Как трябваше да звучат предизборните клипове.

Дадоха ни някакви пари за кампания, но ние нямаме нужда от такава. Нашият електорат си гласува под строй. Така че, измислихме тази глупост. Ние сме най-европейската партия в България. Държим в икономическа зависимост нашите електорални единички по същия начин, по който Европейските държави са държали и държат своите колонии. За това гласувайте за най-Европейската партия – Дирижирани Права и Свободи.

            Ми ние, то таковата. Преди малко се събрахме. Пихме, хапнахме. Тука едни точки написахме. Май сме за Европа и за Америка и сме против Русия. И понеже не успяхме да се съберем хора с идеи, та се наложи един бивш дупетат да ни прати подкрепления, начело с Еугленчето. Та така. Гласувайте за нас, защото сме спонтанно събрани от кол и въже, а както казват мъдреците спонтанното е най-истинско. От сърце и интуиция така да се каже. Ей я. Еугленчето и зададохме въпрос докато снимахме пердизборния клип, а тя се смее сковано като свинска тения в алкохолен разтвор. Разноцветния Блок( с „г“ ли се пишеши уе? Не знам, не знам. Айди).

            Аз построих тез големи планини. Стара Планина Аз съм и акуширал като се е раждала. С тез две ръце Аз държа чучура откъдето извира Дунав. Черно море и него Аз съм го построил....Аз. Аз построих и Бог, а после построих и „АЗ“-а. Всичко започва и свършва с Аз. Самозадоволявам се, защото само Аз мога да се свърша. Гласувайте с дясната си ръка за Аз. Че европата Аз я направих, ама я оставих на самотек, и сега ше трябва и нея да я оправям Аз. И вас ви оправях 3 години. Сега пак искам Аз да ви оправям. Само се наведете още малко. Гнусен Елементарен Рудиментален Боко.

            САМО АЗ МОГА ДА ВИКАМ, ДА КРЕЩЯ, ДА РЕВА И ДА СЕ КРИЯ ПОД МАСАТА. ВСИЧКИ ПРОТИВ KLETA MAJKA BALGARIA ЩЕ СИ ПЛАТЯТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ОМЕРЗЕНИЯТА. ЗАЩОТО СЕ ДЪРЖА АРОГАНТНО, НЕЛОГИЧНО, ЛУМПЕНИЗИРАНО ДОКАТО РЪКОМАХАМ С РЪЧИЧКИ КАТО АТРОФИРАЛ ТИРАНОЗАВЪР. ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НАС, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ ОТРАЖЕНИЕ НА ВАС -  НАШИЯ ЕЛЕКТОРАТ. АААААААААААААААА. И ЗАЩОТО НЯМАМ ПАРИ ЗА СКЪПИ НАРКОТИЦИ И СЕГА МИ СЕ НАЛАГА ДА ШМЪРКАМ ПЕРИЛНИЯ ПРЕПАРАТ НА ЛЕЛЯ ВИ МАРИЯ!!!!! КЪДЕ МИ Е ФЕСА?! ДАЙ ДА СИ 

ДРЪПНА ОТ НАРГИЛЕТО! Атрофирали Туземци Акащи Кресливи Амфетамизираности.

            Коля ги кат агнета, поря ги кат риби. Обещавам на всички кибапчета-мибапчета, кифтенца- мифтенца. Двеста хиляди лап-топи. Петстотин деведесет и девет хиляди таблети. Във всяко училище по един интернет. На всеки стомах по десет пържоли. На всяка баба нов дядо. На всеки дядо нови зъби, че да може да дъвче пържолите дето бабата ше ги готви. На всяко семейство осем деца ще направя. Ше поря жените ви кат шарани. Ше ги пълня кат глигани, Вдигам сто петдесет и четири литра от лежанка. Двеста деведесет и две хиляди метра мъртва тяга. Петстотин трийсет и един килограма бягам. Много съм прост. Много съм арогантен. Само комплексите ми са по-големи от арогантността и простотата ми. Гласувайте за мен и ви обещавам, че парите за всичко гореспоменато ще дойдат от вас. А кампанията ми е най-скъпата щото имам богати спонсори. Само чакам да ми дадат пари за силиконовите цици и устни. И да си сложа ботокс в задника като Ники Минаж. в България Баш Цензура.

Другари и другарки. Помните ли какви хубави заводи имахме едно време. Как работиха. Всички имаха работа. Всички бяха нахранени. Всички почиваха по курорти. Караха хубави тежащи 25 тона коли. Знаете ли как се е поддържал този живот? А знаете ли защо всичко бе разграбено , опустошено? А знаете ли къде са парите ви от пенсиите? От здравните осигоровки. А знаете ли откъде произлизат всички, които ви мамят, лъжат, ограбват? Кой изгони внуците ви в чужбина? Чувате ли въобще? Виждате ли? Мислите ли? Не! Ето за това сте наш електорат. Гласувайте за нас. И знайте. На тази възраст това може да е последното, което правите. За това го направете за нас. За добрата стара илюзия. Брутална Сюреалистична (Коварна) Пародия.

За тези, за които не съм писал – те ми плащат този текст. Даже от Артритни Бъдещи Вазелини ми обещаха десет кубика безплатен руски газ , който ще минава по Гнусен Поток.

             

                            Купуването и продаването на гласове струва пари.

Съзвездия

Дойде време да потегля. Сложих пет ризи в един сак и се отправих към гарата. Погледнах към небето. Нощ. Съзвездия. Толкова анархично разпръснати. Объркващо неподредени. Чувствах се объркан и изгубен.

Пристигнах на гарата по-рано.  Няколко минути в бездействие ми бяха гарантирани.  Бездействие и слушане на музика в мозъка ми бяха гравирани.  Честно, тези дни времето лети прекалено бързо.  Погледнах таблото с пристигащите влакове.  Трябваше да си почакам едно известно време. Погледнах към звездите. Толкова объркващо разпръснати. Безредие , в което се чувстваш изгубен.

Влака трябваше да пристигне на първи коловоз. На една табела пишеше „Бедствие“. Погледнах към втори коловоз. Имаше само няколко човека. А на земята зад жълтата линия, която не трябва да се прекрачва пишеше „Еволюция“. Влака на този коловоз трябваше да е пристигнал преди 15 мин. Закъсняваше. На платформа „Бедствие“ чакащите бяха във възторг. Влака щеше да пристигне по-рано.  Пътуващите щяха да пристигнат до крайната си дестинация по-бързо. „Еволюция“ трябваше да почакат. Погледнах към съзвездията над мен. Нещо не бе наред. Наистина ли бях толкова незначителен спрямо мащабите на  съзвездията в нощното небе? И все така изгубен?

Влакът към „Бедствие“ се преобърна. Уби своите пътници. Изби и чакащите на първи коловоз. Аз се бях отдръпнал. Двоумях се. Бях ли се побъркал? Запътил се бях към платформа две. Влакът „Еволюция“ закъсняваше. Защо се бях отправил към него? Съзвездията ми шептяха- изгубен ли съм?

И тогава разбрах. Ние сме тези, който трябва да поемем по тези релси без чужда помощ. Разчитайки един на друг. Подкрепящи  се един друг кретайки.  Дърпайки напред изоставащите. Сами не можем да стигнем до крайната цел. Пътя беше прекалено дълъг. Трябваше да се подкрепяме движейки се по изнурителния път.  Смиреността щеше бъде нашата факла, осветяваща мрака. Въображението и разума щяха бъдат нашите пътеводители.  По пътя ще разберем, че не сме толкова различни. По пътя ще разберем, че не сме толкова чужди. По пътя ще разберем, че само заедно можем. Ще разберем, че сме различни в общото.

Бях потеглил по пътя с хората от платформа две. Заедно. Погледнах към небето и  съзвездията и за първи път не се почувствах изгубен.

Игри на уроците ........ или видяно през моята клавиатура.

„People will forget what you said,People will forget what you did,But people will never forget how you made them feel.“ -  Marguerite Ann Johnson

Уроци, уроци, уроци. Съществуват цели школи – философски, ЕйчАр-ски, икономически , за това какво всъшност научаваш и от къде. Според мен най-много човек се учи не от успехите си, а от провалите си. От пътя, който е извървял за да се провали. Грешните стъпки, които е направил. По тази логика, Роджърс е научил уроци за 2 години и 9 месеца напред, имайки впредвид последните две седмици. Знам че със сигурност Джерард  е научил много за физиката след подхлъзването си.

Образователният процес течеше през цялата седмица. Първо Симеоне видя грешките на Роджърс и не ги повтори срещу Челси. Не само това, но и намери начин да пробие редосеялката паркирана пред Шварцер с едни интересни диагонални подавания зад гърба на беговете. Часовете продължиха с „Копиране" на Тони Полюцията на идеите на Полуфиналния. Яко отзад бяха наблъскани 10 играча в система 10-0-0. На моменти се прегрупираха в 6-3-1 като крилцата им ставаха крайни бегове. Шамарок се опитваше да пресира Джерард но беше сам и това не беше кой знае какъв проблем. Разликата с тактиката на Полюцията бе, че защитната му линия не бе на гол линията на вратаря, както при Полуфиналния, а на 5 метра пред нея.

Учебният ден продължи с час по „Наблюдателност". Роджърс беше видял диагоналността в играта на „Дюшекчиите“ и се пробва да направи същото. Фланагън и Джонсън се справиха много добре с навлизането от тъч линията навътре за да прихванат пасовете “земя-въздух-земя“ на Джерард. Всичко беше перфектно. Създадохме достатъчно положения да вкараме двуцифрен брой голове. От другата страна Симеон-чо ни опази вратата от два много опасни удара. Резултата стана 3 -0 и всичко беше „пей сърце и яж банички без растително масло, което не се разгражда от тялото и не се изхвърля, а се задържа в организма ти и причинява инфаркти“. До този момент аз имам упреци само към Лукас и неговата роля. Видно е, че там не му е мястото. Муден е и му липсва енергичността на Хендерсън. Още в 5-та минута Лейва ми приличаше на 95 годишна бабичка страдаща от артрит, забързана да хване промоцията в „БИЛА“ на хляб „Добруджа“ с изтекъл срок на годност за 26ст.  През първите 60-70 минути Джонсън трябваше сам да прави всичко по това дясно крило. Да си дублира сам набезите на хората срещу себе си. Да си прави сам атаките. Да си опразва зоната за да напада, като същевременно сам си я уплътнява. Нормално след 70-та минута момчето грохна и го направиха за смях. Най-вече ония асперж с дългите крака.

Много хора казват, че с такава защита не се става шампион. И както винаги няма да се съглася напълно. Защото преди да направим грешките в защита, изпуснахме 59 гола. В допълнение къде бяха Джерард  и Лукас и при трите гола? Моя пръст сочи в момента в дясната ми ноздра, че там имам 1 сопол от 89-та година и трябва да го прехвърля в лявата. Освен че сочи там, сочи и към халфовата ни линия и аристократичното ни нападение. Защо пропуснахме толкова положения по този самариански начин? Защо имаше дупка между защита и халфове достатъчно голяма, че да се построи поредния най-голям мол на балканите? И какво на майната си мислеше ШКРТЛ като излезе от зоната си да гони да пребие ония миндил, дето свали топката на Гейл? Скитълс много ми прилича на един персонаж от един леко забавен филм - Дани от „Заместниците“. Подхожда често в ситуации без да се замисли за последствията. Първата част се опита да счупи няколко пъти главата си, както и да откаже Шамарок от футбола използвайки силови методи.

Има една школа от мислители, които предполагат, че за разлика от Рафа, който занулява ефективността на атакуващата мощ на съперника чрез дублиране, Роджърс не му е гот да го прави. За това и му трябват защитници, които са силни в дуелите едно на едно. Защото играем супер агресивно и често оголваме защитния вал. Ако в тази теория има грам истина то ШКРТЛ и до някъде Дагер ще летят с колата лятото. Та проблема не е в защитата, а в защитната игра на отбора като цяло. А и защитата щяхме само да я подхващаме с по две три изречения, ако не бяха пропуските в чуждото наказателно и специалната сила на халфовете ни да става невидими.

И тук ми се иска да напиша малко и за Суарез. Не е на себе си в последните 3 мача. Дори и срещу Манюр не беше на себе си. Изглежда изстискан. Изтощен. Онези допълнителни проценти нахъсаност ги няма. Според мен това е психическа умора и от части физическа. И той, а и много народ от отбора имат нужда от почивка далеч от стадионите. Да се презаредят. И въпреки, че не играеше на 110%, както винаги прави, той пак бе световна класа.

И дойде време за най-големият урок – урока, че нищо не е свършило докато дебелата дама не е приключила с пеенето. И този урок бе за Роджърс. Най-важният. Много въпроси могат да му бъдат зададени, като например защо смени „перпетуум мобиле" –то Рахийм, играч който се скъса да бяга, да се връща и да поема топката от дълбочина за да я изнесе, а не Лукас? Защо не върна халфовете си по-назад при 2-3 да пазят защитата. И много други. Наблюдавайки Брендън съм забелязал, че човека наистина се учи от грешките си. И то бързо. Мача с Челси и тези 10 минути според мен ще му служат като шута в задните части, който ще го изстреля напред. Поне ми се иска да го вярвам, защото много харесвам северно-ирландеца с тежкото преглъщане, който обича техничари.

Феновете с право благодарят на момчетата и Роджърс за постигнатото през този сезон. Аз обаче искам да им благодаря за нещо друго. След 2009 година апатията се загнезди в мен и много рядко усещах каквато и да е емоция от победи, загуби, равни. Дори и като спечелихме Карлин Къп не изпаднах в безумен екстаз. Кени успя да върне малко от изгубените емоции, но буцата в гърлото, черната дупка в корема ми не изчезнаха. Те спираха всякакъв вид емоции да излязат на повърхността, защото ги убиваха в зародиш. Подкрепях отбора просто защото трабваше. Знаех че е правилно. Но не го изпитвах. И така докато не се появи Роджърс и философията му за играта. Радостта се върна в душата ми. Тъгата по загубени точки вече не е тема табу за сърцето ми. Викането и чупенето на предмети в нас в изблик на силни емоции отново е тема номер едно в квартирата ми.... Защото хората не помнят какво си направил за тях, какво си им казал, а помнят как това , което си направил за тях, което си им казал, са ги накарали да се почувстват.

Благодаря ви момчета, че ме накарахте да чувствам „Ливърпул “ отново!

 

Нихилизъм

Човекът. Тази празна от смисъл, живееща в илюзии, подредена пагубно органична загуба на материя. Човека е гавра на природата над самата природа. По всички природни закони Той не трябва да съществува. Съсипвайки всичко естествено, до което се докосне. Налагайки примитивното си разбиране за всичко , което го заобикаля, Той е в противоречие със самата природа. С майката, която го е откърмила.

Човекът е съществувал в абсолютното щастие според християнството. Пребивавал е в Рая. Сигурно и чикии не си е биел, че не е знаел какво е това, което му виси изпод краката .Но е направил избор. Направил е избор да се изплюе в лицето на своя създател. И е бил прокълнат за тази си дързост – изгонен от Рая Човека е осъден да знае, да може, да създава унищожение, търсейки пътя обратно. Само че, какво е Рая? Не е ли едно блажено бездействие отредено за смирените?Стоене на едно място? Липса на каквато и да е болна амбиция от развитие, водещо до страдание? Как тогава чрез действия Човека ще се върне там? Това не е ли противоречиво с естеството на Рая – бездействието? Илюзии. Всичко е болни илюзии породени от този низвергнат разум, базирани на измислената реалност.

И така изхвърлен от Рая, Човека започва да създава нищета и мизерия. Та какво друго може да създаде имайки впредвид начина, по който е напуснал отредения му изначално Рай. В опитите си да достигне щастието, което е възможно само в райската градина, това анти-природно създание все повече се отдалечава от заветната цел. За това е и пълно лицемерие, когато някой каже , че търси щастието. Бори се за него. Като животно попаднало в плаващи пясъци. Колкото повече се опитва да се измъкне, колкото повече усилия влага за да се спаси, толкова повече затъва. И Човека не може да осъзнае това. Заслепен от собствения си блясък, той се опитва арогантно да се конкурира със своя създател. Да стане по-велик от природата, която го е отгледала. Самият той да стане създател. И чрез борбата си или да се върне в Еден, или да си създаде собствен такъв. Но какво може да създаде един провал, ако не друг провал?

Цивилизацията. Тази брутално наложена сюреалистична среда. Водена и създадена на базата на измислени закони, защитавани от илюзорните правила. С появата на цивилизацията всякакъв шанс за връщане към райската градина са пропаднали. Този кошер от гнилоч и нищета за многото , се твърди, че е възникнал по естествен начин. Чрез налагане на естественото право, което на по-късен етап се е изродило в Право. А правото като такова е привилегия. На тези, които могат да си го позволят. Ако един куц и сакат плешивец може да отнеме земята , на която аз съм собственик, чрез лобиране и подкупи, то тогава къде отива това естествено право? Правото ще защити тоя мерзавец от опитите му да го убия и набия на кол. Съдба, която трябва да получи след като се е опитал по законен път да открадне това, което е мое. Цивилизацията е поредната, ако не последна стъпка преди тоталната деградиция. Човека до такава степен е пропаднал, че да купува  неща, които не харесва  с пари, които няма или така наречения кредит. Да предлага футболни школи на деца от Африка, които просто имат нужда да ядат. Да оставя милиони хора да живеят без домове, докато блажено си бърка по екрана на гноясалия, създаден от ръцете на хиляди прокажени и живеещи в нищета човешки същества, АйФон. Да лицемерничи до такава степен, че да спасява Земята, измислайки и ден, а прибирайки се вкъщи да включи в контакта телефона и лап топа си да ги зареди. И така всеки ден. Да диша Земята?! Долно, безобразно ,арогантно лицемерие. Цивилизацията е най-долната стъпка преди самоунищожението.

Но не всичко е изгубено. Напоследък даже съм станал оптимист. Всичко отива все по-стабилно към отходният канал и това ме кара да съм позитивен. Ледници се топят, нивото на Световния Океан се покачва. Скоро много градове ще останат под водата. Земните полюсите се преместват предизвиквайки катаклизми, милиони хора измират от нищета предизвикана от нашето невежество и консуматорство. Според Световната здравна организация резистентността на бактериите към антибиотиците нараства в небивали темпове. Очаква се скоро да се появи нов супер вирус, които да избие милиони. И това всичко се дължи на тоталната *путкофикация на цели поколения изверги, наречени хора. Живеенето в стерилна среда е допринесла толкова много до упадъка на имунната ни система, че разчитаме на бавно, но сигурно убиващите ни фармацевтични компании да ни лекуват с антибиотици. Които явно скоро няма да работят. Всичко това не е ли прекрасност? Просто се облегнете и се наслаждавайте на Края. Това е привилегия. Даже може да се направи реалити шоу по случай провала на Човечеството. Ще бъде под наслов "Краха на нищожните идеи". Бих си купил телевизор  за да го гледам.

Много хора изпадат в паника. Аз се радвам. Радвам се, че най-после ще се стигне дъното, в което човек ще се смири. Разбирайки какво нищожество е Той най-накрая ще разбере, че единственото нещо, което му остава е да се  предаде. Да спре да затъва. Да разбие всички илюзии на които е базирано измисления му начин на съществуване. Да унищожи провала наречен човешка цивилизация. И ако не го направи – единственото, което ще остави след себе си ще бъде пластмасата. Всички паметници на културата, всяка една измама създадена някога от тази деградирала маймуна  , ще бъде унищожена от времето. Освен пластмасата. А може би за това сме били отгледани от майката Земя. Може би това е бил смисъла на нашето жалко пребиваване на тази красива синя точка, лутаща се в безграничния Космос. Да създадем пластмаса. Земята не е знаела как да си я придобие сама и за това ни е създала.

А за тези, които биха ми казали защо не се самоубия след като всичко е толкова мрачно ще кажа – „Самоубийството има само един проблем. Че когато и да го направиш ще е прекалено късно“ – Емил Мишел Чоран.

*путкофикация – процес на обгрижване на дадено нещо, до такава степен, че то да не може вече само да се грижи за себе си. Неспособност да се справиш с трудности поради обргрижване.

Дарт Моу и тъмната страна на футбола... или почувствано през моята клавиатура

„Съдбата е кучка“ – народна поговорка.

Много трудно се пише след такъв мач. Нито ми се четат анализи. Нито ми се четат коментари. Празнотата обзела неработния за мен Понеделник е огромна. Космически вакуум се е настанил в главата и сърцето ми.  Чувството е равносилно на осъзнаване, че любовта не е нищо друго освен опит на двама умиращи бавно но сигърно клетници, надценавайки се един друг , да осмислят жалкия си и незначителен живот.

Роджърс много ясно разбираше силата на този отбор на Челси. Сам си каза в интервютата преди мача, че силата на сините е в контра атаките. Тази тактика на богаташчетата не изненада дори и чалга принцесите от „Бият“, които не се славят много с интензивна мозъчна дейност. Бяхме подготвени за тези „2 автобуса“ паркирани пред вратата на сините. Но тази подготовка правилната ли беше?

Не съм съгласен с мнението, че сме предвидими. Единственото, което е пределно ясно в нашата игра е, че трябва да вкараме ранен гол. Начина по който се опитваме е винаги различен. Както и тактиката. Ключа към това да бъдем спряни е темпото. И Сити го знаеха това, и Моуринхо. Само че, Сити не успяха да ни вкарат прът в спиците. Колкото и да си приличат стиловете ни с Шейховските мамини синчета, толкова се и различава. Ние можем да рециклираме топката, да удряме на контри, да пресираме, да центрираме, да вкарваме голове от статични и тн. СиТи-те предпочитат да задържат топката в противниковото наказателно.  Разбира се умеят и много други работи, но това им е основата. 

Нашата сила е в бруталното темпо, което налагаме в началните 20-30 минути. И сетубалеца успя да го наруши. Нека да оставим на страна 11-0-0, с което излезе Челси. В първите 5 минути имаше точно 1 мин. и 34 сек. игра. Другото беше лежане, мятане, спъване, подхлъзване, скубане. Шварцер дори разви и топкофобия. Беше го страх да изпълнява както аут-овете, така и пряк свободни. Че му се наложи на онова мангале Кол да го прави. Моринхо дори се опита да скрие топката под блузата си, симулирайки бременност. И това не позволи на нашите да наложат Ливърпуслкото темпо на игра и да ги успокои. За налагане темпото ни на игра не помогна и слабата форма на играчи, които могат да направят разликата в даден момент - Суарез, Коутиньо. З 

През останалото време челситата ритаха напред, Ба я пазеше брилянтно и 5мата в средата за Челси тръгваха групирано напред за да помагат. Но не си даваха много зор да го правят. Ясно беше , че сините ще се опитат предимно от корнер да ни го натикат, имайки впредвид слабостта ни при статичните положения.

Съдбата е наистина кучка. Човека, който преди 2 седмици събра войните в червено и им каза „Отиваме в Норич и правим същото. Без препъвания“,се подхлъзна. Все едно бе изписано в звездите. Съдбата се опитва да остави Джерард като най-великият футболист не печелил титлата.  И за сега доста добре се справя в тази си роля. Единственото утешение е, че не Торес вкара гола.

„Творец с висша творческа способност”. Това е описанието на думичката „гений“ в  тълковният речник. За мен Моуринхо не е гений. Той е майстор на тъмната страна на футбола, владеещ я до перфектност. Футболното превъплащение на Дарт Мол . И щеше да бъде Дарт Сидиус ако той го бе измислил това изкуство. Влизането с двата крака на Оскар срещу Лукас в първия ни мач за сезона олицетворява по перфектен начин мрачните тактики на Мол. Бледо лапе като Оскар, истински творец, държащ се като обладан от демон на яростта. Ето това е „геният“ Моринхо. Неговата идеология е победа на всяка цена. „Всяка“ и „победа“ са думите подчертани в предишното изречение. „Ако трябва да убиеш собствената си майка и да набодеш новородения си син на шиш за да победиш, ще го направиш ли“? Пита Дарт Мол преди всеки мач. Ако отговора е не – пейката е за тебе. Това не е неправилно. Това е просто един от пътищата, чрез които можеш да постигнеш успехи. Та за това за мен португалеца не е гений. За да си гений ти трябва да твориш. Да създаваш. Ако кажете, че печеленото е вид създаване – добре. Но за мен печеленето не е творба, а цел. И като такава, тя  може да бъде приом не генийте, но е най-вече на прагматичните и хладни умове.Целта се постига не чрез притворяване не емоциите в себе си, а чрез бездуховно калкулиране на плюсовете и минусите. Когато Мол започне да рисува по терена и да печели и чрез светлата част на футбола, тогава може и да си променя мнението. Дълбоко се съмнявам това да се случи.

Роджърс няма как да си обърка състава. Той няма футболисти, с които да го направи. А същите тези пискливи коментатори, твърдящи че е трябвало да играем за Х, щяха да задават въпроса „Защо не си играхме нашата игра срещу вторият отбор на Челси“, ако бяхме направили „Бенитез “.

И аз съм от тези пискливи коментатори. Роджърс подходи с наивността на Мартинез при срещата ни с карамелите на Анфийлд. Брендън, както и Роберто, имат изключителна вяра в идеите и играчите си, и не виждат друг път за постигане на целите си. Да, но понякога трябва да направиш компромис и да направиш 1- 2 „Бенитеса“. Въпреки, че защитната игра ни е слаба, мисля че щяхме да объркаме Дарт Мол и неговите играчи, ако си се бяхме прибрали в нашето си и чакахме те да разиграват. Как обаче щеше да бъде прието това от феновете, които считат че Анфийлд е техен? Топката е тяхна. Зелената трева е тяхна, съблекалните....

Не мисля, а и не вярвам че ще спечелим титлата. Ситите повече няма да грешат, а и голяма част от играчите им способни да направят разлика в представянето на отбора им се връщат. Те мислят единствено и само за титлата. Ние от своя страна се задъхваме психически и физически. Също както и Евертън. А на Ситите това им е най-трудният мач до края на първенството. Погледнете формата на Суарез. Той изглежда изтощен. Очаквам още следващият мач да загубим и теоретични шансове за титлата.

И всичката тази космическа празнота обхванала голяма част от привържениците. Нихилизма, загубата на вярата в непостижимото се зароди от едно невинно подхлъзване.  Какво нещо е живота? В един момент най-добрият защитник в Англия ти подарява топката да вкараш гол, в другия падението на един полубог отнема вярата ти в справедливостта  и баланса във вселената. Не само твоята вяра бива заличена, но и тази на самият полубог.

Да направиш „Бенитез“  - да спечелиш така, както само Рафа умее.

Обида за интелекта

Гледам „Референдъм“  по БНТ– не „Реверендум“, че в момента е модерно да сме американци и се чудя колко много хора изкарват пари от глупости – политолози, социолизи, сополози.

Седят и говорят големите глави и анализират ситуацията с откраднатите лични данни, с евро изборите.... Тия нормални ли са?Мислят ни за малоумници дори хората, които искат да не сме такива. Мислят ни за елементарни мозъците, искащи унищожението на простотията.

Тия мислители стоят и разискват болни за обществото теми. И стоят и анализират „болни“. Но не и „общество“. Стоят и говорят кой колко гласове ще вземе. Кой колко е важен. Мерят си чур*тата на различните партии. Лицето „Х“ номинирано от партията „У“. Обръщам се към интелекта в хората – сериозно ли ни мислите за толкова тъпи?!

Обсъждате „болни“, но не и „общество“. Какво на майната си обсъждате? Всичко вече е продадено и разпродадено. Бат Бойко=Станишев=Кънев=Янев=Сидеров=Доган=Пеевски.

Защо се хаби обществена енергия след като „общество“ няма?! Електората или електрона, защото всички гласуващи блуждаят като свободни електрони, е твърд на всяка една от големтие партии. Дребните просто ще хванат преместеното от единият крачол в другия. Защо продължава да се говори за това какво трябва да се направи, след като няма кой да го направи? Къде е „общество“.

Бабите ще гласуват за БеСиПе-ту. Бедните турци и цигани ще гласуват за първите и ДПС. Хора, които не могат да четат, а ако могат то не го правят на български. Хората, които могат да четат, но не знаят как, ще гласуват за Бойко.Лумпени и продажници ще гласуват за онези актьорчета Янев и Сидеров. И?! Защо се говори толкова много? Какво значение има, че шопара Пеевски води листите на ДПС? Никакво!

Бабите не знаят кой е Пеевски.Циганите и турците гласуват за своите душмани и  не могат да изразяват мисъл. Забранено им е от пашата. Лумпените ще гласуват за ония пищящище , защото не могат да мислят. Хората, не можещи да мислят критично  ще гласуват за некадърният клоун Борисов. Защото в нашата държава няма „общество“. Защото в нашата държава огромен процент от хората не могат да четат. А тези, които могат не подлагат на критичен анализ прочетеното. Защото не това ги учат вкъщи, в училище, на улицата! В училищата ни учат да четем, но не учат как да четем.Безстрастно. С мисъл главата. „Защо", „Кой" , „Как".

А и да - тези, които знаят как да четат или напускат, или са на път да напуснат, или мишкуват като мен.

Толкова ли за тъпи ни мислят „интялигенцията“, че да не знаят, че ние знаем. Няма избор! Докато интелекта спи, чудовища ще ни управляват. Сънят на ума позволява изверги като Сталин, Хитлер, Пол Пот, Американските президенти в последните 40 години да съществуват. Изтичането на мозъци позволява нашите управляващи да ни оправят вече 24 години. Из отзад.Няма значение кой ще води листите. Няма значение кой на кого е и как му го е блъскал или лапал. Утре Борисов може да се из*ере на жълтите павета и неговите слепи последователи ще видят в ла*ното символ на мъжеството и решителността. Утре може Доган да направи контра- възродителен процес и в това БеСиПе бабите, ако им го каже Сергей ще го приемат за най-великата българщина след Обединението. Утре Националистите и „Националистите“ могат да те застрелят на улицата, защото си с блуза на DMX и главорезите ще видят в това пречистване и възход на арийската раса в България.

Та господата интелектуалци. Господата политолози, социолози. Господата – мозъци. Спрете да ни обиждате като говорите за „болно общество“. Няма общество! Интелекта спи и оставя да бъде управляван от тълпи  слепи, озлобени, обезличени, унижени човешки останки надяващи се или и те да посмучат, или и те да добудат. До смъртта .

Защото първият закон на „обществото“ е да критикува избраните да ги управляват. Да поставя под въпрос всяка стъпка на силите, на които са делегирали права.

Защо обиждате мисленето ни, след като в нашата държава права не се делегират. Права се купуват, предават и подаряват. 

П.П: Като се чете Бойко да се подразбира и Бареков. Че Бареков е младото Бойко.