„If a player was having a poor game Shankly would expect a team mate to cover for him and bail him out like you would do for a neighbour or a colleague down the mine.“ – из философията на великият Шанкли.
Абсолютен позор и срам. Така бих започнал писането си по този грозен за гледане мач. Трудно е да се повярва, че мениджър от ранга на Стив „голямата глава“ Брус може да надлъже амбициозен треньор като Роджърс. Да ама ето, че стана.
Брус има едно много интересно физическо качество – има огромна глава. Много често в интервютата си след мачовете камерите не могат да обхванат цялата тази биологична маса. Понякога горната част от главата му не се вижда. Понякога ухо, а понякога 23% от цялата повърхност остава извън кадър. С други думи няма празно пространство, което да бъде снимано, зад тази либеница розова. По същият начин игра и отбора му в Неделя. Тактиката бе изключително проста – копирай Стоук от времето на Пюлис. Играчите на Хъл през първото полувреме не пресираха дълбоко в нашето поле. Пресата започваше чак около центъра. Всичките прътове носещи оранжево се бяха групирали изключително дисциплинирано в тяхното си поле. Това, че имахме владеене на топка 61.5% през целия мач не означава, че сме го контролирали. Напротив. Жълтеникавите бабуни и техния водач „Розовата Планета“ много добре знаеха, че не могат да се съревновават чисто футболно с нас. За това и ни оставиха да си цъкаме топката предимно в собственото си наказателно. Те чакаха на контри. Стила им бе изключително директен: с 3-4 подавания топката трябваше да се намира пред нашето наказателно. Там имаха един павиан – Сагбо, който обра каквото може. Да не говорим какви трудности изпитва Скитълс срещу такива директни, мощни и груби централни нападатели.
Хъл „Тигрите“ Сити бяха излезли с ясна идеа какво искат да постигнат и как искат да го постигнат: бой, драние, удряне, хапане, щипане, борба, храна. Показателите след мача говорят красноречиво за желанието и агресията с която играха Стоук‘ъл Сити:
- Въздушни двубои спечелени – 57%(18) на 42%(13) за Пул;
- Двубои спечелени наземни – 60%(43) на 40%(29);
- Успешно пресечени подавания – 25 на 10;
- Успешни единоборства – 21 – 11;
Всичко това идва да покаже, че: розовия балон е знаел много добре как да ни победи копирайки колегата си по дървения Тони-то Пюлис; желанието за победа беше по-силно отколкото при нашите, пък било то и представено чрез чисто физическа мощ. Чрез тези методи Тигрите вкараха мача в руслото, което те и техния меринджей искаха – „Лонг бол“ стратегия. Бяхме втори във всички дуели и във всичките борби за втора топка – пардон за тафтологията. Мудното ни изнасяне на топката и липсата на движение без нея не помогнаха особено много. Суарез остана безкрайно изолиран. Като прибавим и факта, че Уругваеца имаше ужасен ден, нещата си идват на място.
Роджърс от своя страна помогна много на главата- дирижабъл. За пореден път имахме различна централна двойка на която този път и липсваше скорост. Желанието бе да се попречи имено на футбола на Хъл – Ритай нависоко, бори се и се моли. За жалост това доведе до два проблема.
Първо защитата ни бе бавна. Което ще рече, че не можехме да наложим преса при изнасяне на топката от страна на Хъл. Скитълс и Коло стояха не особено далеч от вратарското поле. Суарез от своя страна пресираше в предни позиции. Единственият човек от халфовете, който пресираше бе Хендерсон. В резултат на това се отваряха дупки в центъра на терена. Хъдълстоун бе бенефициента от това. Имаше достатъчно време да обработи топката и да организира контра-ританка на топката във висините както си поиска.
Второ Коло и Скитълс освен, че играят и двамата с десен крак се виждат и за първи път като двойка. Романтика пълна. Резултата бе комичен за неутралните, плачевен за феновете на червените, желан от феновете на котетата. На два, три пъти двамата не знаеха, че играят заедно въпреки, че носят един и същ цвят фанелка. Вторият гол бе олицетворение на тяхното разбирателство: двамата скочиха и се сблъскаха след което Туре не успя да изчисти. Останалото е история.
Докато сме на защитата нека да вметнем една тема, която само бегло се засяга: Кой по дяволите е треньор на защитата? Защото който и да e трябва да е следващия на горещия стол при среща с феновете. Мисля, че беше Колин Паскю. Другият път той трябва да застане пред феновете и да обясни адЖеба защо защитата ни изглежда като „Мечетата с нежни сърца“ на среща със "Смехураните"?Защитата ни изглежда детинска, а на моменти и романтично-неадекватно-нежна. Правят се прекалено много грешки поради неразбирателство между отделните единици.
Избора на Моузес и Стърлинг ме очуди. И на двамата им лиспва игрова практика. Единият е силно депресиран младеж разделил се с Английското Риана, другия говори, че може да вкара двайсет гола(Действиата казват много повече неща от думите)? Освен това тези играчи са крила. Защо бяха пуснати след като нямаше кой да целят в наказателното с центрирания? В противниковото нямаше един човек със смешно бял-черно-червен екип. Дори Суарез не влизаше да чака центриране, а за включване от втора позиция от някой от халфовете да не говорим. Само Джерард направи няколко опита и то предимно след като бразилеца влезе. Хендо се мярна веднъж в наказателното и това беше. Та защо ни трябваха крила и то такива на които им липсва игрова практика и самочуствие? Обяснението ми е, че двамата трябваше да направят терена „по-широк“ за да може да се създадат празни пространства за Уруса. Да ама не. Виктор и Рахийм изглеждаха като хора, които не знаят къде се намират и доста често оставаха лице в лице срещу 2ма, че и 3ма от котенцата. За сметка на това Суарез бе зорко охраняван и никой не му помогна с движението си без топка. Джордън бе човека за тази работа но както и преди сме виждали – той не може. Силата на не до там младия англичанин е на друго място. Той не е фалшива деветка нито деветка и половина. Той може да бяга. Да придаде енергия на халфовата линия, да движи и задържа топката при необходимост но не и да приложи въображение и да създаде от нищо – нещо.Головете също са му от дъжд на вятър. Там трябваше да бъде Джерард. Не знам защо Роджърс упорито отказва да сложи капитана на мястото на което вкарваше над 15 гола на сезон. Може би защото в центъра нямаше да има кой да организира играта? Алън?
Общо взето целия план на Роджърс бе провал. Тактически нещата не бяха доизпипани. Откъм желание – още по-зле. Нашите изглеждаха мудни и бавни в обработването на топката и в организирането на атаки . Като вкараме и резервната ни скамейка където стоят точно 0 опитни играчи нещата не изглеждат добре. Печелим по две точки на мач средно но сега идват мачове срещу Челси, Сити и Тотнъм – като преобладаващо сме гости. Какво ще вземем от тези мачове? Аз съм песимист.
Откакто Роджърс ни е водач- вожд той все още не е отговорил на въпросите:
- Какво правим когато срещу нас имаме добре организиран отбор, пресиращ дълбоко в нашето поле и притесняващ максимално изнасянето на топката (Саутхямптън)
- Какво правим когато срещу себе си имаме бехемоти играещи футбол от 80те години. Директен, дисциплиниран, физически.
На тези въпроси много поколения мениджъри на Пул не успяха да отговорят, включително и Рафа като при него вторият бе по-силно застъпен.
Започнах с едно виждане за играта на легендарния Бил Шанкли. Искаше ми се да чуя изкусния оратор какво може да каже за мач в който двама от най-важните ти играчи зяпат: Джонсън, Суарез. И когато повече от един има слаб мач. Вчера плажуващите бяха прекалено много и те също носят отговорност за слабото представяне.
За финал отправям молитва към физиотерапевтите ни и всичкото що е доктор от щаба: Опазете всички от контузии, че aко се случи нещо с Коутиньо, Суарез, Джонсън, Джерард, нещата си отиват на топ 8.
Няма коментари:
Публикуване на коментар