Прекрасен план + лошо изпълнение = Провал... или видяно през моята клавиатура.

И ето каква разлика може да направят едни нападатели. Юнайтед са жалки. Твърдя го отговорно. На практика са по-бледо копие от нас миналия сезон. Слаба защита, слаба халфова линия, но вкарващи нападатели. И едно притеснително нещо- те могат да станат по-добри. С тези играчи и с този треньор я докараха до там, че рутината да е на тяхна страна. Победната рутина, която ние вече не помним какво е. Вярно, какво беше да биеш по навик?

Юнайтед изпитват огромни затруднения с изнасянето и разиграването на топката. Това ясно си пролича в мача им със Сотон. Светците бяха наложили безпощадна преса. В резултат на което , ония правиха грешка след грешка. И все пак някак си топката отказваше да намери мрежата на Де Гей(я). Познато, а? Роджърс ясно беше видял тази слабост и заложи на фалшиводеветната тактика. В ролята на фалшивата деветка дами и господа - Стърлинг. Нито Марио, нито Ламбърт можеха да участват така дейно в пресата, както Стърлинг. Планът бе магнифичен. Имахме хора в предни позиции, които да гонят обезумяло. Не случайно и до първия им гол водихме играта и бяхме най-близо до отбелязване. Попречи ни времеви-пространственият континиум. Защото ако това беше надъханият и самонадеян Стърлинг от миналата година тези положения влизаха. Да ама не сме миналата година. Ясно си личи липсата на самочуствие пред гола. То в целия отбор едно самочуствие липсва ама да не си го казваме отявлено. Освен това явно на тренировки момчетата са свикнали да вкарват лесни голове на Монката и Джони-то и леко са забравили какво е да имаш вратар срещу себе си. В обръча от шегувките е това ми изречение. 

За гола каквото и да се каже, ще се каже, или е било казано. Или недоказано. Абе „казано“ се впряга във всички възможни вариянти. Вземането на решение на Лалана и Алън бяха умопомрачителни. Но това не ме подразни толкова много. Всъщност много ме подразни. Но не толкова колкото Котиньо. Той остави Рони да си тръгне горе долу от центъра на игрището и необезпокоявано да стреля от границата на наказателното. Боже, колко индивидуални грешки има по-този свят, Боже. Говорейки за Котето не мога да оставя на страна липсата на прогрес при него откъм краен продукт. Страхотна техника и дрибъл, но е занемарил играта в защита и точните удари. Уж миналата година беше работил над тези елементи.А и тази година каза, че имал някакъв гняв да изкарва на терена. Не го виждам аз този гняв. За разлика от своя сънародник- филмовата награда от $елси, Филипе дълбае на едно място и не се вижда прогрес. Това, с което играе също не му помага. Видя се, че Ламбърт не става за човек играещ пред бразилеца. Трябват ни играчи, правещи набези зад защитата и търсещи канали. И ето за това бе пуснат и Стърлинг. Той това може да го прави.

Казах, че планът на Роджърс бе добър, но изпълнението слабо. Освен на пропуските това се дължи и до голяма степен на несъществуващата игра в защита на отбора. Джерард отново бе защитата на защитата и не очаквах да  намерим щастието точно там. По-разочарован останах от Уелското Шави. Не че е блестял до сега, но поне вършеше мръсотиите по терена. Конкретно в този мач Алън бе зашеметяващо слаб. Джерард просто бе несъществуващ, но Алън. Той бе от лявата страна на скалата след 0-лата. И въпросът ми е – Къде е Можещия? След силния мач, който направи срещу Челси той е заготвен на пейката. Fellaini won 9 tackles against Liverpool, 5 more than any other player on the pitch. Дали щеше да му е позволено на тая глава-пуканка да прави тия неща с Можещия на терена? Няма как да знаем. Факт е, че липсваше желязо в средната ни линия.  Честно казано останах изненадан, че Алън не бе сменен началото на второто.

Още нещо, което ме изфрапира бе появата на Джони на вратата. Това момче ми е много симпатично, но не бих го нарекал вратар. Не носи основна вина при головете, но е далеч от не не-виновен. Особено при третия гол позициониарането му ме съсипа. Айде за първия нещо му се е долежало и падна по-рано към опразнения център на вратата. Ама при третия бе дЖанъм? Защо вратата ти е празна? Вода ли искаш да пиеш, лицето си да избършеш с кърпата? Истината е, че където и да е бил в този момент Джони-то все тая. Вече падахме и се виждаше, че гол няма да вкараме.  На практика паднахме от един не особено стойностен отбор, който се възползва по перфектен начин от несъщствуващата ни защита. Вижда се, че както и Роджърс да ги върти тия в защитния вал, нещата просто не стават. Значи проблема е в тренировъчния процес, може би? И в главите на играчите...може би? Сменяхме Ловрени, сменяхме Коло-вци. Няма. Все тая.

Общо взето мача бе решен от хората, отговорни за головете. И двете защити и халфови линии бяха смешни. Просто ние не можем да вкарваме. Миналата година вече бяхме наредили 39 гола. Тази сме на 19. И докато Юнайтед могат да разчитат на нападението им да прикрива слабите страни на отбора, то ние нямаме този комфорт.

След всичкия негативизъм все пак има някаква лъжлива надежда. Роджърс се опитва да промени нещата сменяйки тактиката смело. Че и  я налучка. А щом се опитва значи още не се е предал. Освен това създадохме повече положения за гол отколкото през целия сезон, предсезон, тренировки и загрявки. Значи все още се търси начина, по който да заиграе отбора. За жалост вече е твърде късно. А и с присъствието на разни играчи и отсъствието на други нещата си остават все така черни.