Урусофили, урусофоби и малкото момченце.

Всеки измислен супер герой разделя мнението на дадена въображаема общественост заради супер способностите си.  Чрез своите супер сили даден супер герой( Супермен, Сайдърмен) застава над общоразбраните устои и закони на обществото.  Просто защото тези норми и закони, било то обществени или природни, не важят за тях. А това "го страхува" нормалния човек. Едната част от измисленото общество счита, че тези индивиди трябва да стоят заключени. Да бъдат под контрол. Другата част счита, че силите са дадени с цел да помагат за добруването на измислената цивилизация.

Та  Суарез го направи отново. Също като супер герой  раздели племето на „Феновете на Ливърпул“ на две.  Урусофили и урусофоби. И поредно противно трансферно лято пое по една вече позната треактория -  „А ли нашият супер герой ще напусне корабЪТ.“

Урусофилите застават упорито зад Суарез. Поставайки култа към личността над общото, те твърдят, че без уругваеца Ливърпул е обречен. Уруса е този, който е докарал отбора до там, докъдето я докара миналия сезон. Единствената неприкосновена божествена сила, която ни се притече на помощ по пътя на изграждането. Силно оръжие в техните ръце е факта, че уруса е взел дейно участие в 43% от головете миналия сезон. Той е Той с главно „Т“ и трябва да бъде подкрепян във всяско едно отношение, та дори и да убие човек бъркайки му в очната ябълка с показалеца на язовец- евнух. Продавайки го се обричаме на постоянно повтаряща се посредтвеност(тази мисъл я посвещавам на Ницше). Роджърс, отбора и феновете трябва да са признателни на гения от Уругвай и трябва да направят всичко възможно да го задържат. Слушайки и четейки теориите на урусофилите, един неутрален фен би си помислил, че положението граничи с безнадеждност. Все едно сме подписали с Делян Пеевски за централен нападател, а Бат Боко Борисов ни е крилото.

Урусофилите, в опитите си да защитават наш герой Луй не виждат как за поредно лято клубът остава на заден план. Егото на нападателя засенчва работата свършена от ръководството през годината и резултатите които бяха постигнати. Клубът не може да работи нормално. Ливърпул бива изписано с малки букви под заглавия с големи букви, удебелено, съдържащи името на Суарез в него. „Постави се на негово място“ измества „Постави се на мястото на клуба“. За втора поредна година личността е над общото.

Урусофобите искат Суарез незабавно да бъде продаден на правилната цена. Ако може преди това да бъде обесен, изкормен и обезчестен от човек носещ звучния прякор  „Дончо 32-та сантиметра“. Уруса се бил изплюл на всичко що е Ливърпул.  Чрез своите постъпки той потъпква, тази грозна дума, морал-а, на клуба. Ценностите, на които се гради династията, религията „Ливърпул“.  Този божествен клуб не може да си позволи да държи в редиците си токсични личности, поставящи се над институцияата. Стига се до там, че да му се пожелават неприятни неща в новия му клуб.

Урусофобите поставят на заден план всичко, което е направил Суарез за клуба. Манталитета на победител, който той върна в редиците на отбора. Манталитет, избягал далеч от Мелууд в последните години.  Тази личност докара отново усмивки на лицата на милиони червени сърца по света. Създаде незабравими спомени. Накара отново циниците да повярват в магията  наречена футбол. И най-важното – накара хората да почувстват религията „Ливърпул“, а не просто да я защитават на разбирания вменени от спомени.

За нас, феновете неспособни да изберат страна, уруса е светкавицата разцепваща мрака, нежелаеща да признае загубата в борбата с мрака.  Той е като онези красиви снимки на природни бедствия, които докато ги гледаш изпитваш страхопочитание към силата на природата. Настръхват ти косъмчетата по гърба, гледайки облаците надвесени над градове. Свектавици разрушаващи Бруклинския мост с впечатляваща лекота. Изригващ вулкан в пурпурно-кърваво-слънчево червено разтапящ села за секунди. Прекрасно за гледане, но само да е далеч от теб. 

Всъшност това е общото между двата разделени клана. И за двете страни Суарез е футболен гений.

А в сърцето на тази природна стихия стои едно уплашено момченце. Момченце гонещо мечтите си. Чрез своята воля и сила то ги изпълнява  една по една. Методично. И на всяка цена, та дори и това да го постави в позиция да е сам срещу света. Следващата му мечта е една от най-големите. Незасивимо какви ги говори пред медиите, мечтата на всеки един испаноговорящ футболист е да играе за футболните бастиони на тази култура – Барселона и  Реал.

„Истинските фенове на Ливърпул подкрепят Суарес!“ – гласи един от слоганите на Урусофилите. Аз като истински Урусофилофоб подкрепям. Подкрепям детето Суарез в това да изпълни мечтата си и да заиграе за един от испанските грандове.

Не си теглете парите от банките!

Призовавам всички псевдо блогъри и истинските такива да си пуснат по един такъв пост.  

Хора, не си теглете парите от банките, защото сами ще си влошим ситуацията. Не се подвеждайте по изказванията на сульо и пульо, които искат да спечелят на наш гръб. 

Не вадете здравия зъб!!
Като си изтеглиш парите от банката и ги сложиш в буркан, фалираш банковата система, а в бурканите ти остава тоалетна хартия.

Детски Сън

А какво ако Бог е дете, учещо за себе си oт грешките, които прави?

Метеоритът летеше към Зямата. Оставаха две минути преди сблъсака. Преди унищожението на човешката раса То затвори очи. И видя.

Видя разяждащ въздух. Унижощени гори. Язви в земята пробити от невежество. Видя агония, арогантност, алчност. Видя смъртта на хиляди души причинена от задушаващ егоцентризъм. Дупки в озоновия слой, изпепеляващи хиляди живи същества. Видя китове плуващи в океани от кръв. Кръв изтекла от кръвоносните съдове на собствените им деца. Делфини давещи се в нефтените миязми, разпространени от туловищата на стоманените левиатани, пренасящи отровата. Лешояди, поглъщащи отровните меса, убити за храна на хора. Хора, разлагащи се от лакомия.

То видя хиляди малки деца изоставени от родителите си. В признак на агресия малките пораснали деца убиващи своите родители, пред очите на майки. Майки , отгледали деца, виждащи как низвергнатите им братя убиват техните родители. Пораснали, същите тези деца убиващи убийците на родителите си.  И така до безкрайност.

То видя крахът на великите идеи и възвеличаването на дребните нагони. Видя залеза на човешкия дух и върховенството на меркантилността. Пошлост и егоцентризъм властващи, справедливост и любов принизени до прости, безлични думи. Алчност унищожаваща човешките съдби на неопетнени души. Потъпкването на обещанието за божественост. Замяната на това обещание с поквара. Падението на децата на един Бог.

Миг преди То да си отвори очите видя и още нещо. Дете , болно от Прогерия. Изоставено от своите родители. И куче на три крака, изоставено от стопаните си. Кучето се отдаваше два пъти повече на детето, отколкото детето на кучето. А детето се отдаваше четири пъти повече на кучето, отколкото кучето на детето....... И така до безкрайност.

Бе видяло достатъчно. Човечеството не заслужаваше историята с кучето и детето. Човечеството не заслужаваше спасението поднесено от метеорита.

Звездната скала удари Земята и заличи всичко живо за секунди. Стотици еони след удара То отвори очи. Защото за него мигът бе хилядолетия. Този път нямаше да повтори грешките от предишните сто четирдесет и четири пъти.  

И започна да гради чрез мисълта си експеримента "Човек" отново. Този път човечеството щеше да си заслужи историята с кученцето и детето.

Как трябваше да звучат предизборните клипове.

Дадоха ни някакви пари за кампания, но ние нямаме нужда от такава. Нашият електорат си гласува под строй. Така че, измислихме тази глупост. Ние сме най-европейската партия в България. Държим в икономическа зависимост нашите електорални единички по същия начин, по който Европейските държави са държали и държат своите колонии. За това гласувайте за най-Европейската партия – Дирижирани Права и Свободи.

            Ми ние, то таковата. Преди малко се събрахме. Пихме, хапнахме. Тука едни точки написахме. Май сме за Европа и за Америка и сме против Русия. И понеже не успяхме да се съберем хора с идеи, та се наложи един бивш дупетат да ни прати подкрепления, начело с Еугленчето. Та така. Гласувайте за нас, защото сме спонтанно събрани от кол и въже, а както казват мъдреците спонтанното е най-истинско. От сърце и интуиция така да се каже. Ей я. Еугленчето и зададохме въпрос докато снимахме пердизборния клип, а тя се смее сковано като свинска тения в алкохолен разтвор. Разноцветния Блок( с „г“ ли се пишеши уе? Не знам, не знам. Айди).

            Аз построих тез големи планини. Стара Планина Аз съм и акуширал като се е раждала. С тез две ръце Аз държа чучура откъдето извира Дунав. Черно море и него Аз съм го построил....Аз. Аз построих и Бог, а после построих и „АЗ“-а. Всичко започва и свършва с Аз. Самозадоволявам се, защото само Аз мога да се свърша. Гласувайте с дясната си ръка за Аз. Че европата Аз я направих, ама я оставих на самотек, и сега ше трябва и нея да я оправям Аз. И вас ви оправях 3 години. Сега пак искам Аз да ви оправям. Само се наведете още малко. Гнусен Елементарен Рудиментален Боко.

            САМО АЗ МОГА ДА ВИКАМ, ДА КРЕЩЯ, ДА РЕВА И ДА СЕ КРИЯ ПОД МАСАТА. ВСИЧКИ ПРОТИВ KLETA MAJKA BALGARIA ЩЕ СИ ПЛАТЯТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ОМЕРЗЕНИЯТА. ЗАЩОТО СЕ ДЪРЖА АРОГАНТНО, НЕЛОГИЧНО, ЛУМПЕНИЗИРАНО ДОКАТО РЪКОМАХАМ С РЪЧИЧКИ КАТО АТРОФИРАЛ ТИРАНОЗАВЪР. ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НАС, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ ОТРАЖЕНИЕ НА ВАС -  НАШИЯ ЕЛЕКТОРАТ. АААААААААААААААА. И ЗАЩОТО НЯМАМ ПАРИ ЗА СКЪПИ НАРКОТИЦИ И СЕГА МИ СЕ НАЛАГА ДА ШМЪРКАМ ПЕРИЛНИЯ ПРЕПАРАТ НА ЛЕЛЯ ВИ МАРИЯ!!!!! КЪДЕ МИ Е ФЕСА?! ДАЙ ДА СИ 

ДРЪПНА ОТ НАРГИЛЕТО! Атрофирали Туземци Акащи Кресливи Амфетамизираности.

            Коля ги кат агнета, поря ги кат риби. Обещавам на всички кибапчета-мибапчета, кифтенца- мифтенца. Двеста хиляди лап-топи. Петстотин деведесет и девет хиляди таблети. Във всяко училище по един интернет. На всеки стомах по десет пържоли. На всяка баба нов дядо. На всеки дядо нови зъби, че да може да дъвче пържолите дето бабата ше ги готви. На всяко семейство осем деца ще направя. Ше поря жените ви кат шарани. Ше ги пълня кат глигани, Вдигам сто петдесет и четири литра от лежанка. Двеста деведесет и две хиляди метра мъртва тяга. Петстотин трийсет и един килограма бягам. Много съм прост. Много съм арогантен. Само комплексите ми са по-големи от арогантността и простотата ми. Гласувайте за мен и ви обещавам, че парите за всичко гореспоменато ще дойдат от вас. А кампанията ми е най-скъпата щото имам богати спонсори. Само чакам да ми дадат пари за силиконовите цици и устни. И да си сложа ботокс в задника като Ники Минаж. в България Баш Цензура.

Другари и другарки. Помните ли какви хубави заводи имахме едно време. Как работиха. Всички имаха работа. Всички бяха нахранени. Всички почиваха по курорти. Караха хубави тежащи 25 тона коли. Знаете ли как се е поддържал този живот? А знаете ли защо всичко бе разграбено , опустошено? А знаете ли къде са парите ви от пенсиите? От здравните осигоровки. А знаете ли откъде произлизат всички, които ви мамят, лъжат, ограбват? Кой изгони внуците ви в чужбина? Чувате ли въобще? Виждате ли? Мислите ли? Не! Ето за това сте наш електорат. Гласувайте за нас. И знайте. На тази възраст това може да е последното, което правите. За това го направете за нас. За добрата стара илюзия. Брутална Сюреалистична (Коварна) Пародия.

За тези, за които не съм писал – те ми плащат този текст. Даже от Артритни Бъдещи Вазелини ми обещаха десет кубика безплатен руски газ , който ще минава по Гнусен Поток.

             

                            Купуването и продаването на гласове струва пари.

Съзвездия

Дойде време да потегля. Сложих пет ризи в един сак и се отправих към гарата. Погледнах към небето. Нощ. Съзвездия. Толкова анархично разпръснати. Объркващо неподредени. Чувствах се объркан и изгубен.

Пристигнах на гарата по-рано.  Няколко минути в бездействие ми бяха гарантирани.  Бездействие и слушане на музика в мозъка ми бяха гравирани.  Честно, тези дни времето лети прекалено бързо.  Погледнах таблото с пристигащите влакове.  Трябваше да си почакам едно известно време. Погледнах към звездите. Толкова объркващо разпръснати. Безредие , в което се чувстваш изгубен.

Влака трябваше да пристигне на първи коловоз. На една табела пишеше „Бедствие“. Погледнах към втори коловоз. Имаше само няколко човека. А на земята зад жълтата линия, която не трябва да се прекрачва пишеше „Еволюция“. Влака на този коловоз трябваше да е пристигнал преди 15 мин. Закъсняваше. На платформа „Бедствие“ чакащите бяха във възторг. Влака щеше да пристигне по-рано.  Пътуващите щяха да пристигнат до крайната си дестинация по-бързо. „Еволюция“ трябваше да почакат. Погледнах към съзвездията над мен. Нещо не бе наред. Наистина ли бях толкова незначителен спрямо мащабите на  съзвездията в нощното небе? И все така изгубен?

Влакът към „Бедствие“ се преобърна. Уби своите пътници. Изби и чакащите на първи коловоз. Аз се бях отдръпнал. Двоумях се. Бях ли се побъркал? Запътил се бях към платформа две. Влакът „Еволюция“ закъсняваше. Защо се бях отправил към него? Съзвездията ми шептяха- изгубен ли съм?

И тогава разбрах. Ние сме тези, който трябва да поемем по тези релси без чужда помощ. Разчитайки един на друг. Подкрепящи  се един друг кретайки.  Дърпайки напред изоставащите. Сами не можем да стигнем до крайната цел. Пътя беше прекалено дълъг. Трябваше да се подкрепяме движейки се по изнурителния път.  Смиреността щеше бъде нашата факла, осветяваща мрака. Въображението и разума щяха бъдат нашите пътеводители.  По пътя ще разберем, че не сме толкова различни. По пътя ще разберем, че не сме толкова чужди. По пътя ще разберем, че само заедно можем. Ще разберем, че сме различни в общото.

Бях потеглил по пътя с хората от платформа две. Заедно. Погледнах към небето и  съзвездията и за първи път не се почувствах изгубен.

Игри на уроците ........ или видяно през моята клавиатура.

„People will forget what you said,People will forget what you did,But people will never forget how you made them feel.“ -  Marguerite Ann Johnson

Уроци, уроци, уроци. Съществуват цели школи – философски, ЕйчАр-ски, икономически , за това какво всъшност научаваш и от къде. Според мен най-много човек се учи не от успехите си, а от провалите си. От пътя, който е извървял за да се провали. Грешните стъпки, които е направил. По тази логика, Роджърс е научил уроци за 2 години и 9 месеца напред, имайки впредвид последните две седмици. Знам че със сигурност Джерард  е научил много за физиката след подхлъзването си.

Образователният процес течеше през цялата седмица. Първо Симеоне видя грешките на Роджърс и не ги повтори срещу Челси. Не само това, но и намери начин да пробие редосеялката паркирана пред Шварцер с едни интересни диагонални подавания зад гърба на беговете. Часовете продължиха с „Копиране" на Тони Полюцията на идеите на Полуфиналния. Яко отзад бяха наблъскани 10 играча в система 10-0-0. На моменти се прегрупираха в 6-3-1 като крилцата им ставаха крайни бегове. Шамарок се опитваше да пресира Джерард но беше сам и това не беше кой знае какъв проблем. Разликата с тактиката на Полюцията бе, че защитната му линия не бе на гол линията на вратаря, както при Полуфиналния, а на 5 метра пред нея.

Учебният ден продължи с час по „Наблюдателност". Роджърс беше видял диагоналността в играта на „Дюшекчиите“ и се пробва да направи същото. Фланагън и Джонсън се справиха много добре с навлизането от тъч линията навътре за да прихванат пасовете “земя-въздух-земя“ на Джерард. Всичко беше перфектно. Създадохме достатъчно положения да вкараме двуцифрен брой голове. От другата страна Симеон-чо ни опази вратата от два много опасни удара. Резултата стана 3 -0 и всичко беше „пей сърце и яж банички без растително масло, което не се разгражда от тялото и не се изхвърля, а се задържа в организма ти и причинява инфаркти“. До този момент аз имам упреци само към Лукас и неговата роля. Видно е, че там не му е мястото. Муден е и му липсва енергичността на Хендерсън. Още в 5-та минута Лейва ми приличаше на 95 годишна бабичка страдаща от артрит, забързана да хване промоцията в „БИЛА“ на хляб „Добруджа“ с изтекъл срок на годност за 26ст.  През първите 60-70 минути Джонсън трябваше сам да прави всичко по това дясно крило. Да си дублира сам набезите на хората срещу себе си. Да си прави сам атаките. Да си опразва зоната за да напада, като същевременно сам си я уплътнява. Нормално след 70-та минута момчето грохна и го направиха за смях. Най-вече ония асперж с дългите крака.

Много хора казват, че с такава защита не се става шампион. И както винаги няма да се съглася напълно. Защото преди да направим грешките в защита, изпуснахме 59 гола. В допълнение къде бяха Джерард  и Лукас и при трите гола? Моя пръст сочи в момента в дясната ми ноздра, че там имам 1 сопол от 89-та година и трябва да го прехвърля в лявата. Освен че сочи там, сочи и към халфовата ни линия и аристократичното ни нападение. Защо пропуснахме толкова положения по този самариански начин? Защо имаше дупка между защита и халфове достатъчно голяма, че да се построи поредния най-голям мол на балканите? И какво на майната си мислеше ШКРТЛ като излезе от зоната си да гони да пребие ония миндил, дето свали топката на Гейл? Скитълс много ми прилича на един персонаж от един леко забавен филм - Дани от „Заместниците“. Подхожда често в ситуации без да се замисли за последствията. Първата част се опита да счупи няколко пъти главата си, както и да откаже Шамарок от футбола използвайки силови методи.

Има една школа от мислители, които предполагат, че за разлика от Рафа, който занулява ефективността на атакуващата мощ на съперника чрез дублиране, Роджърс не му е гот да го прави. За това и му трябват защитници, които са силни в дуелите едно на едно. Защото играем супер агресивно и често оголваме защитния вал. Ако в тази теория има грам истина то ШКРТЛ и до някъде Дагер ще летят с колата лятото. Та проблема не е в защитата, а в защитната игра на отбора като цяло. А и защитата щяхме само да я подхващаме с по две три изречения, ако не бяха пропуските в чуждото наказателно и специалната сила на халфовете ни да става невидими.

И тук ми се иска да напиша малко и за Суарез. Не е на себе си в последните 3 мача. Дори и срещу Манюр не беше на себе си. Изглежда изстискан. Изтощен. Онези допълнителни проценти нахъсаност ги няма. Според мен това е психическа умора и от части физическа. И той, а и много народ от отбора имат нужда от почивка далеч от стадионите. Да се презаредят. И въпреки, че не играеше на 110%, както винаги прави, той пак бе световна класа.

И дойде време за най-големият урок – урока, че нищо не е свършило докато дебелата дама не е приключила с пеенето. И този урок бе за Роджърс. Най-важният. Много въпроси могат да му бъдат зададени, като например защо смени „перпетуум мобиле" –то Рахийм, играч който се скъса да бяга, да се връща и да поема топката от дълбочина за да я изнесе, а не Лукас? Защо не върна халфовете си по-назад при 2-3 да пазят защитата. И много други. Наблюдавайки Брендън съм забелязал, че човека наистина се учи от грешките си. И то бързо. Мача с Челси и тези 10 минути според мен ще му служат като шута в задните части, който ще го изстреля напред. Поне ми се иска да го вярвам, защото много харесвам северно-ирландеца с тежкото преглъщане, който обича техничари.

Феновете с право благодарят на момчетата и Роджърс за постигнатото през този сезон. Аз обаче искам да им благодаря за нещо друго. След 2009 година апатията се загнезди в мен и много рядко усещах каквато и да е емоция от победи, загуби, равни. Дори и като спечелихме Карлин Къп не изпаднах в безумен екстаз. Кени успя да върне малко от изгубените емоции, но буцата в гърлото, черната дупка в корема ми не изчезнаха. Те спираха всякакъв вид емоции да излязат на повърхността, защото ги убиваха в зародиш. Подкрепях отбора просто защото трабваше. Знаех че е правилно. Но не го изпитвах. И така докато не се появи Роджърс и философията му за играта. Радостта се върна в душата ми. Тъгата по загубени точки вече не е тема табу за сърцето ми. Викането и чупенето на предмети в нас в изблик на силни емоции отново е тема номер едно в квартирата ми.... Защото хората не помнят какво си направил за тях, какво си им казал, а помнят как това , което си направил за тях, което си им казал, са ги накарали да се почувстват.

Благодаря ви момчета, че ме накарахте да чувствам „Ливърпул “ отново!

 

Нихилизъм

Човекът. Тази празна от смисъл, живееща в илюзии, подредена пагубно органична загуба на материя. Човека е гавра на природата над самата природа. По всички природни закони Той не трябва да съществува. Съсипвайки всичко естествено, до което се докосне. Налагайки примитивното си разбиране за всичко , което го заобикаля, Той е в противоречие със самата природа. С майката, която го е откърмила.

Човекът е съществувал в абсолютното щастие според християнството. Пребивавал е в Рая. Сигурно и чикии не си е биел, че не е знаел какво е това, което му виси изпод краката .Но е направил избор. Направил е избор да се изплюе в лицето на своя създател. И е бил прокълнат за тази си дързост – изгонен от Рая Човека е осъден да знае, да може, да създава унищожение, търсейки пътя обратно. Само че, какво е Рая? Не е ли едно блажено бездействие отредено за смирените?Стоене на едно място? Липса на каквато и да е болна амбиция от развитие, водещо до страдание? Как тогава чрез действия Човека ще се върне там? Това не е ли противоречиво с естеството на Рая – бездействието? Илюзии. Всичко е болни илюзии породени от този низвергнат разум, базирани на измислената реалност.

И така изхвърлен от Рая, Човека започва да създава нищета и мизерия. Та какво друго може да създаде имайки впредвид начина, по който е напуснал отредения му изначално Рай. В опитите си да достигне щастието, което е възможно само в райската градина, това анти-природно създание все повече се отдалечава от заветната цел. За това е и пълно лицемерие, когато някой каже , че търси щастието. Бори се за него. Като животно попаднало в плаващи пясъци. Колкото повече се опитва да се измъкне, колкото повече усилия влага за да се спаси, толкова повече затъва. И Човека не може да осъзнае това. Заслепен от собствения си блясък, той се опитва арогантно да се конкурира със своя създател. Да стане по-велик от природата, която го е отгледала. Самият той да стане създател. И чрез борбата си или да се върне в Еден, или да си създаде собствен такъв. Но какво може да създаде един провал, ако не друг провал?

Цивилизацията. Тази брутално наложена сюреалистична среда. Водена и създадена на базата на измислени закони, защитавани от илюзорните правила. С появата на цивилизацията всякакъв шанс за връщане към райската градина са пропаднали. Този кошер от гнилоч и нищета за многото , се твърди, че е възникнал по естествен начин. Чрез налагане на естественото право, което на по-късен етап се е изродило в Право. А правото като такова е привилегия. На тези, които могат да си го позволят. Ако един куц и сакат плешивец може да отнеме земята , на която аз съм собственик, чрез лобиране и подкупи, то тогава къде отива това естествено право? Правото ще защити тоя мерзавец от опитите му да го убия и набия на кол. Съдба, която трябва да получи след като се е опитал по законен път да открадне това, което е мое. Цивилизацията е поредната, ако не последна стъпка преди тоталната деградиция. Човека до такава степен е пропаднал, че да купува  неща, които не харесва  с пари, които няма или така наречения кредит. Да предлага футболни школи на деца от Африка, които просто имат нужда да ядат. Да оставя милиони хора да живеят без домове, докато блажено си бърка по екрана на гноясалия, създаден от ръцете на хиляди прокажени и живеещи в нищета човешки същества, АйФон. Да лицемерничи до такава степен, че да спасява Земята, измислайки и ден, а прибирайки се вкъщи да включи в контакта телефона и лап топа си да ги зареди. И така всеки ден. Да диша Земята?! Долно, безобразно ,арогантно лицемерие. Цивилизацията е най-долната стъпка преди самоунищожението.

Но не всичко е изгубено. Напоследък даже съм станал оптимист. Всичко отива все по-стабилно към отходният канал и това ме кара да съм позитивен. Ледници се топят, нивото на Световния Океан се покачва. Скоро много градове ще останат под водата. Земните полюсите се преместват предизвиквайки катаклизми, милиони хора измират от нищета предизвикана от нашето невежество и консуматорство. Според Световната здравна организация резистентността на бактериите към антибиотиците нараства в небивали темпове. Очаква се скоро да се появи нов супер вирус, които да избие милиони. И това всичко се дължи на тоталната *путкофикация на цели поколения изверги, наречени хора. Живеенето в стерилна среда е допринесла толкова много до упадъка на имунната ни система, че разчитаме на бавно, но сигурно убиващите ни фармацевтични компании да ни лекуват с антибиотици. Които явно скоро няма да работят. Всичко това не е ли прекрасност? Просто се облегнете и се наслаждавайте на Края. Това е привилегия. Даже може да се направи реалити шоу по случай провала на Човечеството. Ще бъде под наслов "Краха на нищожните идеи". Бих си купил телевизор  за да го гледам.

Много хора изпадат в паника. Аз се радвам. Радвам се, че най-после ще се стигне дъното, в което човек ще се смири. Разбирайки какво нищожество е Той най-накрая ще разбере, че единственото нещо, което му остава е да се  предаде. Да спре да затъва. Да разбие всички илюзии на които е базирано измисления му начин на съществуване. Да унищожи провала наречен човешка цивилизация. И ако не го направи – единственото, което ще остави след себе си ще бъде пластмасата. Всички паметници на културата, всяка една измама създадена някога от тази деградирала маймуна  , ще бъде унищожена от времето. Освен пластмасата. А може би за това сме били отгледани от майката Земя. Може би това е бил смисъла на нашето жалко пребиваване на тази красива синя точка, лутаща се в безграничния Космос. Да създадем пластмаса. Земята не е знаела как да си я придобие сама и за това ни е създала.

А за тези, които биха ми казали защо не се самоубия след като всичко е толкова мрачно ще кажа – „Самоубийството има само един проблем. Че когато и да го направиш ще е прекалено късно“ – Емил Мишел Чоран.

*путкофикация – процес на обгрижване на дадено нещо, до такава степен, че то да не може вече само да се грижи за себе си. Неспособност да се справиш с трудности поради обргрижване.