Размисли над един Роджърс

    Размисли над един Роджърс


15ти Декември 2013. Датата на която се състоя най-завършеният мач на Червените, който съм гледал. Имало е много прекрасни мачове. Моменти, обрати, невероятни изпълнители с още по-невероятни изпълнения, свръх брутални защитни формации. Чудеса и феномени. Но на тази дата, всичко изглеждаше в перфектна хармония с цялата Вселена. Сещам се само един мач, който се доближава до тoва футболно съвършенство – 10 Март 2009. 4-0 на Анфийлд над най-титулования Европейски футболен отбор.

Мача за който говоря е Тотнъм. Еманация на всичко, в което се състои философията на Роджърс. Преса, държане на топката, агресия, спокойствие с топката в крака, футболна интелигентност, използване на слабите страни на противника. Всички играчи изглеждаха така, все едно са играли задно 20 години. Всички елементи от машината бяха на мястото си, работещи за общото благоденствие и ясно разбиращи ролята, която изпълняват. Резултат – 0-5. 10 удара в провитниковата врата, 0 в тази на Ливърпул. Хотспърс са анихилирани. Джерард се шегува в студиото на „Скай Спортс“, че този отбор няма нужда от него.  Колкото и луди мачове да имаше след това, нямаше такъв, който да се приближи до тази симфония на футболното съвършенство. Роджърс е на върха на футболния свят. Неизбежно следват сравнения с Клоп. Чертае му се бляскаво бъдеще. В Англия вестниците искат северноирландеца да поеме треньорския пост на националите. Неговите ловки момчета облечени в червено показват на целия свят, че хауса може да бъде опитомен само ако го оставите неконтролируем.

Почти една година по-късно няма и помен от лунатизма и вълнуващата лудост. Лукавостта и арогантността в играта ни са заменени от стеснителност и депресия. Роджърс, някога считан за лицето на новата  генерация треньори във футбола, заедно със Симеоне и Клоп, се е запътил стремглаво към бездната на футболната безпощадност. Но как  и защо това се случи? Разбира се отговорите са много. А и не е сигурно колко от тях въобще се приближават до истината. Но и никой не може да каже със сигурност какво се случва. Къде отиде стила на игра? И най-вече къде отиде примерената арогантност на Роджърс и водения от него отбор?

Стилът на игра.

Роджърс започна престоя си на Анфийлд колебливо. Въпреки, че даваше ясни знаци, че той знае къде се намира, някои от изказванията му оставаха странен привкус в устата на феновете. „Ще мине време преди да заиграем като Суонзи“ е една от тези реплики, които бяха както винаги криворазбрани. Идеята в първите месеци бе играчите да се научат да играят с топка в крака. Футболът ни бе базиран на притежанието на топката. Съответно липсваше т.нар. „пенетрация“ или пробивност. Въпреки това, феновете на отбора виждаха защо се прави всичко това и тихичко подкрепяха модела на работа. След закупуването на Стъридж и Коутиньо, отбора придоби една нова  скорост в играта си и премина към по контра-атакуваща стил, в който основен елемент бе бързото изнасяне на топката от едното в другото наказателно. Стъридж придаде тази липсваща пробивност, а малкият бразилец бе механизма,  захранващ оръдието. Останаха неотговорени въпроси, като този как уруса и англичанина биха си взаимодействали. Настроението бе умерено-оптимистично. Въпреки привличането на тези двамата, северноирландеца не спираше да повтаря, че играта ни се базира и се изгражда около Суарез. И така логически дойде този връх в представянето ни миналата година. След година подготовка, обработване и изчистване на стила, цялата работа пред и зад кадър получи своето футболно изражение на терена. Стилът ни на игра придоби завършен вид. „Атака и пак атака“ бе мотото на този отбор. „Ние можем да вкараме повече от вас“ шепнеше под съзнанието в главите на щаба на червените. И всичко това бе постигнато с много работа на целия екип на ФК „Ливърпул“. А тази работа имаше ясна цел – Суарез да е водещата фигура. Уругваеца стана един от тримата най-добри играчи в света не само, защото притежава неоспорими качества, детински ентусиазъм за играта и титанична воля, а и защото стилът на отбора бе направен да работи за него. Само един елемент бе останал извън тази идея и той бе Стъридж. Колкото и да въртим нещата, те двамата се разбираха на базата на таланта си, а не на някакви безбожно рутинирани движения. Роджърс бе оставил нещата там сами да се подреждат, изхождайки от идеята, че двама велики нямат нужда да бъдат учени, а просто да бъдат оставени да бъдат такива, каквито са.

С напускането на Суарез този стил изчезна. В момента Роджърс изглежда като човек, който няма ясна идея как трябва да изглежда отборът му. Не твърдя, че той няма. Но на базата на това как играем е лесно да бъде възприета такава гледна точка. Този път, за разлика от първата година на Роджърс, не се вижда какво се опитваме да направим като отбор и на къде отиваме.

Факторът време за подготовка

Нещо, което много малко се споменава е факта, че миналите сезони Роджърс имаше цяла седмица да се подготви за следващия мач. През този промеждутък от време той можеше да работи с футболистите на Мелууд и да им вкарва в главите идеите, рутината и разбиранията си за играта на спокойствие. Тази година това удобство липсва. Роджърс, за първи път в своето развитие като треньор, трябва да се съобразява със толкова сгъстена програма и да се опитва да научи играчите си как точно да играят.

Джерард

Джерард е с една година по-възрастен. Миналата година твърдях, че той не може да играе ролята на Пирло в Англия. Бавен е, липсва му дисциплината да стои и да защитава защитата, а и неговата игра е базирана на експлозивността и ентусиазма. Да не забравяме и огромната разлика в темпото на игра на Апенините и на Острова. Качествата бавно, но сигурно изчезват от арсенала на Капитана. Мозъкът знае и иска, но тялото вече не може. Проблемите при Джерард бяха умело замаскирани с един по-силен завършек на сезона и от безумното ни нападение. Когато пред себе си имаш играчи като Стъридж, Суарез, Коутиньо и вървящия към футболнтие върхове Стърлинг е лесно да ти бъдат простени груби позиционни грешки за ролята, която изпълняваш. Да не забравяме, че до себе си Капитана имаше енергичния Хендерсон, който е нагърбен със задачата да бъде „краката“ на англичанина. Най-вероятно Джерард ще направи отново силен втори полусезон тази година, но е време да се мисли или за смяна на стила на игра, изискващ халф-разрушител тип Матич, или да се търси замеснтик на Джерард. Роджърс тук е поставен пред най-трудното решение, което някой може да си представи – да остави на пейката жива икона в лицето на Стивън. А това трябва да стане, защото Джерард пречи на и без това изгубилия своето лице отбор.

Трансфери

Ливърпул преживя много бурно траснферно лято. Загубихме най-добрия  си играч, на който бе изграден целия стил на игра на лудостта. Бяха закупени предимно играчи, които влизат в категорията „бъдещи звезди“. На хартия смесицата от млади играчи, но с опит в Европа, и играчи с опит в Англия, изглеждаше чудесен. Ангийско свикналите трябваше да носят отбора на домашната сцена, докато другите се учат. Европейско свикналите играчи трябваше да помагат на английско свикналите да привикват към Европа. Както винаги в житова нищо не е толкова просто. Започна изграждането на новото лице на Ливърпул. Играчите, въпреки че бяха привлечени заради своето разбиране за стила на Роджърс, изпитват огромни проблеми да се приспособят към начина на игра  и сгъстената програмата . Прибавяме към това и липсата на ясна идея на къде вървим и картинката придобива все по-тъмни окраски. Освен че новите играчи трябва да разберат къде играят и да изградят нужната арогантност, те трябва да работят в токсична атмосфера, възпроизведена от моментното състояние на отбора. Трудна задача е това дори и за най-големите непукисти в Света. Ще оставя и съмнителните качества на някои от привлечените играчи на страна.

Роджърс е на 41 години

Във времената, в които живеем е много лесно да забравим, че хората са хора и имат право на грешки. Благодарение на развитието на телекомуникационните технологии в момента мениджърите и играчите са поставени под безпрецедентно напрежение. Този стрес винаги го е имал, но никога не е бил на такива нива. Някой може ли да си спомни издънките на треньори като Анчелоти, Мориньо, Ван Гаал, Гуус Хидинг когато са били на същата възраст?  Трябва много упорито да се поразтърсите за да намерите подобни периоди в техните кариери. Някой може ли да се сети койо тогава е анализирал тяхната игра и е гледал под лупа всяко едно решение в студиото на "Скай спортс"? Защо говоря за възрастта на северноирландеца? Възрастта е алегория за липсат на опит.   Роджърс е един от най-обещаващите  млади треньори в Европа, и като такъв му липсва сериозен опит в битките на различните фронтове. Благодарение на постигнатото миналия сезон много бързо забравихме, че Роджърс няма опит в сгъстен цикъл от мачове. Липсват му приложни знания за битките в Европа. Не знае как да ротира отбора си така, че да запази играчите свежи, а това да не попречи на стила на отбора, който многократно споменахме липсва. В предишните два мача мениджъра на червените използва 19 играча?! По- добре няма как да онагледя липсата на опит с подобна сгъстена програма.

Много четящи ще намерят написаното като своеобразна защита на Роджърс. Далеч съм от тази цел. Седнах да пиша това, за да мога сам да си подредя мислите в главата. Водещ въпрос в писането бе „Ако бях Роджърс...“.  Защото повечето фенове отказват да влязат в обувките на критикуваната или възхваляваната от тях личност.  Роджърс е един от най-виновните за сегашното състояние на отбора. Футболните решения са негови. Това, в което съм се убедил за себе си е, че той се учи от грешките си. Понякога това отнема време. Понякога това отнема 10 минути. Няма нужда да изброявам смените направени още през първото полувреме, когато той е виждал, че тактиката е грешна. Оста Джерард- Лукас бе разбита след няколко поредни слаби мачове. Виждането му за позицията на Стърлинг. Изкарването максимума от качествата на Суарез. Липсата на идея какво се случва в защита. Примери, показващи умението на Брендън да учи. Примери показващи и неговата моментна неспособност да се справи със ситуацията.

Но аз вярвам, че хората учат най-много от грешките си, а не от своите успехи. В момента Роджърс се намира в най-трудния период от своето професионално развитие. Успее ли да се измъкне от тази дупка го очаква бляскаво бъдеще. Дали с нас или с друг отбор това няма значение. Моят избор в случая е да го подкрепя. Защото този човек ме е убедил с това, което показа последната година, че може да е един от най-големите в професията. Но за да се превърне в това,  което му вещаят звездите час по-скоро той трябва да намери отново себе си.

Който твърди, че резултатите предишната година се дължи само на Суарез му предлагам да скочи от някой мост, но да се върже за врата с някое въже, че да не вземе да падне. Това е Футбол. Игра на 11  играча и още 3 пъти по толкова работещи извън обективите на камерите. Марадона и той сам направи Аржентина шампион, но ако се разтърсите из анализите на футболни коментатори ще разберете каква солидна машина е работила зад него, за да може той да прави това, което е умеел най-добре.

Не разбирам!?... или видяно през моята клавиатура

Liverpool had just one shot on target in the second half against Chelsea and have created just two open play chances in the box in the last two league games.
Yet still Balotelli – zero goals in nine league games – starts, and starts on his own. The result? Zero shots on target, zero shots off target, zero chances created.  - The Anfield Wrap

According to Squawka, Gerrard completed zero tackles, won just one aerial duel, and made a defensive error leading to an attempt on Mignolet’s goal

Не разбирам!?

Излизаме срещу Реал с играчи, уж дето видиш ли по някакъв начин нестандартен, изглеждащ привидно неприятен. Много играчи от тях правят по-добър мач от т.нар. титуляри и на мен ми се стори, че това е миг повратен. Ще обърнем потока на нещата безвъзвратен. Ще поемем по пътя обратен, към върха щатен. Или някаква друга такава глупост.

Коло беше абсолютен бехемот във Вторник и счупи каквото можеше да счупи в бяло. Награда - пейка. Мускито въпреки, че имаше вина за гола на Бензина, се справи дисциплинирано и културно. Награда - пейка. Борката се скъса да тича, да бяга по каналите, които Балотелата не използва, да пресира безрезултатно. Даже и гол вкара. Награда - пейка.  Лукас защитаваше усърдно защитната четворка. Награда - пейка. Лазер не направи нищо. Награда - пейка. Лорвен е играча в ПЛ допуснал най-много грешки според не проверена информация (Dejan Lovren has made 4 defensive errors in the Premier League this season, more than any other player.). Награда - титуляр с бонус безплатно безучастие в защитната игра на отбора. И поради безпристрастна игра гарнирана с липса на лидерски качества спечели и купони за храна в Теско.

Та не разбирам. Излиза Роджърс и разправя как трябва да се взимат титанн0-титанични решения и за това се получава голяма заплата. Разказва как знае, че работата му зависи от резултатите. После подсвирква, че ще играят само играчите във форма. И накрая - поеми тоя Лорвен. Поеми тоя Джонсън и Джерард. 3-ма играчи, които спокойно могат да вземат приза за "Каспър дружелюбния дух" на месеца. Дали са в игра или не няма значение. Минават през тях като вятър..... и разни други такива дразнещи песни на Каризма. И какво послание тече в главите на хора като Мускито, Сако(който да сме честни е контузен) и разни други знайни и не знайни войни в червено? Представяш се по-добре от титулярите и за награда търкаш вълшебната лампа на Аладин покрай тъч линията. Поне да бяха дали красивата Ева от лекарския щаб на Челси да поиграят смените с нея на "Пипни ме тук и тук, и тук и навсякъде ме пипни, че боли, oх а зад ухото ме сърби ела и ме почеши."

И други неща не разбирам. Да вземем Марио Балотелата. Успя да хване всяка една засада спусната му от страничния все едно наградата от това бе лап денс от Бионце. Та този сладурковец от 1 удар във вратата вкара гол. Да, вярно от засада, но ситуацията не беше никак лесна. Особенно имайки впредвид кой е с вратарските ръкавици на среща. Та Балотелата защо Адже-ба се държи толкова далеч от вратата? Логиката сочи, че Роджърс иска головете да дойдат от халфовете, а Балотелата да е като отправна точка за тия ми ти мародерстващи халфове. Като един вид италиански трафопост. Супер. Ама нямаме мародерстващи халфове.

След като нямаме мародерстващи халфове защо не вкараме Балотелата в наказателното и до него не поставим някой друг, който да е трафопост? Остави Марио да си мързелува в наказателното, но се увери, че до него ще стига електричество. Не можем? Не искаме?

Челси колко бързо се справи с проблема, който прозираще пъврите 20 мин - празното пространство пред защитата им откъдето дойде гола. Ние колко бързо се справихме с проблемите прозиращи при нас?  Челси започнаха яко да пресират Лорвен и Монката и топката започна да се губи по-бързо от постъпленията в държавната хазна при управлението на Орешарски.

Стуридж?! Той ще оправи всичко. Ще се върне в игра и ще почне да се възползва от празните пространства зад защитата. Ще се възползува от каналите между защитниците и ще създава празно пространство за Балотелата. Ще получава 502 метрови диагонални пасове на корнер флаг-чето, където ще играе 1 на 1 с някой от лошите, ще го минава и ще създава голова опасност. Звучи чудесно, нали? Прекрасно е надеждата да се крепи на голям талант, който пропуска 45% от мачовете за сезона.

Ако мога да цитирам героя на Ал Пачино от "Всяка една Неделя" - "Ние се намираме в Ада, господа. И или ще се излекуваме заедно, като отбор, или ще се провалим един по един". В момента ние се проваляме и като единици и като отбор. В това число и треньора. До такава степен се проваляме, че и Мистър Пропър да използваме, пак не можем да заличим гняста от този провал. Сигурен съм, че никой в отбора не си е представял подобно пропадане. И не се вижда как нещата ще се променят. Лично аз си мислих, че ще пропаднем до нивата на първите 6 месеца от управлението на Брендън - ще се стараем да кретаме, ще задържаме топката и ще ни липсва този порно термин "пенетрация". После си мислих, че ще жертваме нападението за атаката, за да можем да направим една солидна дефанзивна платформа, на която да стъпим и да се измъкнем от Ада . После си мислих, че ще взимаме домашните мачове, ще кретаме срещу силните, в гостуванията ще се молим, ядем и повръщаме пък каквото стане. После си мислих, че по-лошо не може да стане. После си мислих, че.... Свханахте и.... 17 мача - 2 чисти мрежи....

И така след като си изкарах сръднята ще кажа нещо, в което вярвам. И като вяра то за мен не се нуждае от доказателства.  Нещата ще станат по-добри след зимата, при условие, че няма да имаме нова контузия на Стуридж. А ако закупим подобно шило в предни позиции нещата може и да приемат по-бели форми.

До тогава апатията ще предпазва всичко червено с Ливърбърд населило се в душата ми. Време е за летаргия за да можем да спасим емоциите си от убийство и да ги запазим за по-добри дни.

Футболът е игра... или видяно през моята клавиатура

Футболът е игра. Вярно това е изтъркан лаф. Вярно, че отдавна не е верен на всичкото отгоре. Но ей на. Пиша го. Футболът е игра. И като такава тя трябва да носи емоции. Радост и веселие най-вече.

Една от силните страни миналия сезон бе, че играчите се забавляваха на своята игра. Всеки играеше така, все едно е изпил 5 узо-та и цъка с едрогърди момичета с големи деколтета ръченица. Виждаха се усмивки, радост, майтапчета в отбора. Сега това го няма. Сега футболът ни е работа. Скучна, безидейна, отбиваща номера. Много против мнението съм, че играем без желание. Напротив. Играем с огромно желание и себераздаване. Но играчите го правят, защото така трябва, а не защото го разбират или го усещат. Играят с желание за нежелана игра. Получава се синдрома на "Работим толкова, колкото да не ни уволнят, а те ни плащат толкова, колкото да не напуснем". Това е метафора и да не се разбира буквално.  И колкото и да се раздадат тия момци, просто не им се получава.

И за това е виновен Роджърс и това няма как да се скрие. Търсейки новото лице на Ливърпул в момента не се знае кой какво и как трябва да прави. Марио трябва да бележи голове ама срещу свраките имаше само 1 докосване в наказателното на противника?! Коутиньо трябва да прави ключови пасове, но поемайки топката вижда, че няма с какво да работи пред себе си. Стърлинг трябва да прави всичко. Само до него да не са двама, трима играча. Джерард трябва да е вдъхновението и да канализира играта. Трябва  и безапелационно да пази защитата. В момента е по-тих от летен средиземноморски бриз. И го минават като пилешко дробче в градски кенеф. Джонсън трябва да мародерства по крилото. Миньоле трябва да покаже някакъв модел на излизания при центрирания за да може централните да свикнат с него и да знаят кога и как излиза. Ловрен трябва да е мегамозъка на защитата. Трябва, трябва, трябва. И накрая нищо. Няма идея, за която момчетата да играят. След като не знаеш нещо защо го правиш не вникваш в него. Щом не вникваш и не го разбираш трудно ще му се зарадваш когато се получи. Освен ако не говорим за елементарни плътски забавности.

Забелязва се в последните 3 срещи желанието на Роджърс да не напада безумно от началото на мача. Виждайки, че вече не бележим толкова много той се опитва да ни направи по-културни. По с обноски женталмени. До 60-та минута гледаме да не допуснем гол и после чрез смени да се търси попадение. Хъл, Сванзе, Нюкасъл. Ето тази тенденция виждам аз в тези мачове. Срещу Хъл и Сванзе създадохме достатъчно за да си вземем мачовете. Срещу гарджетата.... имаше едни 15 мин в началото на второто. Загатване по-точно да го кажем.

Та това трябва да се признае на Роджърс. Той търси изход от безизходицата. Но не успява да го намери за сега. Тук и там се прокрадват някакви идеи и наченки но до там.  За мача с НюКастле Роджърс вкара Морена в чуждото наказателно, а по-често тоалетно пате Джонсън оставаше като трети централен. В зоната на бековете на Свраките оставаха празни пространства, които северноирландеца искаше да използва. За жалост нито една свястна топка не стигна до оказващите се сами там Стърлинг и Морена. От своя страна този неприятник Пърдю беше прибрал отбора си дълбоко в тяхното си и си чакаше момента, знаейки че такъв ще има. Не пресираха много черно-белите, които говорят английски като шотландци. Моментът дойде след поредна серия на комедията "Всички знаем какво правим в защита и сме иба*и яките защитници". Да, Морена асистира, но пред него Ловрен се държа като лозова сърма в безтегловно състояние. Или казано по друг начин - объркан и не на мястото си. Тръгна за изкуствена засада и остави канал за пас по диагонал. Честно не знам какво искаше да направи.

Изгубих бройката на головете допуснати по този лунатичен начин. И колкото повече ги гледам толкова повече си мисля, че не човек за защитата ни трябва, а промяна в начина на трениране /добре де, евентуално това ще стане с човек, нает за да направи това/. Подобен тип грешки, според мен, не стават щото тренер ти е Мацо Писо, Папур Мангустата, Лирчо Стихчев или какъвто и да е друг треньор на защитата. Стават поради липса на комуникация, сработеност, липса на качества и тн. Явно е, че нещо трябва да се направи с  тази проклета защита. Промяна в тренировките и инструкциите може би? Може би слагането на един отявлен дефанзивен халф пред тях може би? Може би трябва да можем би?

Футболът е игра и като такава трябва да носи емоции. Гледайки, че вече не сме франатично-психиралите диви хиени от миналия сезон и че не ни се получава, Роджърс премахна тази забава и това желание от играчите да се изразяват на терена артистично-лунатично, и го замени с рутиниране и скучност. Нито единият нито другия модел ни носят дивиденти от началото на сезона. Очаквам с връщането на едната дива хиена от миналия сезон нещата отново да станат луди. Но вътрешно ме е страх, че вече ще е прекалено късно и че ще сме затънали в сива скучност  и еднообразие.

Футболът е игра, която трябва да носи емоции. Моля върнете ми необузданите и ирационални емоции от миналата година.

Равносметка

Имаме силата да променяме природата. Стигаме до най-големите дълбини. Изкачваме най-високите върхове.

Имаме знанието да създаваме технологии надминали най-развитото въображение. Знанието за нашето минало, настояще. За звездите и за планетите. За устройството на Вселената.

Ние сме свръх амбициозни, свръх интелигентни и свръх пробивни. Изключително адаптивни. Господари на Света.

И сме тотални боклуци. Водени от низши желания и нагони. Плужеци желаещи само и единствено нашето собствено щастие отъждествяващo се с консумиране. Празни сме отвътре. Нямаме кауза. Нямаме истина. Запълваме черните дупки в сърцата си с малоумни анти-социални мрежи, реалитита , които ни казват какво да мечтаем. Как да дишаме и изглеждаме. Казват ни кои да бъдем.

Ние нямаме себе си. Ние сме каквото ни кажат. Което е модерно. Толкова сме безсмислени, че зависим от виртуалния "лайк" в някоя от очуждаващите  бездушни мрежи да ни създаде смисъл.

Отдалечили сме се от смисъла на живота до толкова, че да го октриваме в телевизора.

ЕЙЙЙЙЙЙЙЙ, алчни. Къде ни останаха мечтите за едни по-добри дни? Не само за тебе, тебе и тебе. За всички. Къде остана обещанието, че с развитието на технологиите всички ще живеят по-добре? По-здравословно. По-човечно. Къде останаха празните приказки, че колкото по-богати стават богатите, толкова по-богати и ще са и останалите? Богатите не създават работа, лицемери!

ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ пиявици. Къде остана връзката ни с човешкото в нас и с останалите от собтсвения ни вид? Къде остана съчуствието и хуманизма? Обвихме ги в бездушни и безсмислени каузи, олицетворяващи нашата тотална липса на мисъл в съществуването ни? Символ на нашата тотална пре-задоволеност и отегченост.

ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙ заспали. Къде останаха  изконните ценности и защо ги продадохте за една илюзия наречена пари? Защо продавате свободата си и тази на децата си за да имате по-голям телевизор? По-голяма кола. По-голяма къща. Защо забравихте какво сте?

Защо започнахте да живеете само за себе си? Защо мразите и презирате останалите не желаещи да изглеждат и живеят така, както всевишният екран ви казва?

Защо се оставихте гнусните корпорации, политици, фирми, компании да ви отдалечат толкова много от истинските плодове на вашия труд? Защо шибания дебел чичко, живеещ на яхта в Монако получава повече от вас, след като не знае как работи собствената му компания, а вие му бършие гъзЪ всеки път когато тоя педофил се провали? Защо вие жертвате себе си за да получите едно "Браво"? Защо обръщате корем всеки път когато някой с пари започне да ви хвали? Толкова ли нямате характер. Нямате избор? Разбира се че нямате, защото сте роби!

Роби на това, което са ни казали, че е себе си. Продали душата си за да бъдете една идея по-малък роб от този под вас. Малко власт ви е достатъчна за да забравите откъде сте тръгнали и да си избиете комплексите. Не осъзнавате ли, че всички сме на една маса? И заедно ядем остатъците на боклуците оставени от ония , които са родени да бъдат богати. Които ни лъжат как трябва да се чувстваме спрямо тях чрез наложената медийна пропаганда.

Майната им! Вие сте много повече от тях. Вие сте тези, които трябва да сте най-близо до плодовете на продукта ви. До красотите на разума и талантите ви. Вие сте най-важните в едно общество, корпорация, фирма. Майната му на шефа. Майната му на парите, които получава. Часовника, който носи. Трохите, които ви хвърля за да сте падари на братята и сестрите ви. Майната и на рекламите, които ви казват, че може да сте като тях. Че само това е начина. Вие не сте тях. Вие не сте дрехите, които ви казват да носите, нали?

Майната ви и на вас! На всички пропаднали продажни мижитурки, оставили мечтите си за един апартамент, робуващи на човека с пачката. Живеещи като глисти. Пропаднала биологична маса!

Майната ви на всички, които нямате голяма идея за живота, а си кретате с нещастния егоцентризъм, захранващ желанието ви да бъдете като тия, които ви заробиха и ви казаха, че сте загубеняк.

Може да сме свръх модерни. Може и до Марс да сме стигнали. Да лекуваме Ебола и СПИН. Да се движим със свръх-звукова скорост. Но равносметката е, че си оставаме примати. Защото не отстояваме висши идеали. Не следваме истинските си мечти, а приемаме чужди за наши. Нямаме една обща идея за човечество. Не сме единни.

А който няма висок морал, идеял, идея към която да се стреми бива повлечен от чуждите.

Малко ни беше... или видяно през моята клавиатура

Проблемът не е в загубата. Няма отбор на Земята, който да се срамува от загуба от Реал точно в този момент. В начина е проблемът. Нямаше грам героизъм в тихата нощ над Анфийлд. Гладиаторите в червено се оказаха малки момченца, неспособни да носят дори доспехите на предшествениците си. Камо ли да боравят с тях. А малкото останали "Велики" тънат в разрухата на времето, неспособни да поведат армията от уплашени момченца. Но стига с този ненужен патос.

Aз лично нямах големи очаквания за представянето ни в ШЛ най-вече поради липсата на опит в треньорския ни щаб. Роджърс не е най-запознатия човек на Земята що се отнася до ротации и програма тип "Сряда-Събота-Сряда". От там идват и моите ниcки очаквания за представянето ни в този турнир.  Правя аналогия с Дортмунд в първата година на Клоп в Шампионска. До колкото помня те не излязоха от групата си. По- важно точно този сезон е да стигнем далеч в някоя от купите и да сме отново в топ 4.

Мачът започна силно за нас. Явно се опитвахме да копираме Ливърпул от миналата година. Яка преса и търсене на ранен гол. Всичко хубаво ама изглеждахме като бяла акула на 150 години с изкуствено чене. Опитвахме се да отхапем, но успявахме само да дъвчем месото или по-скоро да го подмокрим със слюнка. Не застрашихме по никакъв начин светеца на вратата на Мадридчани. И да слонът в стаята си има име и то е Марио. В момента Балотелата прилича на онази ситуация в тетриса, в която си построил упорито една огромна стена  и чакащ да ти се падне пръчката за да изчистиш голямата маса пиксели. Да, но играта упорито ти пуска квадрати. И точно това е Балотелата - квадрат в неподходящото място в неподходящото време в неподходящата конструкция. Не знам какво Роджърс се опитва да постигне. Ако иска да се изкарат силните страни на единствения си нападател да вземе да промени малко играта и да вкара италианеца в наказателното. Ако пък Балотелата е само допълнение към схемата да пусне втори нападател, та дори това да е Борето.

За защитата каквото и да се каже ще е малко. Изпълнителите  приличат на бебета в стриптийз бар. Навсякъде има биологични машини за ядене и се двоумят чудейки се коя да захапят. Никаква организация. Никой не говори с никого. Никой си няма доверие за нищо. И трите гола бяха допуснати с лекота. И докато за първия можеш да си вдигнеш ръката и да си признаеш страхотната комбинация, то за втория и за третия трябва да те ритат в топките за да си признаеш, че това са иситнски голове. До там сме я докарали, че вече има термин "Ливърпулски гол". Това са ей тия голове, които на организиран отбор не трябва да се случват. Не на добре организиран. Просто организиран.  За Ловрен все още няма да се изказвам, но в главата ми в момента вървят само лидерски анти-мисли за него. За сега води защитата като другаря Михов БСП. С лека ръка и свръх небрежен алкохолен делириум.

Първият гол беше страхотен. Само че ако хърватина и словака се бяха усетили да мръднат с една крачка един към друг или в посока на вратата щяха да го предотвратят.  Просто трябваше да се досетят, че прекрасните ни халвофе няма да затворят Хамас Родригез на време и да спрат подаванката му.

Вторият гол е нещо, което го споменах и в миналия мач. Някак си беговете остават сами срещу 2ма, 3ма от лошите. Да Джонсън трябваше да е много по-близо до Бензина, но защо отново имаше повече в бяло, отколкото в червено в тази зона?

Третият гол да го изкарат на клип и да пуснат на заден фон темата на Бени Хил. Поне за хуморизъм да го използваме. Другият вариант е на бавен каданс всичко да се движи. От сега си го представям ШКРТЛ как крещи "ТОУУУПКАААТААА" докато ченето му се движи по невъобразимо смешен начин. Симончо се мята напред крещейки "ННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ". Сещате се, нали? Като на "300" забавените кадри.

В момента сме брутално небалансиран отбор. Миналата година бяхме също толкова дисбалансирани, само че везната измерваща атаката клонеше до + безкрайност. А сега и везната носеща защитата, и везната измерваща нападението се люшкат и не се знае дори коя кaкво е. Конкретно снощи Котето беше безсмислен във фаза защита. Всичко щеше да е перфектно, ако имаше кой да му изпълнява фунцкиите в дефанса. Ама нямаше. За сметка на това Джерард направи пореден мач, в който не допринесе с нищо за каквото и да е било. Поне вече не пречи. Време е за еретична мисъл - да оставим Джерард на пейката. Да сложим Лукас пред защитата и да си цъкаме диаманта с двама нападатели. Топката да се движи по земята и само да се разнообразява с далечни подавания към беговете. Ерес, жигосване и анатема очаквам.

Джейми Карагър каза нещо интересно в студиото на Скай след мача. Твърдеше, че в такива моменти най-важното е чистата мрежа. И даде пример с Улие, който събрал народа в една съблекалня и им казал, че грам не го интересува дали ще бием. Искал 2-3 чисти мрежи за да се върне спокойствието в защита. "Понякога трябва да се правят жертви с разбирането ти за футбола, за да постигнеш нещо. В случая Ливърпул имат нужда от няколко чисти мрежи" - свободно перефразирам. Лично не споделям такъв възглед, но така като гледам лунатизма обхванал защитата ни съм склонен да се съглася.

Айде да видим с бистришките тигри какво ще направим в Събота. Ако бием, тази загуба от Ревал ще я изтрия от паметта си с 5 грама марихуана, 1 литър червено вино "Каберне Совиньон" и с 1 мъфин.

Някакви си идеи

Чудя се какво да правя и реших да открадна някоя и друга идея от някои и други места и да напиша ей така някакви идеи.

Мисля си за някакви игри, в които да участват и политиците ни. Игри, които да стимулират умствения и физическия багаж на нашите "управници". И така.

1-ва игра: "Шиповани Заедно" . Застават 10 избраника, всенародни красавчици, в една зала 20 на 20 метра. От едната страна има стена с шипове. Започва задаване на въпроси. От лесни към трудни. След всеки въпрос на сбирщината в стаята - шиповете се приближават с метър напред. За да се спасят им трябват 17 верни отговора. Участниците ще имат право на 3 жокера. Какво е жокер - ако не могат да отговорят на въпрос хвърлят един, който изберат към шиповете и го правят на кайма с ориз. Забравих да спомена, че ще им се дават отговори на въпроса тип "Стани Богат". С "А", "Б", "В" и "Г". Жокерите ще са същите като на споменатата игра. Това ще бъде предавано по телевизията, а с парите от спонсорите ще се кърпят дупките в бюджета.

Спонсори на тази игра ще има 100%, особено от месния бизнес. "Шиповани Заедно. Спонсор - Сачи". Хората ще могат да залагат кой ще бъде избран за жертва, на кой въпрос ще се даде грешен отговор, правилен и тн. Хората обичат кръв, зрелище и залагания все пак. Процент от залозите също ще отива за кърпене на бюджета

 2-ра игра: "Жив катапулт". Рисуваме на една огромна тухлена стена една дартс мишена. И започваме да изтрелваме от 1 катапулт дупетати. И отново биват приемани залагания кой дупетат коя цифра ще удари. Пеевски ще бъде изтрелян последен, че после след него трудно ще се чисти. А нали по някакъв начин трябва да се оставят следи, кой къде е ударил  мишената с тялото си. Спонсор - "ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ - Защото строим качествено".

3-та игра: "Коя е по-по-най дълбока". Игра за дупетатки. Застават избранички от всяка една партия и започват да си тикат кой която каквото и кажат, по които дупки и кажат. Със СМС ще може да се гласува какви предмети да има за тикане и къде точно. Искра Фидосова няма да вземе участие в тази игра, след като на всички им е  ясно, че може да скрие локомотив на БДЖ в себе си.  Спонсор "Дуфалакс - когато се чувстваме тежко препълнени, а искате да си наврете и още нещо в себе си".

4та игра: "Кой иска да бъде наркоман". Няма да оставим момченцата от партиите да скучаят, я. Затваряме в едно помещение 5 на 5 метра двама дупетати. Оставяме ги гладни 2 дена, докато им даваме кокаин примесен с Ред Бул и амфети. След което им се дават по една лъжица и им казваме, че ключа за изхода е в коремите им. И ги оставяме да издълбаят прохода към спасението си.  Спонсор както се досещате е Ред Бул - "Ред Бул ви дава крила за бягство". Може и някой колумбийски картелец да прилапаме за спонсор "Кока - изшмъркай свободата си". Залозите отново ще текaт с пълна сила.

5та игра: "100 метра вита баница с препятствия". Правим 100 метра вита баница, инсталираме по едно взривяващо се устройство във всеки един от крайниците на участниците и ги пускаме да папкат. На всеки десет метра ще има 1 айранче, което представлява препятствието. Ако даден участник каже, че се отказва - взривяваме един от крайниците, след което цицореста сестра идва с гореща ютия и се уверява, че участника няма да губи повече кръв от раната. И така докато всичко не бъде изядено и изпито.  Спонсор - "Софийска Баничка -  с ядене към цялост". 

Участниците в игрите ще бъдат избирани от народа чрез СМС-и. Предполага се, че най-заслужилите некомпетентни ще бъдат избирани. Да видим кой няма да си върши работата в Парламента когато тези игри бъдат въведени.

 

Бъдете

Бъдете... Бъдете новото, стъпвайки на старото. Бъдете човека търсещ свръх човека. Бъдете скромни във своята арогантност. Бъдете истината в лъжата. Бъдете звездата, светеща в небосклона, докато вървите по Земята. Бъдете тук. Бъдете там. Бъдете това и сега. Живейте в настоящето, произлизащо от миналото, с поглед в бъдещето.

Бъдете себе си. Бъдете само и единствено вас самите. Бъдете благодарни на живота. Бъдете благодарни за живота. Бъдете астролога на собствения си хороскоп. Бъдете картографа на собствената си карта на живота. Бъдете предпазливи, докато скачате безрасъдно в непознатото. Борете се за мир. Воювайте мирно.

Бъдете винаги на време там, където искате да стигнете, дори и да закъснявате. Закъснявайте за да сте винаги на време там, където не искате да стигнете. Бъдете винаги в приповдигнато настроение дори когато се чуствате изтощен. Бъдете на високо дори когато сте в низкото. Бъдете щастливи в своето нещастие. Бъдете силни, когато сте слаби. Бъдете водеща сила за слабите. Бъдете канени навсякъде, където не ви искат. А ако не ви искат, бъдете желани от всички. Но най-вече от себе си.

Бъдете свободата заробваща сърцата. Бъдете светлината озаряваща мрака. Бъдете приключенеца октриващ живота дори когато стои на едно място. Бъдете скучното приключение. Открийте себе си в другите. Открийте себе си чрез другите. Бъдете другите докато сте себе си.

Бъдете частното в общото. Бъдете общото в частното. Бъдете самоинициативата. Бъдете групата. Общността изградена на свободна воля. Обединяваща общото благо. Бъдете личността. Бъдете капиталиста живеещ в анархизъм. Обичайте дори когато ви мразят. Обичайте омразата. Бъдете обичани от всички, но най-вече от себе си. Бъдете диалог на монологa. 

Бъдете първия финиширал последен. Бъдете последния финиширал първи. Бъдете първи дори когато сте последен.

Бъдете силни. Бъдете честни. Бъдете морални. Не изменяйте на ценностите дори когато това се налага. Бъдете промяната в закостенялото общоприето. Бъдете общоприетата промяна. Носете детето в себе си докато остарявате. Не се предавайте никога, дори когато са ви предали. Бъдете отдадени на себе си. Бъдете черното отличаващо се в бялото. Бъдете бялото отличаващо се в черното. Бъдете сивото в черно-белия Свят. Бъдете Света събрал в себе си целия космос. Бъдете мулти вселената сгушила се в едно зрънце. Бъдете човешката доброта произлязла от божествената обич.

Бъдете най-добрият човек от всички шест милиарда. 

Бъдете вечни.