да им пееш.

Нормално е усмихнат да бъдеш.

Дори и в хорска злоба ти да се препънеш.

Нормално е да се стремиш да бъдеш човек.

Приятелството да не загробиш в ковчек.

Нормално е да си нормален.

В този свят ненормален.

Тя и Той

Тя беше сексапилна. Чаровна и забавна. Душата на партито. Жена, с която всички искаха да бъдат. Огън момиче от Сатурн. Лягаше си с всички, които и бяха интересни. За да бъде свалена нямаше нужда от романтични песни.

Тя беше изнасилена от баща си на 12. Баща и я ценеше колкото мръсен парцал използван за чистене на кенефи. Избяга от вкъщи на 14. Научи се, че може да постига всичко. Инструментът на успеха бе тялото й. Природата я бе дарила с чар и сексапил. Търсеше щастието в секса. Всеки  път когато се изпразваха на нея или в нея, Тя се изпразваше от смисъл. И така до следващия път. Тя беше празна. Мъртва от вътре. Нямаше цел в живота. Запълваше празнината с мъжки членове. И така до следващия път.

Наркотици, алкохол бяха пътеката, по която вървеше. Любов?  Поетична измислица за слаби души. Така считаше Тя.

Той бе скромен. Произлизаше от бедно, но добро семейство. Знаеше какво е  да постигаш с труд успехи. Вярваше в уважението към противоположния пол. Никога не бе наричал момиче кучка. С мили думи обличаше своите чувства. И бе нараняван много пъти. Даваше, но не получаваше. Даряваше безпрекословно. Получаваше удари основно. Беше се отказал от любовта. Тя просто отказваше да му се случи. В него ли бе проблемът? Трябваше ли да се държи по-крайно? Да спре да дава и да започне да взима? Не успяваше да усети свободата когато момиче бе хванал за ръката. Сексуално бе затворен.

Взаимното уважение и себераздаване бе неговия път. Път трънясал се оказа. Поетичната измислица любов бе писана за неговата душа. Така считаше Той.

Срещнаха се на парти. Партньори бяха в игра на карти. Тя погледна очите му. В тях се четеше интелект и доброта. В нейните кафеви очи се четеше похот. Той и изглеждаше скромен. Не беше нейн тип, но имаше нещо, което не се набиваше на очи с шумен грохот. Тя просто го усещаше. Не го виждаше.

Той я изпрати до тях. Той и държеше ръката. Той я целуна по бузата. Тя не реагира. Никой не беше се държал така с нея. Тя не знаеше какво да направи. Почуства нещо в гърдите си. Защо Той не я сграбчи? Защо не я хвана за задника и не я повлече? Беше ли в нея вината? Че не достатъчно сексапилна е може би тази нощ? Тя усети трепет. Нещо топло се появи в гърдите й. Топлината не беше този път между краката й.

Видяха се още много пъти. Разменяха си песни. Смееха се. Забавляваха се. Разхождаха се и си говориха за Света. И така докато не си легнаха. Тя не знаеше какво да очаква. Той не беше нейн тип. Той не знаеше какво да прави. Тя беше прекалено рязка и груба. Намериха баланс. Бе красиво.

Той се изпразни. Тя не се почуства празна. Бе пълна, но не с течност. Бе пълна с чувства. Никога не изпитани до сега. Объркана се почуства Тя. Но спокойна. Главата и срещна гърдите му. Дишането му бе ритъма, в който Тя намери покой.

Чрез секса Той освободи себе си.  За първи път той получаваше безкрайно. Даваше безпрекословно.

Чакаха дете. Тя се разболя. Тя умря. Но не преди да роди. Имаше нейната коса. Нейните очи. Но Той бе съкрушен. Нямаше надежда за него. Бе срещнал любовта. Тя бе умряла. Сърцето счупено бе. Искаше Той да умре.

Но погледна малката в очите. Живота Той усети във вените. Остана счупен до края на живота си. Но дари любов на малката Нея. Тя живееше чрез Нея. Той обичаше чрез Нея. Той умря щастлив заради Нея.

Така прави понякога живота. Погубва ни или ни дарява с дарове, или самота. Изгубва ни в мрака или ни среща с хората в нощта.  Историите ни се преплитат. Започват и спират. А понякога и препокриват. Само за да видим, че съдбите ни са общи и в нас се взират.

Тя и Той. Вселената да ги пази.

Всеки ден е един и същ

Помня, че животът имаше смисъл. Сега само усещам спомена за това вплетен в мъчителните опити да дишам.

Помня че имах цели в живота. Навярно бе само сън. Чужда идея наложена ми от вън. Просто измислица на външен ум. Наложил ми собствените си виждания за моя си живот.

Помня, че имах мечти. Дали? Май бяха просто илюзия появила се за да даде празни надежди. Последвалото задушаване отнемащо последния лъч надежда. Надеждата, че имаме мечти.

Имах собствен глас и мнение.  Сега само шептя. Сподавени стонове излизат всеки път когато се опитвам да извикам. Болката пронизва всеки път гърлото ми опитам ли да изкажа това, което мисля.

Понякога мисля, че съм щастлив. Понякога нещастнен. Или просто се преструвам. Истината е, че не ме интересува. Щастието и нещастието са състояние на съзнанието. Те не съществуват. Няма ги. Има само нищо .Или поне така си мисля.

Няма болка. Няма любов. Няма радост и тъга. Няма смях, няма сълзи. Няма мечти и разочарования. Няма надежди. Няма вяра. Има илюзии, че ги има. Дори и илюзии няма. Няма нещо. Само нищо.

Мисля, че виждам бъдещето. Защото всеки ден е един и същ. Няма болка и страдание. Няма радост и щастие. Всеки ден е един и същ. Няма бяло няма черно. Защото всеки ден е един и същ. Няма ден и няма нощ. Няма слънце и луна. Няма чувства. Има нищо. Защото всеки ден е един и същ.