Размисли над един Роджърс

    Размисли над един Роджърс


15ти Декември 2013. Датата на която се състоя най-завършеният мач на Червените, който съм гледал. Имало е много прекрасни мачове. Моменти, обрати, невероятни изпълнители с още по-невероятни изпълнения, свръх брутални защитни формации. Чудеса и феномени. Но на тази дата, всичко изглеждаше в перфектна хармония с цялата Вселена. Сещам се само един мач, който се доближава до тoва футболно съвършенство – 10 Март 2009. 4-0 на Анфийлд над най-титулования Европейски футболен отбор.

Мача за който говоря е Тотнъм. Еманация на всичко, в което се състои философията на Роджърс. Преса, държане на топката, агресия, спокойствие с топката в крака, футболна интелигентност, използване на слабите страни на противника. Всички играчи изглеждаха така, все едно са играли задно 20 години. Всички елементи от машината бяха на мястото си, работещи за общото благоденствие и ясно разбиращи ролята, която изпълняват. Резултат – 0-5. 10 удара в провитниковата врата, 0 в тази на Ливърпул. Хотспърс са анихилирани. Джерард се шегува в студиото на „Скай Спортс“, че този отбор няма нужда от него.  Колкото и луди мачове да имаше след това, нямаше такъв, който да се приближи до тази симфония на футболното съвършенство. Роджърс е на върха на футболния свят. Неизбежно следват сравнения с Клоп. Чертае му се бляскаво бъдеще. В Англия вестниците искат северноирландеца да поеме треньорския пост на националите. Неговите ловки момчета облечени в червено показват на целия свят, че хауса може да бъде опитомен само ако го оставите неконтролируем.

Почти една година по-късно няма и помен от лунатизма и вълнуващата лудост. Лукавостта и арогантността в играта ни са заменени от стеснителност и депресия. Роджърс, някога считан за лицето на новата  генерация треньори във футбола, заедно със Симеоне и Клоп, се е запътил стремглаво към бездната на футболната безпощадност. Но как  и защо това се случи? Разбира се отговорите са много. А и не е сигурно колко от тях въобще се приближават до истината. Но и никой не може да каже със сигурност какво се случва. Къде отиде стила на игра? И най-вече къде отиде примерената арогантност на Роджърс и водения от него отбор?

Стилът на игра.

Роджърс започна престоя си на Анфийлд колебливо. Въпреки, че даваше ясни знаци, че той знае къде се намира, някои от изказванията му оставаха странен привкус в устата на феновете. „Ще мине време преди да заиграем като Суонзи“ е една от тези реплики, които бяха както винаги криворазбрани. Идеята в първите месеци бе играчите да се научат да играят с топка в крака. Футболът ни бе базиран на притежанието на топката. Съответно липсваше т.нар. „пенетрация“ или пробивност. Въпреки това, феновете на отбора виждаха защо се прави всичко това и тихичко подкрепяха модела на работа. След закупуването на Стъридж и Коутиньо, отбора придоби една нова  скорост в играта си и премина към по контра-атакуваща стил, в който основен елемент бе бързото изнасяне на топката от едното в другото наказателно. Стъридж придаде тази липсваща пробивност, а малкият бразилец бе механизма,  захранващ оръдието. Останаха неотговорени въпроси, като този как уруса и англичанина биха си взаимодействали. Настроението бе умерено-оптимистично. Въпреки привличането на тези двамата, северноирландеца не спираше да повтаря, че играта ни се базира и се изгражда около Суарез. И така логически дойде този връх в представянето ни миналата година. След година подготовка, обработване и изчистване на стила, цялата работа пред и зад кадър получи своето футболно изражение на терена. Стилът ни на игра придоби завършен вид. „Атака и пак атака“ бе мотото на този отбор. „Ние можем да вкараме повече от вас“ шепнеше под съзнанието в главите на щаба на червените. И всичко това бе постигнато с много работа на целия екип на ФК „Ливърпул“. А тази работа имаше ясна цел – Суарез да е водещата фигура. Уругваеца стана един от тримата най-добри играчи в света не само, защото притежава неоспорими качества, детински ентусиазъм за играта и титанична воля, а и защото стилът на отбора бе направен да работи за него. Само един елемент бе останал извън тази идея и той бе Стъридж. Колкото и да въртим нещата, те двамата се разбираха на базата на таланта си, а не на някакви безбожно рутинирани движения. Роджърс бе оставил нещата там сами да се подреждат, изхождайки от идеята, че двама велики нямат нужда да бъдат учени, а просто да бъдат оставени да бъдат такива, каквито са.

С напускането на Суарез този стил изчезна. В момента Роджърс изглежда като човек, който няма ясна идея как трябва да изглежда отборът му. Не твърдя, че той няма. Но на базата на това как играем е лесно да бъде възприета такава гледна точка. Този път, за разлика от първата година на Роджърс, не се вижда какво се опитваме да направим като отбор и на къде отиваме.

Факторът време за подготовка

Нещо, което много малко се споменава е факта, че миналите сезони Роджърс имаше цяла седмица да се подготви за следващия мач. През този промеждутък от време той можеше да работи с футболистите на Мелууд и да им вкарва в главите идеите, рутината и разбиранията си за играта на спокойствие. Тази година това удобство липсва. Роджърс, за първи път в своето развитие като треньор, трябва да се съобразява със толкова сгъстена програма и да се опитва да научи играчите си как точно да играят.

Джерард

Джерард е с една година по-възрастен. Миналата година твърдях, че той не може да играе ролята на Пирло в Англия. Бавен е, липсва му дисциплината да стои и да защитава защитата, а и неговата игра е базирана на експлозивността и ентусиазма. Да не забравяме и огромната разлика в темпото на игра на Апенините и на Острова. Качествата бавно, но сигурно изчезват от арсенала на Капитана. Мозъкът знае и иска, но тялото вече не може. Проблемите при Джерард бяха умело замаскирани с един по-силен завършек на сезона и от безумното ни нападение. Когато пред себе си имаш играчи като Стъридж, Суарез, Коутиньо и вървящия към футболнтие върхове Стърлинг е лесно да ти бъдат простени груби позиционни грешки за ролята, която изпълняваш. Да не забравяме, че до себе си Капитана имаше енергичния Хендерсон, който е нагърбен със задачата да бъде „краката“ на англичанина. Най-вероятно Джерард ще направи отново силен втори полусезон тази година, но е време да се мисли или за смяна на стила на игра, изискващ халф-разрушител тип Матич, или да се търси замеснтик на Джерард. Роджърс тук е поставен пред най-трудното решение, което някой може да си представи – да остави на пейката жива икона в лицето на Стивън. А това трябва да стане, защото Джерард пречи на и без това изгубилия своето лице отбор.

Трансфери

Ливърпул преживя много бурно траснферно лято. Загубихме най-добрия  си играч, на който бе изграден целия стил на игра на лудостта. Бяха закупени предимно играчи, които влизат в категорията „бъдещи звезди“. На хартия смесицата от млади играчи, но с опит в Европа, и играчи с опит в Англия, изглеждаше чудесен. Ангийско свикналите трябваше да носят отбора на домашната сцена, докато другите се учат. Европейско свикналите играчи трябваше да помагат на английско свикналите да привикват към Европа. Както винаги в житова нищо не е толкова просто. Започна изграждането на новото лице на Ливърпул. Играчите, въпреки че бяха привлечени заради своето разбиране за стила на Роджърс, изпитват огромни проблеми да се приспособят към начина на игра  и сгъстената програмата . Прибавяме към това и липсата на ясна идея на къде вървим и картинката придобива все по-тъмни окраски. Освен че новите играчи трябва да разберат къде играят и да изградят нужната арогантност, те трябва да работят в токсична атмосфера, възпроизведена от моментното състояние на отбора. Трудна задача е това дори и за най-големите непукисти в Света. Ще оставя и съмнителните качества на някои от привлечените играчи на страна.

Роджърс е на 41 години

Във времената, в които живеем е много лесно да забравим, че хората са хора и имат право на грешки. Благодарение на развитието на телекомуникационните технологии в момента мениджърите и играчите са поставени под безпрецедентно напрежение. Този стрес винаги го е имал, но никога не е бил на такива нива. Някой може ли да си спомни издънките на треньори като Анчелоти, Мориньо, Ван Гаал, Гуус Хидинг когато са били на същата възраст?  Трябва много упорито да се поразтърсите за да намерите подобни периоди в техните кариери. Някой може ли да се сети койо тогава е анализирал тяхната игра и е гледал под лупа всяко едно решение в студиото на "Скай спортс"? Защо говоря за възрастта на северноирландеца? Възрастта е алегория за липсат на опит.   Роджърс е един от най-обещаващите  млади треньори в Европа, и като такъв му липсва сериозен опит в битките на различните фронтове. Благодарение на постигнатото миналия сезон много бързо забравихме, че Роджърс няма опит в сгъстен цикъл от мачове. Липсват му приложни знания за битките в Европа. Не знае как да ротира отбора си така, че да запази играчите свежи, а това да не попречи на стила на отбора, който многократно споменахме липсва. В предишните два мача мениджъра на червените използва 19 играча?! По- добре няма как да онагледя липсата на опит с подобна сгъстена програма.

Много четящи ще намерят написаното като своеобразна защита на Роджърс. Далеч съм от тази цел. Седнах да пиша това, за да мога сам да си подредя мислите в главата. Водещ въпрос в писането бе „Ако бях Роджърс...“.  Защото повечето фенове отказват да влязат в обувките на критикуваната или възхваляваната от тях личност.  Роджърс е един от най-виновните за сегашното състояние на отбора. Футболните решения са негови. Това, в което съм се убедил за себе си е, че той се учи от грешките си. Понякога това отнема време. Понякога това отнема 10 минути. Няма нужда да изброявам смените направени още през първото полувреме, когато той е виждал, че тактиката е грешна. Оста Джерард- Лукас бе разбита след няколко поредни слаби мачове. Виждането му за позицията на Стърлинг. Изкарването максимума от качествата на Суарез. Липсата на идея какво се случва в защита. Примери, показващи умението на Брендън да учи. Примери показващи и неговата моментна неспособност да се справи със ситуацията.

Но аз вярвам, че хората учат най-много от грешките си, а не от своите успехи. В момента Роджърс се намира в най-трудния период от своето професионално развитие. Успее ли да се измъкне от тази дупка го очаква бляскаво бъдеще. Дали с нас или с друг отбор това няма значение. Моят избор в случая е да го подкрепя. Защото този човек ме е убедил с това, което показа последната година, че може да е един от най-големите в професията. Но за да се превърне в това,  което му вещаят звездите час по-скоро той трябва да намери отново себе си.

Който твърди, че резултатите предишната година се дължи само на Суарез му предлагам да скочи от някой мост, но да се върже за врата с някое въже, че да не вземе да падне. Това е Футбол. Игра на 11  играча и още 3 пъти по толкова работещи извън обективите на камерите. Марадона и той сам направи Аржентина шампион, но ако се разтърсите из анализите на футболни коментатори ще разберете каква солидна машина е работила зад него, за да може той да прави това, което е умеел най-добре.