Урок по пляскане.... или видяно през моята клавиатура

"It was a big win but it was just another game for us really" – Хендерсън след пребиването на Юнайтед

 

Искам да изкажа моите благодарности към едно типче или типка, не съм сигурен в секса, https://twitter.com/Bloodzeed .  Благодарение на този човек изгледах 78% от мачовете в ПЛ по „Скай“ ХД.  Боговете да го благословят. Коментаторите в този мач бяха легендарния Мартин Тейлър и Алън Смит/Не перхидроления предател от Лийдс, а легенда на Арсенал/. След първият гол Смит каза нещо, което ме накара да се усмихна злокобно. Младежа каза, перефразирам „Тотмън в тунела изглеждаха на*рани. И точно така се държат и на терена. Момчетата в бяло не искат да са на този терен“. Анфийлд вече е място, където никой не иска да дойде. Не крепост. Кланица.

 За тактика не ми се говори много щото съм в разкошност. Излязохме 4-3-3 с креативността и скоростта на едно място в лицето на Коутиньо и Атомната Бълха. Тутман излязоха с много народ в центъра. Слабо място – тяхно вляво, където датчанина ,на който му пада косата прекалено млад, го мързи да дефанзира, демек да се поти в дефанзивната част от играта. Така стана и първият гол. Ериксен го домързя да последва Джонсън. Последва центриране. Стресираните Янко Вертонгенов се омота. Столицата на Афганистан си го натика с отскок. Прекрасност. След този гол се отдръпнахме по-назад и използвахме скоростта и интелигентността на ССС. Не пресирахме агресивно и атакувахме предимно в дясно първото полувреме. Никаква изненада до тук. Вторият гол бе пряко причинен от аурата на Суарез. Едно време германските дечица ги плашеха със снимки на Трифон Иванов. В наше време е нужно само да кажеш Суарез и защитите на 97% от отборите изпадат в шок. Изкарахме и малко късмет, че Янко се контузи, а Довсен не беше тренирал достатъчно преди влизането си и беше студен. Само като погледна Луис и си каза „Аааа аз не мога“ и асистира по прекрасен начин на Уруса.

Второто полувреме продължихме да си цъкаме топката прекрасно, докато Тутман не искаха да излязат на терена. Тим Шерууд каза, че не е бил на скамейката, щото искал да гледа урока по пляскане от високо, където да види всичко. Демек да се учи от майсторите. Самият им менажер излиза със  събути гащи, знаейки какво ще последва. Замислете се кога за последно е било така? Аз имам спомени за онази прословута 2009 година... Та щорите нещо се размърдаха и започнаха да пресират. И тук на мен ми направи прекрасното впечатление – ние вече може да изнасяме топката дори и при злобна преса. А можеш ли го изкара, глеи кво става. Така стана и третият гол. Яко пасове в нашето поле, топката е в „Червеното Кафу“, никаква паника, лъжливо движение, пас към Ключаря и прекрасно пласиран удар. 

До сега не съм давал моите почитания към Флано, но момчето си ги заслужи. Да, той все още не може да центрира опасно. Да, той все още не може пробивите на Жонсън. Но подяволите това момче може да прави шпагати. Дисциплината му е като на немска овчарка. А и има футболен мозък. Не се паникьоса при изнасянето на топката, направи едно лъжливо движение. След това направи най-простото нещо – пас към хората, които могат и имат въображение. Браво на момъка. Да видим дали ще може да развие дрибъла си, скоростта и играта си в атака. Някъде бях чел, че бековете израстват по-късно като играчи/Мисля, че в thetomkinstimes/, така че нека да видим. И накрая да завърша  - след влизането на Алън минахме в диамант по средата, за да контролираме играта.

Хендо каза след мача с Манюр, че това е било просто „поредният мач“. Този мач изглеждаше по същия начин. Тотален контрол над всичко, което се случва на зеления килим. Никакво напрежение. Никакъв страх. Просто излизаш, вършиш си работата, прибираш три точки, продължаваш напред. И цялата тази глупост с напрежението.... Алън Хансен е един от най-слабите анализатори на футбол, които съм чел /нека това да не бъде разбрано като критика към Легендата Хансен, само към неговите анализи/. Има само трима по-некадърни анализатори на футбола: Шийрър, Лауро/Не Лаурсен, който е легенда на Ливърпул. Лауро е едно нежелано превъплащение на легендарния защитник/ и аз. Та Хансен пише някакви глупости за стреса, как щял да налети на Ливърпул, че не са знаели тази реколта как да печели титли, че стреса ще окаже влияние. В същото време Краля пише, че дори и след като е спечелил всичко, стреса пак го е имал. Хансен не разбира, че големите личности, играчи живеят за този стрес. Това е наркотика, без който великите играчи, треньори не могат. Всички помним как Председателя Шанкли е пречил на тренировките на Пейсли, защото  е осъзнал, че не може без наркотика „футбол“. Играчите желаят това. Играчите не могат без наркотика „Кристално Напрежение“. Напрежението е техен приятел. Така че , аз лично не виждам проблем в напрежението. Лиспата на опит – да, но че напрежението ще ни съсипе..... Питайте Тутмън колко ни повлия напрежението в тази слънчева Неделя...

Все пак легендарния защитник казва понякога нещо интелигентно. В едно от предаванията „Match Of The Day” казва, че големите отбори излизат за да наложат своето в началото на мача, след което се отдръпват за да пестят сили. Това ясно си личи и при нас/ 52 - Liverpool have scored 52 first half PL goals this season; 12 more than Spurs have managed in total. Power./.

„Manchester City, who won the title two years ago, know how to negotiate the final six games of a season and that is an advantage they will have over Liverpool.“ – казва Хансен. “You can't win anything with Kids” – каза Хансен 95-та.  Дали да му вярваме?