Дипломиране

             И така. Най- после дойде денят в който да си взема дипломата. 4 години и отгоре пих, пуших, превеждах от Английски, купонясвах, работих, бутах се в 280 за да я взема тази хартийка от „Халба Бартер“. От десет бях на работа съответно трябваше максимално бързо да взема този папирус олицетворяващ желанието на старците да имаш вещ, която не допринася с нищо за твоето развитие като човешко същество. Нали знаете какво все пак пише над „Халба Бартер“ – „Знанието се губи при тоз що изисква Диплома“. Това на латински.         

            Стигнах до оречената сбирня на готините колеги и се отправихме към точка „А“, откъдето трябваше да си вземем наметалата и костюмите тип „Трансилвански прилеп“. Яко останахме изненадани. Костюмите бяха толкова различни. Имаше на Спиндерман, Спайдърмен, Батман, Проститутка, Тор. Абе вълшебност отвсякъде. Пред мен едно прекрасно същество облече костюма на проститутка. Ей бога ми, не знам гола ли беше или това бе костюма. Ма какви красавици ражда таз земя прекрасна. Изкарах късмет. Падна ми се костюм на Леонардо от Костенурките Нинджа. Пръснах от базици моя скъп приятел от Челси. Падна му се „Кънчо“.

            Тръгнахме към залата наречена „Аулин“. Огромно помещение за 2000 човеци. И какво да видим – армии от облечени в костюми студентини стоят отвън. Викам си, ако те са отвън кой е вътре.... Баби, лели, бащи, спонсори, лелки,чички,просяци,тюрлюк кебапи. Абе пълно с феи. Всичко друго но не и завършващи имаше в тая „Аулин“. Ректора на „Халба Бартер“ стоеше отпред. Четеше от „Ауто Кю-то“ тържествена реч. Ама човека сълзи му течаха. Плачеше от щастие еййййй. На земята до него имаше 3 чашки с останки от жълтеникава течност. Миришеше на първак.

            Излезе проститутката в която се влюбих от пръви поглед. Отзад стана едно голямо семейство с плакат „АНЕЕЕ ГОРДЕИМ СА С ТЕБ“. Казвала се Ани. Тя плаче, хора припадат, чичковци и лели бършат сълзи, кебапа вкисва, Мордор еруптира. Еуфория. Пълна. Прегръдка между Ани и ректора. Грим и Фон Дю тен се смесиха за да образуват един своеобразен бежански лагер от чуждоземни субстанции бягащи от собствените си родни тела. Дипломата падна на земята. Ани се наведе и взе да разкопчава панталона на ректорина. Оня се хили и помоли неземното девойче да не бърка вземане на изпит с вземане на диплома. Ани-то изкара един лист и взе да благодари на Бог, сестра си, втората и шестата си майка, на първия и третия си баща, на хирурга, на учителя и по секстетика, маникюристката, на Асен Блатечки, на жълтото Телетъби. Все личности изиграли важна роля в живота и.....Една дебела лелка локализирана в горния ъгъл не издържа  и се метна през прозореца. Явно това често се е случвало, щото доло чакаха огнеборци с развит детски надуваем замък. Жената се върна по едно време, а прелестницата седна в скута на един добре облечен талашит.

            Следващ бе някакъв зубар. Беше му се паднал костюма на Хари Подърт. Изкара един лист 24 страници и взе да чете някви вдъхновителни речи. Нииййй, студентините сме лъча в мрака, промяната в света, джина в тоника, сметаната в млякото, асфалта в дупките, алкохола по заведенията, 13тата пенсия, 14тия войн, Четвъртото Българско Царство, измъкващата се по терлици пръдня... Ректората не издържа, спря да си мие зъбите, накара змея зубърски да се надупи и го изрита. Хората не издържаха. Един се обеси на вратовръзката си, лелките закрибуцаха като панти на 134 годишен скрин, чичковците изкараха алкохол, таблетки във всякакъв вид и форма полетяха във всички посоки, наркотици се поеха венозно, кафета се консумираха анално.... Оная дебеланка отново скочи през прозореца. Напрежение ти казвам. Пак се върна. Браво на пожарникарите.

            Излезе Тор. Оня бога на скандалнавците. Голям. Корав. Нацепен като изсъхнал пъпеш.  Ректора си умиваше краката в 1 леген с вряла вода с разтопена морска сол. Човека болен. Трябва да се грижи за здравето си все пак. Стана, ръкопляска на мощняра. Оня взе дипломата, взе да  пъчи мускули. Радост. Неописуема ти казвам ей. Туловището се оказа , че има и уста. Взе да вика „Уахасдхаада мадафуцка. Диплмсона взхемна бабаа бум баба уйййййй голям“. Край. Възторг все едно Живков е възкръснал от мъртвите. Клетъчните мембрани в „Аулин“ еруптираха. Хора пръскаха пуканки, Три Де очила падаха от носовете, кока-коли политаха през всички редове, Ци Трипио хвана трипер.  Няколко човека си изплюха сърцата. Хора се прегръщаха и целуваха. Бъркаха си в пъповете. Сперма полетя на всички посоки, смесвайки се със сополи и кока кола.Много емоция ти казвам.Възторг и повръщане. Емоционализация пълна и екстремна. Еманация на ерективната всеобхватна задоволност.

            Ректора изкара една пинсета и взе да вади косми от ушите и носа си, но преди това добре избърса краката си в Батманския си костюм.  Едно момче облечено като Гандалф бе следващото. Никой не викаше за него. Нямаше плакати. Нямаше припаднали. Та, този бял вълшебник се отправи към отпредността на залата. Слушаше музика. Мисля, че беше „Know your enemy “ на Rage Against the Machine. Тишина неприсъща за това събитие обзе залата. Как така никой не се радва за момчето? Нима то няма 453 чички,лели,баби,прабаби,калековци, които да го гледат на това важно събитие?Защо слуша музика, а не се радва на този възторжен момент? Момчето си взе дипломата, сгъна я на 6 части и я вкара в задния джоб. Свали костюма, набра някакъв телефон и каза „Hi, Boss. Ya I took my diploma and I am coming back to London. I will be on time for the deal. OK. Cheers“.  

            Тишина. Ректорът остави пинсетата залепена в носа си към един сопол от 2001-ва.Зубара спря да говори със съседа си по стоене за последната лекция на Чомски. Тор престана да блъска биологичния си „Чук“ по касата на вратата. Ани изкара същия инстумент, принадлежащ на Спонсора от устата си при което последва сподавен звук. Момчето преди да излезе се обърна, обходи с поглед цялата тази аудитория, въздъхна клатейки отрицателно своята глава и излезе тихо. Безмълвно. Чу се чупене на стъкло и пукане на детски надуваем замък......