Малкото но уволнено Мориньо срещу Средното Роджърс – Видяно през моята клавиатура.

               „Иначе, не знам какъв е тоя скептицизъм, който е налегнал повечето от вас. Тотнъм са пълна трагедия. Взеха 2 победи с клизма над два от най-слабите отбори в лигата, доближиха се до челото и вече всички се стряскат от тях. За мен са си същия кенеф, който Сити толкова брутално изнасили. Вярно е, че гостуваме трудно на Уайт Харт Лейн, но аз съм убеден, че ще си тръгнем поне с точка.“- ZdraveCa

               Невероятно, немислимо, мега- желано, свръх –яко. Мача на сезона. Величаене на всички играчи от отбора. Лъчезарната усмивка на Кени на трибуните способна да заслепи хиляда слънца! Ехидната , самодоволна усмивка на Джерард  в студиото на Скай! Безценно!  След такъв мач не може да се каже нищо негативно. Дали?

               Ливърпул нямаше победа на „Алеята на Бялото Сърце“ в шест поредни мача. Точно този сезон обаче предпоставките за нарушаване на тази тенденция бяха на лице. Малкото Моринхьо накупи куп играчи със 100-те милиона получени от Маймун-мен. Най-интересно обаче е позициите на които закупи тези играчи. Много от тях се припокриват. В резултат на това, отбора на АБВ изглежда не-балансирано и еднообразно. Бившите му играчи не могат да свикнат един с друг.Единственото силно звено на евреите е  защитата. До момента в който Янко не се контузи. Добрата новина за АБВ преди мача: Суарез бе вкарал повече голове от целият Тотнъм на собстветн терен. От друга страна Ливърпул трудно печели далеч от Анфийлд.
           
               Щаба на средното Роджърс си бе свършил перфектно работата. Много добре знаеше, че силата на Шортите е по крилата. Да не говорим и , че чисто физически халфовата ни линия отстъпва на тяхната. Едно много интересно и странно изказване на Сунес след мача горе долу описва перфектно случките в центъра. Цитирам по памет „Много съчуствам на халфовата линия на Ливърпул. Те бяха физически малтретирани в центъра. Но за сметка на това те надхитриха и надиграха с пасове своите противници“. Идеята на това проявление на висшата мисъл е, че физически те ни превъзхождаха, но ние ги надиграхме чисто футболно. Процентите на успешни пасове и държане на топката този път не лъжат и показват кой от двата отбора бе футболно по-добър. Тук искам и да вмъкна, че малкото Морино също спомогна за това вечерно разбиване. Защитата на Тотнъм бе изнессена много напред, а срещу играчи като Суарез и Стърлинг плюс човека, който може да прекара топка през иглено ухо – Коутиньо, това си е самоубийство. Малкият Стърлинг започна ударно мача и съсипа Ноутън на крилото. (Искам да благодаря тук на Simply Red, който ми описа качествата на Ноутън перфектно. С негови думи- много слаб бек. С мои думи – егати муфлона тоя). Малкият тийн показа няколко неща в последните срещи:1 ) НИКОГА не се възхваляват нито се оптисват  играчи на крехка възраст. Те не са постигнали нищо, независимо какъв талант и качества показват. На тази възраст най-нормалното нещо на Земята е да си непостоянен..2) Играчите имат нужда да играят за да си върнат и/или придобият самочуствие. Рахийм-чо започва трети мач поред и това си личи от километри. Футболната му наглост се завръща и той започва отново да показва таланта си. Но това не означава, че ще стане голям играч. Има още дълъг път пред себе си.
           
               Да се върнем на думите на Сунес. От страни изглеждаше така, сякаш топката се движи с отбора. Там където бе топката, там имаше най-много играчи на Ливърпул. Бе изпълнено най-простото правило инсталирано  в гена на Пул – подавай топката на човека до себе си , носещ същата фанелка. Халфовата ни линия бе изпълнена с желание за игра. Изключително подвижна. Бе на практика навсякъде. В единият момент Алън бе около централният кръг докато Хендо бе фалшива 9ка. В по-следващият момент Хендо спираше опасно центриране ниско по тревата в нашето, докато Алън изнасяше топката. Двамата плюс Лукас стояха близо един до друг, като и не оставиха тотално изолирани борците в предни позиции. Страхотност пълна. Не искам да казвам голяма дума, просто защото големи заключение от един мач не може да се прави, но без Джерард халфовата линия изглежда по-балансирана , по-мобилна и изпълнена с енергия.

               Младото Шави ми напомни на един мой-любим играч от миналото –Едгар Давидс. Гонеше, дразнеше, щипеше и обикаляше около играча с топката от противника с иключителен ентусиазъм. Приличаше на малък Джак Ръсел на свръх доза „Ред Бул“. Безкомпромисно дребен и вреден. Само дето не лаеше и не плезеше език. Свръх енергичен. Изключително спретнат в пасовете. Контролиращ темпото на играта.

                Хендо – моя МОТМ. Днес това момче бе над всички. Той иззе функцията на Джерард. Водеше отбора с поведението си. Даже взе да се сърди и да ръкомаха като истински лидер. Още косми трябва да пусне но той е футболиста, израстнал най-много в последните две години..Да не забравяме и, че той игра на инжекции заради влизането на Нолан миналата седмица. За да продължим с животинските сравнения – Хендо бе Немска Овчарка. Изпълняващ прецизно наставленията на господаря си с фанатична усърдност. Неуморимо гонеше и преследваше лошите чичковци от Шортите. Господарят му бе дал цел и указания и те бяха изпълнени с германска прецизност./Пак благодаря на Simply red за тази информация/. Стив „Голямата Глава“ Бруз бе казал, че Джордан е най-дисциплинираният играч, който е виждал. От Алън и Хендерсън това може да се очаква. Нито повече , нито по-малко. Те са изключително дисциплинирани играчи и разбират прекрасно какво изисква техния господар от тях. Те няма да направят мега пас тип Коутиньо, да излъжат четирима и да вкарат топката във вратата, прокарвайки я през ушите на вратаря. От тях може да искаш постоянство. Ред, дисциплина, прецизност, подреденост - РДПП. И ще ги получиш. Англичаните имат много хубава дума за такива играчи – “Cultured.”

               Още една кучешко сравнение ще направя – Суарез. Приличаше ми на Хъски. Не слушащ със собствено мнение/движение, труден да бъде обоздан, в постоянно движене с лукавост и интелигентност в отиграванията си. Изключителен ход и на Роджърс да му даде капитанската лента. А Суарез още не е стигнал максимума  на таланта си. Страх ме е да си помисля какво ще стане когато го направи. Дано да го направи с Ливър Бърда на гърдите.

               Първата лоша дума която ще кажа е за Лукас. Той бе не-доброто звено в центъра. На два пъти позиционно се дънеше, оставайки човека си/предимно Дебелее/ да се обърне и да тръгне с топката в крака срещу защитната четворка. Към 60тата минута бразилеца изглеждаше много изморен. Не знам какво става с това момче но имаме крещяща нужда той да бъде на високо ниво в следващите мачове. Само да подчертая. Лукас не бе трагичен, нито много слаб. Просто не бе на нивото на останалите.

               Втората лоша дума е за Джонсън. На три пъти обърна гръб и остави да бъде минат елементарно от поредният Белгиец/не се сещам сега името на фъстъка играещ вляво но знам, че е белгиец. За това и ще го нарека така – поредния/. Не знам защо но Джонсън оставаше разстояние между себе си и „поредният“ и не раегираше адекватно на бързината на опонента си. Последваха опасни центрирания. Добре, че Сако и  Скитълс бяха вездесъщи този мач/0 удара в очертанията на вратата как е J /. И тук леко порицание: Сако трябва да спре да задържа топката до степен да бъде затварян и да я връща по такъв рискован начин на Симон. Иначе Симончо този мач можеше да разпъне една шатра,  да прочете някоя книжка на Чомски докато плете вълнен пуловер.

               Малко и за Флано. Не, мнението ми грам не се е променило от това, което и преди съм твърдял. Фланагън НЕ МОЖЕ да напада. Нищо, че отбеляза гол. През целия мач той един път не мина човека пред себе си. Само вижте в каква паника изпада когато трябва да играе с топката около противниковото наказателно. Гледа максимално бързо да я разкара. Това не е игра на Бек играещ в 21 век. Имайки впредвид, че пред себе си има футболист играещ с десен крак и влизащ навътре – Бразилеца 10, то Флано трябва да допринася много за широчината на атаките. А той не го прави. За сметка на това е изключително стабилен в защита. Справи се отлично срещу Ленън, като само веднъж направи грешка да му остави канала за навлизане към наказателното. За разлика от колегата си вдясно, Флано стоеше близо до Бягащият в Житата и не му оставяше да се обърне и да набере скорост. Което всъщност е силата на Ленън. Та това е Флано. Един стабилен в защита бек. Но какво правим когато срещу нас имаме 11 човека + 1 съдия окопани в собственото си наказателнто? Тази позиция е от изключителна важност в схемата на Роджърс и точно в мачове срещу колове ще си проличи дали това момче ще ме опровергае. Надявам се да го направи. Заради желанието с което играе заслужава да го направи.
           
               Страхотен мач. Отборна победа, което е най-важно. Имаше много изключителни представяния. Това мисля е и философията на Роджърс. Много често той използва една фраза, която е силно въздействана от мислите на Великият Председател Шанкли – „Звездата на отбора е отбора“. За първи път този сезон видяхме онагледяване на тази фраза на терена.