вторник, 23 декември 2014 г.

Пожелания

Пожелавам си да бъдем по-щастливи. По-добри. По-богати и по-здрави. Пожелавам да имаме по-добра работа. Да сме по- човечни. Истински и чисти.

Да. Време е за желания, защото отново е Коледа, а след това идва и Нова Година. Както се знае всяка година милиони малоумни пожелания се стичат по орални и електронни канали - Фацебук, Вибратори, Спайки-та и тн. По това време в годината всички се сещат за всички. А в допълнение и се сещат, че трябва да пожелаят нещо на тези, с които не са се чували от цял живот. И така. Пожеланията валят. Живота става по-добър, щото всички си пожелават. А както знаем човек е голям колкото мечтите си, а който вади нож сам пада в него. Ако ви се губи смисълът на написаното то това е защото се опитвам да иронизирам простотията наставаща покрай тези празници. Оставяме на страна пилеенето на пари за глупости от които нямаме нужда. Оставяме на страна факта, че явно единствения начин, по който да се почустваме добре е да пазаруваме. Говоря за празните пожелание. Онова гнусно творение на плиткия мозък, който е създаден само за да ни накара да се почустваме добре чрез пожеланието на нещо хубаво на ближен или на целокупното човечество....

Но............... Защо се сещаме само и единствено на тези светли празници? А някой замислял ли се е какво е пожеланието? Това е действие което отрича действие. В момента, в който пожелаем нещо ние оставяме в ръцете на съдбата всичко. Отричаме се от опита да направим нещо по въпроса и да поемем отговорността от това действие и оставяме всичко в ръцете на шанса, който трябва да осъществи нашето пожелание. За поредна година чакаме на готово някой да ни направи по-добри. По-човечни. По-здрави и богати. За поредна година разчитаме на съдбата да чуе нашите молби, да запретне ръкави и да свърши нашата работа, докато ние плюскаме здравословни кифтета, чибапички, пържоли. Колко лесно, а? Пожелавам си да бъдем по-добри, ама ако може някой друг да го направи. Пожелавам си да сме по-здрави ама ако може някой друг да яде здравословно вместо мен. Пожелавам си България да се оправи ама ако може някой друг да я оправи вместо мен. Мен ми е готяно на трапезата. Пък и съм си свършил моята работа - пожелавам.

Е, aз също искам да пожелая разни неща. Празници е все пак. Пожелавам си да направим така, че да сме по-човечни. Не един път в годината. 316 дена в годината. Пожелавам си да започнем да четем и избираме какво ядем и пием за да станем по-здрави. Пожелавам си да сме по-предприемчиви за да можем да сме по-богати. А ставайки по-богати да помагаме на другите. Не да им даваме на готово. И те да стават по-предприемчиви. Пожелавам си българският народ да се събуди и да разбере, че няма кой да го оправи ако той сам не го направи. Докато не го направи други ще го оправят.... Сексуално и анално. Пожелавам си да направим така, че да станем по-разумни. Къде с четене, къде с учене и слушане на различни аргументирани мнения. Пожелавам си да отворим съзнанието си за вътрешните ни гласове  - къде му викат интуиция, къде му викат това, което сърцето желае.

Та така. Хората си пожелават някакви неща. Супер. Щом това ги успокоява. И аз за да не остана назад си пожелавам. Пожелавам си да спрем да си пожелаваме и да започнем да правим.

Весели празници.

Няма коментари:

Публикуване на коментар