Футболът е игра. Вярно това е изтъркан лаф. Вярно, че отдавна не е верен
на всичкото отгоре. Но ей на. Пиша го. Футболът е игра. И като такава
тя трябва да носи емоции. Радост и веселие най-вече.
Една от силните страни миналия сезон бе, че играчите се забавляваха на
своята игра. Всеки играеше така, все едно е изпил 5 узо-та и цъка с
едрогърди момичета с големи деколтета ръченица. Виждаха се усмивки,
радост, майтапчета в отбора. Сега това го няма. Сега футболът ни е
работа. Скучна, безидейна, отбиваща номера. Много против мнението съм,
че играем без желание. Напротив. Играем с огромно желание и
себераздаване. Но играчите го правят, защото така трябва, а не защото го
разбират или го усещат. Играят с желание за нежелана игра. Получава се
синдрома на "Работим толкова, колкото да не ни уволнят, а те ни плащат
толкова, колкото да не напуснем". Това е метафора и да не се разбира
буквално. И колкото и да се раздадат тия момци, просто не им се
получава.
И за това е виновен Роджърс и това няма как да се скрие. Търсейки новото
лице на Ливърпул в момента не се знае кой какво и как трябва да прави.
Марио трябва да бележи голове ама срещу свраките имаше само 1 докосване в
наказателното на противника?! Коутиньо трябва да прави ключови пасове,
но поемайки топката вижда, че няма с какво да работи пред себе си.
Стърлинг трябва да прави всичко. Само до него да не са двама, трима
играча. Джерард трябва да е вдъхновението и да канализира играта.
Трябва и безапелационно да пази защитата. В момента е по-тих от летен
средиземноморски бриз. И го минават като пилешко дробче в градски кенеф.
Джонсън трябва да мародерства по крилото. Миньоле трябва да покаже
някакъв модел на излизания при центрирания за да може централните да
свикнат с него и да знаят кога и как излиза. Ловрен трябва да е
мегамозъка на защитата. Трябва, трябва, трябва. И накрая нищо. Няма
идея, за която момчетата да играят. След като не знаеш нещо защо го
правиш не вникваш в него. Щом не вникваш и не го разбираш трудно ще му
се зарадваш когато се получи. Освен ако не говорим за елементарни
плътски забавности.
Забелязва се в последните 3 срещи желанието на Роджърс да не напада
безумно от началото на мача. Виждайки, че вече не бележим толкова много
той се опитва да ни направи по-културни. По с обноски женталмени. До
60-та минута гледаме да не допуснем гол и после чрез смени да се търси
попадение. Хъл, Сванзе, Нюкасъл. Ето тази тенденция виждам аз в тези
мачове. Срещу Хъл и Сванзе създадохме достатъчно за да си вземем
мачовете. Срещу гарджетата.... имаше едни 15 мин в началото на второто.
Загатване по-точно да го кажем.
Та това трябва да се признае на Роджърс. Той търси изход от
безизходицата. Но не успява да го намери за сега. Тук и там се
прокрадват някакви идеи и наченки но до там. За мача с НюКастле Роджърс
вкара Морена в чуждото наказателно, а по-често тоалетно пате Джонсън
оставаше като трети централен. В зоната на бековете на Свраките оставаха
празни пространства, които северноирландеца искаше да използва. За
жалост нито една свястна топка не стигна до оказващите се сами там
Стърлинг и Морена. От своя страна този неприятник Пърдю беше прибрал
отбора си дълбоко в тяхното си и си чакаше момента, знаейки че такъв ще
има. Не пресираха много черно-белите, които говорят английски като
шотландци. Моментът дойде след поредна серия на комедията "Всички знаем
какво правим в защита и сме иба*и яките защитници". Да, Морена асистира,
но пред него Ловрен се държа като лозова сърма в безтегловно състояние.
Или казано по друг начин - объркан и не на мястото си. Тръгна за
изкуствена засада и остави канал за пас по диагонал. Честно не знам
какво искаше да направи.
Изгубих бройката на головете допуснати по този лунатичен начин. И
колкото повече ги гледам толкова повече си мисля, че не човек за
защитата ни трябва, а промяна в начина на трениране /добре де,
евентуално това ще стане с човек, нает за да направи това/. Подобен тип
грешки, според мен, не стават щото тренер ти е Мацо Писо, Папур
Мангустата, Лирчо Стихчев или какъвто и да е друг треньор на защитата.
Стават поради липса на комуникация, сработеност, липса на качества и тн.
Явно е, че нещо трябва да се направи с тази проклета защита. Промяна в
тренировките и инструкциите може би? Може би слагането на един отявлен
дефанзивен халф пред тях може би? Може би трябва да можем би?
Футболът е игра и като такава трябва да носи емоции. Гледайки, че вече
не сме франатично-психиралите диви хиени от миналия сезон и че не ни се
получава, Роджърс премахна тази забава и това желание от играчите да се
изразяват на терена артистично-лунатично, и го замени с рутиниране и
скучност. Нито единият нито другия модел ни носят дивиденти от началото
на сезона. Очаквам с връщането на едната дива хиена от миналия сезон
нещата отново да станат луди. Но вътрешно ме е страх, че вече ще е
прекалено късно и че ще сме затънали в сива скучност и еднообразие.
Футболът е игра, която трябва да носи емоции. Моля върнете ми необузданите и ирационални емоции от миналата година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар