Стихче, което измислих докатo слушах Бонобо и Ерика Баду - Heaven for the sinner

Сърце ти замълчи,
от нищетата се избави,

смисъл в сянката намери,

и слънце ти бъди.

В тъмата  се възроди,
там надеждата се роди,
куража  в себе си събуди,

и просто бъди.

Истински се усмихни,

и не се тревожи,

глас срещу тъмата надигни,

и апатията погуби.

Просто бъди.

Всичко в държавата ни е бутафория

Интервю с Виктор Папазов.

Ние не сме Шарли

Всички знаем какво се случи във Франция. Група откачалки водени от вярата си във въображаемия си приятел, живеещ на небето изпозастреляха едни карикатуристи дръзнали да прекрачат границата на политически коректното. Последва вълна от съпричастност в социалните мрежи. И в 3-Д. Шарли Ебдо се превърна в символ на свободата, демократичните ценности. Карикатуристите показаха как човек трябва да отстоява на всяка цена разбиранията и ценностите си.

И ето за това аз и вие не сме Шарли. Особено ние живеещите в България. Ебдо показа каква е цената на свободата. На демокрацията. Списанието се превърна в символ на борбата срещу фалшивите разбирания. И лицемерието. Нещо, което всичките пишещи из социалните мрежи правят. ХашТагНиеСмеЧарли. Не се ли замисляте, че точно срещу това са вдигали молив карикатуристите? Срещу преструвките и двуличието.  И не само. Колко от нас са жертвали нещо в името на кауза? Не говоря за отделяне на 20 секунди да постнеш нещо във Фейс-а. Колко от нас са прекрачвали общоприетите рамки за да защитят идея, която не е популярна. Не си ли мишкуваме яката? Аз и вие? Хората от списанието без страх прекрачваха границата на допустимото за да покажат липсата на рационалност, в идеята за религия, чрез карикатурите си. Вярвайки в истинската демокрация те дадоха живота си за каузата, в която вярваха. А ние?

Премълчаваме си под път и над път всяка една гавра случваща се около нас и така оставаме неправдата да вилнее. Даваме подкупи за да ни се размине и така потъпкваме нормите, които ние всички трябва да спазваме. Премълчаваме си истината за да сме удобни. За да се издигнем на работата си тъпчем хората под нас. И още и още. Не спазваме идеите,за които истинските Шарли се борят.

Иначе сме много съпричастни и помпаме лайкове и пишем хаштагове. Правото да бъдеш Шарли се извоюва. И изисква жертви. За някой тя е малка. За други е самият живот.

Hие не сме Шарли. Защото си мишкуваме и единственото, което ни интересува е да си напълнем коремите. А идеалите хиените ги яли. От време на време тагваме и постваме каузички и така успокояваме съвестта си. Само дето Шарли не се става от мазето. Шарли се става навън. Шарли се става, когато се борите за каузата, в която вярвате. Когато пролеете кръв за нея.

Ако всички бяхме Шарли, България нямаше да е на последно място в Европа във всички класации за свободата на словото. Щото ако бяхме Шарли нямаше да си стоим по къщите, а да се борим срещу продажниците и подтисниците. Hе говоря само за политиците.Говоря за всички дребни душици населяващи тези прекрасни 111 хиляди квадратни километра

Ако всички бяхме Шарли Светът щеше да е едно по-добро място. 


Та............ Още ли сме Шарли? 

Рационалното мислене, логиката и знанието убиват фанатизма.

След новогодишно обръщение на президента

Да беее. Верно ли. И тя кво каза.... Кво...... В ефир ли съм............. Абе вие луди ли сте бе!!!! Тц, тц, тц. Абе големи сте идиоти!.. Оффф..Оффффнюз.

Скъпи сънародници. Аз съм вашия президент. Миналата година ме хванахте докато си плациках краката в леген с гореща вода и хималайска сол. Тази година ме хващате докато си бръсна краката. Ми..... метросексуалност. Изисква жертви. Ето на. Бръсна си краката и си пея на Елица и Стунджи – Тарадудам. Митреле....

Абе......... Сега ше ви кажа какво се случва. Тъй като новогодишната ми реч беше много тъпа, скучна, монотонна и елементарна реших да наема един екип от хакери, който да хакне сигнала на всички канали и да ме заснеме докато казвам друга реч. Миналата година си скъсах написаното от сценаристите и спрях да чета от ауто-кюто. Исках и тая година ама бяха насочили АК-47 към мен и трябваше да говоря ония глупости, които 96% от населението не слушаше. Ама хакерчетата нали са забавници пуснаха сигнала докато си бръснах краката.... Не ги разбирам тия програмисти. Имат странно чуство за хумор.

Но стига с този увод. Честно. Не знам какво ще кажа. Не знам и какво ще излезе. Ако речта ми е безсмислена, прощавайте. Просто искам да кажа това, което мисля. Сигурно и ще излезе по-малко от увода, че нали ме знаете, аз съм глупавичък, хе-хе.

Скъпи сънародници. Измина една ужасяваща за България година. Няма нужда да повтарям събитията, които се случиха. Няма нужда да казвам за Южен Поток. За идването на власт на хора, които са копие на предишните и предишните, и предишните, и предишните и на следващите. За това, че умните българи продължават да търсят щастието си навън. За това, че най-използваният метод за щастие не са любовта, приятелството, наркотиците, а Терминал  едно и две......... не барът. Всички ви цоцат като личеи. Умеят умело да ви залъгват, че имате нужда от тях. Че вие не можете без тяхната богословия. Че вие сте нищо без тях. Че вие сте нещастни............. И вие се хващате. А тяхната сила се уповава на едно много просто правило. Те ви делят. А след като ви разделят ви владеят. Вие мразите ГЕРБ-ери. Вие мразите комунисти или костовари. Мразите НДСВ. Мразите цветове. Цветове бе хора! Цветовете не съществуват докато слънцето не се пречупи през нашите зеници. Всичко е черно-бяло. Вие луди ли сте... Но както  и да е. Вие......... Ние се делим. И така им помагаме.

Но просто се замислете за секунда. Замислете се. Когато отидете на гише, в което работи лелка на 185 години, наета преди 165 години от комунисти. След смяна на безброй правителства тя е останала там, защото е удобна. Та замислете се. Тя е сменила 10 хиляди правителства. 10 хиляди цвята. И който и да дойде на власт тя се отнася ужасно с вас. Замислете се! Кой е виновен в този случай. ГЕРБ? Комунистите? Костов? Царските мангусти лапащи...... Извинете изпуших 1 масур преди това ама не очаквах да ме СНИМАТ! 

Та замислете се. Кой ви съсипва? Политическа партия или човек? Кой е виновен, че ние сме нещастни. Партиите или хората, които виждаме всеки ден, и които се държат ужасно с нас. В резултат на което ние се държим ужасно с другите хора около нас. Политиката ли ни е виновна, че ние взаимно си пречим? Политиката ли ни е виновна, че едно сърдечно „Здравей“, „Благодаря“, „Евалата пич че си успял“ не можем да си кажем? Политиката ни ли е виновна, че........... Ей мамка му! Пичове и пички живеещи в тази прекрасна държава.

Ние сме си виновни. Ние сме виновни, че всеки ден се гледаме на криво и завиждаме. Ние сме си виновни, че пречим и тровим хората по гишетата. Ние сме си виновни, че гишетата ни тровят. Ние сме си виновни, че не желаем да чуем едно „Здравей“.  Заставаме на гишето и искаме дадената 185 годишна лелка да ни помогне. Тя се цупи, сменя четири червила, бръсне си ноктите и остава 4 сопола под масата, където работи, пуф-ка и ах-ка. Кой е виновен за това? Тя или поредната политическа сила? Май е тя, а? И ние, че пренасяме нейното малодушие в отношенията си с другите хора. Разбирате ли? Ние сме си виновни, че сме нещастни. Ние сме си виновни, че не искаме да си помагаме. Ние сме си виновни, че не искаме да сме заедно. Ние сме си виновни, че се мислим за най-правите на Земята. Най-вечните. Чиста арогантност. Скъпи сънародници. 

Скъпи.......... и аз не знам вече какво. Започнете да си помагате. Започнете да си подавате ръка в нужда. На познат и непознат. И когато го направите не искайте нищо в замяна. Или не. Искайте! Искайте те да направят същото. Не знам дали това има смисъл за вас слушащите.... имаше един филм с Кевин Спейси. Казваше се „Предай нататък“. Ей тва ми е идеята ама тоя коз........... хахахаха. Май ме хвана. Буфалоооо Солджааааааааааа... Дред локс раста.......

А да, да , да , да. Прави сте пичуи. Да се концентрирам над импровизираната реч, че скоро ше ни спрат сигнала.... Да, да. Идеята ми беше, че ние сме едни от най-нещастните нации в света не защото сме най-бедни. Не защото живеем на ужасно място. Ние сме най-нещастни заради нас самите. Защото не искаме взаимно да си помагаме по пътя към щастието. Не искаме да си помогнем дори на себе си да се променим. Не искаме да приемем, че човека срещу нас има различно мнение. Не искаме да видим нещата през неговите очи. Не искаме, защото сме големи индивидуалисти и откровено ограничени типове. Да ама...............Индивидуалистите умират сами пичуи........... Буфало.......... Концентрирам се да, да. В най-добрия случай умират доволни. Но никога щастливи. Щото за да постигнеш ултиматомното щастие, лелее говоря като Людовик Места, трябва да споделиш. Истинското щастие е когато споделиш един прекрасен и вълшебен момент с някого в плът и кръв.

Знаете ли. Пътищата на съдбата се срещат, преплитат. Взаимно си въздействат. Променят се един друг. История след история. Решение след решение ние си влияем един на друг. Едно нормално „Здравей“ променя съдби. Знаете ли какво е „Going Postal“? Това е да откачиш и да изпозастреляш колегите си на работа. Термина се ражда заради един инцидент в пощенските служби в Америка. Един тип влиза и избива каквото може на работа. Прощава само на един човек. Човек, който няколко седмици преди това го е попитал как е минала операцията. Убиецът е бил интроверт и поради това, никой не го е забелязвал в офиса. Комплексар. Подтиснат. А героят, който е оцелял е бил единственият, който се е интересувал от  съдбата на убиеца. И е бил пощаден. Разберете! Ние си взаимодействаме всеки ден. Всеки ден един малък жест може да промени корено нашето разбиране. Възприятие. Една малка усмивка. Намигване. Виц. Прегръдка. Ние сме едно цяло. Не сме извън. Не сме под или над. Не сме толкова различни, че да сме сами и сами да правим всичко. Всички сме едно цяло. И всяко наше решение предизвиква реакция в индивидите около нас. Всяко наше решение влияе на изхода от дадена ситуация. Всяко наше решение може да промени нечия съдба. Включително и нашата.

Помагайте си. Безкорисно. Не искайте нищо в замяна. Не се карайте злостно един с друг, а си говорете. Не се бийте. Търсете диалог. Не сме толкова различни все пак. В един кюп сме. Живеем всички заедно на това парче земя.

И започнем ли да го правим,  тогава няма да има значение кой е на власт. Няма да има значение кой е комунист или костовар. Представяте ли си лелка зад гишето на която и пука, че сте човек, а не че сте облечен в някакъв политически цвят. Или по-лошо. Че сте безцветен. Представяте ли си 200 човека на едно място с различно мнение, търсещи диалог, а не побой. Представяте ли си 5 милиона човека, хванати ръка за ръка, независимо от религия, политически цвят, разбирания. Обединени от една кауза.......... Че всички сме различни в общото. И че повече няма да си пречим един друг. Че ще търсим истината в диалога заедно.Че само човекът до теб може да ти помогне. Така както само ти можеш да му помогнеш. Представете си............

Разплаках се. Извинявам се. Сигнализират ми, че трябва да приключвам щото са ни прихванали. Скъпи сънародници. Пожелавам си... Пожелавам си най-после да разберем, че никой не е повече от другия. Да прегърнем различията си. Да разберем, че сме едно цяло.  Човеци. Не еднотипни. Не изкарани на калъп. На конвейр. А обратното. Различни. Взаимно разбиращи се и допълващи се....

Скъпи сънародници....... разберем ли, че сме едно цяло, няма да има сила на Света, която да ни спре. За това. Пожелавам си.. ви през 2015-та най-после да разберем. Да разберем, че ние сме!Че ние можем. НИЕ. Не аз! Ние!

Честита 2015-та. Ай.

Пожелания

Пожелавам си да бъдем по-щастливи. По-добри. По-богати и по-здрави. Пожелавам да имаме по-добра работа. Да сме по- човечни. Истински и чисти.

Да. Време е за желания, защото отново е Коледа, а след това идва и Нова Година. Както се знае всяка година милиони малоумни пожелания се стичат по орални и електронни канали - Фацебук, Вибратори, Спайки-та и тн. По това време в годината всички се сещат за всички. А в допълнение и се сещат, че трябва да пожелаят нещо на тези, с които не са се чували от цял живот. И така. Пожеланията валят. Живота става по-добър, щото всички си пожелават. А както знаем човек е голям колкото мечтите си, а който вади нож сам пада в него. Ако ви се губи смисълът на написаното то това е защото се опитвам да иронизирам простотията наставаща покрай тези празници. Оставяме на страна пилеенето на пари за глупости от които нямаме нужда. Оставяме на страна факта, че явно единствения начин, по който да се почустваме добре е да пазаруваме. Говоря за празните пожелание. Онова гнусно творение на плиткия мозък, който е създаден само за да ни накара да се почустваме добре чрез пожеланието на нещо хубаво на ближен или на целокупното човечество....

Но............... Защо се сещаме само и единствено на тези светли празници? А някой замислял ли се е какво е пожеланието? Това е действие което отрича действие. В момента, в който пожелаем нещо ние оставяме в ръцете на съдбата всичко. Отричаме се от опита да направим нещо по въпроса и да поемем отговорността от това действие и оставяме всичко в ръцете на шанса, който трябва да осъществи нашето пожелание. За поредна година чакаме на готово някой да ни направи по-добри. По-човечни. По-здрави и богати. За поредна година разчитаме на съдбата да чуе нашите молби, да запретне ръкави и да свърши нашата работа, докато ние плюскаме здравословни кифтета, чибапички, пържоли. Колко лесно, а? Пожелавам си да бъдем по-добри, ама ако може някой друг да го направи. Пожелавам си да сме по-здрави ама ако може някой друг да яде здравословно вместо мен. Пожелавам си България да се оправи ама ако може някой друг да я оправи вместо мен. Мен ми е готяно на трапезата. Пък и съм си свършил моята работа - пожелавам.

Е, aз също искам да пожелая разни неща. Празници е все пак. Пожелавам си да направим така, че да сме по-човечни. Не един път в годината. 316 дена в годината. Пожелавам си да започнем да четем и избираме какво ядем и пием за да станем по-здрави. Пожелавам си да сме по-предприемчиви за да можем да сме по-богати. А ставайки по-богати да помагаме на другите. Не да им даваме на готово. И те да стават по-предприемчиви. Пожелавам си българският народ да се събуди и да разбере, че няма кой да го оправи ако той сам не го направи. Докато не го направи други ще го оправят.... Сексуално и анално. Пожелавам си да направим така, че да станем по-разумни. Къде с четене, къде с учене и слушане на различни аргументирани мнения. Пожелавам си да отворим съзнанието си за вътрешните ни гласове  - къде му викат интуиция, къде му викат това, което сърцето желае.

Та така. Хората си пожелават някакви неща. Супер. Щом това ги успокоява. И аз за да не остана назад си пожелавам. Пожелавам си да спрем да си пожелаваме и да започнем да правим.

Весели празници.

Прекрасен план + лошо изпълнение = Провал... или видяно през моята клавиатура.

И ето каква разлика може да направят едни нападатели. Юнайтед са жалки. Твърдя го отговорно. На практика са по-бледо копие от нас миналия сезон. Слаба защита, слаба халфова линия, но вкарващи нападатели. И едно притеснително нещо- те могат да станат по-добри. С тези играчи и с този треньор я докараха до там, че рутината да е на тяхна страна. Победната рутина, която ние вече не помним какво е. Вярно, какво беше да биеш по навик?

Юнайтед изпитват огромни затруднения с изнасянето и разиграването на топката. Това ясно си пролича в мача им със Сотон. Светците бяха наложили безпощадна преса. В резултат на което , ония правиха грешка след грешка. И все пак някак си топката отказваше да намери мрежата на Де Гей(я). Познато, а? Роджърс ясно беше видял тази слабост и заложи на фалшиводеветната тактика. В ролята на фалшивата деветка дами и господа - Стърлинг. Нито Марио, нито Ламбърт можеха да участват така дейно в пресата, както Стърлинг. Планът бе магнифичен. Имахме хора в предни позиции, които да гонят обезумяло. Не случайно и до първия им гол водихме играта и бяхме най-близо до отбелязване. Попречи ни времеви-пространственият континиум. Защото ако това беше надъханият и самонадеян Стърлинг от миналата година тези положения влизаха. Да ама не сме миналата година. Ясно си личи липсата на самочуствие пред гола. То в целия отбор едно самочуствие липсва ама да не си го казваме отявлено. Освен това явно на тренировки момчетата са свикнали да вкарват лесни голове на Монката и Джони-то и леко са забравили какво е да имаш вратар срещу себе си. В обръча от шегувките е това ми изречение. 

За гола каквото и да се каже, ще се каже, или е било казано. Или недоказано. Абе „казано“ се впряга във всички възможни вариянти. Вземането на решение на Лалана и Алън бяха умопомрачителни. Но това не ме подразни толкова много. Всъщност много ме подразни. Но не толкова колкото Котиньо. Той остави Рони да си тръгне горе долу от центъра на игрището и необезпокоявано да стреля от границата на наказателното. Боже, колко индивидуални грешки има по-този свят, Боже. Говорейки за Котето не мога да оставя на страна липсата на прогрес при него откъм краен продукт. Страхотна техника и дрибъл, но е занемарил играта в защита и точните удари. Уж миналата година беше работил над тези елементи.А и тази година каза, че имал някакъв гняв да изкарва на терена. Не го виждам аз този гняв. За разлика от своя сънародник- филмовата награда от $елси, Филипе дълбае на едно място и не се вижда прогрес. Това, с което играе също не му помага. Видя се, че Ламбърт не става за човек играещ пред бразилеца. Трябват ни играчи, правещи набези зад защитата и търсещи канали. И ето за това бе пуснат и Стърлинг. Той това може да го прави.

Казах, че планът на Роджърс бе добър, но изпълнението слабо. Освен на пропуските това се дължи и до голяма степен на несъществуващата игра в защита на отбора. Джерард отново бе защитата на защитата и не очаквах да  намерим щастието точно там. По-разочарован останах от Уелското Шави. Не че е блестял до сега, но поне вършеше мръсотиите по терена. Конкретно в този мач Алън бе зашеметяващо слаб. Джерард просто бе несъществуващ, но Алън. Той бе от лявата страна на скалата след 0-лата. И въпросът ми е – Къде е Можещия? След силния мач, който направи срещу Челси той е заготвен на пейката. Fellaini won 9 tackles against Liverpool, 5 more than any other player on the pitch. Дали щеше да му е позволено на тая глава-пуканка да прави тия неща с Можещия на терена? Няма как да знаем. Факт е, че липсваше желязо в средната ни линия.  Честно казано останах изненадан, че Алън не бе сменен началото на второто.

Още нещо, което ме изфрапира бе появата на Джони на вратата. Това момче ми е много симпатично, но не бих го нарекал вратар. Не носи основна вина при головете, но е далеч от не не-виновен. Особено при третия гол позициониарането му ме съсипа. Айде за първия нещо му се е долежало и падна по-рано към опразнения център на вратата. Ама при третия бе дЖанъм? Защо вратата ти е празна? Вода ли искаш да пиеш, лицето си да избършеш с кърпата? Истината е, че където и да е бил в този момент Джони-то все тая. Вече падахме и се виждаше, че гол няма да вкараме.  На практика паднахме от един не особено стойностен отбор, който се възползва по перфектен начин от несъщствуващата ни защита. Вижда се, че както и Роджърс да ги върти тия в защитния вал, нещата просто не стават. Значи проблема е в тренировъчния процес, може би? И в главите на играчите...може би? Сменяхме Ловрени, сменяхме Коло-вци. Няма. Все тая.

Общо взето мача бе решен от хората, отговорни за головете. И двете защити и халфови линии бяха смешни. Просто ние не можем да вкарваме. Миналата година вече бяхме наредили 39 гола. Тази сме на 19. И докато Юнайтед могат да разчитат на нападението им да прикрива слабите страни на отбора, то ние нямаме този комфорт.

След всичкия негативизъм все пак има някаква лъжлива надежда. Роджърс се опитва да промени нещата сменяйки тактиката смело. Че и  я налучка. А щом се опитва значи още не се е предал. Освен това създадохме повече положения за гол отколкото през целия сезон, предсезон, тренировки и загрявки. Значи все още се търси начина, по който да заиграе отбора. За жалост вече е твърде късно. А и с присъствието на разни играчи и отсъствието на други нещата си остават все така черни.