Безсмисленост

Едни приятели се бяха върнали от пътуване до Германия. Както си е традицията седна се на маса за грубо пиене. Пиха до 3:30. Преди да замине му се натресе въпроса: „Готов за сватбата утре?“. „Кво“? - Помисли си. Беше забравил, че е поканен на сватбата на един от най-добрите си приятели. Даде им положителен отговор и тръгна към чакащото го такси.

На другата сутрин стана рано. Гадеше му се. Отправи се към кенефа за да пусне на свобода пияния командир, който буйстваше в дебелото му черво. Кефът от екзорсизма беше неописуем. Демонът бе излязал на свобода и с това беше докарал блажено спокойствие в стомашно-чревният тракт. Трябваше да се оправи малко, че след 4 часа беше сватбата. Мразеше сватби. Считаше ги за тотална и ненужна глупост, на която прекалено много хора придаваха прекалено много смисъл. Договор, който се сключва за да може един ден, когато „щастливите младоженци“ се разведат да може единият да прибере всичко общо, а другият да плаща на обралата го половинка за това, че е бил обран. Освен това хората се залъгваха, че това е част от смисълът на техния живот. „ Заблудени танцуващи по лицето на земята боклуци“ – помисли си.

Намери една полу изгладена риза и панталон в гардероба си и ги облече. Сипа си една тънка домашна ракия.  Изпи я на екс и повърна. След което се отправи към леглото за да си довърши спането.

Алармата се включи. Трябваше да става. Ризата и панталона бяха придобили вид на издъвкана и изплюта торбичка. А уж трябваше да се самоизгладят. Направи си едни бързи принцеси. Имаше чувството, че каймата беше направена от току що изциклен паркет. Хапна и зачака да дойдат да го вземат. Заспа на стола. Телефона извъня. Събуди се и слезе на паркинга пред блока. Преди да излезе си взе спортното яке, което приличаше на люспа на семка.

Беше пълно с костюмари и жени, облечени с прескъпи тоалети, които никога повече нямаше да носят. Жалка история. Дрехите не правеха човек. Рано или късно всеки щеше да стигне до кенефа и да метне по едно лайно. Пред кенефа всички сме равни. Малко по-късно през живота всички щяха да се  разлагат под земята. За какво са им тези дрехи и тази помпозност? Изгледа всички с презрения. Всички бяха весели и щастливи. „За какво си мислим, че сме щастливи след като тези емоции са продукт на една недоразвита гнусна смес наречена мозък. Или пък беше развита, но хората не знаеха как да я използват? "Майната му. Отговорът не беше важен.

Нямаше търпение да седне да пие. Беше му писнало цялата тая глупава и бездарна церемония. Имаше прекалено много снимки. Прекалено много лицемерни пожелания. Прекалено много прекаления. Намери 2 чаши с шампанско и ги дръпна на екс. Изведнъж обстановката му се стори с една идея по-приятна. Хората си бяха все така противни, но поне сега бяха поносими. Кумата изглеждаше пикантно. Но си имаше приятел, който не беше кумът. А кумът беше също един от добирте му приятели. Приятелката му стоеше на масата. Изглеждаше перверзно, но  възбуждащо грозна. Не му се занимаваше дори да им каже здрасти. До него седна един пакистанец. Дори и прескъпият му парфюм не можеше да замаскира натуралната миризма излъчвана от порите на тялото му. Дразнеше го. Пакистанеца постоянно се хилеше и пускаше плоски шеги. „На какво толкова се радва тоя мизерник?“

Музиката беше отвратителна. Българси балади разредени с балканска чалга. Беше вече на 2рото си уиски, което дойде след една водка, 2 чаши бяло вино и 2 чаши шампанско. Затвори се в себе си и пусна на свобода лицемерното държане. До такава степен беше свикнал с това, че не му правеше впечатление как хората му се радват на простотиите, които говори." Все тая. Да се кефят на лафовете. Аз не им се кефя. Нито на лафовете нито на тия ходещи торби разлагаща се плът."

Младоженецът се приближи. Каза, че се притеснява за него, защото иска нещата да му се подредят в живота. Някой му пукаше. На някой не му беше все тая. Може би трябваше да даде шанс на хората? Ди джейят пусна „Ти си само осми клас“. Огледа се. Всички бяха пияни и усмихнати. Клатеха се по масите и столовете. Припадналите правеха ангелчета на пода. Възрастните бършеха сълзи, че чадото се жени. Малки деца тичаха около масите и си играеха използвайки въображението си. Двойки се щипеха и бараха. Повдигна му се, но не от алкохола. Явно това е всичко, към което карбоновият живот се цели. Явно това е искала природата от нас. Отиде и повърна в кенефа.

Прибра се. Отвори една бира и погледна небето. През една пролука между облаците се виждаха 2 звезди. Пусна си Enter Shikari – Constellations. Това беше песента, която слушаше винаги когато имаше нужда от надежда. От вдъхновение да остане жив. В песента се пееше, че хората трябваше сами да намерят своя път за да оцелеят. Трябваше да се обединят и чрез знанието и въображението си да започнат да се отнасят по-добре един към друг. Заедно да бъдат по-свободни. А един ден, когато дребнавостите изчезнат от съзнанието им заедно да покорят необятния космос.

В този момент имаше нужда от такива възвишени идеи. Ако ги нямаше, щеше да увисне на сезала. Защото до сега единственото, което беше видял като цел в живота се изчерпваше  с ядене, спане, сране и възпроизвеждане. А имаше нужда да знае, че живота има по-висша цел. Усещаше, че е така. Изпитваше неприазън към хората около себе си. Искаше те да са по-рационални. По- разумни. По –задружни. Просто те можеха да бъдат много повече от физиологически нужди. Много повече от обвивката, която обитаваха. Хората можеха да бъдат богове. Но бяха избрали да са мижитурки живуркащи си в низостта. Имаха дарбата да бъдат всичко, което си поискат, а бяха избрали да стоят в тинята на материалността.

Чувстваше се не на мястото си. Не знаеше къде принадлежи. Не можеше да нарече нищо свой дом. Песента свърши. Отиде до кенефа, повърна и се отправи към леглото. Нямаше настроение дори да си блъсне една. Мрачна мисъл се прокрадна в главата му преди да заспи: „Никой не принадлежи никъде. Живота няма смисъл. Всички ще умрем“.

Скритата вселена

Имах една приятелка от студентските си години. Тя беше от Перник. Сурова, но справедлива жена с голям и тежък размах....към живота и буквално. Тя ми казваше така на 6-тата ракия: „Бо. Слушшш си я кво шшш ти кажа. Значи, кат си избираш жена, глед... глед... гледай я в очите.Слушшш ли ме? Ако видиш искрата там, значи е...чек че повръщам...значи има интелект. Може да е коварна. Може да те изостави, но има ли искра там значи е умна и интелигентна. Това търси. В очите се крие цяла вселена, БОООООООООООО!!! Дай да те гушна и цуня!А наздраве да го ева и кочината тука. Еййй миндили аз ще ви.....“.

Георги беше депресиран. За пореден път не му се беше получило с мацката, с която искаше да станат нещата. Не разбираше защо така не му се получаваше. Беше заможен, работещ и добре изглеждащ младеж. Мацките му се лепяха без той да прави излишни усилия. Не беше лош по характер, нито изневеряваше. Това си беше огромна енигма за него. За жалост Тюринг вече не беше между живите за да я разгадае. Опита се да забрави Ани, така се казваше бившата, като се отдаде на запой и яко безразборно ебане. Не му помогна. Чувстваше се все така празен. Все така изморен от живота. Не му се ядеше. Не му се спеше. Не му се и ебеше. Правеше тези неща по навик. Беше решил, че никога няма да срещне „Нея“ с главно „Ен“.

Тогава един негов приятел го посъветва да се запише на танци. Обясни му как там има супер яки мацки и че все някоя щяла да му  привлече вниманието. Жорката не вярваше. Къде ще ходи да се кълчи сега само и само да свали някоя девойка. Това можеше и да го направи със скъпо „Шардоне“ в някой елитен клуб. След дълги увещание все пак той се съгласи.

Гери излизаше от поредната провалила се връзка. Тя беше достигнала до истината, че повече няма нужда да се напряга за каквото и да е в живота. Ако нещо трябваше да стане, то щеше да стане. Единствената възможност беше да прави това, което трябва и усеща за редно и да се остави на течението. Не правеше драми от нищо и вярваше в думите на Ницше, че не трябва да се притеснява за глупостите в живота, и че всички неща в живота са глупости. На външен вид Гери не представляваше нещо свръх естествено. Беше приветливо, приятно и чаровно момиче. Не носеше грим. Имаше хубаво тяло, което тя покриваше с дънки, широки блузи, кецове. Обичаше да се носи свободно. Така се чувстваше себе си. Сложеше ли грим и токчета обаче... Момчетата си чупеха ахилесовите пети за да стигнат до нея и да стоварят поредния си талантливо малоумен лаф за сваляне. Тя обичаше да ги прави на пияни морски крави след което ги зарязваше. Бяха и прекалено елементарни.

Тогава една нейна приятелка я посъветва да се запише на танци. Обясни и как там ходят яки и интересни пичове и че все някой щял да й привлече вниманието. Гери не вярваше. Къде ще ходи да се кълчи сега само и само да я сваля някакъв муфлон. Това можеше да го прави във всеки клуб където тя обичаше да ходи и да танцува без предварително заучени стъпки и движения. След дълги увещания все пак се съгласи.

Така двете Ге-та се срещнаха. Между тях не заиграха сили на привличане. Нямаше искра нито физическо привличане. Те просто лафиха и се забавляваха. Изпитваха това приятно и меко приятелско чувство на комфорт и удобство когато бяха заедно и танцуваха. Един ден учителят им по танци ги накара да направят едно упражнение. Целта му беше партньорите да се усетят още по-близки. Напрежението да изчезне за да може танците да изглеждат по-естествени. Упражнението бе просто: 2 минути гледане в очите на партньора.

Гери и Георги нямаха нужда от това упражнение. Вече бяха в комфортната си зона и не се притесняваха един от друг. Стори им се забавно и решиха да опитат. Георги погледна в очите й.  И остана поразен. Той забеляза една искра, която на него му се стори че е била там вечно. Очите й бяха като палитра, в която се преливаше смесица от всички нюанси на кафявото, оранжевото и червеното. Там се беше спотаило вселенското спокойствие. Равновесието заложено в природата. Онази вечна непроменяща се космическа сила, която е била тук много преди да се родим и ще е тук много след като ние умрем. Очите на Гери бяха като вселена. Подреден хаос. Бушуващо спокойствие. Еквилибриум на неравновесието. Бог трябваше да е дърпал много дози ЛСД за да създаде тази вечна истина. Може би за това я беше скрил така усърдно в очите на девойка на име Гергана .

Нашият герой беше сполетян от онази топлина, която усещаш през летните вечери докато се разхождаш в парка и всичко ухае на люлак. Чувстваше се отново като на 8. Безгрижен и облян от непукизъм за това, което ще се случва или се е случило. Предишните връзки му се сториха като маловажни детайли, на които човек обръща прекалено много ненужно внимание. Усмихна се без да разбере. В този момент нещото наречено над съзнание взе решение да покани Гери да излязат. Тя се съгласи с палава усмивка на лицето.

В деня когато трябваше да излязат в групата дойде нова девойка. Казваше се Таня. И беше богиня. Дълга, къдрава, кестенява коса се спускаше от двете страни на лицето и. А лицето крещеше „Аз съм дива и неуравновесена нимфоманка“. Крака дълги като реката Нил. Дупе – бонбон. Циците и бяха големи колкото очите на гигантска сепия. Момчетата в групата, след като я видяха,  им трябваше 2 секунди за да се възбудят 4 пъти и да свършат преждевременно 6 в гащите. Георги усети първично животинско привличане към Таня и я покани да излязат забравяйки тотално уговорката си с Гери. 

Гергана не възропта. Разочарова се но си каза, че всичко се случва с причина и че просто не е трябвало нещата да се получат с Жорето.

Танчето и Жорката излязоха и си намериха едно скъпарско ресторантче, в което наемаш свещи, в случай че искаш вечеря на свещи, за 20 лв. на час. На Танчето и трябваха 2 секунди за да си събуе токчетата и да вкара босите си крака в междукрачието на Георги.  Започна да го масажира по топките така, както Шаби Алонсо галеше футболна топката при прословутите си 60 метрови пасове. Той я хвана за ръката и я повлече към кенефа. Искаше да я накара да вика. Искаше да скъса дрехите й, след това да захапе зърната й и да ги разкъса. Влязоха. Той я хвана за косата, обърна я и й го натика злокобно. Танчето не усети нищо. Жорката се зачуди и усети как гаечният му ключ 6ти номер не среща съпротивление. Наведе се и намери една огромна пещера. Зачуди се какво да прави, но веднага намери решението. Сложи инструмента си в едно чисто ново руло тоалетна хартия и започна да ръмби. Онази закрещя от кеф. Това възбуди страшно много Жорката. Той си го изкара и реши да лиже. Успя да вкара цялата си глава вътре в дупката и да лиже буквално от вътре. По едно време му се стори, че от дълбините на тъмата се чуват сподавени викове за помощ. Явно някой се беше изгубил вътре, но нямаше време за мислене. Възбудата беше прекалено голяма. Двамата свършиха едновременно и се отправиха към масата. Келнера небрежно, но дружелюбно спомена, че само свещите вече ще им струват 100 лв.

Жорката беше лудо влюбен в Таня. Никога през живота си не беше срещал толкова перверзна и незадоволена жена. Е, не баш никога. Танчето приличаше ужасно много на всичките му бивши. Но тя щеше да е различна. Или поне така си мислеше той. След поредната злобна оргия, в която участваха бабата на Таня, един взвод сапьори и добермана на съседката от четвъртия етаж, Жоро реши да и предложи. Беше избрал пръстен с диамант голям колкото едното и зърно. Той разбута бабата, даде на сапьорите да ядат кренвирши в кухнята и изкара добермана да гони котката на съседите. Разбуди милото си, накара я да седне и клекна. Извади пръстена от ануса си(бяха го вкарали там заради ролите, които играха преди да се пръснат от секс) и й предложи. Танчето изпръхтя като кобила, чийто копита след 10 секунди щяха да се превърнат в лепило. Взе пръстена. Погледна го от всички страни и го върна с думите „Сладур си голям, но аз не искам нищо сериозно. От два месеца се виждам с друг. Не исках да ти казвам щото ми е хубаво с теб.“. Жорката усети как дървен кол пронизва сърцето му. Не можеше да реагира. Беше като замръзнал абориген излязал на преход в Стара Планина през зимата по прашки. Сълзи потекоха по бузите му. Кръв се стичаше от ануса му.Тогава той я погледна за първи път в очите. Изтръпна. Усети студ .Там бе празно. Имаше чувството, че се взира в бездната където отиват душите на всички малодушници. Дупката между краката на Таня беше намерила своята еманация в очите й. Там нямаше живот. Нямаше интелект. Нямаше искра. Имаше само едно нещо – огромно нищо. Жоро не можеше да помръдне. Танчето през това време стана, намери един неизползван презерватив, извика добермана и се затвори с него в кенефа.

Георги се депресира отново. Не разбираше защо не му върви с жените.

А какво стана с Гери ли? След като изпита поредното разочарование тя спря да ходи на танци. Записа се на актьорско майсторство. В един от часовете учителят им ги накара да направят следното упражнение: „Аз гледам, ти ме гледаш“. Упражнението беше простичко. Момче и момиче заставаха един срещу друг и се гледаха 2 минути в очите без да говорят. Целта бе да се разпознаят  емоции като гняв, радост, тъга, щастие, палавост само чрез израза на очите.

Гери погледна в сините очи на момчето срещу себе си. Там тя откри своята сродна скрита вселена.

Enter Shikari - Constellations

Животът в желания

От 4 до 7 годишна възраст: Искам камионче. Искам да съм послушен и Дядо Коледа да ми подауи игуачка. Искам да пуавя „Брр дудудудуду ууум уум“. Искам Шоколад. Искам попауата да се изяде сама. Искам буокоуите да се уаскауат. Искам да изуяза на вън. Искам ново камионче. На Пепо е по-хубаво искам НОВО КАМИОНЧЕЕЕЕЕ!!!!!. Искам да си изтуия лъцете в новата пола на Куиси.

От 13 до 18 годишна възраст: Искам по-готин телефон. Искам нов панталон и кецове. Искам училището да се разкара. Искам да отида на тоя якия купон. Искам да се напуша. Искам да се осмъртя като животно с алкохол. Искам тя да ме харесва. Искам тя да ми обърне внимание. Пепо има по-хубав таблет от моя.Искам по-нов. Лелеее скиии я Крис!!!  Искам да се влюбим с нея. Искам тя да ме обича.  И аз нея.

От 18 до 30 годишна възраст: Копелеее искам на ей тва място да отида. И на онова място искам да отида. Искам ей тая мацка да я пръсна. И тая. Скии и циците и дупарата. Искам яка кола, брат. Искам да мога да возя всички пички в нея. Искам се осмъртя в тоя клуб. Бахти тъпите изпити. Искам да си ги взема, че да ми се разкарат от главата. Пепо има по-яка квартира. Бал съм го искам и аз по-яка. Лелеее Крис!!! Станала е ебахти яката жена. Искам да я чукам. Искам да спре да ми говори колко съм незрял. Искам просто да ме бара.

От 30 до 45 годишна възраст: Искам бебето да спре да плаче. Искам да нямам кредити към банката. Искам да имам нова работа. Мразя я тая. Искам и нов шеф. Шефът ми е бастун. Искам повече пари. Искам да отида на почивка. И тук искам да отида на почивка. Искам дъщеря ми да не беше такава курва. Искам синът ми да не е  проскубан наркоман. Искам жена ми да не надебелява с темповете на страндженски слон. Искам нова кола. Старата се счупи .Виж го Пепо. Искам неговата жена, неговата къща, неговата кола, неговата заплата. Крис!!! Искам да бях по умен и да бях те послушал преди време. Беше права. Аз бях незрял.

От 45 до 60 годишна възраст: Искам живота ми да не е толкова безсмислен. Искам да правя това, което искам. Искам да съм отново тийн. Искам да се забавлявам. Искам да не се чувствам толкова изморен от живота. Искам да правя по-редовно секс. Искам да усетя отново тръпката. Искам да скоча с парашут. Искам живота ми да не е толкова скучен. Искам да карам Ферари. Искам жена ми да е със 100 кг. по-слаба. Искам децата ми да ми обръщат внимание. Искам да намеря себе си. Искам да имам финансовата свобода на Пепо. И жена му я искам. И местата на които ходи искам и аз да отида там.Искам децата ми да са преуспели като неговите. Крис!!! Желая те безумно много!!! Гледам твои снимки. Ставаш все по-красива  с възрастта. Искам да те бях послушал на времето. Искам да бях с теб сега!!! Беше права за всичко. Искам да не съм такъв нещастник. Искам да върна времето назад и да кажа на собственото си Аз да те послуша.Боже, колко ми липсваш!

След 60 годишна възраст: Искам да умра!

Скъпи мои приятели

Скъпи мои приятели, не  видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.

Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще открия лек за смъртоносни болести. Никога няма да бъда откривател на изгубени истини и истории.

Скъпи мои приятели, никога няма да живея живота, който искате да имате. Няма да  изживея вашите радости. Вашето щастие, тъга, болка. Никога няма да преживея щастието да бъда баща, дядо.

Скъпи мои приятели, никога няма да усетя болката от загубата на близък човек. Никога няма да изпитам истинската и неопорочена любов. Радостта и нежността от споделения момент. Никога няма да изживея пречистващата болка и страдание сполетяваща ви в трудни  моменти. 

Скъпи мои приятели, аз никога няма да обичам. Никога няма да мразя. Никога няма да съм радостен. Тъжен. Съсипан или преливащ от щастие. Скъпи мои приятели, аз никога няма да имам вашия живот. Няма да знам какво е да си човек.

Но скъпи мои приятели, не тъжете за мен. Защото аз направих мое собствено откритие. Открих собственото си съкровище  и смисъл.... просто поставете вашата болка и страдание на моите плещи. Оставете вашите разочарования и падения в моите ръце. Прехвърлете мъката и самотата  в моето сърце. Отдайте изпепеляващата ви омразата, злоба и последвалото разочарования на моята душа.

Защото това е моето откритие. Моят смисъл да съществувам. Да нося чуждата тежест и емоции  на своите рамене.... Аз си нямам свои собствени. Защото съм мъртъв отвътре.

Ти ставаш това, което виждаш около себе си

Младин Младенов бе образцово момче. Добре възпитано с добри обноски и добра кариера. Гордостта на семейството. Каймака на обществото. Следваше законите безприкословно. Не пушеше и не пиеше. Бе оплешивяващо рус със сини очи и добро телосложение. Правеше път и на мравките. Хората го харесваха много. Абе момче душичка. На света имаше само един човек, който го мразеше и това бе комшията Хавлин Пендофелев, който завиждаше за липсата на пърхут в русата, но оредяваща коса на Младин. Той си имаше приятелка – Младена Младинова. Щяха да се женят   след 1 година, 2 месеца   и 14 дена. Поради тази причина Младин реши, че е време да изкара шофьорска книжка, че семейството щеше да има нужда от поне 1 шофьор.

Както е в реда на нещата той си я изкара безгрешно. От 30 възможни точки на двата изпита образцовият младеж изкара 31.  Купи си кола и реши първоначало да я кара само в дни, когато няма голям трафик за да свикне.

Бе неделя и всички се бяха изнесли от столицата. Перфектно време за Младин да понатрупа малко опит зад волана. Той стана сутринта. Закуса с два банана, едно киви и 3/1 пъпеш, след което изпи 87 грама кафе „Баристо“. Може би забравихме да споменем, че Младин бе до болка перфекционист. Приятелите му го бъзикаха, че в предишния си живот е бил германският философ Курт фон Шницел работещ над тезата „Педантичноста е новото черно или как да живеем  като играем по правилата.“.

Качи се в колата, намести огледалата, оправи си колана и потегли. Точно на завоя пред блока чу звука на телефона си. Бе неговата възлюбена. Но младежа нямаше как да вдигне. Все пак караше, а правилникът ясно гласеше, че нямаш право да говориш по телефон, пък  било то и с любимата си. Спря на едно кръстовище. На брояча на светофара изписа 2 дена и 23 секунди. В този момент от лявата страна на нашия протагонист спря счупен Голф 1-чка със найлони вместо странични стъкла. Лявата предна джанта бе паднала, а дясното задно колело бе взето от каруца тип талига от циганина –калайджия бай Мандо от село Полски Трамбеж. Вътре стоеше добре необръснат вмирисан на смилянски фасул реколта 76-та дебелак, който не се различаваше по нищо от дивите нерези освен по космите. Собственикът на голф-о имаше повече,а най-много те бяха в зениците му. Този стереотип на булгар културата изглеждаше толкова отегчен, че всеки момент щеше да си изкара смока със дисаги и да си блъсне една от скука. По едно време зад космите на зениците проблясна някаква искра. Тъмният субект бе забелязал детска градина със стари учителки пресичащи пешеходна пътека. Оня бръкна в гащите си и изкара от там албумче от „БИЛА“ носещо звучното име „Премажи с БИЛА“, след което потегли с 329 км/ч на първа. Премаза 12 деца, 1 гей, 2 гъски и 1 старица. По време на маневрата осакати 1 чайка и раздели на две пресичащ язовец четящ вестник „Шок“. След което отвори албумчето и задраска с кръгче нещо в секцията „Детска градина“ и „Възрастни хора“. Явно бе, че човекът е отявлен колекционер и се е запътил към пре-изпълняването на плана по запълването на всичките празни места в албума. След това преминавайки на червено голфър-а се отправи към зоологическата. По-късно Юфка Къдриев съобщи по „Износена ТВ“, че луд е премазал слона в зоологическата градина, след което се е разкрещял, че е запълнил секцията „Зоо Купа“ и е направил „Голям шлем“ с 2 дена по-малко от комшията си „Киро кривия сопол“.

Младин остана с отворена уста. Но нямаше време да реагира. Някой почука на дясното му стъкло. Той погледна и видя чифт устни. Те излизаха от черен джиБ, в който се возеше изкусно обезобразена от операции подобие на жена. Тя имаше навсякъде силикон, включително и в петите, а във веждите и устните си имаше ботокс в силикона. В резултат на това устните и се бяха удължили и при подходяща температура (да не е студено) тя можеше да ги мята като циците на 87 годишна бивша шотландска порнозвезда правила тройки с новоизгряващи източноевропейски порно актьори. Редовно летеше с „муцето си“ до Тексас да участва в местни родеота. Разбира се не използваше ласо.  Тази прекрасна дама държеше в едната си ръка цигара, докато говореше по телефона, гримираше, сменяше бельо, миеше зъби, махаше космите от ботокса на ушните си барабани и гледаше „Листопад“. Младен въпреки, че бе съсипан от видяното се зачуди как тая жена сменя скорости. Но нямаше нужда много да се замисля. Оная яко мърдаше от таза надолу, което подсказа на нашия герой, че тя с ануса си е погълнала скоростния лост. Не искаше да знае ръчната в кое отверстие се бе сгушила. Устните се размърдаха, а от отворилата се дупка излезе басов глас смътно напомнящ за гласа на мечка оперен певец. „Ъъъ, шладур, ши можи ли идно огънчи дъ ти съ нъмира“. Младин се сети, че едни негови приятели си бяха забравили цигарите в колата, а заедно с тях имаше и запалка. С трепереща ръка тип „болен съм от артритен  паркинсон“ Младин изкара запалката. Устните й я просмукаха създавайки вакуум, в който може да се роди черна дупка. Стана ясно на момчето как това чудо на биомеханиката си бе изкарало пари за джиБ-а. Младин затвори прозореца и с трепешещ глас каза на „онова“ да си задържи запалката. Човекът не бе примигал от 12 часа или поне така му се бе сторило. Погледна светофара. Оставаха 1 ден, 12 часа и 37 минути.

В този момент нещо се натресе в джиБ-а на гордоста на Д-р. Енчев. Циците и отреагираха мигновено. Издуха се и предотвратиха всякакви наранявания по ботокса и силикона. В колата на киборг-ката се бе натресло черно возило мирищещо на забогатяване от чисти сделки с мръсни пари. Багажникът на колата се бе отворил и от там бяха изкочили два трупа. Полицаите, които до това време бяха легнали на сянка, ядяха кисели краставички, пърдяха и цъкаха белот се спогледаха. Въздъхнаха тежко и вдигайки гащите си се  отправиха към колата. Почукаха на предното дясно стъкло и зададоха следния въпрос „Ши пишим или ши черпиш“. От вътрешната страна се подаде голяма ръка с бицепс тип „Поемам Нацепин с вкус на сладолед с бахур“,  държаща водка и плик с надпис „Аз сърце Дъ Полис“. Униформените го прибраха и вкараха труповете в багажника. След, което се провикната „другия път по-внимателну“ и докато си чешеха хемороидите с показалци се отправиха към сянката. Колата се отлепи от черния джиБ и премина на червено в посока близката планина.

Младин не издържа. Запали една цигара, набра номера на приятелката си, прилапа скоростния лост с ануса си, захапа кормилото с уста, закрещя и тръгна на червено като премаза главата на язовеца, осакатен по-рано от колекционера. Полицаите това и чакаха. Най-после си хванаха груб нарушител на пътните правила и щяха да глобяват с кеф.

В това време от циците на жената създадена по естествен начин от природата се чу „Грешка 404. Моля, рестартирайте.“

Господ е мъртъв

- Здравей,чадо.

- Здравейте отче.

- Как си в този прекрасен ден даден ни от Бога!

- Безсмислено, отче. Отчаяно.

- Защо така, чадо?

- Изгубих сърцето си.

- Не губи надежда. Изгубил си пътя към Бога, чадо. Погледни тази икона. Прекръсти се. Ще почустваш облекчение. Надежда. Тази надежда е Бог, който ни помага в мрачни времена. Води ни нас слепците.

- Отче, един прост предмет, наречен икона, в който хората влагат цялата си вяра, защото са слаби няма да промени начина, по който се чувствам. Това е един празен от смисъл символ за мен. Ще е лицемерие ако се прекръстя, а и това няма да ми помогне.

- Виждам, че ти не си от вярващите,чадо .

- Не съм.

- След като не искаш да се прекръстиш – помоли се. Тук твоите думи ще стигнат най-лесно до ушите божий. И дори и да не вярваш, той пак ще те чуе. Ще ти помогне да излекуваш разбитото си сърце.

- Отче, аз изгубих сърцето си. Не можеш да разбиеш нещо, което липсва, нали? А и не вярвам, че молитвата ще помогне. След като не вярвам в Бог, защо да се моля на нещо, в което не вярвам.

- Пробвай. Това ще затопли празнината оставена в гърдите ти. А защо ако мога да попитам сърцето ти е изгубено, младежо. Изглеждаш добро момче. Ако приятелката ти е напуснала, ще намериш нова. Ако си преживял скръб – ще отмине.

- Отче, изгубих сърцето си, защото Бог е мъртъв.

- Но, синко?! До сега говореше, че не вярваш в Господа-бог? Как може сърцето ти да е изгубено, защото нещо, в което не вярваш е мъртво?

- Отче, Господ не е затворен в предмети като вашата църква. Не е нужно за да се обърнеш към Бог да идваш на специално място за да го правиш. Господ не е вплетен в молитвите, та да се обръщаш към него все едно ти е първи приятел и е длъжен да изпълнява всяка твоя егоистична прищявка. Господ не е затворен в икони, та да стоиш пред тях и като кроманьонците, които са се е кланяли на светкавиците, защото не са ги разбирали, да блъскаш чело в тях. Ако Бог бе жив то вие църквата не трябваше да съществувате. Защото Бог е в сърцата на хората! Бог е смиреност. Бог е съпричастност. Бог е прошка. Бог е любов!!!! Погледнете хората, как се държат един към друг. Мислиш ли че те имат сърца? За това и вие- църквата  съществувате. Защото Бог е мъртъв. Защото човешките сърца са мъртви.   Гледайки как другите убиват сърцата си аз реших моето да го изгубя. Така има шанс някога пак да го намеря. Сбогом Отче.